Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.С., 28.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на деветнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Боряна Шолина,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 11301 по описа на състава за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е претенция с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.

Ищеца Й.П.Д. поддържа твърдение, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи във физически болки и страдания, в резултат на описаните в исковата молба травматични увреди (политравма, контузия на главата, гръдния кош и корема, кръвоизлив в гръдната кухина, счупвания на 1-во до 10-то ребро в ляво и от 1-во до 5-то ребро в дясно, кръвоизлив в гръдната кухина и проникване на въЗ.ух в гръдната кухина), които й били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 16.06.2014г., на пътя между гр. Русе и с. Николово. Самото произшествие настъпило, поради неправомерното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** който поради неправилна маневра за изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движещи се автомобили, в която по това време се движел лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********. Настъпил челен удар между споменатите два леки автомобила, а в следствие на този удар настъпили травмите за ищеца, пътуващ на предна дясна седалка до водача на лек автомобил „Фиат Пунто“. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********  било установено в рамките на наказателното производство по НОХД №662/2016г. на РС Русе. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество – ищецът твърди, че е легитимиран да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за претърпените неимуществени вреди, в общ размер на 70 000 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати  70 000 лева, представляваща общ размер на обезщетение за претърпените в следствие на ПТП неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането: 16.06.2014г. до деня на окончателното изплащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да заплати  и направените съдебни разноски.

Ответникът ЗД „Б.и.“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, тъй като оспорва от една страна предпоставките за възникване на гражданска отговорност за собственика и водача на лекия автомобил по повод описаното в исковата молба събитие, поради липса на противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, а от друга страна оспорва твърдението за наличие на валидно застрахователно покритие на гражданската отговорност за водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“; При условията на евентуалност – ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пътувал без да използва предпазен колан и поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, като се има предвид обема на действително претърпените болки и страдания. Моли за отхвърляне на иска или при условията на евентуалност - за присъждане на значително по- нисък от претендирания размер на обезщетението и с оглед на това - претендира да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски.

Третото лице- подпомагаща страна - Б.Б.М., не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Фактът на настъпването на пътно- транспортно произшествие, с посочени в исковата молба участници, при описаните време, място и обстановка е отразено в приетия като доказателство по делото Протокол за оглед на ПТП от 16.06.2014г. съгласно описа на ОД на МВР гр. Русе.

Съдържанието на приет като доказателство заверен препис от Споразумение по чл. 381, ал.5 от НПК от 28.03.2016г. по НОХД № 662/2016г. на РС Русе (влязло в сила) предпоставя задължение на настоящия съд да приеме (чл.300 от ГПК), че на 16.06.2014г.  водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“  с рег. № ******** е извършил нарушение  на правилата за движение – установени от чл.42, ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.42, ал.1 т.2 от ЗДвП, чл. 43, т.4 от ЗДвП и чл.150 от З.вП и в следствие на това е причинил настъпването на ПТП с друг лек автомобил лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ******** и с това си деяние причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на Й.П.Й..

Съдържанието на прието като доказателство писмо с изх. № 23-01-345/21.05.2015г. иЗ.. от Гаранционен фонд, установява при условията на чл. 297, ал.2 от КЗ /отм./, че в електронната база данни на фонда е отразено съществуването на валидно застрахователно правоотношение за гражданската отговорност на собственика и водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“  с рег. № ********, с покритие – предоставено от ЗД „Б.и.“ АД за периода от 09.03.2014г. до 09.03.2015г.

 В дадените пред съда (по делегация) показания, свидетелят Г. С.С. заявява, че работела като психолог при Българския червен кръст и по повод на работата си се запознала с ищеца- в лечебното заведение, където той се лекувал след настъпването на ПТП. Свидетелката помни, че при първата среща, пострадалия изглеждал много уплашен, притеснен, трудно разговарял, понеже имам проблеми с дишането. Консултациите, които свидетелката оказвала на пострадалия продължили и след изписването му от болницата. Свидетелката възприела, че ищецът бил на легло около 2 месеца, а след това се придвижвал с бастун и с помощта на придружител.

Като доказателства по делото са приети медицински документи, съдържащи данни за здравословното състояние на ищеца преди и след настъпване на процесното ПТП. Споменатите данни са обект на анализ от допуснатите съдебно- медицински експертизи. 

