Решение по адм. дело №925/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по повторно разглеждане на делото от първоинстанционния Административен съд - Пазарджик след отмяната с Решение № 8083/22.07.2025 г. по адм. д. № 11638/2024 г., по описа на Върховния административен съд на постановеното при първоначалното разглеждане Решение № 3739/04.10.2024 г. Първоначалното решение на административния съд (с което частично са уважени до размерите 166 433,11 лв. и 248 712,40 лв. и частично са отхвърлени в размерите 14 435,21 лв. и 15 387,46 лв. двете искови претенции) е отменено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в лишаване от участие в производството на ответника Държавен фонд "Земеделие", предизвикано от нередовното му призоваване.

Делото е образувано по предявени от „Бионас“ ЕООД, ЕИК ********* искове за обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени вследствие на издадения от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" незаконосъобразен административен акт – АУПДВ № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021 г., който впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение. Първият иск е за обезщетение в размер на 180 868,32 лв. за причинени вреди, изразяващи се в платени лихви, такси, комисионни и наказателни лихви върху сумата от 801 404,89 лв., представляваща усвоена от Държавен фонд „Земеделие“, банкова гаранция за авансово плащане, за периода 22.03.2021 г. - 05.03.2024 г. С втория иск се претендира обезщетение за пропуснати ползи в размер на 264 099,86 лв. за неизплатено в срок парично задължение в размер на 801 404,89 лв., представляващо отказано окончателно плащане, по сключен между страните административен договор, за същия период - 22.03.2021 г. - 05.03.2024 г.

Ищецът поддържа изцяло исковата си молба, чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания (при първоначалното и повторното разглеждане) и в представена писмена защита. Заявява претенция за разноските, направени при първоначалното разглеждане.

Ответникът оспорва исковата молба, чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание при повторното разглеждане на делото и в представени писмени бележки. На свой ред претендира разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Между ищеца и ДФ „Земеделие“ е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 08.04.2016 г. по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014–2020 г., за общ размер на одобрената помощ 1 602 809,80 лв. На 31.08.2016 г. ищецът е подал заявка за авансово плащане, като за обезпечаването му е представил банкова гаранция, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД на 15.07.2016 г. Въз основа на заявката на 26.09.2016 г. ДФЗ е изплатил на ищеца авансово сумата 801 404,89 лв.

На 20.03.2020 г. дружеството е подало заявка за окончателно плащане. Във връзка с тази заявка фондът е извършил проверки, при които е счел, че са налице „изкуствено създадени условия“ по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, изведени от връзки между ищеца и други две дружества. Проверките завършват с издаването на 22.03.2021 г. на АУПДВ, с който ДФЗ е отказала изцяло окончателното плащане и определила подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на целия аванс – 801 404,89 лв.

Ищецът е обжалвал издаденият му АУПДВ. Административен съд – Пазарджик с решението си по адм. д. № 577/2021 е отменил акта като незаконосъобразен, приемайки за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващо, че стопанството на ищеца е пространствено и функционално самостоятелно, инвестиционният проект е реализиран независимо, и не са налице предпоставките за „изкуствено създадени условия“. Върховният административен съд от своя страна е оставил в сила това решение с окончателно решение, постановено на 19.04.2023 г.

След влизане в сила на съдебното решение фондът е изпълнил задължението си едва на 05.03.2024 г., когато е изплатил на ищеца сумата 1 556 112,97 лв., представляваща определената от фонда допустима безвъзмездна помощ. Разликата между одобрената по договора сума и реално изплатената – 46 692,70 лв. – представлява финансова корекция, определена с решение за изплащане на финансовата помощ, което не е предмет на оспорване по делото.

С приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 10.03.2021 г., въз основа на искане на ДФ „Земеделие“ за усвояване на банковата гаранция, банката е превела на фонда сумата 801 404,89 лв., като служебно е усвоила тази сума от предоставената на ищеца револвираща кредитна линия. От този момент ищецът е дължал лихви, комисиони, такси за управление и при непогасяване на дълга – наказателни лихви, начислявани до връщането на сумата от ДФЗ на 05.03.2024 г. Въз основа на заключението на експертизата дружеството претендира обезщетение за настъпили реални имуществени вреди в размер на 180 868,32 лв. Втората искова претенция е за обезщетение за пропусната полза, определена като законната лихва върху сумата 801 404,89 лв. за периода от 22.03.2021 г. до 05.03.2024 г. и също съответства на заключението на вещото лице, което я е изчислило на 264 099,86 лв.

Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. Когато административен акт бъде отменен с влязло в сила съдебно решение, неговата незаконосъобразност е установена със сила на пресъдено нещо и представлява първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от закона.

За уважаване на иска е необходимо установяването на кумулативното наличие на следните три елемента: отменен като незаконосъобразен административен акт, настъпили имуществени вреди и причинна връзка (пряка и непосредствена) между вредите и незаконосъобразния акт.

В настоящия случай АУПДВ от 22.03.2021 г. е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила от ВАС с окончателно решение от 19.04.2023 г. С това противоправността на административното действие на ДФ „Земеделие“ е установена.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на незаконния акт банката е усвоила служебно сумата 801 404,89 лв. по револвиращата кредитна линия на ищеца. Това е довело до реални имуществени разходи – лихви, комисиони, такси за управление и други разходи, изчислени от вещото лице на обща стойност 180 868,32 лв.

Усвояването на банковата гаранция е било поискано от ДФ „Земеделие“ именно въз основа на отменения акт, поради което причинната връзка между незаконния акт и настъпилите вреди е пряка и непосредствена. При липса на акт банката не би усвоила гаранцията и не биха се натрупали разходите по обслужване на кредита.

Наличието на вреди и техният размер се доказват по несъмнен начин.

Независимо от това, в случая следва да се има предвид, че с първоначалното си Решение № 3739/04.10.2024 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил иска за сума в размер на 14 435,21 лв., представляваща наказателни лихви за 2024 г. и иска за сумата от 15 387,46 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 46 692,70 лв. Касационна жалба е подадена единствено от ДФ „Земеделие“. Ищецът не е обжалвал отхвърлените части от исковете си, поради което те са влезли в сила и поддържането им от него в настоящото производството е недопустимо.

Следователно предвид забраната за reformatio in peius съдът е ограничен от предмета на касационното обжалване и не може да присъди повече от уваженото при първоначалното разглеждане. Тъй като ищецът не е обжалвал отхвърлената част от иска, влязло е в сила отхвърлянето на сумата 14 435,21 лв., представляваща наказателни лихви за 2024 г. Настоящото произнасяне може да се разпростира само до размера на уважения иск – 166 433,11 лв.

Ищецът претендира и обезщетение за пропуснати ползи, определено като законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху сумата 801 404,89 лв. за периода от 22.03.2021 г. до 05.03.2024 г. Вещото лице е изчислило тези пропуснати ползи на 264 099,86 лв.

Съгласно трайната практика на ВАС законната лихва може да служи като обективен критерий за определяне размера на пропуснатите ползи при лишаване на кредитора от възможността да ползва определена сума. Вредата възниква от момента на незаконния отказ за плащане, а не едва от съдебната отмяна, тъй като именно административният акт поражда невъзможността ищецът да разполага със средствата.

В настоящия случай обаче част от сумата – 46 692,70 лв. – е намалена като финансова корекция с отделен административен акт, който не е оспорен и не е предмет на настоящото производство. Следователно по отношение на тази сума не е налице ликвидно и изискуемо вземане, респективно не може да се приеме, че претърпяната вреда се дължи на незаконния акт.

Освен това тук също действа забраната за влошаване положението на жалбоподателя, тъй като ищецът не е подал жалба срещу отхвърлената част от иска си в размер на 15 387,46 лв., поради което съдът е ограничен до размера, уважен при първоначалното разглеждане – 248 712,40 лв.

Ответникът поддържа, че само отмяната на административния акт не е достатъчна за ангажиране на отговорността на държавата и че ищецът не е доказал настъпването на вреди и причинна връзка. Съдът приема тези възражения за неоснователни.

Действително за уважаване на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо кумулативно наличие на отменен като незаконосъобразен акт, вреда и причинна връзка. Но в случая и трите елемента са налице и се установяват от доказателствата.

Противоправността е доказана с влязлото в сила решение, с което АУПДВ е отменен. Това решение обвързва настоящия съд и не подлежи на пререшаване.

Неоснователно е възражението, че липсват доказателства за настъпили вреди. Ищецът претендира само имуществени вреди, като видът и размерът им са установени от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Банката е усвоила цялата сума по банковата гаранция след издаване на отменения акт, а от това за ищеца са настъпили разходи за лихви, такси и комисиони. Налице са реално понесени имуществени вреди, които имат парично изражение и са доказвани по несъмнен начин.

Несъстоятелно е и твърдението, че разходите представляват последица от сключения между ищеца и банката договор, а не от действията на фонда. Банковата гаранция е изискана именно от ДФЗ като условие за изплащане на авансовото плащане, а нейното усвояване е извършено по искане на ответника въз основа на незаконосъобразния акт. Без този акт банката не би усвоила сумата. Следователно вредите са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт.

Възражението, че пропуснатата полза не може да бъде определена чрез законната лихва по чл. 86 ЗЗД, също е неоснователно. Ищецът не претендира мораторна лихва като самостоятелно вземане, а използва законната лихва като обективен критерий за определяне размера на пропуснатата полза, в съответствие със задължителната практика на ВАС. Вредата настъпва от момента, в който ответникът е отказал изплащането на дължимите средства въз основа на отменения акт, доколкото именно от този момент ищецът е бил лишен от възможността да разполага със сумата.

Несъстоятелен е и доводът, че обезщетение може да се претендира едва от влизане в сила на решението за отмяна. Вредата по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ настъпва от момента на незаконното действие или отказ, а не от момента на тяхната отмяна. Съдебната отмяна е елемент от противоправността, но не определя началния момент на вредата. По тази причина периодът, за който се претендира обезщетение, е правилно определен от ищеца — от 22.03.2021 г. до 05.03.2024 г.

По отношение на сумата 46 692,70 лв. съдът приема за основателен доводът, че тя не представлява дължима на ищеца част от безвъзмездната финансова помощ. От доказателствата се установява, че тази сума е удържана с отделен административен акт (решение за изплащане), който не е оспорен. Следователно за нея не е налице ликвидно и изискуемо вземане, което да поражда пропуснати ползи, поради което искът в тази част е правилно отхвърлен при първоначалното разглеждане и не е предмет на настоящото производство.

Възраженията на ответника относно естеството на авансовото плащане и спецификите на европейското финансиране, не променят изводите за наличието на вреда и причинна връзка. Финансирането по Програмата за развитие на селските райони се предоставя чрез индивидуални административни актове и бездействия на ДФЗ, поради което за причинени вреди се прилага общият режим на чл. 1 ЗОДОВ.

От всички събрани по делото доказателства съдът приема, че с издаването на отменения като незаконосъобразен АУПДВ от 22.03.2021 г. на ищеца са причинени имуществени вреди, състоящи се както в реално извършени разходи по обслужване на задълженията му към банката вследствие на неправомерно усвояване на банковата гаранция, така и в пропусната полза, произтичаща от невъзможността да разполага с дължимата му безвъзмездна финансова помощ. И двата иска са доказани по основание, а по размер — в частите, в които първоинстанционното решение ги е уважило и които са обжалвани от ответника.

При това положение на ищеца се дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди от реално направени разходи в размер на 166 433,11 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 248 712,40 лв.

С оглед подадената единствено от ответника касационна жалба и доколкото ищецът не е атакувал отхвърлените части на исковете, е влязло в сила отхвърлянето на претенциите за сумите 14 435,21 лв. и 15 387,46 лв. Затова и доколкото ищецът и при настоящото повторно разглеждане поддържа изцяло исковете си, то в тези им части те са недопустими.

Съответно са частично основателни съразмерно на уважената част от иска претенциите на страните за разноски:

Направените от жалбоподателя разноски са в общ размер на 35 450 лв., от които 35 000 лв. адвокатско възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 400 лв. възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената част от предявените искове (93,29%) на жалбоподателя следва да се присъдят 33 072,48 лв.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, без да сочи конкретен размер. На основание чл. 37 ЗПП и чл. 25 от Наредбата за правната помощ съдът го определя на 300 лв., като съразмерно с отхвърлената част от исковете (6,71%) на ответника се следва сумата 20,13 лв.

Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като делото е със значителен материален интерес и договореният размер не надвишава минималния размер на възнаграждението по Наредба № 1.

Затова съдът

 

РЕШИ:

 

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Бионас“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 166 433,11 лв. (сто шестдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 22.03.2021 г. – 05.03.2024 г.

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Бионас“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 248 712,40 лв. (двеста четиридесет и осем хиляди седемстотин и дванадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 22.03.2021 г. – 05.03.2024 г.

Оставя без разглеждане иска на „Бионас“ ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 22.03.2021 г. – 05.03.2024 г. за разликата над уважения размер 166 433,11 лв. до претендирания размер 180 868,32 лв. и прекратява делото в тази му част.

Оставя без разглеждане иска на „Бионас“ ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи за периода 22.03.2021 г. – 05.03.2024 г. за разликата над уважения размер 248 712,40 лв. до претендирания размер 264 099,86 лв. лв. и прекратява делото в тази му част.

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Бионас“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 33 072,48 лв. (тридесет и три хиляди и седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки).

Осъжда „Бионас“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 20,13 лв. (двадесет лева и тринадесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.