№ 7002
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110138093 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. С. Ц., ЕГН:
********** против ...., със седалище и адрес на управление: ....., представлявано от ....., с
която са предявени следните установителни искове: установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност в цялост
на договор № .../02.07.2021 г., като противоречащ на закона - ЗЗД ЗЗП, ЗПК, както и при
условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД относно нищожност само на отделни негови клаузи, а
именно на чл. 11, ал. 1, чл. 3, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 1, т. 5 от договор за потребителски кредит
№ .../02.07.2021 г., като противоречащи на закона, заобикалящи закона и накърняващи
добрите нрави (съгласно уточнителна молба вх. № 374634 от 20.11.2024 г.).
Ищeцът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем № ... от 02.07.2021 г.,
съгласно който получил заемна сума в размер на 700 лева, със задължение последния да го
погаси чрез вноски в размер на 2 х 5,45 лeва и 21 х 36,26 лева, съгласно погасителен план,
при годишен процент на разходите по заема от 49,81 % и годишен лихвен процент в размер
на 40,05 %. Сочи, че по договора била уговорена неустойка в размер на 377,64 лева, която
му била начислена поради неизпълнение на предвиденото в чл. 5 от договора за кредит
задължение, а имено за представяне на обезпечение. Твърди се, че договорът за кредит е
нищожен поради противоречие със закона. В договора липсвала разписана методика относно
начина на формиране на ГПР. Сочи за нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП.
На следващо място сочи, че размерът на ГЛП от 40,05 % надвишавал трикратния размер на
законната лихва, поради което противоречал на добрите нрави. Уговорената неустойка в
размер на 377,64 лева излизала извън обезпечителните, обезщетителните и санкционни
1
функции, респективно противоречала на добрите нрави. Твърди се, че клаузата за неустойка
заобикаляла ограничението по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Евентуално, ако съдът приеме, че
договорът е действителен, се счита, че част от клаузите в същия, с които са уговорени
неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 5 от договора, както и начислените ГЛП и
ГПР, са нищожни на основание чл. 143 от ЗЗП, доколкото същите не били индивидуално
уговорени, както и били взети предвид последиците при промяна на курса на лева/еврото
поради. Твърди се, че ответното дружество не предоставило на ищеца необходимата към
момента на сключване на договора относима информация, а уговорките в чл. 12, ал. 1 и ал. 2
от договора създавали неравновесие в правата и задълженията на страните. При тези и
останалите подробно изложени в исковата молба аргументи предявява настоящите искове.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва
исковете. Не оспорва, че между страните е сключен договор № ... от 02.07.2021 г. Оспорва да
са налице твърдяните от ищеца пороци на договора като цяло, както и по отношение на
клаузите му за ГЛП и ГПР, като твърди, че същите са действителни и съответствали както на
вътрешната нормативна уредба, така и на европейското законодателство. Оспорва да е
налице твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради непосочване на обща сума
за плащане, дължима от потребителя, доколкото видно от представения погасителен план
към процесния договор за кредит се установявало, че всяко едно задължение (главница и
лихва) било ясно и точно посочено по всяка една от вноските, ведно с падежа на същите. По
отношение на иска за установяване на нищожност на клаузата за неустойка прави признание
на иска. По изложените аргументи моли за отхвърляне на иска за обявяване на нищожност
на сключения между страните договор за потребителски кредит. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност в цялост на договор №
.../02.07.2021 г., като противоречащ на закона - ЗЗД ЗЗП, ЗПК, както и при условията на
евентуалност установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД относно нищожност само на отделни негови клаузи, а именно на чл.
11, ал. 1, чл. 3, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 1, т. 5 от договор за потребителски кредит №
.../02.07.2021 г., като противоречащи на закона, заобикалящи закона и накърняващи добрите
нрави.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове
– наличието на посочените клаузи, които противоречат на закона, заобикалят закона и
накърняват добрите нрави и имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи, както и
2
индивидуалното им договаряне.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че на 02.07.2021 г. между ищеца Р. С. Ц., в качеството му на
кредитополучател, и ответникът ...., в качеството му на кредитор, е сключен договор за
потребителски кредит № ..., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от
700 лева, която същият се задължил да върне на 2 вноски х 5,45 лeва и 21 вноски х 36,26
лева, съгласно погасителен план, при ГПР по заема от 49,81 % и ГЛП в размер на 40,05 %,
както и че в договора за кредит е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 377,64 лева – чл. 11 от договора, която е начислена на ищцата поради
неизпълнение на задължението по чл. 5 от договора за кредит за представяне на обезпечение
под формата на банкова гаранция или поръчител, както и че заемната сума е предадена на
ищеца от заемодателя.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор
за паричен заем, респективно дали са нарушени императивни правни норми.
Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна
договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество
основания за прогласяване недействителността на сделката или на отделна клауза от нея. С
оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията
на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от
най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по
описа на ВКС, III г. о.). С оглед предходното съдът намира, че следва първо да разгледа иска
за прогласяване нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона, а
именно с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между
страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да
е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
3
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 49,81
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Процесната неустойка представлява
разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като
същата е била изначално известна на кредитора. Установява се по делото, че тази неустойка
е била начислена още при сключване на договора, като дължаща се пропорционално към
всяка вноска по кредита и е включена в погасителния план към него.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 49,81 %, който размер
формално не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на
377,64 лева, която се начислява автоматично от кредитора, което очевидно цели заобикаляне
на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя
относно реалните разходи по кредита. За да достигне до този извод, съдът взе предвид и
заключението на допуснатата по делото съдебно - счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, и според което, ако в ГПР бъде включена
неустойка за целия срок на договора, в размер на 856,14 лева, то ГПР би възлезнал на 145,74
%, а оскъпяването на кредита за срока на неговото ползване би бил с 48,89 %. При това
положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на
4
ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно – при посочен, макар
и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено,
когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му
размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския
съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент
на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер
на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във
връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от
санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е
по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ
ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—
63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав включването на клауза в
договора за кредит, в която се уговаря неустойка при неизпълнение на несъществени
задължения, представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от
5
договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-
714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички
съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК. В случая, размерът на неустойката за неизпълнение
на едно несъществено задължение представлява малко повече от половината на размера на
предоставената в заем главница. Очевидно, единствената цел на тази клауза е да доведе до
допълнителна облага за кредитора чрез заобикаляне на максимално допустимите параметри
според императивните изисквания на ЗПК.
С оглед изложените съображения съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, респективно искът следва да бъде уважен на това основание.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните предпоставки
за разглеждане на евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани по делото разноски (съгласно списък по чл. 80 ГПК
на л. 92 от делото) за държавна такса в размер на 50 лева, (л. 20 от делото) и 400 лева за
депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ (л. 63 от делото). В исковата молба и в
представения списък по чл. 80 ГПК е направено искане и за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. ..... Г. или адв. Д. .... ( прупълномощена от адв. Г.) за
осъществено процесуално представителство и защита на ищеца по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като в
исковата молба е посочено, че своевременно страната ще представи договор за правна
защита и съдействие. Макарв молба от 20.11.2024г. да е записано, че се представя спискък по
чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, приложеното е единствено списък с
разноски.
Съдът намира, че възнаграждение на адв. Д. .... или адв. Г. за осъществено процесуално
представителство и защита на ищеца не следва да й бъде присъждано, доколкото до
приключване на устните състезания по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие между ищеца и представляващия го адвокат или други доказателства, доказващи
уговореното между страните и разход за адвокатски хонорар. Още повече е налице
възражение от ответника, своевременно направено, за реално съществуваване на
обстоятелствата , предвидени в чл. 38 Задв., поради което и доколкото не е налице дори
деклариране от страна на ищеца, че е поради това, че е материално затруднен се е договорил
с представляващия го адвокат да му бъде предоставена безплатна правна помощ и
съдейстеие, поради което възнгаржднеие за горното не следва да бъде присъждано.
В проведеното на 28.02.2025 г. открито съдебно заседание съдът е констатирал, че с молба от
26.02.2025 г. вещото лице по ССчЕ е приложило справка-декларация, съобразно която
възнаграждението за изготвяне на заключението следва да бъде увеличено на сумата в общ
размер на 531,81 лева, поради което за разликата от сумата от 131,81 лева на вещото лице е
изплатено възнаграждение от бюджета на съда. Следователно на основание чл. 77 ГПК и с
6
оглед изхода на спора, сумата от 131,81 лева следва да се възложи на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иск, предявен от Р. С. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: .... срещу ...., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: .....,
представлявано от ....., че договор за потребителски кредит № ... от 02.07.2021 г., сключен
между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ...., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:
....., представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес: .... сумата от
450 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ...., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: .....,
представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата
от 131,81 лева, представляваща допълнителен депозит за вещо лице по ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на странит
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7