Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.07.2018
година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр.
СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 30.05. 2018 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА
ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 253 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл. 274,
ал.1, т.2 от КЗ /отм./ във връзка с чл.
45 от ЗЗД
Ищецът
ЗК “Л.И.” АД твърди, че на 23.03.2009г. на главен път І-5, в района на с.Б.,
при управление на товарен автомобил марка “Шкода”, модел “Лиаз” с рег. №
СТ5520СС, ведно с прикачено към него полуремарке “Панеловоз” с рег. № СТ1578
ЕХ, водачът И.Д.Г., нарушавайки правилата за движение по пътищата, движейки се
с неизправно полуремарке (деформирана външна гума на външното дясно колело
вследствие на разхлабване и липса на два болта, от което излиза от джантата и
отскача), по непредпазливост причинява смъртта на В.П.М.с ЕГН **********.
Посочва,
че по случая е образувано НОХД № 170/2010г. по описа на СтОС и на основание
чл.384 и чл.381 от НПК със сключено споразумение, с което И.Д.Г. се признава за
виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие затова, че е нарушил
правилата на ЗДвП, ППЗДвП, Наредба 12 и с деянието си е причинил смъртта на В.П.М.с
ЕГН **********. Причина за смъртта е счупване на втори шиен прешлен, с
притискане и контузия на продълговатия мозък. Накъсване на предната, надлъжна
връзка, кръвонасядане в меките черепни обвивки, двустранно счупване на всички
ребра, счупване на лявата бедрена кост, като настъпилата смърт е в
причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.
В
исковата молба се сочи, че към датата на събитието товарен автомобил марка
„Шкода", модел „Лиаз" с рег № СТ5520СС, ведно с прикачено към него
полуремарке „Панеловоз" с рег. № СТ1578ЕХ, собственост на ЗСК „Б."
АД, ЕИК *** има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите - полица №223088462005, с период на валидност от
11.04.2008г. До 10.04.2009г. в З.К.„Л.И." АД, по отношение на вредите,
които водачът би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно
българското законодателство.
Ищецът
посочва, че във връзка с причинените на Т.И.Т., син на починалата В.П.М.неимуществените
вреди, е заведен иск срещу „З.К.Л.И." АД. Образувано е ГД 1548/2011 по
описа на СГС по което е постановено решение, с което ЗК „Л.И." АД е
осъдена да заплати на Т.И.Т., сума в размер на 40 000 лева, обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и 3875.00 разноски по чл. 78, ал.1, 1600 лева държавна
такса. Решението е постановено с участието на ответника, като трето лице - помагач.
Сочи,
че е издаден ИЛ за сумата от 40 000 лева /главница/, законна лихва върху тази сума,
считано от 23.03.2009г. до окончателното и изплащане, както и 3 875 лева
разноски. След покана за доброволно изпълнение от ЧСИ О.М.рег.№ 846 на
06.02.2013г. сумите са изплатени от ЗК „Л.И." АД по сметка на ЧСИ О.М.,
чрез преводно нареждане ВОRD03225375.
Твърди,
че на основание чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /отм./, във
връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" „З.К.Л.И." АД придобива право на иск срещу виновния
водач И.Д.Г., за сумата от 60 749,30 лева /шестдесет хиляди седемстотин
четиридесет и девет лева и тридесет стотинки/, като сбор от сумите:
40
000 лева главница
16 874,30
лева законна лихва върху главницата считано от 23.03.2009г.
3 875,00
лева разноски по чл. 78, ал.1.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди И.Д.Г., ЕГН *********, адрес: ***
да заплати на „З.К.Л.И." АД, сумата от 60 749,30 лева /шестдесет
хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет стотинки/ представляваща
изплатените суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от Т.И.Т.,
син на починалата В.П.М..
Претендира
и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и направените разноски по водене на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В
отговора на исковата молба ответникът заявява, че фактическият състав на
чл.274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ не е осъществен, поради което и предявеният иск
с неоснователен.
Сочи,
че хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ не е налице. Съгласно този текст
застрахованият носи регресна отговорност спрямо застрахователя, ако не е спрял
и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда
или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и
пътно-транспортното произшествие е възникнало в резултат на това. В конкретния
случай не се твърди и не се доказва от представените с исковата молба
доказателства, сочената неизправност на полуремаркето /деформирана външна гума
на външното дясно колело вследствие на разхлабване и липса на два болта, от
което излиза от джантата и отскача/, да е настъпила по време на самото му
движение - т.е. внезапно, аварийно - докато МПС се движи, в който случай
водачът, за да не се застраши безопасността на движението, е следвало да спре и
да отстрани възникналата неизправност. Тази техническа неизправност не е
възникнала внезапно при движението на МПС, а е съществувала. Именно и поради
това обстоятелство с влязлото в сила протоколно определение № 141/26.05.2010г.,
постановено по НОХД № 170/2010г. по описа на ОС - Стара Загора, е признато за
виновно и друго лице - Г.Д.Г., отговарящо за техническото обслужване и преглед
на МПС. От друга страна, визираните като нарушени в същото определение норми на
ЗДвП, ППЗДвП и Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при работа с автомобили от 27.12.2004г., издадена от Министъра на труда
и социалната политика и Министъра на транспорта и съобщенията, навеждат именно
на обстоятелството, че в конкретния случай не се касае за внезапно възникнала
повреда, а за такава, която е съществувала, но не е била отстранена, поради
липсата на ежедневен технически преглед. Неустановяването на повредата преди
тръгването на МПС не освобождава застрахователя от задължението за плащане на
застрахователно обезщетение на пострадалото лице и за него не възниква
регресното право по чл.274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./.
Счита,
че неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане от ответника на
лихви и разноски, платени от застрахователя на наследника на пострадалото лице.
Разпоредбата на чл.500, ал.1 от сега действащия КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г./ изрично предвижда, че застрахователят
има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски.
За разлика от нея разпоредбата на чл.274, ал.1 от КЗ /отм./, която е приложима
в настоящия случай, сочи, че застрахователят има право да получи от
застрахования само платеното от застрахователя обезщетение. От друга страна,
претенцията на ищеца за заплащане от ответника на лихви и разноски е
неоснователна и поради това, че тези суми са платени от ищеца единствено поради
неговото виновно поведение - неоснователен отказ да плати доброволно, поради
което имат и санкционен характер. Сочи, че само от поведението на ищеца е
зависело да плати доброволно или да откаже неоснователно такова плащане,
поемайки риска да заплати разноските по водени срещу него дела, включително и
изпълнителни, тъй като е отказал да изпълни доброволно дори влязло в сила
осъдително решение. Заявява, че уважаването на иска против ответника в тази му
част би противоречало на основните принципи на правото относно отговорността за
забава и съдебни разноски.
Претендира
направените съдебни и деловодни разноски по делото.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с която заявява, че оспорва изцяло
направеното възражение в писмения отговор.
Счита
за неоснователно твърдението, че ответникът И.Д.Г. не е допуснал настъпване на
ПТП при внезапна техническа неизправност на управлявания от него лек автомобил.
Посочва,
че претендира освен изплатеното обезщетение и направените разноски в съдебното
производство и заплатената законна лихва по него, тъй като ответникът е бил
конституиран като трето лице помагач по гр.д. № 1548/2011г., същият е участвал
в съдебното производство и е могъл да вземе становище в своя защита. Заявява,
че констатациите направени в съдебното решение по ГД № 1548/2011г., което е
постановено при участието на И.Д.Г., като трето лице помагач, са задължителни
за него и имат обвързваща сила.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че на 23.03.2009 г. на главен път І-5, в района на с.Б., при
управление на товарен автомобил марка “Шкода”, модел “Лиаз” с рег. № СТ 5520 СС,
ведно с прикачено към него полуремарке “Панеловоз” с рег. № СТ1578 ЕХ, водачът И.Д.Г.,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, движейки се с неизправно
полуремарке (деформирана външна гума на външното дясно колело вследствие на
разхлабване и липса на два болта, от което излиза от джантата и отскача), по
непредпазливост причинява смъртта на В.П.М.с ЕГН **********.
Безспорно
е установено, че към датата на събитието товарен автомобил марка „Шкода",
модел „Лиаз" с рег № СТ5520СС, ведно с прикачено към него полуремарке
„Панеловоз" с рег. № СТ1578ЕХ, собственост на ЗСК „Б." АД, Булстат ***
има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите - полица №223088462005, с период на валидност от 11.04.2008г. до
10.04.2009г. в З.К.„Л.И." АД.
Видно
от приложеното НОХД № 170/2010г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и на
основание чл.384 и чл.381 от НПК е сключено споразумение, с което И.Д.Г. се
признава за виновен в това, че на 23.03.2009г.
по главен път І – 5 в с. Б., обл. Стара Загора при управление на МПС – влекач
„Шкода Лиаз” с рег. № СТ 5520 СС и полуремарке „Панеловоз” с рег. № СТ 1578 ЕХ
е нарушил правилата на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба №12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили от
27.12.2004г., издадена от Министъра на труда и социалната политика и Министъра
на транспорта и съобщенията, а именно:
– чл.139 ал.1 т.1
„Движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни”;
нарушил правилата за движение по ППЗДвП, а именно:
- чл.10 ал.1 т.9 буква ”В” „Тегленото от МПС ремарке е
технически неизправно, ако липсва елемент за закрепване на джантата към
главината на колелото /липса на два от десетте прикрепващи болта/ гайки на процесното
дясно колело/ главина от предпоследната ос на полуремарке „Панеловоз” с рег. №
СТ 1578 ЕХ;
- чл.16 ал.1
„Техническото състояние на автомобилите и окомплектовката им се проверяват
преди излизането им и след завръщането им от път. Изправността им се
удостоверява писмено от упълномощено от работодателя лице;
- чл.16 ал.2 „Не се допуска използване на автомобил с
неизправности (вкл. по кормилната и/или спирачната уредби, звуковата и/или
светлинната сигнализация) и правилата за експлоатация на подвижния състав и
изискванията за добро качество на ремонта” и с деянието е причинил по
непредпазливост смъртта на В.П.М., ЕГН **********
- престъпление по чл.343 ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Видно
от приложеното гр. д. № 1548/2011 по описа на СГС Т.И.Т., син на починалата В.П.М.е
предявил иск срещу „З.К.Л.И." АД за причинените му неимуществените вреди в
размер на 64 000 лв.
С решение от 08.11.2012 г. постановено по гр.
д. № 1548/2011 г. по описа на СГС, ЗК “Л.И.” АД е осъдено да заплати на Т.И.Т.
сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди вследствие смъртта на В.П.М., починала при ПТП на
23.09.2009 г. ведно със законна лихва от 23.03.2009 г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски в размер на 3 875 лв. като е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от
64 000 лв. като неоснователен и недоказан. ЗК “Л.И.” АД е осъден да
заплати и държавна такса в размер на 1 600 лв. Решението е постановено с
участието на ответника И.Д.Г., като трето лице - помагач.
Образувано
е изп. д. № 20138460400034 по описа на ЧСИ О.М.с район на действие СГС въз
основа на издаден изпълнителен лист по горепосоченото решение.
След
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ О.М.рег.№ 846 на 06.02.2013г. сумите са
изплатени от ЗК „Л.И." АД по сметка на ЧСИ О.М., чрез преводно нареждане
ВОRD03225375.
От
заключението на съдебната авто – техническа експертиза се установява следното:
Причината
за настъпване на ПТП е развиването на 6 бр. гайки на барабанните болтове на
първата ос в дясно на полуремарке с рег. № СТ1578ЕХ, теглено от седлови влекач
Шкода с рег. № СТ 5520 СС.
Джантите
на първа ос в дясно, са закрепени с 10 бр. барабанни болтове, стегнати
съответно с 10 бр. гайки. Два от болтовете, диаметрално противоположни са били
скъсани преди потегляне на състава от ППС. Две от останалите 8бр. гайки, са
били затегнати с необходимото усилие, а останалите шест не са били затегнати с
необходимото усилие поради което са се отвили по време на движение. След като
шестте гайки са се разхлабили/развили/ на повече от 2-3 оборота, са се скъсали
двата болта на които гайките са били затегнати с необходимото усилие. След това
шестте гайки са продължили да се развиват и в един момент са започнали да падат
от болтовете. Тогава външната джанта с гумата е излязла от главината и
е започнала да
се търкаля свободно
по терена, в
дясно от полуремаркето.
При
управлението, т.е. при движението на състава от ППС е настъпила следната
повреда: развили са се шест гайки закрепващи джантите на първа ос в дясно на
полуремаркето и са се скъсали два барабанни болта, които са били със затегнати
гайки до необходимото усилие. Описаната повреда е възникнала по време на
движение на полуремаркето.
Двата
скъсани барабанни болта които са диаметрално разположени на главината, са били
в това състояние преди състава от ППС да потегли, т.е. тази техническа
неизправност е възникнала в друг по-ранен момент от момента на започване на
движение на процесните ППС.
Има
пряка причинно - следствена връзка между възникналата по време на движение
техническа неизправност, описана в т.2 от заключението и настъпването на процесното
ПТП. Настъпването на техническата неизправност и нейното развитие е продължило
във времето. Развиването на шестте гайки не е мигновен процес. Най-вероятно
развиването е започнало 5-7 км. преди мястото на ПТП. Предвид на това от
техническа гледна точка повредата не е внезапно настъпила.
Повредата
може да се класифицира като внезапна от гледна точка на нейното проявление -
отделянето на гумата с джантата от главината, след като гайките вече са се
отвили и паднали от болтовете. Това отделяне се е случило в рамките на 1-1,5
секунди.
По
време на движение водачът на автомобила не е в състояние да установи
настъпването на тези два процеса.
Според
вещото лице характерът на повредата е сложен. Преди полуремаркето да потегли са
били скъсани два барабанни болта и усилието се е предавало на останалите 8
болта. Тъй като двата скъсани болта са били разположени диаметрално
противоположно, съседните болтове са поемали усилия по-малки от максималните.
Недостатъчното усилие на затягане на 6 от останалите 8 гайки, е било
катастрофално в случая. Разхлабването на тези 6 гайки, води до надвишаващи
максималните усилия на опън в двата болта, които са били с правилно затегнати
гайки, и те са се скъсали.
Водачът
е имал възможност да установи преди потеглянето, че са скъсани два от
барабанните болтове като направи оглед на колелата. За да установи дали
останалите 8 гайки са завити с необходимото усилие е необходим гайковърт,
динамометричен ключ или ключ с голямо рамо. Последния метод е приблизителен.
Ответникът И.Д.Г. е дал обяснения по реда на
чл.176 от ГПК.
Заявява,
че извършва оглед на гумите дали са меки, дали има пукната гума, дали има
течност в системата на чистачките, вода, спирачната система. Това е ежедневния
технически преглед, който той може да извърши.
Твърди,
че ремаркето, което тегли той, стояло два - три месеца на плаца и при огледа видял,
че има един или два скъсани болта, но началника на транспорта му казал, че
ремаркето е минало технически преглед. Ответникът му казал, че трябва да бъдат
отстранени повредите, но той му казал, че като се върне щели в сервиза да се
отстранят повредите.
Ответникът
заявява, че като дългогодишен шофьор знае, че може да се пътува и да се извърши
тази дейност и изпълнил задачата. Повредата, която констатирал е, че има два
скъсани болта и тъй като имало още осем болта нямало проблеми да се движи
ремаркето.
Ответникът
посочва, че той лично при това положение не може да предприеме никакви
действия, защото няма необходимите инструменти.
Ремонтът
се извършвал само от специализирани компетентни монтьори, в специализиран
сервиз. Специално на сервиз за смяна на гумите се ходело в „Дарми“ – Стара
Загора. Не знае какъв ремонт е извършван на това ремарке, защото не той го
прикачал към камиона. Не може да каже дали ремаркето е минавало ремонти.
Движел
се по маршрут Стара Загора – Димитровград на 23.03.2009г. По време на
пътуването не е спирал, тъй като инцидента станал на 15 км в с.Б..
Не
е усетил необичайно движение на прикаченото ремарке, тъй като ставало дума за
15 метра композиция, станало на заден десен мост на ремаркето, там имало още
три гуми и нямало как да се усети.
Не
може да каже останалите болтове дали са били стегнати, защото нямал
необходимите инструменти. Не е констатирал видимо разхлабени болтове.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата чл. 274, ал.
1, т. 2 от КЗ (отм.) застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Правото
на регрес на застрахователя настъпва, след като плати обезщетението на третите
увредени лица.
Безспорно
е установено, че между ЗК “Л.И.” АД и ЗСК „Б." АД, чиято собственост е автомобил
марка „Шкода", модел „Лиаз" с рег № СТ5520СС, ведно с прикачено към
него полуремарке „Панеловоз" с рег. № СТ1578ЕХ е имало валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на
ПТП. Застраховката покрива отговорността на водача на автомобила, съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 257, ал. 2 от КЗ /отм./.
Одобреното от съда споразумение, съгласно чл. 383, ал.
1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда. На основание чл. 300 ГПК,
това споразумение е задължително за граждански съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Видно от съдържанието на споразумението
И.Д.Г. се е признал за виновен за нарушаване, чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.10,
ал.1 т.9 буква ”В” от ППЗДвП, - чл.16, ал.1 и чл.16, ал.2 от Наредба №12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили
от 27.12.2004г., издадена от Министъра на труда и социалната политика и
Министъра на транспорта и съобщенията и с деянието е причинил по
непредпазливост смъртта на В.П.М.. От заключението на съдебната авто –
техническа експертиза и обясненията на ответника по реда на чл. 176 от ГПК
съдът приема, че И.Д.Г. е знаел, че управляваното от него МПС е технически
неизправно и е имал възможност да установи преди потеглянето, че са скъсани два от
барабанните болтове като направи оглед на колелата. Поради това съдът намира,
че са налице предпоставки по чл. 274, ал.
1, т. 2 КЗ - доказана е причинната връзка между произшествието и
техническото състояние на автомобила, и вредата.
Освен
това следва да се съобрази и факта, че с влязло в сила съдебно решение от
08.11.2012 г. постановено по гр. д. № 1548/2011 г. по описа на СГС водено между
Т.И.Т., син на починалата В.П.М.и ЗК"Л.И." АД е постановено
осъдително съдебно решение и на основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 40 000 лв. В това производство е участвал като трето лице-помагач на
ответника и И.Д.Г. При това положение в настоящето производство фактическите
констатации относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите
на пострадалите и размера на тяхното обезщетение важи задължителната сила на
мотивите на съдебния акт предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагана
и подпомагаща страна по гр.д.№ 1548/2011 г. на СГС на основание чл. 223, ал.2
от ГПК.
Видно
от представените по делото доказателства, ищецът ЗК “Л.И.” АД е изплатил
застрахователно обезщетение на Т.И.Т., син на починалата В.П.М.в размер на
40 000 лв. Поради това съдът намира, че за застрахователното дружество е
възникнало регресното право по чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./ да получи
заплатеното обезщетение от застрахования И.Д.Г. и в този смисъл предявения на
това основание иск следва да бъде уважен.
Съдът
намира за неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 16 874, 30 лева и разноски в размер на 3 875 лв.
В
практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е
възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД по регресния иск по чл. 402, ал.1
/отм./ ТЗ, респ. чл.213 КЗ, чл.227, ал.1 КЗ и чл. 274 КЗ./ Това са: Решение №
48/30.04.2009г. по т.д. № 677/08г. на І т.о., Решение № 126/02.10.2009г. по
т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о., Решение № 89/30.06.2010г. по т.д.№ 985/09г. на І
т.о., както и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д.№ 535/08г. на ІІ т.о., Решение №
178/21.10.2009г. по т.д.№ 192/09г. на ІІ т.о., в които е възприето идентично
разрешение по споровете. Съображенията са, че по регресния иск правата на
суброгиралия се са обусловени от направеното плащане по договора, поради което
за поставянето на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение.
Следователно
правото на застрахователното дружество да предяви иска си против прекия
причинител на вредата възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да
настъпят последиците на забавата не е достатъчно само да е извършено плащане. В
чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В
случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият (тъй
като вземането на застрахователя произтича от закона), длъжникът изпада в
забава след като бъде поканен от кредитора – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Такава покана
не е представена по делото. Изобщо липсва твърдение от страна на ищеца за
наличието на покана до ответника за плащане на изплатеното обезщетение. С оглед
на горното искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 16 874,
30 лева и разноски в размер на 3 875 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че И.Д.Г. следва да заплати на ЗК “Л.И.” АД сума в
размер на 40 000 лв. представляващи присъденото обезщетение за репариране
на претърпените неимуществени вреди от Т.И.Т., син на починалата В.П.М.ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, а исковете за заплащане на сумата в размер
на 16 874, 30 лева, представляваща обезщетение за забава върху присъденото
обезщетение в размер на 40 000 лв. за периода 23.03.2009 г. - датата па
настъпилото ПТП до окончателно плащане - 06.02.2013 г. и сумата в размер на
3 875 лв., представляваща разноски, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По
отговорността за разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Така в настоящия случай приложение следва да намери нормата на
чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, където е посочено,
че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може
да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.,
което е от 100 до 300 лв. Поради това дължимото юрисконсултско възнаграждение в
настоящия случай е в размер 450 лв.
Ответникът
И.Д.Г. следва да заплати на “З.К."Л.И." АД направените по делото
разноски в размер на 2 093, 85 лв. включително
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
“З.К."Л.И." АД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: гр. С.бул."***, сумата от 40 000 лв., представляващи присъденото
обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди от Т.И.Т., син на
починалата В.П.М.ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
заплащане на сумата в размер на 16 874, 30 лева, представляваща обезщетение
за забава върху присъденото обезщетение в размер на 40 000 лв. за периода
23.03.2009 г. - датата па настъпилото ПТП до окончателно плащане - 06.02.2013
г. и сумата в размер на 3 875 лв., представляваща разноски, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Д.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
“З.К."Л.И." АД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: гр. С.бул."***, направените по делото
разноски в размер на 2 093, 85
лв. включително юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: