Решение по дело №200/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на С. Ф., гражданин на Украйна, роден на [дата]., с ЛНЧ ********* и адрес по регистрационна карта: [населено място], общ. Балчик, [улица], хотел „Г.“, ап. 13А, подадена чрез адв. М. В. против Решение №5195/ 05.04.2024 г. на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Ф. С..

С жалбата се настоява оспореният административен акт да бъде прогласен за нищожен, в условие на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен.

Като доводи за атакуване на акта са посочени несъобразяването с предходни съдебни решения, който задължават административния орган да се произнесе по същество по молбата за предоставяне на международна закрила; неотносимост на имплементирания в процесното решение съдебен акт на Върховния административен съд по друг казус, както и несъответствието на приложената норма на чл. 68, ал.1, т. 2 от ЗУБ с правото на ЕС. Релевира се норма от законопроект за изменение на разпоредбата, в която се предлага международната закрила да се предоставя на лица с временна закрила. Н. последно място се излага, че Заповед № РД05-263/08.04.2022 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет се отнася само до висящи административни производства за предоставяне на международна закрила.

Ответникът по жалбата – Заместник-председателя на ДАБ при МС намира жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок, от лице с правен интерес от оспорването - адресата на акта.

По отношение на основателността на претенцията:

Жалбоподателят С. Ф., гражданин на Украйна, подава молба за предоставяне на международна закрила до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, която е регистрирана с вх. № РД09ВР-2039/ 11.04.2022 г.

В Приложение към Регистрационен лист е посочено от търсещия закрила, че напуска Украйна на 04.01.2022 г., като заминава да работи в Полша. Н. 25.03.2022 г. напуска Полша с лек автомобил и на 29.03.2022 г. влиза и се установява в България.

Н. 13.04.2022 г. на жалбоподателя е издадена Регистрационна карта № ********* на чужденец и е образувано производство по разглеждане на молба за международна закрила.

Н. 16.05.2022 г. интервюиращият орган е изготвил Предложение с рег. № УП-8565 до председателя на ДАБ за прекратяване на образуваното производство за предоставяне на международна закрила на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Посочено е, че чуждият гражданин попада в категорията на лицата, обхванати от действието на въведената временна закрила в Република България, която не е прекратена или отнета. Последното се доказва с представената по делото Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********.

Н. 26.05.2022 г., заместник-председателят на ДАБ, издава Решение № 4462/ 26.05.2022 г., с което прекратява производството по предоставяне на международна закрила на украинския гражданин.

Горното решение е обжалвано. Образувано е адм. дело № 646/ 2022 г. по описа на А. съд – Добрич. Постановено е Решение № 7 от 06.01.2023 г., с което е отменено Решение № 4462/ 26.05.2022 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е прекратено производството по разглеждане на молба за предоставяне на международна закрила, подадена от С. Ф. и е изпратена преписката на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила на С. Ф..

Н. 05.04.2024 г. е издадено процесното решение, с което производството за предоставяне на международна закрила на С. Ф. е прекратено. За да постанови акта си, административният орган е счел, че наличието на регистрация на лицето, като ползващо се от временна закрила е пречка да бъде продължено производството, образувано по негова молба за предоставяне на международна закрила. В мотивите към акта административният орган релевира Заповед № РД05-263/08.04.2022 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която е наредено прекратяване на производствата по предоставяне на международна закрила, образувани след 14.03.2022 г. по молба на разселени лица от Украйна до изтичането на първоначално определения срок на действие на временната закрила на 4 март 2022 г., съгласно чл. 4 от Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 от 04.03.2022г., а ако този срок бъде продължен - до датата, на която изтича срокът на продължаването му, освен в случаите, в които временната закрила е прекратена или отнета в съответствие с чл. 81, ал. 1 или ал. 2 от ЗУБ. В тази част заповедта на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е атакувана и разгледана като правилен и законосъобразен акт от Върховния административен съд в качеството му на касационна инстанция с Решение № 7 885 от 14.07.2023 г . по адм.д. № 1992/2023 г.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, пред компетентния съд и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е постановен от компетентен орган и в надлежна писмена форма, съдържа необходимите реквизити. Обстоятелството, че преди това са постановени съдебни решения във връзка с молбата за предоставяне на международна закрила на С. Ф., не прави нищожен оспорения акт, доколкото е налице произнасяне на различно основание.

Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците, временната закрила се прекратява с изтичането на срока, за който е постановена.

По спорния въпрос има прието Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., в съответствие с член 5, § 1 от Директива 2001/55/ЕО относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица и мерките за постигане на баланс в усилията на държавите членки по приемане на такива лица и поемане на последиците от това, относно съществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт. В посоченото решение се въвежда временна закрила за украинските граждани, пребиваващи в Украйна, които са разселени на или след 24 февруари 2022 г. като резултат от военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на тази дата. В следствие на това решение и на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУБ е прието и Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет, с което е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в Република България от 24.02.2022 г. за срок от една година, като срокът е бил удължен с няколко последващи изменения на решението на МС. С решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 на Съвета от 19 октомври 2023 година за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, срокът на временната закрила е удължен до 04.03.2025 г., а с Решение № 67 от 1 февруари 2024 г. на МС срокът на регистрационните карти на чужденци с предоставена временна закрила, се удължава до 4 март 2025 г. Видно от Регистрационния лист, предоставената временна закрила на жалбоподателя е със срок до 04.03.2025 г.

Съгласно член 2, б. „а“ от Директива 2001/55 изразът „временна закрила“ означава процедура, която има характер на изключителна мярка. Временната закрила цели, в случай на масово навлизане или заплаха от масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не могат да се завърнат в страната по произход, предоставяне на незабавна и временна закрила, особено когато съществува също и опасност системата за убежище да изпадне в невъзможност да разгледа всички искания, без това да доведе до неблагоприятни последици за нейното ефективно функциониране. Тази изключителна мярка се предприема в интерес на горепосочените засегнати лица и на други лица, търсещи закрила.

Налага се извод, че е недопустимо едновременното процедиране и на временна, и на международна закрила, като в този смисъл националното ни законодателство предвижда с нормата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗУБ производството за предоставянето на международна закрила на лица, на които е предоставена временна закрила, да се образува с регистрирането на чужденеца, но след прекратяването или отнемането на временната закрила. Възникналите с масовото навлизане на разселените украинци обществени отношения е регулирано по безспорен начин, с еднакво решение за всички подали молби за международна закрила разселени украинци. В този насока съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за несъответствие на цитираната норма с правото на ЕС. Несъстоятелно за изхода на спора е и другото възражение относно съществуването на законопроект, предоставящ правната възможност за едновременното процедиране и предоставяне на временна и международна закрила на чужденци, до приемането на нормата като част от позитивното българско право.

В разглеждания казус няма данни предоставената временна закрила да е прекратена, поради което изводът на административния орган относно прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила е правилен, постановен в съответствие на закона и неговата цел. Изводът е в съответствие с посочената практиката в Решение № 7 885 от 14.07.2023 г . по адм.д. № 1992/2023 г. на Върховния административен съд на Република България.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Добрич, II състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ф., гражданин на Украйна, роден на [дата]., с ЛНЧ ********* и адрес по регистрационна карта: [населено място], общ. Балчик, [улица], хотел „Г.“, ап. 13А, подадена чрез адв. М. В. против Решение №5195/ 05.04.2024 г. на заместник – председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Ф. С..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.