№ 161
гр. Благоевград, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200501382 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на Д. Б. Ц., ЕГН **********, и К. Г. Ц.,
ЕГН **********, подадена чрез адв. В. А., срещу Решение № 252 от
17.10.2024 г. по гр. д. № 921/2021 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което
жалбоподателите са осъдени по иска предявен от И. Д. Х., ЕГН **********,
да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на
ищеца И. Х. върху поземлен имот с идентификатор 17395.501.338 по КК на гр.
Гоце Делчев, одобрена със Заповед № РД-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот ***, с площ за имота от 791 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: имот № 17395.501.340;
17395.501.3111; 17395.501.339; 17395.501.337; 17395.501.9194, като премахнат
изградения в южната страна на поземлен имот с идентификатор 17395.501.337
по КК на гр. Гоце Делчев навес от метална конструкция с метален покрив
върху бетонна ивична подложка, с размер на навеса по граничната линия –
6,30 м., височина спрямо прилежащия терен по граничната линия – 2,50 м. в
ниската част и 3,50 м. във високата част, както и да премахнат засаденото в
поземлен имот с идентификатор 17395.501.337 по КК на гр. Гоце Делчев
овощно дърво - череша, с височина 8,50 м., отстоящо на 1,50 м. от имотната
граница с поземлен имот с идентификатор 17395.501.338 по КК на гр. Гоце
Делчев. С първоинстанционното съдебно решение жалбоподателите са
осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 30 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на
900 лв. и разноски за експертиза в размер на 1500 лв.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно.
1
Жалбоподателите считат, че районният съд неправилно е оценил писмените и
гласните доказателства. Считат, че решението е постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила. Твърдят, че процесът е протекъл преди да
бъде направен доклад на делото, тъй като делото било обявено за решаване,
след което съдът възобновил производството и едва тогава е направил доклад
по чл. 140 ГПК. Посочват, че още с отговора на исковата молба са навели
доводи за нейната нередовност. Намират нейния петитум за неясен и че от нея
не става ясно какво е искането спрямо ответниците и какви действия,
респективно бездействия същите следва да преустановят или да извършат.
Считат, че съда се е произнесъл по ненаправено искане, като е осъдил
ответниците да премахнат дървото и навеса. Твърдят, че самия факт на
изграждане на незаконна постройка не е основание за уважаване на иск по чл.
109 ЗС, тъй като той е насочен към защита на правото на собственост от
неоснователни действия, които пречат на собственика да ползва имота по
предназначение. Считат, че ищецът следва да докаже, че строежът му пречи.
Поддържат, че ищецът не е посочил в какво конкретно се изразява преченето,
което твърди, че му е причинено от навеса и дървото. Сочат, че по общо
съгласие на собствениците на двата имота е бил положен бетонов ивичен
фундамент, материализиращ имотната граница между тях. Жалбоподателите
оспорват, че ако се приеме, че мрежата на навеса е провиснала и попада около
12 см в имота на ищеца, това обуславя наличието на пречка за него да
упражнява правото на собственост. Навеждат доводи, че не следва да се
кредитират показанията на свид. Х., която е съпруга на ищеца. Изразяват
становище, че дори и дървото да бъде засадено другаде в техния имот, от
вятъра и атмосферните условия отново ще има листа от него в имота на
ищеца. Поддържат, че съдебното решение не е посочило кои са конкретните
действия на ответниците, които пречат на ищеца и в какво се изразява
ограничението на неговото право на собственост. Молят да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска по
чл. 109 ЗС. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от И. Д. Х., ЕГН **********,
подаден чрез адв. И. К., в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че от
доказателствата се установява, че ищецът е собственик на имот с
идентификатор 17395.501.338 въз основа на договор за дарение. Твърди, че не
е давал нотариално съгласие за изграждането на навеса, както и за засаждането
на дървото. Поддържа, че от показанията на свид. Х. и от заключението на
вещото лице се установява, че от дървото непрекъснато падат листа и плодове
в неговия имот. Счита, че според заключението навеса представлява строеж,
като навежда доводи, че същият е незаконен. Претендира разноски.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирани страни с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения отговор.
Районният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл. 109 ЗС,
подаден от И. Х. срещу Д. Ц. и К. Ц., с който се иска ответниците да бъдат
осъдени да преустановят действия, с които нарушават правото му на
собственост върху притежаван от него поземлен имот, изразяващи се в
изграждане на навес от метална конструкция с метален покрив върху бетонни
подложки, който навес попада частично в имота на ищеца, както и в засаждане
и поддържане на овощно дръвче – череша, в близост до имотната граница,
като бъдат осъдени ответниците да премахнат последиците от
2
неправомерните си действия.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
17395.501.338 по КК на гр. Гоце Делчев, одобрена със Заповед № РД-
71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК, както и че съседният поземлен номер с
идентификатор 17395.501.337 по КК на гр. Гоце Делчев се ползва на двамата
ответници. Сочи, че в имота на ответниците има посадено овощно дърво –
череша с височина над 5 метра, което е разположено на разстояние около 1
метър до границата с поземленият имот на ищеца. И. Х. твърди, че дървото е с
голяма корона и че листа и плодове падат от него в неговия имот, което му
пречи да го ползва пълноценно. Според ищеца в съседния недвижим имот
ответниците са изградили навес от метална конструкция, с метален покрив
върху бетонови подложки, разположен в южната част, на имотната граница
между двата имота, като част от него попадал и върху неговият имот. Твърди,
че за изграждането на навеса не е давал изрично нотариално заверено
съгласие. Счита, че са незаконни дейностите, изразяващи се в осъществяване
на строителство на имотната граница и поддържане на плодно дърво.
Поддържа, че строежа е извършен без строителни книжа и документи, както и
че овощното дърво е засадено в нарушение на изискванията за отстояние от
границата на имота. Ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат
изградения метален навес и засаденото в имота им овощно дърво, с което да
бъде прекратено създаденото и поддържаното от тях фактическо състояние,
смущаващо правото му на собственост и пречещо на пълноценното му
упражняване.
Ответниците оспорват предявения иск, като в подаден от тях отговор на
искова молба излагат доводи, че изграждането на постройка без строителни
книжа не е достатъчно основание за уважаването на негаторният иск, тъй като
такъв строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от
ЗС, само ако незаконността му се изразява с нарушаване на установените от
благоустройствените закони правила и норми, обезпечаващи нормалното
ползване на имотите. Поддържат, че освен незаконността на строителството
ищеца следва да докаже с какво конкретния строеж му пречи да упражнява
пълноценно неговото право на собственост. Ответниците оспорват
твърденията, че навесът попада в имота на И. Х., като поддържат, че същият
не смущава правото му на собственост и че представлява търпим строеж.
Оспорват и доводите на ищеца, че засаденото дърво пречи на упражняването
на правото на собственост на ищеца, като считат че е спазено отстоянието от
границите на имота. Според ответниците не са налице неоснователни
действия от тяхна страна, които да пречат на ищеца да упражнява правото на
собственост.
По делото са били ангажирани писмени и гласни доказателства. Била е
назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
За да постанови решението си районният съд е възприел заключението на
вещото лице. Намерил е за установено, че в имота на ответниците с
идентификатор 17395.501.337 е реализирано основно застрояване на
едноетажна жилищна сграда в минал период. Процесният навес е бил обект на
експертизата и представлявал допълващо застрояване, стопанска постройка -
навес без оградни стени, който към момента на експертизата се e ползвал за
складиране на дърва за огрев и други отпадъчни вещи. Навесът е залепен на
задната гаражна източна тухлена стена. Той бил изграден в южната страна на
имота, на самата граница и представлявал навес от метална конструкция с
3
метален покрив, без бетонова замазка на пода. Носещите метални тръби по
линията на границата били бетонирани в основи при полагане на бетонова
ивица от ищеца, чрез която същият е ограничил повърхностните води от своя
имот. Бетоновата ивица държала и оградна мрежа на ниво терен. Останалите
носещи метални колони в другата част на навеса били без фундамент.
Носещите метални колони носили подпокривна метална конструкция, която
била свързана с колените чрез заварка. Дървена скара върху металните
елементи носила ламаринени листове за покрив. Размера на навеса по
граничната линия бил 6,3 м., а височината му спрямо прилежащия терен по
граничната линия била 2,5 м. в ниската част и 3,5 м във високата част. По
общо съгласие на собствениците на двата имота е бил положен бетонов
ивичен фундамент, с функция да ограничава и отвежда повърхностните води
от имота на ищеца в собствения му имот, който фундамент материализирал
имотната граница между двата имота. Според експерта този фундамент не
следвал реалната гранична линия, а се отклонявал/издувал/ от линията на
реалната имотна и регулационна граница към имота на ищеца в размер до 0 до
15 см. по цялото протежение на размера на процесната постройка. Имало и
допълнително издуване на оградната мрежа, във височина, под натиска на
масата на складирани дърва за огрев в посока към имота на ищеца. Навесът
попадал площно и пространствено частично в имота на ищеца, като размерите
на навлизането били: площно /линейно, в основата/ 0,0 м. - 0,15 м.
пространствено /обемно/ 0,0 - 0,3 м.
Вещото лице е изложило съображения, че навесът има характеристиките
на строеж с оглед на разпоредбите ЗУТ. За него нямало съставени строителни
книжа, като при изграждането му не били спазени изискванията на ЗУТ и
конкретно чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Според експертът навесът е
разположен с отделни негови елементи в разрез с нормите на приложимия
закон, които били установени във връзка със хигиенно-санитарни и
противопожарни изисквания, както и били свързани с условията за
безпрепятствено ползване на съседния имот.
Районният съд е намерил, че от заключението на вещото лице се
установявало, че засаденото черешово дърво е с височина 8,5 м. и е
разположено на отстояние от граничната линия 1,5 м., като короната му се
намирала изцяло в имота на ответниците. При това отстояние не било спазено
изискването на чл. 94, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Първоинстанционният съдебен състав е счел, че според
тази разпоредба за високи дървета като процесното, с височина над 5,0 м., се
изисква отстояние от 3,0 м. от границата със съседния имот.
Като е преценил доказателствата по делото районният съд е намерил иска
за допустим, като се е позовал на Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г.
по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС. Намерил е иска и за основателен. Посочил
е, че правото на собственост търпи ограничения като посочените в чл. 50 ЗС.
Позовал се е на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. №
4/2015 г., ОСГК на ВКС и е приел, че понякога от естеството на нарушението
на ответника е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото
си в пълен обем.
Съдът е посочил, че по делото не се спори, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор 17395.501.338. Не било спорно и че
съседният имот с идентификатор 17395.501.337, в който попадат металният
4
навес и черешовото дърво, се ползва и стопанисва от двамата ответници.
Районният съд е намерил, че спорният по делото въпрос е дали изграденият в
имота на ответниците метален навес съставлява неоснователно въздействие,
което ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на
имота на ищеца. Приел е, че ако източникът на неоснователното въздействие е
строеж в съседен имот, ищецът може да иска премахването на строежа, за да
бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.
Районният съд е посочил, че от заключението по изготвената съдебно-
техническа експертиза се установява, че навесът има характеристиките на
строеж по смисъла на т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ, като в частност представлява
постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ.
Приел е, че навесът е бил разположен на вътрешната имотна граница с имота
на ищеца с идентификатор 17395.501.338, като на места частично е навлизал,
макар и незначително, в имота на ищеца. Съдът е намерил, че навесът е бил
изграден без наличието на строителна документация и разрешение за строеж,
бил е изпълнен е в нарушение на строителни правила и норми,
регламентиращи нормативните изисквания за разположение и отстояние от
регулационните граници с имота на ищеца, уредени в чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от
ЗУТ, както и без писменото съгласие от ищеца, изискуемо съгласно чл. 21, ал.
4 и 5 от ЗУТ в случаите на свързано допълващо застрояване на вътрешните
имотни граници. Съдът е намерил за нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и
ал. 3 ЗУТ. Заключил е, че навесът представлява незаконен строеж, тъй като е
изпълнен без разрешение за строеж и строителни книжа, в нарушение на
строителните правила и на нормите, отнасящи се до обектите на допълващо
застрояване, установени в чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, както и чл. 21, ал. 5 от
ЗУТ. Намерил е, че нарушенията биха били налице, дори и да се приеме, че
навесът е бил построен преди ЗУТ да влезе в сила, тъй като е бил идентичен
правният режим относно изискванията за отстояние от регулационните
граници и за разполагане на постройки на вътрешните граници на имотите. По
тези съображения районният съд е намерил иска относно тази постройка за
основателен и че същият следва да бъде уважен, без да е необходимо ищецът
допълнително да установява дали се ограничава правото му на собственост,
защото съдът е приел, че самото нарушение по естеството си е такова, че
предполага ограничаването на пълноценното упражняване на правото на
собственост върху съседния имот. Позовал се е решение № 74 от 13.06.2011 г.
по гр. д. № 237/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС и на решение № 493 от 24.06.2010 г.
по гр. д. № 719/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС, като е посочил, че в настоящия
случай строителни книжа липсват и са нарушени правилата за отстояние от
съседния имот. Споделил е съдебната практика, обективирана в решение №
493 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС, решение № 430
от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС, решение № 40 от
31.01.2011 г. по гр. д. № 296/2010 г., Г. К., I г. о. на ВКС. Обсъдил е
свидетелските показания на Х.а и е намерил, че същите потвърждават
твърденията на ищеца относно навеса и относно смущаването на правото му
на собственост и преченето на пълноценното ползване на имота по
предназначение. Счел е, че в случая е налице незаконно строителство, без
одобрени строителни книжа и без да са спазени изискуемите от
благоустройствените закони отстояния, като ответниците не били доказали
противното, поради което е намерил иска за основателен. Приел е, че относно
навеса не е представено удостоверение за търпимост, като е посочил, че дори
и такова да бъде представено, то не обвързва съда, разглеждащ иска по чл. 109
5
ЗС.
По отношение на черешовото дърво районният съд е намерил, че същото
е високо дърво, поради което е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 52
ЗС. Намерил е, че не е спазено и изискването на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от
22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. По тези съображения е приел за
основателен иска за неговото премахване.
Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно.
Правилно районният съд е посочил, че съгласно Тълкувателно решение
№ 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС е допустим иска,
основан на чл. 109, ал. 1 СК срещу собственик на съседен имот за
прекратяване на създаващо пречки за ползване на съседния имот
неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от
разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на
действащи разпоредби. Тълкувателното решение е посочило и че съдилищата
са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в
отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на
премахване.
Съгласно решение № 81 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 4021/2021 г., Г. К., І г.
о. на ВКС надлежен ответник по негаторния иск е не само извършилият
неоснователното действие, но и този, който поддържа създаденото от такова
действие състояние. В този смисъл е и определение № 3523 от 09.07.2024 г. по
гр. д. № 4646/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС и посочената в него съдебна
практика. Според решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр. д. № 918/1993 г., IV г.
о. на ВС пасивно легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а не само
извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му
поддържа противоправното състояние в имота. Затова и в случая ответниците
притежават надлежна процесуална легитимация по делото, поради което
първоистанционното съдебно решение е допустимо.
При негаторния иск въздействието върху вещта на ищеца може да бъде и
косвено (виж Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984
г., ОСГК на ВС). Според решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 903/2011
г., Г. К., І г. о. на ВКС смущаване в упражняването на правото на собственост
може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като
се поддържа противоправно състояние в съседен имот, в случая този на
ответника, което е довело до трайно и продължително смущаващото
въздействие върху веща, собственост на ищеца. Съгласно решение № 507 от
20.10.2008 г. по гр. д. № 2827/2007 г., Г. К., ІI г. о. на ВКС основание за защита
чрез иска по чл. 109 ЗС се поражда и само при състояние, от което възникват
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие. В този смисъл е
и Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК на
ВС. Затова не е необходимо ответниците да са осъществили конкретни
действия, с които да са създали пречка за собственика да упражнява неговото
право на собственост. Достатъчно е ответниците в съседния да поддържат
състоянието, от което възниква смущаващото въздействие върху правото на
собственост на ищеца. По тези съображения следва да се отхвърлят доводите
6
на жалбоподателите относно конкретизирането на действията или
бездействията на ответниците, обусловили нарушението.
С петитума на исковата молба ищецът е отправил искане ответниците да
бъдат осъдени да преустановят нарушението на правото му на собственост и
да премахнат последиците от него. Нарушението е именно поддържането на
противоправното състояние в имота, породено от изграждането на навеса и
засаждането на овощното дърво. Затова следва да се отхвърлят доводите на
жалбоподателите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен
иск.
Според мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС пропускът на първоинстанционния съд
да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен
доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените
правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост
на първоинстанционното решение.
Според мотивите на тълкувателното решение за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или
отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения
във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни,
въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено
в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва
повторение на действията, дължими от първата инстанция.
Жалбоподателите навеждат оплакване, че първоинстанционното
производство е било проведено преди да бъде направен доклад по делото.
Констатира се, че делото е било обявено за решаване, но след това районният
съд е приел, че е пропуснал да изложи в съдебния протокол доклада по делото
съгласно изискването на чл. 146 ГПК и с определение № 370 от 05.06.2024 г. е
отменил определението, с което е дал ход на делото по същество. Съдът е
изложил доклад по делото в открито съдебно заседание, проведено на
25.06.2024 г.
На осн. чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото могат
да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск. Определението за доклада по делото
също може да се изменя по реда на чл. 253 ГПК (виж определение № 1249 от
04.10.2011 г. по гр. д. № 334/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Според
определение № 902 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 1827/2015 г., Г. К., ІV г. о. на
ВКС е несъмнено, че първоинстанционният съд не допуска процесуално
нарушение, когато в течение на производството пред него поправи, допълни
или отстрани по друг начин, допуснати от самия него грешки, непълноти,
неяснота или други пороци на доклада си по делото. По тези съображения не
представлява нарушение на съдопроизводствените правила обстоятелството,
че районният съд е констатирал свой пропуск и по реда на чл. 253 ГПК е
предприел процесуални действия по неговото отстраняване.
Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка с доклада не водят до съответната преклузия на процесуални права на
страните. В случая след като е бил изготвен доклада по делото, страните са
посочили, че нямат възражения по него, че няма да сочат нови доказателства,
както и че нямат доказателствени искания. Затова следва да се отхвърлят
7
доводите на жалбоподателите, че поради неизготвянето на доклада е било
нарушено правото им на защита.
Според мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г.
по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, когато чрез негаторен иск по
отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат
от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или
друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден
да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши
определени незаместими или заместими действия, искът има за предмет
реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на
вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението
отпреди нарушението.
В случая е предявен негаторен иск, който съдържа осъдителен петитум –
претендира се ответниците да бъдат осъдени да извършат определени
действия, изразяващи се в това да премахнат процесния навес и засаденото
овощно дърво. Следователно предмет на делото е притезателното право на
ищеца, въз основа на което той претендира от ответниците реалното
изпълнение на задължения, произтичащи от твърдените от ищеца нарушения
на правото му на собственост.
Според мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г.
по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС двете задължителни условия за
уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие, но и че то създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Между страните е безспорно, че ищецът е собственик на процесния
поземлен имот с идентификатор 17395.501.338, както и че съседния имот с
идентификатор 17395.501.337, се ползва и стопанисва от ответниците и че в
него са налице процесните навес и черешово дърво.
От доказателствата по делото не се установява за навеса да са налице
строителни книжа. Но липсата на издадени строителни книжа не обосновава
сама по себе си уважаване на негаторния иск (виж решение № 66 от
20.07.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС).
От заключението по техническата експертиза се установява, че
процесният навес няма характеристиките на „преместваем обект“ по смисъла
на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ – носещите метални колони (тръби) са свързани с
подпокривната метална конструкция чрез заварка, като част от тях са
бетонирани в основи и при отделянето на навеса от повърхността и
преместването му той би загубил своята индивидуализация и/или
възможността да бъде използван за същото или подобно предназначение. За да
бъде даден обект преместваем освен характеристиката по § 5, т. 80 ДР ЗУТ
същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ (виж решение
№ 7402 от 17.06.2021 г. по адм. д. № 3697/2021 г., ІІ отд. на ВАС), което в
случая не е налице. Следователно навесът представлява „строеж“ по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
8
Според заключението по техническата експертиза процесният навес
представлява допълващо застрояване, стопанска постройка. Установява се, че
навесът е изграден на самата граница на имот с идентификатор 17395.501.337,
както и че навесът е с височина 2,5 м. в ниската част и 3,5 м. във високата му
част.
На осн. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ за такава постройка по допълващо
застрояване не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване
на разрешение за строеж. По аргумент от противното на чл. 151, ал. 1 ЗУТ
преди изграждането му се изисква наличие на разрешение за строеж, а такова
не се установява да е било издавано. Следователно навесът се явява изграден
без надлежно издадени строителни книжа, а тяхната липса го прави незаконен
и подлежащ на премахване на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ (виж решение №
14433 от 23.11.2018 г. по адм. д. № 5393/2018 г., ІІ отд. на ВАС, решение №
10512 от 30.07.2020 г. по адм. д. № 9692/2018 г., ІІ отд. на ВАС).
Според чл. 21, ал. 4 ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат
да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници. Съгласно чл. 21, ал.
5 ЗУТ свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално
заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани
поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. По делото не
се установява подобно съгласие да е било давано от страна на ищеца, в
качеството му на собственик на съседния УПИ.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 2 ЗУТ постройки на допълващото
застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания
поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени
или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или
плътни огради. От заключението на вещото лице се установява, че навесът е
изграден на границата на имота, като същият не покрива калканна стена на
друга постройка в съседен парцел или плътна ограда. Следователно същият е
изграден в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ.
Според чл. 42, ал. 3 ЗУТ при свободно разполагане постройките на
допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от
вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато
са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и
югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при
отклонение от южната посока до 45 градуса. От експертното заключение се
установява, че навесът е с височина 2,5 м. в ниската част и 3,5 м. във високата
му част, като същият е изграден в имот с идентификатор 17395.501.337, на
южната му страна, на самата граница и размерът на навеса по граничната
линия е 6,3 метра. Следователно категорично не е спазено отстоянието,
изискуемо по чл. 42, ал. 3 ЗУТ.
Незаконни са строежите, извършени без разрешение или в отклонение от
разрешението за строеж и другите строителни книжа или в нарушение на
действащите разпоредби (Постановление № 4 от 10.12.1980 г., Пленум на ВС).
Незаконен е всеки строеж, за който собственикът не може да представи
строителна документация и за който в общините не се съхранява такава
(решение № 60087 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г., Г. К., ІІ г. о. на
ВКС). Следователно са правилни изводите на първоинстанционният съд, че
навесът представлява незаконен строеж, тъй като същият е изграден без
строителни книжа в нарушение на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.
Жалбоподателите навеждат доводи за наличието на търпим строеж.
9
Правилно районният съд е посочил, че по делото не е представено
удостоверение за търпимост, както и че представянето му не е обуславящо за
основателността на иска по чл. 109 ЗС. Възможно е един строеж да е
незаконен, но ако не създава пречки на ищеца по иск с правно основание чл.
109 ЗС да упражнява правото си на собственост, този иск няма да бъде уважен
и съответно строежът няма да бъде съборен, както и обратно - практиката на
ВКС е категорична, че дори и законен или търпим строеж по смисъла на § 16
ПЗР на ЗУТ могат да бъдат премахнати или редуцирани по реда на чл. 109 ЗС,
ако пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост (виж решение №
60160 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 1518/2021 г., Г. К., І г. о. на ВКС и посочена в
него съдебна практика). Същевременно статутът на търпимост не може да
породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от
незаконния строеж ограничение на правото му на собственост, поради което
негаторният иск по чл. 109 ЗС е приложим по отношение на незаконни
строежи, които са в режим на търпимост (решение № 60087 от 28.06.2021 г. по
гр. д. № 3984/2020 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). За уважаването на иска по чл. 109
ЗС без значение е дали постройките са със статут на "търпим строеж", а само
дали обективно пречат на ищците да упражняват правото си на собственост
(решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1047/2019 г., Г. К., І г. о. на ВКС).
Незаконността на строителството не обосновава по необходимост
премахването му по реда на чл. 109 ЗС, ако допуснатите пречки не създават
пречки за упражняване на правото на собственост (виж решение № 139 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Съгласно мотивите
към т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС
понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на
строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване
на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето
на живеещите в определено населено място или част от него.
Следователно са налице строителни норми, чието нарушаване обуславя
наличието на пречка за ищеца да упражнява неговото право на собственост в
пълен обем. Така според съдебната практика самият факт на незаконно
строителство на границата между имотите на страните представлява
нарушаване правото на собственост на ищеца, което може и следва да бъде
защитено с иск по чл.109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство
ограничава правото на собственост (решение № 1291 от 16.11.1992 г. по гр. д.
№ 1038/1992 г., IV г. о. на ВС, решение № 904 от 23.02.2010 г. по гр. д. №
2929/2008 г., Г. К., IV г. о. на ВКС). В този смисъл е и решение № 430 от
27.10.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. Г. К., II г. о. на ВКС, което посочва и че
неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също
може да доведе до такова състояние. Според решение № 46 от 04.04.2013 г. по
гр. д. № 623/2012 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС нарушаването на правилата за
отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот, собственост на
ищеца, безспорно нарушава правото на последния да ползва по
предназначение частта от дворното си място, граничаща с имота на ответника,
като в този случай самото нарушение на такива строителни /респ.санитарно-
хигиенни/ норми предполага ограничаване правата на собственика на
засегнатия съседен имот да го ползва по предназначение и не е необходимо
той да доказва с какво такъв незаконен строеж му пречи. В този смисъл е и
10
решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС.
В конкретния случай е налице незаконен строеж на границата между
двата имота, като е налице нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, както и на
отстоянията, предвидени в чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Съдебната практика приема, че
нарушенията на чл. 42, ал. 2 ЗУТ представляват именно нарушения на
строителни правила, при които не е необходимо да се установява в какво
точно се изразяват пречките, които незаконния строеж създава (виж
определение № 60312 от 12.07.2021 г. по гр. д. № 1128/2021 г., Г. К., І г. о. на
ВКС, решение № 32 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 737/2024 г. на Окръжен съд -
Враца). След като навесът е незаконно изграден в нарушение на чл. 42, ал. 2 и
ал. 3 от ЗУТ, не е необходимо ищецът да доказва как и по какъв начин този
строеж му пречи на правото на собственост (виж решение № 313 от 06.11.2017
г. по в. гр. д. № 440/2017 г. на Окръжен съд - Перник).
Доколкото в случая се установяват нарушения на строителни правила,
които по естеството си пречат на собственика да упражнява правото си в
пълен обем, следва да се приеме, че е основателен искът по чл. 109 ЗС относно
премахването на процесния навес.
Според решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., Г. К., ІІ г.
о. на ВКС законодателят е уредил в чл. 52 ЗС точно определено по своето
съдържание ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат
дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. За разлика от общото
ограничение на чл. 50 ЗС, това ограничение е в нормативно определени
граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на
съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът
разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да
постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е
необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета
пречат на спокойното упражняване на правата му. В решението на ВКС се
посочва, че това кореспондира с практиката на върховната инстанция при
действието на аналогичната на чл. 52 ЗС разпоредба на чл. 142 ЗИСС (отм.) –
Решение № 293 от 02.08.1941 г. на І г. о.
Следователно ако са нарушени отстоянията по чл. 52 ЗС, ищецът,
предявил иск по чл. 109 ЗС, не е необходимо да доказва, че посаденото дърво
му пречи да упражнява правото на собственост върху неговия имот.
Разпоредбата на чл. 142 от ЗИСС е посочвала, че определените
разстояния не е нужно да се пазят, когато недвижимият имот е отделен от
съседния с частна или обща стена, стига растенията да се държат по такъв
начин, щото да не надминават височината на стената. В случая дървото не се
държи по такъв начин. Правно релевантна по ЗС е неговата височина, за да се
прецени какво е дължимото отстояние по чл. 52 ЗС.
Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в чл. 94, ал. 2 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (решение № 60 от
29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). В случая от
заключението на вещото лице се установява, че височината на процесното
черешово дърво е 8,5 метра. Същото е с височина над 5 метра, поради което то
е високо по смисъла на чл. 52 ЗС и на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22
декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
11
Това обуславя извод, че на осн. чл. 52 ЗС процесното черешово дърво не е
позволено да се посажда до имота на съседа на по-малко разстояние от 3
метра. Според експертното заключение дървото се намира на 1,5 м. отстояние
от граничната линия, като се има предвид мислената вертикална ос на ствола
на дървото, който е с дебелина около 50 см. В открито съдебно заседание,
проведено на 15.12.2023 г., вещото лице е посочило, че ако не се вземат
предвид осовите размери на ствола, разстоянието от края на дървото до
граничната линия е 1,25 метра. Следователно, независимо дали отстоянието се
измерва от мислената вертикална ос на ствола на дървото или от края на
дървото до граничната личния, категорично се установява, че отстоянието от
3 метра не е спазено.
Свидетелските показания на М. Г. Х. потвърждават, че са налице
смущения в упражняването на правото на собственост на ищеца, изразяващи
се в падане на листа и плодове в неговия имот, които трябва да се чистят. Но
дори и такива да не бяха налице, според решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.
д. № 7375/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС засаждането на дървесни видове в
нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги
представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на
правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване. По
делото категорично се установява, че отстоянието по чл. 52 ЗС е нарушено,
което обуславя основателност на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахването на
черешовото дърво.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че някои дървесни
видове се намират под режим на особена закрила (виж чл. 34, ал. 1 ЗОСИ и чл.
10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество,
издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост, обн.
ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.). Искове по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи
се до дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила,
могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение за
премахването им от съответния административен орган. Черешовите дървета
обаче не се намират под режим на особена закрила (в този смисъл
определение № 185 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 69/2022 г., Г. К., І г. о. на ВКС).
По тези съображения следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 109,
ал. 1 ЗС е изцяло основателен. Това обуславя правилност на
първоинстанционното решение, поради което същото следва да се потвърди.
С оглед на неоснователността на въззивната жалба на осн. чл. 78, ал. 3 вр.
чл. 273 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемия. Той е
отправил такова искане в отговора на въззивната жалба. Жалбоподателите не
са навели възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззиваемият е представил договори за правна защита и съдействие (л.15,
л.25-гръб), които доказват заплащането на 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, поради което същото следва да се присъди в този размер.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска
до 5000 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. №
4/2015 г., ОСГК на ВКС при негаторния иск предмет на делото не е нито
правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на
собственост върху (пречещия) имот на ответника. В конкретния случай е
предявен негаторен иск, който съдържа осъдителен петитум за извършването
на заместими действия. Според разясненията на Тълкувателно решение № 4 от
12
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС в този случай искът е
оценяем, а предмет на делото е притезателното право на ищеца, произтичащо
от нарушението на неговото вещно право от страна на ответника.
Тълкувателното решение сочи, че в този случай цената на иска представлява
паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за
осъществяването на заместимото действие.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивните решения по искове за
собственост и други вещни права върху недвижими имоти подлежат на
касационно обжалване. Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.
№ 4/2015 г., ОСГК на ВКС изрично посочва, че негаторният иск с правна
квалификация чл. 109 ЗС е иск за собственост. Съдебната практика приема, че
доколкото исковата претенция по чл. 109 ЗС е по естеството си такава за
защита на собствеността, въззивното решение по нея подлежи на обжалване
пред ВКС (виж определение № 80 от 15.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1156/2019 г.,
Г. К., ІІ г. о. на ВКС, както и определение № 519 от 15.12.2017 г. по гр. д. №
6769/2014 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 24 от 19.01.2018 г. по гр. д.
№ 3349/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 53 от 02.02.2018 г. по гр. д.
№ 2751/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 286 от 04.06.2018 г. по гр.
д. № 4302/2017 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 471 от 28.09.2018 г. по
гр. д. № 1607/2018 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
По изложените съображения Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252 от 17.10.2024 г. по гр. д. № 921/2021 г.
по описа на Районен съд Гоце Делчев.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Д. Б. Ц., ЕГН **********,
и К. Г. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на И. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес *** сума в размер на 1000 лв., представляваща разноски,
сторени във въззивното производство, изразили се в заплащането на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13