№ 9
гр. Свиленград , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200296 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-000909 от
12.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Д. Г. Х. с ЕГН ********** от град Свиленград, ж.к.
„Простор”, блок № 7, вход „Б”, етаж 5, ап.№ 18, област Хасково, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез
адвокат А.Г., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Д. Г. Х. чрез процесуалния си представител – адвокат
А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, издаден
при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със
закона – липсвали обективния и субективния признаци от състава на
1
инкриминираното нарушение, наказанията били несправедливи. Сочи се, че
жалбоподателят не бил извършил визираното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. Г. Х., не се
явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания
акт, тъй като субективната страна на нарушението липсвала. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 25.05.2020 година около 18.10 часа автопатрул (дневна смяна) в
състав свидетелите Г. П. П. и Д. Г. Г. (служители на РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения се намират
в град Свиленград, област Хасково, на улица „Д-р Страшимир Дочков”,
където в близост до кръстовището с улица „Княз Борис” забелязват
жалбоподателя Д.Х., който управлява мотопед марка „Сузуки” 50 с държавен
регистрационен номер Х **** М. Х. е спрян със звуков и светлинен сигнал от
служебния автомобил пред дом № 1 за проверка. При проверката и след
извършена справка чрез ОДЧ при РУ – Свиленград полицейските служители
констатират, че мотопедът е собственост на жалбоподателя съгласно Договор
2
за покупко-продажба с № 8603 от дата 27.12.2019 година (в същия смисъл е и
Справката от АИС КАТ, приложена в кориците на делото, представена с
Писмо с вх.рег.№ 1557/20.05.2021 година) и че моторното превозно средство
(МПС) - мотопед е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, считано от 27.02.2020 година, тъй като в двумесечен срок от
придобиване собствеността на мотопеда не е регистриран.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Г. П. П. – Командир на отделение в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието
на свидетеля Г., против жалбоподателя Х. и в негово присъствие Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АA и с
бланков № 874756. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН,
той е подписан от актосъставителя П., от свидетеля Г. и от нарушителя Х.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързани с управлението на МПС с прекратена
регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен
на жалбоподателя - нарушителя Д.Х., който сочи, че няма възражения против
констатациите в Акта, което вписва в съответната графа в АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Образувана е преписка с № 962/2020 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград), за престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК. С Постановление от 05.10.2020 година, Районният прокурор на Районна
прокуратура – Свиленград – Мария Кирилова отказва да образува Досъдебно
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява
престъпление). В Постановлението е посочено, че деянието е малозначително
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, т.е. е непрестъпно предвид по-ниската степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид. Постановлението от дата 05.10.2020 година, ведно с
3
материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура –
Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на отношение
относно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д.Х..
След получаване на Прокурорската преписка и сезиран надлежно с така
съставения АУАН, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-000909
от 12.10.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, и налага на жалбоподателя Х. административни наказания „Глоба” в
размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 19.04.2021
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в
Справката за нарушител/водач). Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР и Заповед № 1253з-121 от 15.05.2019 година, Заповед № 1253з-172 от
29.07.2019 година и Заповед № 1253з-195 от 03.09.2019 година,, трите на
Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Г. П. П. заема
длъжността „Командир на отделение в Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо УРИ.351000-2748 от
28.04.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Х. има наложени множество санкция с влезли в сила НП и
4
Фиш за нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането, както и че са му
налагани принудителни административни мерки и е осъден за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК (управление на МПС след употреба на алкохол).
Жалбоподателят Д.Х. в Писмено сведение, приложено към посочената
по-горе Прокурорска преписка сочи, че не прехвърлил в срок собствеността
върху процесното МПС след придобиването му, тъй като бил съкратен от
работа и нямал финансова възможност да го регистрира в КАТ.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 25.05.2021
година свидетели – Г. П. П. и Д. Г. Г.. Писмените доказателствени източници
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Г. П. П. и Д. Г. Г., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители в Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
5
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – Г., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се
има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не
могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик
Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези двама
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява
МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред).
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
6
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
7
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че Съдът приема, че квалификацията на
процесното деянието е пълна – действително при квалифициране на деянието
АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо,
предложение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но фактическата обстановка по
отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени са всички
изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира
датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което
Съдът не приема, че е налице процесуално нарушение, довело до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на
жалбоподателя да разбере нарушението. Посочените обстоятелства са
безспорно доказани от данните, съдържащи се в Разпечатката от АИС КАТ за
регистрацията на процесния мотопед и за прекратената регистрация на същия,
която не се оспорва от нарушителя.
Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Г., но този реквизит
следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена и местоработата му, както и адреса по местоработата му, е
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По същите съображения Съдът не приема, че грешното
посочване на адреса на жалбоподателя в АУАН, касателно етажа, не
представлява съществено процесуално нарушение.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
8
„б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице оправомощаване в
полза на полицейски органи в структурите на „Охранителна полиция” при РУ
в състава им. Видно от т. 1.4.2. от Заповед № 1253з-195/03.09.2019 година е
налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя Г. П. П.,
преминал успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски
орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 25.05.2020 година актосъставителят Г. П. П. е
заемал длъжността „Командир на отделение в Група „Охранителна полиция”
в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган,
който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група
„Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази
насока е и изявлението на свидетеля П., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 25.05.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят Г.П. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на РУ - Свиленград, образувана въз основа на АУАН с № 874756, е
била изпратена на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), тъй като
АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК, като в тази връзка е била образувана прокурорска преписка с
9
№ 962/2020 година, като с Постановление от 05.10.2020 година е отказано да
се образува наказателно производство. След като е налице отказ да се
образува наказателно производство, в случая не е налице едновременно
ангажиране на наказателната и административнонаказателната отговорност
на лицето, за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
прес тъп ление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и
опасността от нарушение на правилото non bis in idem по чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
10
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
са категорични, че именно Х. е бил водач на процесното пътно превозно
средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на
процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Съставът на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП за осъществяване
на който е ангажирана отговорността на жалбоподателя е следния: Наказва се
... водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Явно е, че се касае за деяние, състоящо се от два елемента – управление на
МПС (действие и положителен факт от обективната действителност) и
отрицателен факт - липса на надлежна регистрация. Т.е. субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП е водачът на МПС, какъвто е безспорно e Х..
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и с факта на
привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на
МПС, което не разполага с административно разрешение да участва в
движението, нарушението е довършено от обективна страна.
Към момента на установяване на твърдяното нарушение, разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
ППС, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.”. Ал. 2 на цитираната
11
разпоредба (към датата на нарушението и към настоящия момент) посочва, че
условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна
Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС (Наредба № I-45 от 24.03.2000 година). В посочената Наредба са
уредени видовете регистрации, първоначалната регистрация, промените в
регистрацията и прекратяването й.
По делото не е спорно, че на 25.05.2020 година Х. е управлявал мотопед
марка „Сузуки” 50 с държавен регистрационен № Х **** М, който обаче от
27.02.2020 година е бил със служебно прекъсната регистрация (според
легалното определение на § 6, т. 69 от ДР на ЗДвП „прекратяване на
регистрация” е отмяна на разрешението ППС да се използва в пътното
движение.”). Това е равнозначно на управление на нерегистрирано МПС
съгласно терминологията на закона. При това положение жалбоподателят е
нарушил именно задължението си по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т.е. установи се,
че регистрацията на процесния мотопед – собственост на жалбоподателя, е
прекратена служебно на 27.02.2020 година, тъй като не е извършена
пререгистрация в двумесечния срок след промяна на собствеността (видно от
нормативната уредба, относима към случая, не е бил удължаван срока за тази
административна услуга поради пандемичната обстановка в страната ни през
2020 година). Служебното прекратяване на регистрацията на ППС в
относимата за спора хипотеза по чл. 143, ал. 15 от закона, се извършва с
отбелязване в АИС КАТ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т. 2
от цитираната по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията
на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да
стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба.
Извършеното по ЗДвП нарушение се установява несъмнено от
показанията на свидетелите на нарушението – Г.П. и Д.Г.. В подкрепа на
гласните доказателства са и писмените такива, а именно Постановление за
отказ да се образува наказателно производство по преписка № 962/2020
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград и Справката от АИС
КАТ.
12
Налице е непредпазлива форма на виновно поведение на водача Х. и по
аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието му е съставомерно и наказуемо.
Т.е. осъщественото от Х., във форма на бездействие е съставомерно и по
субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото
жалбоподателят като водач на МПС, който го ползва и управлява по
обществени пътища е бил длъжен и е знаел изискването и задължението за
регистриране на МПС, които се движат по пътищата, отворени за обществено
ползване, съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с
това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е
съзнавал и е могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е положил
необходимата грижа преди предприемането на управлението на процесното
МПС, а такава възможност е имал в рамките на субективните си прояви и ако
беше положил по-голямо внимание. Без значение
за административнонаказателната отговорност на водача е дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на МПС за прекратената
регистрация, доколкото в административнонаказателното производство по
оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.
В този ред на мисли фактът, че е бил уволнен от работа и е нямал финансови
средства, за да извърши регистрацията на процесния мотопед, не променят
горните изводи на Съда, т.е. тези факти са ирелевантни по отношение
настоящия правен спор. Ето защо Съдът не е съгласен с тезата на адвокат Г.,
изложена в пледоарията му пред настоящия състав, касаещи липсата
субективния елемент от състава на инкриминираното деяние.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
13
пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай,
според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва се с Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с Глоба от 200 лв. до 500 лв.
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
минималните предвидени от закона такива, което налага извод за
невъзможност за намалянето им.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
14
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. и НП
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 20-0351-
000909 от 12.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, с което на Д. Г. Х. с ЕГН ********** от град Свиленград,
ж.к.„Простор”, блок № 7, вход „Б”, етаж 5, ап.№ 18, област Хасково, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15