Решение по дело №2442/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          /05.05.2022 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IV състав, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2442 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искането на Началника на Затвора – Варна за тълкуване на Решение № 56/26.01.2022 година, постановено по адм.д. № 2442/2021 година по описа на Административен съд – Варна.

Молителят твърди, че решението е неясно досежно действителната воля на съда. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 66 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), като е приел, че лишеният от свобода може да сезира Началника на Затвора с искане за замяна на режима за изтърпяване на наказанието. Моли съда да постанови решение, с което да разясни волята си начина на изпълнение на решението.

Ответникът по молбата – А.П.С. ***, в писмено становище от 25.03.2022 година, изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира, че молбата за тълкуване за допустима, като подадена е от надлежна страна и срещу влязло в сила съдебно решение.

С Решение № 56/26.01.2022 година, постановено по адм.д. 2442/2022 година съдът е отменил Заповед № 892/02.11.2021 година на Началника на Затвора – Варна по жалбата на А.П.С. *** и е върнал административната преписка на Началника на Затвора – Варна за произнасяне по молба с вх. № 4908/30.08.2021 година, съобразно дадените в мотивите на решенията указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че Началникът на Затвора – Варна неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС приемайки, че производството по замяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието със следващия по-лек, може да се инициира само от него. Приел е, че разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС не очертава кръга от лица, които могат да инициират производство по замяна на режима на изтърпяване на наказанието, а само възлага компетентността за произнасяне на началника на затвора. Приел е, че Началникът на Затвора – Варна е постановил неправилен акт в частта, с която е отказал да се произнесе по направеното искане за замяна на режима за изтърпяване на наказанието. Приел е, доколкото произнасянето за преместване на лишения от свобода е обусловено от произнасянето за промяна на режима за изтърпяване на наказанието, че заповедта в частта, с която е отказано преместване на лишения от свобода е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменена. Съдът е приел, че административната преписка по молбата на А.П.С. следва да се върне на Началника на Затвора – Варна за произнасяне първо по направеното искане за замяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание по чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС и след това, съобразно резултата от това произнасяне, за произнасяне по искането за преместване на лишения от свобода в заведение от открит тип, при съобразяване на предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС и процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че мотивите и диспозитива на съдебното решение не съдържат неяснота, която да бъде отстранена чрез тълкуване. Употребеният език е ясен и не предполага повече от един смисъл. На тълкуване подлежи само диспозитива на съдебното решение, тъй като формира силата на присъдено нещо и установява действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Именно диспозитивът на решението, като констатация на съда относно спорното право, прави неговия предмет определен и безспорен, арг. чл. 172, ал. 2 от АПК.

Изложените от молителя твърдения са за незаконосъобразност на решението. Молителят е изразил несъгласие с тълкуването, дадено от съда, на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС, което може да обоснове извод за незаконосъобразност на решението, но доколкото същото е влязло в сила тези твърдения не подлежат на разглеждане. Искайки тълкуване на решението молителят цели съдът да извърши ново тълкуване на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС, което е недопустимо, с оглед стабилитета на съдебното решение.

В съдебното решение не е налице неяснота, отстранима чрез тълкуването му. Волята на съда е ясна и тя е, че Началникът на Затвора – Варна първо трябва да се произнесе по направеното искане за промяна на режима за изтърпяване на наказанието, тъй като жалбоподателят може да иска промяна, като след произнасянето си по чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС органът трябва да се произнесе по искането за преместването му в друг тип заведение за изтърпяване на наказанието.

Предвид горното съдът намира, че молбата за тълкуване на съдебното решение следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 от АПК, вр. чл. 144 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началника на Затвора – Варна за тълкуване на Решение № 56/26.01.2022 година, постановено по адм.д. № 2442/2022 година по описа на Административен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

СЪДИЯ :