№ 927
гр. Русе, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101807 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ПЛ. СЛ. К. срещу Домашен социален
патронаж към Община Русе претенции с правно основание:
- чл.74, ал.4, вр.ал.1 КТ за обявяване недействителността на клаузата по т.5, б.“а“ от
Допълнително споразумение №10/04.01.2019г. към Трудов договор №4/27.11.2015г.,
сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К., поради противоречие
със закона – чл.123, ал.2, вр., ал.1 КТ и чл.12, ал.3 НОСРЗ;
- чл.74, ал.4, вр.ал.1 КТ за обявяване недействителността на клаузата по т.5, б.“а“ от
Допълнително споразумение №01/06.01.2020г. към Трудов договор №4/27.11.2015г.,
сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К., поради противоречие
със закона – чл.123, ал.2, вр., ал.1 КТ и чл.12, ал.3 НОСРЗ;
- чл.74, ал.4, вр.ал.1 КТ за обявяване недействителността на клаузата по т.5, б.“а“ от
Допълнително споразумение №38/28.02.2020г. към Трудов договор №4/27.11.2015г.,
сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К., поради противоречие
със закона – чл.123, ал.2, вр., ал.1 КТ и чл.12, ал.3 НОСРЗ;
- осъдителен иск за заплащане сумите: 6130.90 лева – сбор от незаплатена част от
допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
дължимо за периода м.януари 2019г. – м.март 2021г.; 642.72 лева - законната лихва за забава
от падежа на всяко задължение до 01.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане.
П.К. заявява, че „Домашен социален патронаж“ (ДСП) е обособено поделение,
структурирано в Община Русе, ръководено от управител, който предвид разпоредбите на
чл.25, ал.2, чл.29, вр.§ 1, т.32 от ДР на Закон за социалните услуги се явявал работодател на
1
служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на социална услуга „домашен
социален патронаж“. Кметът на общината управлявал предоставянето на социалните услуги,
финансирани със средства от държавния и общински бюджет и назначавал лицето,
управляващо дейността по предоставяне на услугата (управителя на ДСП).
Към м.ноември 2015г., ищецът бил в трудово правоотношение с предприятие
„Община Русе – Домашен социален патронаж“, БУЛСТАТ 0005306320179, изпълнявайки
длъжността „социален работник“, с място на работа: Община Русе – ДСП, ул.***. Трудовият
стаж и професионалният му опит, считано от 01.04.2014г. били установени в Допълнително
споразумение към Трудов договор №19/22.04.2014г., а именно: 35 години, 4 месеца и 20 дни
и в съответствие с тях, работодателят определил допълнително месечно възнаграждение в
размер на 185.50 лева, съставляващо 35% от основното месечно трудово възнаграждение,
т.е. 1% за всяка пълна година от стажа.
На 27.11.2015г. П.К. сключил Трудов договор №4 отново с предприятие „Община
Русе – Домашен социален патронаж“, представлявано вече от управителя С.Х., като приел да
изпълнява длъжността „касиер“, други социални грижи с настаняване“. Според
съдържанието на договора, ищецът имал 37 години и 15 дни общ трудов стаж и 0г., 0м., 0д.
стаж по специалността и към този момент работодателят определил 0% допълнителното
възнаграждение, като според т.2, изр.3 от контракта следвало да се увеличава по 1% за всяка
година трудов стаж при работодателя. Впоследствие основното трудово възнаграждение и
допълнителното възнаграждение били изменяни по следния начин:
- с допълнително споразумение №1/05.01.2016г., считано от 01.01.2016г. било
договорено ОТВ в размер на 420 лева;
- с допълнително споразумение №3/05.01.2017г., считано от 01.01.2017г. било
договорено ОТВ в размер на 460 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 1% в размер на 4.60 лева;
- с допълнително споразумение №10/05.01.2018г., считано от 01.01.2018г. било
договорено ОТВ в размер на 510 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 2% в размер на 10.20 лева;
- с допълнително споразумение №10/04.01.2019г., считано от 01.01.2019г. било
договорено ОТВ в размер на 560 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 3% в размер на 16.80 лева;
- с допълнително споразумение №01/06.01.2020г., считано от 01.01.2020г. било
договорено ОТВ в размер на 610 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 4% в размер на 24.40 лева;
- с допълнително споразумение №38/28.02.2020г., считано от 01.03.2020г. било
договорено ОТВ в размер на 650 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 4% в размер на 26 лева.
Ищецът счита, че в последните три допълнителни споразумения, клаузата визирана в
т.5, б.“а“, определяща допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит е недействителна поради противоречие с повелителни разпоредби на
закона. В тази връзка сочи, че нормата на чл.123, ал.2, вр.ал.1 КТ урежда императивно
2
запазването на трудовите правоотношения с работниците при промяна на работодателя в
резултат на изчерпателно визирани хипотези. Според чл.12, ал.3 от НСОРЗ, в случаите по
чл.123 КТ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит се зачитало и времето, през което работникът е работил
в предприятието преди промяната на работодателя, като съгласно чл.15 от Наредбата,
допълнителните възнаграждения по чл.12 са с постоянен характер.
Предвид структурните промени в Община Русе, П.К. обосновава становище, че е
налице промяна на работодателя по смисъла на чл.123, ал.1 КТ, но въпреки разпоредбите на
КТ и НСОРЗ, ответникът не определил правилно допълнителното възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. Приема, че т.5, б.“а“ от последните три
допълнителни споразумения са недействителни и вместо тях следва да се прилагат
повелителните разпоредби на чл.123, ал.2 КТ и чл.12, ал.3 от НСОРЗ, като работодателят е
трябвало да определи допълнително трудово възнаграждение, както следва:
- в допълнително споразумение №10/04.01.2019г., считано от 01.01.2019г. 40% от
ОТВ (560 лева) в размер на 224 лева месечно, а за периода до 01.01.2020г. (12 месеца) е
трябвало да му заплати общо 2688 лева, от които са му изплатени 201.60 лева;
- в допълнително споразумение №01/06.01.2020г., считано от 01.01.2020г. 41% от
ОТВ (610 лева) в размер на 250.10 лева месечно, а за периода до 01.03.2020г. (2 месеца) е
трябвало да му заплати общо 500.20 лева, от които са му изплатени 48.80 лева;
- в допълнително споразумение №38/28.02.2020г., считано от 01.03.2020г. 41% от
ОТВ (650 лева) в размер на 266.50 лева месечно, а за периода до 01.01.2021г.(10 месеца) е
трябвало да му заплати общо 2665 лева, от които са му изплатени 260 лева;
- в допълнително споразумение №32/09.03.2021г., считано от 01.01.2021г. 42% от
ОТВ (710 лева) в размер на 298.20 лева месечно, а за периода до 01.04.2021г.(3 месеца) е
трябвало да му заплати общо 894.60 лева, от които са му изплатени 106.50 лева.
Претендира: разликата между дължимото и изплатено допълнително възнаграждение;
мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на
иска; лихва за забава върху главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски.
По отговора на ответника:
В срока по чл.131 ГПК адв.П.И. и адв.С.Ц. – процесуални представители на
ответника Домашен социален патронаж към Община Русе са депозирали отговор на
исковата молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Ответникът счита, че предявените искове за прогласяване недействителност на клауза
от трудовия договор са конститутивни и съгласно чл.75 КТ решението по тях действа
занапред, т.е. последиците настъпват за бъдещ период и няма да променят договорните
отношения за исковия период, освен ако работникът е действал добросъвестно. Сочат, че в
исковата молба няма твърдения, навеждащи на извод, че е налице добросъвестно поведение
на работника при сключване на трудовия договор и допълнителните споразумения към него.
В тази връзка поддържат, че от момента на сключване на трудовия договор, до датата на
предявяване на иска, ищецът не е заявявал друг период прослужено време, по-голям от
3
посочения в трудовия договор.
Оспорват твърдението, че е налице правоприемство при изпълнение на трудовия
договор по реда на чл.123 КТ. Поясняват, че П.К. е работил по трудов договор с Община
Русе – Домашен социален патронаж на длъжност „социален работник в социална услуга“, но
този договор е прекратен със Заповед №06/23.11.2015г. по взаимно съгласие на страните.
Приема, че след като първото трудово правоотношение е прекратено, а по-късно е сключен
нов трудов договор за друга длъжност, не е налице правоприемство по смисъла на чл.123
КТ.
Излага правни доводи във връзка с определяне на допълнителните възнаграждения.
Оспорва претенциите по основание и размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено
от фактическа страна, следното:
Между Община Русе – Домашен социален патронаж, представлявана от Кмета и ПЛ.
СЛ. К. е съществувало трудово правоотношение, основано на договор от 01.04.2014г., по
силата на който ищецът заемал длъжността „социален работник“, с място на работа: ДСП
Русе, ***. Договорът е прекратен със Заповед №06/23.11.2015г. на основание чл.325, ал.1, т.1
КТ – по взаимно съгласие, въз основа подадено от служителя заявление.
На 27.11.2015г. между Община Русе – Домашен социален патронаж, представлявана
от управителя С.Х. и ПЛ. СЛ. К. е сключен нов трудов договор, според който ищецът приел
да изпълнява длъжността „касиер“ в ДСП с място на работа: ДСП Русе, ул.***. Визиран е
общия трудов стаж на лицето: 37г. 0м. 15 д. и трудов стаж по специалността: 0г., 0м., 0д.,
като е определено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит – 0%, който според т.2 от контракта ще се увеличава с по 1% за всяка година трудов
стаж при работодателя.
Съдържанието на трудовия договор е изменяно, както следва:
- с допълнително споразумение №1/05.01.2016г., считано от 01.01.2016г. е
договорено ОТВ в размер на 420 лева;
- с допълнително споразумение №3/05.01.2017г., считано от 01.01.2017г. е договорено
ОТВ в размер на 460 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 1% в размер на 4.60 лева;
- с допълнително споразумение №10/05.01.2018г., считано от 01.01.2018г. е
договорено ОТВ в размер на 510 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 2% в размер на 10.20 лева;
- с допълнително споразумение №10/04.01.2019г., считано от 01.01.2019г. е
договорено ОТВ в размер на 560 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 3% в размер на 16.80 лева;
- с допълнително споразумение №01/06.01.2020г., считано от 01.01.2020г. е
договорено ОТВ в размер на 610 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 4% в размер на 24.40 лева;
- с допълнително споразумение №38/28.02.2020г., считано от 01.03.2020г. е
4
договорено ОТВ в размер на 650 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 4% в размер на 26 лева.
- с допълнително споразумение №32/09.03.2021г., считано от 01.01.2021г. е
договорено ОТВ в размер на 710 лева.
Със Заповед №06/08.06.2021г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Представени са: публикации от сайта на Община Русе за Дирекция „Хуманитарни
дейности“, Отдел „Социални дейности“ и „Информация за домашен социален патронаж към
община Русе“, както и „производствена характеристика“.
Ответникът представя: Заповед №46/08.01.2003г.; Заповед №83/16.01.2003г.; трудови
договори и допълнителни споразумения, сключени между Община Русе и С.Х. С.; Заповед
№РД01/89/14.01.2008г.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и
всестранно. Вещото лице е установило разликата между:
- изчисленото за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит при основно месечно възнаграждение в размер
560 лева и ставка в размер на 40% и действително платеното такова на ищеца за същия
период – 2077.59 лева;
- изчисленото за периода 01.01.2020г. – 29.02.2020г. допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит при основно месечно възнаграждение в размер
610 лева и ставка в размер на 41% и действително платеното такова на ищеца за същия
период – 440.12 лева;
- изчисленото за периода 01.03.2020г. – 31.12.2020г. допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит при основно месечно възнаграждение в размер
650 лева и ставка в размер на 41% и действително платеното такова на ищеца за същия
период – 1170.39 лева;
- изчисленото за периода 01.01.2021г. – 31.03.2021г. допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит при основно месечно възнаграждение в размер
710 лева и ставка в размер на 42% и действително платеното такова на ищеца за същия
период – 591.07 лева.
Изчислена е мораторната лихва върху посочените по-горе суми за периода от падежа
на всяко задължение до 01.04.2021г. – 484.17 лева.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.74, ал.4, вр.ал.1 КТ;
чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ:
Недействителността на трудовия договор е уредена като самостоятелен институт,
който в отклонение от общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД,
регламентира изрични основания за недействителност, реда за обявяването й, правните
5
последици и възможността за саниране на недействителността. Кодексът на труда говори
само за недействителност на трудовото правоотношение, като за приложението на този
правен институт, касаещ в голяма степен правото на работника на отпуск, на трудово
възнаграждение и трудов стаж, е необходимо да са налице предвидените в закона основания
за обявяване на недействителност и съответният недостатък да не е отстранен или отпаднал.
При частична недействителност, т.е. недействителност на определени клаузи на трудовия
договор (относно размера на трудовото възнаграждение, на отпуск и др.) се прогласява
недействителността на отделните клаузи и те се заместват от съответните повелителни
разпоредби на закона или от предвиденото в колективния трудов договор.
Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по
чл.325 – 331 и чл.334 КТ, страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяване
недействителността му или на отделна негова клауза, когато недействителността е от
преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е
прекратено трудовото правоотношение и/или за възстановяване на работа на работника
и/или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други
престации по трудовото правоотношение.
В случая трудовото правоотношение е прекратено след предявяване на иска, със
Заповед №06/08.06.2021г. по чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ищецът оспорва недействителността на
клаузите в допълнителни споразумения към трудовия договор, сключен на 27.11.2015г.,
касаещи допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Съгласно чл.12, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на
Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и
продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.
С приложената „производствена характеристика“ (лист20) се установява, че в периодите
01.02.2003г. – 26.11.2015г. и 01.12.2015г. – 01.09.2020г. П.С. К. е заемал в Община – Русе
ДСП – Русе първоначално длъжността „социален работник“, а впоследствие – длъжността
„касиер“. Предвид посочената разпоредба, при сключване на втория трудов договор и
допълнителните споразумения към него ответникът е следвало да зачете стажът в същото
предприятие и да го съобрази при определяне на допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит, което не е сторено. Според раздел І, т.2 от Трудов
договор №4/27.11.2015г., допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се увеличава с „1% за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател“. През 2014г. ответникът е изплащал допълнително възнаграждение в размер
на 35%, което води до извод, че през 2019г. допълнителното възнаграждение е 40% (по 1%
за всяка от петте година), през 2020г. – 41%, а през 2021г. – 42%, а не определените
съответно: 3% и 4%. Следователно клаузите, визирани в т.5, б.“а“ от допълнителни
споразумения: №10/04.01.2019г.; №01/06.01.2020г. и №38/28.02.2020г. са недействителни,
поради противоречие със закона – чл.12, ал.2 НСОРЗ. Претенциите за обявяване тяхната
недействителност, като основателни следва да бъдат уважени.
По осъдителните искове за заплащане сумите: 6130.90 лева – сбор от незаплатена
6
част от допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит и 642.72 лева – мораторна лихва:
С разпоредбата на чл.75 КТ законодателят е приел, че когато трудовият договор бъде
обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при
сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване
неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Тези правила
се прилагат и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия
договор.
В хипотезата на чл.75 КТ се има предвид т.нар. „легална добросъвестност“, което
означава, че работникът или служителят не е знаел за порока на трудовия договор,
обусловил неговата недействителност, той самият не го е създал или участвал в създаването
му. Добросъвестността по чл.75 КТ се изразява в незнание на опорочаващите факти и се
предполага, т.е. работодателят следва да установи недобросъвестността, каквато хипотеза в
случая не е налице.
Дължимата на П.К. разлика между изчисленото допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит и действително такова се установява със
заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, а именно:
- за времето от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. – 2077.59 лева (40% от ОМТВ);
- за времето от 01.01.2020г. до 29.02.2020г. – 440.12 лева (41% от ОМТВ);
- за времето от 01.03.2020г. до 31.12.2020г. – 1170.39 лева (41% от ОМТВ);
- за времето от 01.01.2021г. до 31.03.2024г. – 591.07 лева (42% от ОМТВ).
Изчислен е размерът на обезщетението за забава за периода от падежа на всяко
месечно задължение до 01.04.2021г. (датата на предявяване на иска) – 484.17 лева.
До посочените размери, претенциите като доказани следва да бъдат уважени, а в
останалата част, като неоснователни – отхвърлени.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенциите. Съдът намира за
основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, с оглед което, предвид фактическата и правна
сложност и извършените процесуални действия, редуцира възнаграждението за процесуално
представителство на ищеца до 968.68 лева (300 лева за конститутивния иск и 668.68 лева –
за осъдителните). Съразмерно с отхвърлената част от претенциите, ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 770.23 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са разноските на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е заплатил възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 600 лева (общо за конститутивния и осъдителния
иск), от които ищецът следва да поеме 89.03 лева.
По компенсация между двете вземания ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 681.20 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата
200 лева – възнаграждение на вещо лице.
7
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна, на основание чл.74, ал.4 КТ, клаузата по т.5, б.“а“ от
Допълнително споразумение №10/04.01.2019г. към Трудов договор №4/27.11.2015г.,
сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К..
ОБЯВЯВА за недействителна, на основание чл.74, ал.4 КТ, клаузата по т.5, б.“а“ от
Допълнително споразумение №01/06.01.2020г. към Трудов договор №4/27.11.2015г.,
сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К..
ОБЯВЯВА за недействителна, на основание чл.74, ал.4 КТ, клаузата по т.5, б.“а“ от
Допълнително споразумение №38/28.02.2020г. към Трудов договор №4/27.11.2015г.,
сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К..
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ - ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ, с адрес:
гр.Русе, ул.*** да заплати на ПЛ. СЛ. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Червен“№1,
вх.1, ет.2 сумите:
- 2077.59 лева - незаплатена част от допълнително месечно възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за времето от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.;
- 440.12 лева - незаплатена част от допълнително месечно възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за времето от 01.01.2020г. до 29.02.2020г.;
- 1170.39 лева - незаплатена част от допълнително месечно възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за времето от 01.03.2020г. до 31.12.2020г.;
- 591.07 лева - незаплатена част от допълнително месечно възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за времето от 01.01.2021г. до 31.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.04.2021г. до окончателното им
изплащане;
- 484.17 лева – обезщетение за забава за периода от падежа на всяко месечно
възнаграждение до 01.04.2021г.;
- 681.20 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове в останалата част: над 4279.17 лева (сбор от
уважените главници общо за периода 01.01.2019г. – 31.03.2021г.) до предявените 6130.90
лева – сбор от незаплатена част от допълнително месечно възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит дължимо за периода м.януари 2019г. – м.март 2021г. и
над 484.17 лева до предявените 642.72 лева - законната лихва за забава от падежа на всяко
задължение до 01.04.2021г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ - ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ, с адрес:
гр.Русе, ул.*** да заплати по сметка на РРС сумата 200 лева – възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9