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от д-р Ю.Г.Й. (хирургия) мотивира следните изводи:                 

·         На 16.06.2014г. пострадалия е диагностициран с политравма, контузия на главата, гръдния кош и корема, счупване на 1- 9 ребра в ляво и 1- 5 ребра в дясно, хемоторакс, пневмомедиастинум. Тези травми създават постоянно разстройство на З.равето, съЗ.аващо опасност за живота и поради това са обективно наложили извършване на торакоцентеза и трахеостомия. При това, ищецът е получил в следствие на ПТП разкъсване на тънките черва и мезентериум, локален перитонит и хемаскос, реализиращи медико- биологичните признаци на разстройство на З.равето, временно опасно за живота.

·         За лечение споменатите травми е приложено специализирано медицинско лечение в рамките на лечебно – възстановителен период с максимално възможна продължителност шест месеца, като болките са били с по- голяма интензивност в първия един месец.

·         Без да извърши личен преглед на пострадалия, но само на базата на своите професионален опит и специални знания, вещото лице хипотетично допуска възможността за усложнения - плеврални сраствания в белия дроб и периодични болки в гръдния кош на пострадали и пасажни смущения в коремната област.

Заключението на допуснатата комплексна съдебна авто- техническа и медицинска експертиза, която е изготвена от вещи лица д-р Д.К. (травматология) и Х.И. (технология и безопасност в автомобилния транспорт), мотивира следните изводи по отношение подлежащите на установяване факти:   

·         Внимателният анализ на данните за механизма на настъпване на ПТП е достатъчен, за да мотивира категоричен извод, че на 16.06.2014г. около 9.55 часа сутринта, на пътен участък с мокра пътна настилка между с. Николово и гр. Русе, със скорост от около 47- 48 км/ч. се е движил лек автомобил „Фиат пунто“ с рег. № Р *******, а в същото време и по същия пътен участък, със скорост от около 45 км/ч.,  но с посока  гр. Русе  към с. Николово се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“  с рег. № ********. В резултат от предприетата от водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“  маневра за изпреварване, този автомобил навлиза в лента за движение на насрещно движещия се лек автомобил „Фиат пунто“ с рег. № ******** и реализира удар с него. За лекия автомобил „Фиат пунто“  ударът е челен.

·         Ударът е настъпил върху пътното платно, изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Фиат пунто“ , а от експертно- техническа гледна точка, процесното ПТП би могло да настъпи именно по начина, който е описан в протокола за ПТП,

·          Изчисленията, направени от вещото лице мотивират извода, че ударът би бил предотвратим само в хипотеза, при която водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“  е могъл да пропусне преминаването на лекия автомобил „Фиат пунто“, преди да предприеме маневра за изпреварване. За водача на лекия автомобил „Фиат пунто“ ударът е бил непредотвратим в конкретните пътни условия.

·         Лекият автомобил „Фиат пунто“ е бил фабрично оборудван с предпазни колани на предните седалки.

·         Анализът на данните за силата и механизма на удара, както и на данните за броя, характера и степента на получените от пострадалия увреди мотивират вещите лица да приемат категоричен извод, че при настъпване на удара пострадалия е бил без предпазен колан. Споменатият свой извод, вещите лица аргументират със следните доводи: с техническото въЗ.ействие на предпазния колан при сравнително ниската скорост на автомобилите и ниската кинетична енергия на удара; с наличието на травми по главата на пострадалия и счупеното предно стъкло на автомобила (които според тях не би следвало да настъпят при използването на предпазен колан от него);                     с получените тежки травми на гръдния кош на пострадалия (които споряд вещите лица не би следвало да настъпят при ниската кинетична енергия на удара, нито като последица от т.нар. „коланна травма“,  която също въздействала върху гръдния кош, но върху друга негова част и върху ключицата, а при това- със значително по- малка площ на натиск); с липсата на данни за срязване на предпазните колани на предните седалки, при наличие на данни, че са „блокирали“ (според становището на вещите лица, деблокирането на правилно поставен предпазен колан, притискащ тялото на пострадалия преди оказване на първа помощ предполага срязване на лентата на колана).   

Заключението на допуснатата повторна комплексна съдебна авто- техническа и медицинска експертиза, която е изготвена от вещи лица д-р Н.С. (съдебна медицина) и М.Ф. (транспортна техника е технологии), мотивира следните изводи по отношение подлежащите на установяване факти:   

·         Лекият автомобил „Фиат пунто“ е бил фабрично оборудван с предпазни колани на предните седалки.

·         Анализът на данните за силата и механизма на удара, както и на данните за броя, характера и степента на получените от пострадалия увреди мотивират вещите лица да приемат категоричен извод, че при настъпване на удара пострадалия е бил с правилно поставен предпазен колан. Споменатият свой извод, вещите лица аргументират със следните доводи: на една от снимките, приложени към фотоалбума на ДП могло да се забележи, че предпазния колан на предната дясна седалка бил леко отпуснат, което било белег за неговата употреба; получените тежки травми на гръдния кош на пострадалия били последица от т.нар. „коланна травма“, която въздействала по- интензивно върху дясната част на гръдния кош с повече счупени ребра; Липсвали данни за увреждания на долните крайници на пострадалия (според становището на вещите лица, такива травми биха били налице при този механизъм на удара).  

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенция за изплащане на парично обезщетение, която се основава на твърдението, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение, за причинени на ищеца неимуществени вреди          . Според твърденията на ищеца, вредите били резултат от виновното противоправно поведение на водач, с покрита от ответника гражданска отговорност.

Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извода за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********.

След като обсъди в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства- настоящият състав на съда, намира за установен посочения в протокола за оглед на ПТП механизъм на настъпването му, релевираните в исковата молба травматични увреждания, които ищецът е претърпял и противоправния характер на поведението на водача на единия от участвалите в механизма на ПТП леки автомобили – „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Възприемането на тези фактически изводи е обвързано от разпоредбата на чл. 300 ГПК, като се отчитат правните последици на постигнатото в хода на НОХД №662/2016г. по описа на РС Русе Споразумение по чл. 381, ал.5 от НПК от 28.03.2016г., които НПК приравнява и правните последици на влязла в сила присъда.

В тази насока, настоящият състав на съда трябва да приеме за неоснователни онези от възраженията на ответника засягащи установените по см. на чл. 300 от ГПК предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача, който е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП. Противоправния характер в поведението на водача на лекия автомобил - „Фолксваген Голф“  с рег. № ******** се изразява в грубо нарушение закона за движение по пътищата, което е инкриминирано деяние.

 

Съдът приема за неоснователно и възражението на ответника, за липса на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, предоставена от него за водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Споменатата теза е опровергана от прието като доказателство писмо изх. № 23-01-345/21.05.2015г., придружена от официално заверено препис- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд. Съдържанието на справката сочи съществуването на валидно застрахователно правоотношение с покритие за гражданската отговорност на собственика и водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“  предоставено от ЗД „Б.и.“ АД за периода от 09.03.2014г. до 09.03.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал.7 от КЗ /отм/, документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз.

Наличието на пряка причинно- следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП от една страна и настъпилите при ищеца увреждания бе установен посредством заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- медицинска експертиза (хирургия) на д-р Й., както и посредством заключенията на приетите две отделни комплексни съдебно- медицински и авто-технически експертизи.

Но основателността на наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия бяха установени в хода на настоящия процес, поради което съдът ги приема за основателни. При внимателен сравнителен анализ на заключенията на първоначалната и повторната комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертизи, съдът намира за уместно да кредитира преимуществено изводите на вещите лица д-р К. и Х.И.. Според настоящия състав на съда, именно тези изводи са по- задълбочени, в по- голяма степен логично аргументирани, защото отразяват по- коректно практическия опит при въздействието на предпазен колан. Напротив – изводите на вещите лица д-р С. и М.Ф. не дават обоснован отговор на какво се дължат травмите по главата на пострадалия, ако той е използвал предпазен колан и как „блокиралите“ предпазни колани са се върнали в първоначалното положение, след евакуирането на пострадалите. Приносът на пострадалия следва да бъде определен като значителен, а количествено - до размер на една втора - тъй като най- сериозните травми, които ищеца е получил в следствие на ПТП биха могли да бъдат предотвратени, при хипотезата на надлежно изпълнение на вмененото му от чл. 137а от ЗДвП задължение за използване на предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.

При наличие на категорични изводи за деликт и за наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на вредите, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

При установените факти и направените по- горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение.

За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настоящия състав на съда съобрази, че съгласно  разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.

Справедливият размер на обезщетението се определя, като се отчита относително високата тежест на уврежданията, пола и възрастта на пострадалия, преживените от него конкретни негативни емоции, болки и страдания в рамките на около шест месеца.

За по адекватна оценка на размера на вредите, съдът отчете също и влиянието на всяко от уврежданията върху общото здравословно състояние на пострадалия, засягането на значителна част от тялото му /политравма/, която съществено е поставило в опасност живота му, а в процеса на възстановяване и лечение е затруднило социалните дейности на пострадалия.  

От друга страна – съдът съобрази сравнително кратката продължителност на оздравителния период – съпоставима с тези за подобен тип значителни травми (около шест месеца). В хода на съдебното дирене, бе установено, че всяка една от травмите, които са получени в резултат от настъпването на ПТП е била възстановена напълно, считяно към момента на приключване на съдебното дирене и няма доказателства за настъпването на трайни неблагоприятни последици за здравето на пострадалия (очакванията на д-р Й. за такива усложнения са само хипотетични, но не и установени към момента на приключване на съдебното дирене).

Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай, съдът съобрази публично оповестените данни за минимална и средна работна заплата, обичаен размер на обезщетенията, платими за осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Споменатите чисто икономически критерии повлияват върху социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Анализирайки влиянието на всички изложени по- горе факти и обстоятелството, че вредите са причинени към момента на 2014г., когато лимитите на отговорността на застрахователите са били значително по- ниски от настоящите, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени неимуществени вреди за пострадалата е справедливо оценимо на сумата от 60 000 лева.

Споменатия размер на обезщетението обаче, следва да бъде редуциран с една втора – до размер на сумата от 70 000 лева, на основание чл. 51, ал.2 от ГПК и съразмерно с приноса на пострадалия за настъпването на вредите.

За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението от 70 000 лева, предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал.2 от КЗ /отм/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за  неимуществени вреди, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното плащане.

По претенциите на страните за съдебни разноски;

Искане за присъждане на разноски бяха направени и от двете страни в процеса, като и двете страни са представили своевременно и надлежно списък на разноските по чл. 80.         

От своя страна, ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските, които се твърди да са направени за процесуално представителство на ответника.

Третото лице- помагач няма право на разноски и не претендира такива.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд сумата на държавната такса и понесените от съдебния бюджет разноски, съразмерно с уважената част от иска. По изчисление на съда, тази сума възлиза на 1660 лева. Изчислението е направено на основата на понесените от съдебния бюджет общо на 520 лева за съдебни разноски от които съответната част 260 лева - съразмерно с уважената част от иска и за сумата от 1400 лева, представляваща държавна такса съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 лева, представляващи разноски за съдебно- медицинска експертиза, които са били понесени от ищеца преди да се установи наличието на основание по чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА - процесуалният представител на ищеца има право да получи от ответника сумата на минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи за процесуално представителство, изчислено според цената на иска в уважената му част. Споменатата сума, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Г.И., възлиза общо на 1330 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - ответникът също е надлежно легитимиран да получи от ищеца направените в настоящия процес съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и представения списък на разноските. Размерът на разноските, които ответникът доказано е направил възлиза общо на 340 лева лева, за събиране на доказателства. Разходи за процесуално представителство вероятно са били направени, но не се установява нито техния размер, нито факта на изплащането им.  Направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в този смисъл не може да бъде уважено. В заключение, при липсата на основание за прилагане на чл. 78, ал.5 от ГПК, ответникът е легитимиран да получи разноски в размер на сумата от 170 лева, изчислена според посочените по- горе условия на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

                                             Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Б.И.“ АД с ЕИК ********  и адрес - гр. С., ул. „Л.” № **, да заплати на Й.П.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. М.Г.,***, на основание чл.  226, ал. 1 от КЗ /отм./ – сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП, причинено на 16.06.2014г. от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата - над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 70 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати на Й.П.Д., на основание чл.78, ал. 1 от ГПК – сумата от 120 лева (сто и двадесет лева), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати на адв. М.  Г.И., с адрес ***, на основание чл. 38 ЗА – сумата от 1330 лева (хиляда триста и тридесет лева), представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Й.П.Д., да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 170 лева (сто и седемдесет лева) представляваща направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 1660 лева (хиляда шестстотин и шестдесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищеца е бил освободен.

Решението е постановено при участието на трето лице- подпомагащо ответника -Б.Б.М., с адрес-***.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Софийски Апелативен  съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

        СЪДИЯ: