О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
10.01.2024 г.
Номер 64 2 0 2 4 година гр. Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на десети януари 2 0 2 4 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Демиревски
ЧЛЕНОВЕ: Николета Карамфилова
Десислава Табакова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
КЧНАД № 1 по описа на КнАС за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по частна жалба от А. В. ***, офис 2, чрез адв. А.С., срещу Определение № 432/24.11.2023 г. по АНД № 914/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С частна жалба /вх. № 1/02.01.2024 г./ жалбоподателят е поискал от АС - Кюстендил да отмени горецитираното определение, с което на жалбоподателя е отказано присъждане на сторените разноски в съдебното производство в размер на 650 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като неправилно. Излага подробни съображения за това. Претендира и сторените в настоящето производство разноски в размер на 150 лв., съгласно приложените доказателства за това.
Ответникът по подадената частна жалба е получил препис от частната жалба и е представил отговор с вх. № 11 563/11.12.2023 г. на РС – Дупница, като счита същата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение, като прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С Решение № 380 от 26.10.2023 г. на РС – Дупница постановено по АНД № 914/2023 г. е отменено НП № BG30122022/5800/P8-2143/23.06.2023 г., издадено от Директор на НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на А.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, като незаконосъобразно. Със същото решение е оставено без уважение искането на В. за присъждане на разноски по делото в размер на 650 лв. адвокатско възнаграждение.
С молба вх. № 10 144/02.11.2023 г., жалбоподателят В., чрез процесуалния си представител адв. С., е поискал изменение на решението, в частта за разноските, като е поискал същите да бъдат присъдени. Изложил е подробни мотиви за това.
С рег. № 10 298/23.11.2023 г. е постъпило писмо – отговор от ответната страна, чрез юр. А., в което се иска молбата за присъждане на разноски да се отхвърли като неоснователна.
С Определение № 432/24.11.2023 г. по АНД № 914/2023 г. РС – Дупница е оставил без уважение молбата за присъждане на разноски и изменение на постановеното решение, в тази му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като същите се регламентират от нормата на чл. 143 от АПК, наименована „Отговорност за разноски4, а съгласно ал. 2 на чл. 63 д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 26 ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от ЕС и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, а именно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/.
Според действащата разпоредба на чл. 18 ал. 2 /изм., ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./ от Наредбата, ако административното наказание /наложено с обжалваното наказателно постановление/ е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7 ал. 1 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл. 7 ал. 2 от Наредбата са диференцирани различни минимални размери на адвокатското възнаграждение, в зависимост от определения материален интерес по делото, като според чл. 7 ал. 2 от Наредбата са диференцирани различни минимални размери на адвокатското възнаграждение, в зависимост от определения материален интерес по делото, като според чл. 7 ал. 2 т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000 до 10 000 лева, минималният размер на възнагражденията е регламентиран на 400 лева плюс 10% горница над 1 000 лева.
С отмененото НП на жалбоподателя В. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева, т. е. минималният размер на възнаграждението е 480 лева. В случая, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 650 лева. За договореното възнаграждение е представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че плащането в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева е извършено в брой /лист 13 по първоинстанционното дело/. От изложеното се налага изводът, че неправилно Дупнишкия районен съд е приел, че молбата за изменението на постановеното решение в частта му за разноските е неоснователна. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая това е налице, като в приложения договор за правна защита и съдействие от 17.08.2023 г. /подписан и от адвоката и от клиента/ изрично е посочен начинът на плащане – в брой, което служи като разписка, т.е. доказва реално сторено плащане на адвокат.
В случая трябва да се вземе предвид, че производството пред РС – Дупница е приключило в едно заседание, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Участието на процесуалния представител се свежда до изготвяне на жалбата и процесуално представителство. В този смисъл касационният съд, счита че размерът на адвокатския хонорар следва да се намали на 480 лева.
Що се отнася до претендираните в настоящето производство разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, съдът ще отбележи следното:
Настоящето производство не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Поради тази причина интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските уреден в чл. 78 и сл. от ГПК. Следователно искането за присъждане на разноски в това производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 235 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК и във вр. с чл. 144 от АПК, Кюстендилският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 432/24.11.2023 г. постановено по АНД № 914 по описа на Районен съд – Дупница И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 380/26.10.2023 г., в частта за присъдените разноски, като
ОСЪЖДА НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на А.В., с адрес: ***, действащ чрез адвокат А.С., със съдебен адрес:***, офис 2, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, дължими разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: