РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210575 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на „А.Г.“ ООД, ЕИК ******** ,
*********** срещу Eлектронен фиш, Серия Г, № 0018552, издаден от СДВР,
с който за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4
вр.ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ на дружеството –жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се аргументи,
че същият не е съобразен с нормативните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП
и не съдържа дори минимум информация, от която нарушението да може да
се индивидуализира по безспорен и категоричен начин, както от фактическа,
така и от правна страна. Твърди се още, че юридическо лице не може да бъде
субект на нарушението „управление на МПС, без застраховка ГО“, а само на
неизпълнение на възложено по закон задължение, за което носи
административна отговорност под формата на имуществена санкция. В
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП било предвидено, че електронен фиш се
издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС е предвидено
1
наказание „глоба“, но не и „имуществена санкция“. Ето защо налагането на
имуществена санкция с електронен фиш на юридичеко лице, собственик на
заснетото МПС било в противоречие с цитираната разпоредба, поради което
и обжалвания ЕФ следвало да бъде отменен от съда, като незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си –адв. ****** –АК - Перник. Последният в дадения ход по
същество пледира за отмяна на атакувания ЕФ, по съображенията подробно
развити в жалбата. Претендира присъждане на сторените от доверителя му
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.06.2020 г. в 16:18 часа лек автомобил "Фолксваген Туарег“ с рег.
№ СА 99 09 ХН, собственост на „А.Г.“ ООД се движел в гр. София по
бул.“П.Яворов“, с посока на движение от бул.“Др.Цанков“ към
бул.“Цариградско шосе“. Автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта– система № SD2D0030.
След извършена проверка в "Гаранционен фонд" относно наличието на
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за горния
автомобил, се установило, че към посочената дата -12.06.2021 г. лекият
автомобил няма валиден и действащ договор за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Във връзка с това обстоятелство срещу „А.Г.“ ООД, ЕИК ******** бил
издаден от СДВР Електронен фиш, Серия Г, № 0018552, с който на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на
основание чл. 638, ал.4 вр. ал.1, т.2 КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на управителя на
дружеството –жалбоподател на 01.07.2021 г.
Изложеното съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
2
доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви
и изясняват в пълнота фактическата обстановка по казуса.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от
чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно
чл. 84 ЗАНН. Не се налага събирането на други доказателства от съда, с оглед
наличието на нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административно –наказателната процедура, опорочаващи изцяло издадения
ЕФ и съставляващи самостоятелно основание за отмяната му.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 647, ал.3 от КЗ, от процесуално
легитимирано лице и срещу санкционен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице и водят до отмяна на обжалвания електронен фиш
само на това основание.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ въвежда задължение да сключи
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко
лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от
юридическо лице се санкционира от нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ с
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
3
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП - "Електронният фиш съдържа... описание на нарушението... ",
към който препраща чл. 647, ал. 3 КЗ.
В ЕФ липсва изложена каквато и да било фактология относно
извършеното нарушение. Твърди се единствено, че е налице нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал.4 вр. ал. 1, т.2 КЗ. Тоест, налице е единствено
правна квалификация на деянието, но не и неговото фактическо описание. В
случая се касае не за отсъствие на отделни обстоятелства от значение за
съставомерността на деянието, а за липса на изложени каквито и да е такива.
Фактът, че ЕФ е акт, който се издава при една по-облечена процедура,
улеснена откъм формалните изисквания на ЗАНН, не дерогира задължението
за описание на нарушението, така че нарушителят да е в състояние да разбере
фактическите и правни рамки на същото и адекватно да организира защитата
си.
Освен това, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл.
647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с
автоматизираното техническо средство да е заснето и установено
"нарушението". Това означава, че техническото средство следва да установи
автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на
нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана
обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на
електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е
възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното
техническо средство не се установят всички елементи от състава на
съответното административно нарушение. Изискването за автоматизиран
характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му
чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1
от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
4
създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите на чл. 638,
ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията
автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието
на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не
се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН,
а издаването на ЕФ е недопустимо. От данните по делото е видно, че
нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд
относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка "ГО" за
процесния автомобил, т.е. тези обстоятелства не се установяват към момента
на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване
на скорост. В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила
на административнонаказателното преследване и да състави АУАН, въз
основа на който да издаде НП, като в административнонаказателното
производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани
снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на
защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени никакви
правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, поради което на
същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
От друга страна, нарушението не дава възможност на съда да прецени дали
деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството –
жалбоподател е съставомерно и то, именно по цитираната разпоредба, респ.
дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в
хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна
на атакуваното НП на формално основание, без да се обсъжда спора по
същество.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата, с която е сезиран за
основателна, а обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
При този изход на делото основателното е искането на процесуалния
5
представител на жалбаподателя за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, и на основание чл.36, ал.3
от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370
лева, съобразно обжалвания материален интерес. Искането за заплащане до
пълния размер на претендираните разноски от 400 лева, с оглед приложения
към материалите на делото договор за правна защита и съдействие, следва да
се остави без уважение, като неоснователно, тъй като конкретният казус не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето и ал.3 от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия Г, № 0018552, издаден от СДВР, с
който на „Аванти Газ“ ООД, ЕИК ********* е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА СДВР- ОПП да заплати на „А.Г.“ ООД, ЕИК *******
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 370
(триста и седемдесет) лева, като ОСТАВЯ без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане до пълния
размер на претендираните разноски от 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6