Р Е Ш Е Н И Е
№4960/18.11.2019г.
Гр.Варна,18.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 9673 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба, заведена във ВРС с вх.№ 44 996/20.6.2019
год.депозирана от ищците: С.И.С., ЕГН **********;
Г.Д.С., ЕГН ********** и М.Д.С., ЕГН ********** всички наследници на Д. Г. С., с адрес на обекта на
потребление на ел.енергия: *, чрез
процесуалният йм представител - адвокат Р.С. – ВАК, със съдебен адрес *** против ответното дружество „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** , с правно основание на предявения
отрицателен установителен иск чл. 124, ал. 1 ГПК и
цена на иска 6 299,92 лева.
Ищците
основават искова си молба на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства: Сочи
се, че на 11 –ти май 2018 г. по информация на ответното „Е. П. П.“ АД,
служители на дружество „Е. П. М.“ АД били извършили проверка на СТИ, на адреса,
където се намирал дома на ищците. Твърди се, че ищците имали статута на
потребители на ел.енергия с открита при ответника партида, заведена с клиентски
№ *и абонатен № *по който се отчитала потребената от
обекта ел. енергия.Абсолютно невъзможно било ищците да имат за плащане сума в
размер на 6299.92 лева, извън тази, която заплатили текущо.Заявено е в исковата
молба, че при монтажа на СТИ от страна на „Е. П. М.“ АД, съгласно ОУДПЕЕПЕМ на
„Е. П. М.“ АД, би следвало да имало извършена първоначална проверка и
периодични последващи такива по реда на: ЗАКОНА за
измерванията Правилата за измерване на количеството електрическа енергия;
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата
за измерване.Резултатите от проверката и демонтажа на СТИ според ответното
дружество били описани в протокол от проверка на СТИ от 11.05.2018 г., който
категорично оспорват ищците. Оспорва се да била правена първоначална проверка
точно на СТИ, отчитащо електроенергията в дома на ищците. Считат същите, че не
били спазени правилата за извършване на проверка на СТИ и проверката не била
извършена в тяхно и на полицията присъствие; не било ясно защо корекцията била
за период от 10.05.2017 до 11.05.2018 г.Оспорва се от ищците самия констативен
протокол от 11.05. 2018 г. по форма и съдържание, тъй като твърдят, че на
проверка на СТИ не са присъствали, нито присъствал орган на полицията, оспорват
и проверката на електромера да била извършена в присъствие на двама
свидетели.Оспорват да липсвали врата и щит на таблото. Оспорват и протокола
съставен от Българския институт по метрология, тъй като същия бил изготвен
извън законовия тридесетдневен срок за това и тъй като бил „поставени под
заплахата“, ако не заплатят неправомерно начислените йм
суми да бъде спряно подаването на ел.енергия, поради горното считат, че за тях
е налице правно основание да заведат срещу „Е. П. П.“ АД настоящия иск, като
основанията йм освен цитираните до момента за това са
следните:Съгласно отменените ОУДПЕЕПЕМ на „Е. П. М.“ АД, това дружество
изчислявало, изготвяло справки и коригирало количеството пренесена ел.енергия,
за изминал период в случаите на : установени с протокол от метрологична
станция, съставен по реда на Закона за измерванията, отклонения извън
допустимите граници на метрологични и технически характеристики на средствата
за търговско измерване, довело до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на ел.енергия; пренесените количества ел. енергия не се измерват или
отчитат, изцяло или частично от средствата за търговско измерване.съгласно
ОУДПЕЕПЕМ на ответника. В тези случаи това дружество изготвяло справка и в 7
дневен срок представяло данните на „Е. П. П.“ АД, за коригираните количества
пренесена ел.енергия на ползвателя.Всички измервателни системи се доставяли,
обслужвали, поддържали и контролирали в съответствие с изискванията на
действащото законодателство.Произведената електрическа енергия и електрическата
енергия, използвана от потребителите, се измервала със средства за търговско
измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително
предприятие. Преносното предприятие било длъжно да доставя, монтира и поддържа
система за търговско измерване, регистриране и предаване на данни;
Разпределителното предприятие било длъжно да доставя, монтира и поддържа
средствата за търговско измерване и прилежащата апаратура за регистриране и
предаване на данни в случаите, когато се измерва.В съответствие с изложеното,
ищците заявяват, че не са манипулирали СТИ, не са ползвали енергията, която е
начислена за периода 10.05.2017 г. до 11.05.2018 г. на стойност от 6299. 92
лева.; самите те нямали възможност да следят показанията на СТИ и изобщо
състоянието на СТИ отчитащо ел. енергията в обекта, тъй като не били
собственици на електромера. Т.е.отговорност за СТИ носел само и единствено
собственика, който в случая бил ответника.Невъзможно било, според ищците,
домакинството йм „да изгори ток“ за една година на
тази стойност, още повече, че през същия период имало заплащана електроенергия.
Ако във въпросния протокол от 11.05.2018 г. била упомената видима намеса в
схемата на електромера, то следвало да се уведомят органите на реда за установяване
на извършителя на това неправомерно въздействие. В конкретния случай не била
извършена проверка от компетентен орган, нямало имало издадено наказателно
постановление, въз основа на което да се търси отговорност в размер на процесната сума.Оспорва се още в исковата молба, проверката
на електромера да била извършена в присъствието на двама свидетели, още повече
този упоменат в КП. Оспорва се и свидетеля да бил разбрал „за какво става
въпрос“ и да присъствал на проверката. В случая имало подпис върху КП само на
един свидетел с нечетливи имена.Освен „Е. П. М.“ АД, които имали достъп до
уредите за търговско измерване, заявяват ищците, достъп до СТИ имали и хората
от улица, както и можели да извършват всякакви манипулации и то
дистанционно.Считат още ищците, че ответното дружество черпело права от
неспазване на задълженията си, по общите условия на „Е. П. М.“ АД. Към абоната
нямало изискване за наличие на технически познания и умения, нито пък на същия
бил разрешен друг достъп, освен визуалния, до техническото средство, като често
и това му право бивало нарушено. Визуалният контакт не бил достатъчен за
констатиране на нарушение при измерването,следователно споделяне на
отговорността между потребителя и дружеството било несъстоятелно.Ищците
оспорват още и начина и методиката и основанието на фактура от 03.06.2019 г. за
сумата от 6299,92 лева, по която била начислена сумата по посочената партида.
Същите според ищците били неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата
суми за периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове,
въпреки, че доставчикът на ел. енергия не бил представил на ищеца конкретни
данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и
Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес
(СТИ)-електромери. Липсвала справка с начина и основанието на изчисление на
корекцията и било абсолютно неясно как била извършена. В настоящия случай
ответника не бил посочил нито едно законово основание, но въпреки това,
начислил едностранно процесната сума и коригирал
сметката на ищците. Това нарушение било от естество, водещо до неяснота за
какво по - точно била ангажирана имуществената отговорност на ищците,
респективно ограничавало правото на защита на нарушителя, както и възможността
съда да проведе ефективен съдебен контрол по същество - налице ли било
извършено от ищеца нарушение или не.От друга страна, подчертават в исковата си
молба ищците, в нормата на чл. 48 законодателят дал право на операторът на
съответната мрежа да коригира сметки: „изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване
или неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или
до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 (деветдесет) дни..“ само в случаите: „При липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата...“.Към настоящия момент, твърдят ищците - ответника не бил
представил доказателства от които да било видно, че прочетеното от ежедневния
отчет в паметта на електромера имало наличие на натрупана ел. енергия по съответните
периоди. Не били представени и доказателства, че демонтираното СТИ на
11.05.2018 г. било монтирано с начални нулеви показания по всички твърдени от
ответника тарифи. Не били представени доказателства за ежемесечно отчитане на
показанията и проверка на СТИ и издадени фактури съответно. Ето защо считат ищците, че процедурата била
опорочена и за ответника не било възникнало право да извърши корекция. В тази
връзка описаните по - горе изискания към констативния протокол имали за цел да
гарантират правата на потребителите, като осуетят възможността за последващо въздействие върху СТИ преди предаване на същото
на органа за метрологичен надзор. Ползването единствено на по-високата
цена при коригирането на сметката водело до създаване на неравновесие в правата
на страните по договора, а именно обогатяване на доставчика, който подавал
енергия в двете тарифни зони и която енергия била установена в количествено
отношение, а се претендирало плащане по по-високата цена, което от своя страна
увреждало потребителя. Ето защо считат ищците, че разпоредбата на ОУ на ДПЕЕЕМ,
която се прилагала по отношение на хипотезите на ОУ се явявала неравноправна
клауза по смисъл на чл.143 от ЗЗП и доколкото същата не била уговорена
индивидуално на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП – била нищожна. Нищожността на
посочената разпоредба на ОУ влечала неправомерност на извършената корекция на
сметка, съответно до негодност на справката да установи вземане в полза на
ответника.В настоящия случай считат ищците, че било налице незакононосъобразно
протичане на корекционната процедура. Съгласно
Заповед № А 412/ 16.08.2004 г. на Председателя на държавната Агенция по
метрология и Техн. Надзор било определено на
основание чл. 43 ал. 3 от 3аконо за Измерванията - кога следвало да се
извършват последващи проверки на СТИ. „Е. П. М.“ АД –
собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, било длъжно да
заявява техническата им изправност и да ги заявява за технически проверки, а
както бе посочено по горе няма такива данни по делото. Веднъж овластен да осъществява такава дейност доставчикът на
електроенергия бил длъжен да полага тази грижа, която се очаква от добрия
търговец /чл. 63 ал. 2 от ЗЗД/, за да гарантира качество и надлежен отчет на
изпълнението. Според горното и Общите Условия на „ Е. П. М.“ АД и „Е. П. П.“ АД
дружествата били взаимно обвързани, както договорно така и функционално помежду
си, така и договорно с крайните потребители, тъй като „ Е. П. П.“ АД било
снабдител на ел. енергия, а „Е. П. М.“ АД осъществявало нейното пренасяне, чрез
собствените си ел. съоръжения. От изложеното ищците извеждат извода,че след
като „Е. П. М.“ АД не осъществявало договорните си задължения да подържа в
изправност ел. съоръженията в частност СТИ и да ги съхранява по предписания
начин, то това дружество а не потребителя следвало да отговаря за вреди към „Е.
П. П.“ АД/ така: чл. 50 ЗЗД/.Дори съдът да приемел, че новите ОУ по отношение
на ищеца/ищците /били влезли в сила и станали по силата на закона част от
договора с ответника и с третото лице „Е. П. М.“ АД, ищците считат, че
ответникът не бил доказал, че такова количество електроенергия било реално
доставено на ищеца и консумирано от него, поради което същият/ същите не
дължали нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство било безспорно
необходимо, защото ел. енергията представлявала движима вещ, в тази връзка и
нейната продажба се подчинявала на Общите условия на договора за продажба и в частност на
договора за търговска продажба, доколкото ответникът имал качеството търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ. В тази връзка купувачът, в случая ищецът/ ищците
дължали заплащане на реално предоставена стока, а те не били потребили ел.енергията за заплащане на стойност 6299,92 лева.
За същия период имало заплащана електроенергия и при добавяне на допълнително
начислената корекция от 6299,92 лева се получавали нереални сметки за
електроенергия.За да обосноват основателността на исковата си претенция ищците
с позовават на част от съдебната практика – Решение № 1081/7.2.2008 г. по т.д.
657/2007 г.; Определение № 717/18.11.2009 г. постановено по търг. дело №
658/2009 г. на ВКС; Решение № 165/19.11.2009 г. постановено по т.д. № 103 по
описа за 2009 г. на ВКС ,Второ т.о.,ТК и Решение № 104/05.07.2010 г. по т.д. №
885/2009 г. на Второ т.о., ТК- ВКС. Именно последните две Решения на ВКС,
давали окончателно отрицателния отговор на навежданите твърдения от страна на
ответника за правомерност на корекционната процедура.
В същия смисъл ищците се позовават и на други Решения на ВКС и на чл.13 от
Директива № 2006/ 32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент. В
обобщение ищците считат, че е несъстоятелно да се споделя отговорността между потебител на ел.енергия и енергийното дружество а отделно
от това се и твъди, че към момента няма действаща
разпоредба която да препраща към чл. 48 от ПИКЕЕ.На последно място ищците
желаят съда да съобрази, че по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, като „краен снабдител“ .. Е. П. „ АД можело да
извърши едностранна корекция на сметките за минало време само при наличие на
нормативно регламентирани правила, изготвени като такива от единствено
компетентния по см. на чл. 21 от ЗЕ орган - ДЕКВР.Изразено е изрично
несъгласие от ищците – при евентуално искане от ответното дружество за разпит
на служител извършвал проверката на 11.05.2018 г. – искането да бъде оставено
без уважение, доколкото счита за недопустимо посочените обстоятелства да бъдат
установявани с гласни доказателства събрани от служители на оператора, а и
считат за невъзможно свидетеля да възпроизведял факти отпреди една година,
какъвто бил настоящия случай.
При
всичко изложено по-горе ищците са отправили следното искане по см. на чл.127,
ал. 1 т. 5 ГПК,съобразно уточнението в първото открито съдебно заседание:
Да бъде постановено Решение, по силата на
което ВРС да приеме за установено, че наследниците на Д.
Г. С., всеки един, а именно съпругата С.И.С., ЕГН **********, не дължи
сумата от 2099,98 лв., представляваща 1/3 от цялата сума
6299,92 лв., синът Г.Д.С.,
ЕГН **********, не дължи сумата
от 2099,98 лв., представляваща
1/3 от цялата сума 6299,92 лв.,
дъщерята М.Д.С., ЕГН **********, не дължи сумата от 2099,98 лв., представляваща 1/3 от цялата сума 6299,92 лв. на
ответника, начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е.
П. П.” АД за обект, находящ
се в гр. * за периода от 10.05.2017 г. до 11.05.2018 г., цялата
сума по фактура от 03.06.2019 г. за клиентски № *и абонатен № *.Обективирано е искане и да бъдат присъдени
сторените от ищците разноски.В подкрепа на твърденията
си ищците са представили заверени за вярност с оригинала копия на документи,
които желаят да бъдат приобщени по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество, чрез адвокат Л. М.от ВТАК депозира
следния писмен отговор.Предявеният иск
ответната страна намира за частично НЕДОПУСТИМ – поради липса на правен
интерес. Ясно е посочено в отговора на искова молба,че ищците по делото са
предявили иска против ответната страна като са навели твърдения че имат
качество на наследници по закон на Д. Г. С., като С.С.
е негова съпруга а останалите двама наследника –техни деца. Ето защо, ответната
страна въз основа на твърденията на ищцата С.С. и
представените доказателства с исковата молба,намира иска на С.С. за частично недопустим. Тази недопустимост е
аргументирана с факта, че при наследствено правоприемство
след откриване на наследството се прилагат нормите на чл. 5-9 ЗН, респ. при
липса на твърдения а и доказателства затова някой от тримата наследника на Д. С.
да е направил отказ от наследството му, квотите на надниците по закон на С.
били по 1/3 ид.ч., откъдето ответника прави извода
,че искът на С.С. за 1/3 част от исковата сума бил
недопустим и се желае производството по
делото по предявения от С.С. иск за сумата над
2 099,97 лв.да бъде прекратено
поради липса на правен интерес, КАКТО и на осн. чл.
78, ал.4 ГПК в полза на ответното дружество да се присъдят сторените
разноски.На второ място, в условията на
евентуалност, в раздел втори – ако сумата се търси от ищците да бъде
установено, че не дължат исковата сума на ответното дружество в качеството йм на собственици на имота, то тогава ответната страна
желае ВРС да съобрази следното: Предявеният
иск бил изцяло неоснователен. Налице било правно основание за възникването
на оспорваното материално право - предмет на установителния
иск, депозиран от ищците а именно вземането на „Е. П. П.“ АД за потребена
електрическа енергия на стойност 6 299,92 лв. конкретизирано по размер във
фактура № **********/3.6.2019 г. Процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена ел.енергия в размер на 34 777 кВТч
и се дължала на основание ПИКЕЕ, вр. чл.183, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.Становището по обстоятелствата, на които се основава иска,заявено
от ответната страна е следното: Не се оспорва, че между абоната Д. Г. С. и
ответника – „Е. П. П.“ АД съществува валидно договорно правоотношение, по
силата, на което абонатът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърдено е и обстоятелството, че била извършена
проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран
в констативен протокол.
Възраженията срещу иска и
обстоятелства, на които те се основават,наведени от ответника са следните : 1. Възразява
се затова, че ищците не разполагали с активна легитимация да предявят настоящия
иск. Ищците обосновавали правната си легитимация единствено с качеството си
на наследници на титуляра на партидата за процесния обект
– лизето Д. Г. С.. От представените обаче писмени
доказателства се установявало, че С. починал преди възникване на
задължението по процесната фактура и т.к.
наследственото правоотношение възниквало към датата на смъртта, то към датата
на смъртта на С. задължението за заплащане на потребена ел.енергия не било
възникнало.Фактът на издаване на фактурата на името на наследодателя на
ищците бил обусловен от виновното неизпълнение от страна на ищците на
задължението им по договор да уведомят дружеството - ответник за настъпилата
промяна в собствеността на обекта и да направят искане за откриване на нова
партида в уговорения по договор 30-ет дневен срок. Ответната страна твърди, че
ищците не са активно легитимирани да предявяват настоящия иск в качеството им
на наследници на абоната, което представлявало самостоятелно основание за
отхвърляне на иска като неоснователен.Наведени са и допълнителни възражения
срещу иска и обстоятелствата на които те се основават: 1. Разпоредбите на ОУ
имали обвързваща сила между страните. Праводателят на
страните и ответното
дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за продажба на
ел.енергия, като правата и задълженията им се уреждали от ЗЕ; ПИКЕЕ приети от
ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/ 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9
от ЗЕ,вр. с чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ, ОУДПЕЕЕМ на Е. С.АД
и на ОУ на ДПЕЕ на Е. П. П. АД . Посочено е още, че ОУ на двете енергийни
дружества били годен източник на облигационни правоотношения като е изброен на
стр.4-та от отговора на искова молба в т.1 – 4 фактическия състав на който се
основава този извод. В раздел Трети от отговора на искова молба ответната
страна сочи че Е. П. П.АД и титулярът на партидата били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през ЕРМ на Е. С.АД.
Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурявало
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в * с абонатен номер *и клиентски номер *. Титуляр на посочената партида бил Д.
Г. С..На 11.5.2018 г. била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната от
служители на „Е. С(“ АД, в присъствието на член
от домакинството и един независим свидетел, който не бил служител на
електроразпределителното дружество. Дружеството нямало вменено от закон или
от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като
подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване.Сочи се в отговора на искова молба, че „Е. С(“ АД е
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и
собственик на средствата за търговско измерване, като според чл. 116, ал. 6 от
ЗЕ имало право да извършва технически
проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване.
На средствата за търговско измерване ,твърди и ответникът, се извършвали
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следяло за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Е. С(“ АД, твърди „Е. П. П.“ АД, че
изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл. 63 ЗЗД, като за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1104566.При проверката било установено, че в
регистър 1.8.3. били отчетени 1608 квтч, в регистър
1.8.3. – 1426 квтч а в скрития регистър 1.8.3. –
34 777 квтч. Процесният
електромер, твърди ответната страна, бил демонтиран, подменен бил с нов такъв,
поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508234 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.Констативният протокол за техническа проверка, релевира още ответната страна, отразявал действителното
фактическо положение, същият бил подписан от член на домакинството на
клиента и един независим свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. №1115 0315 0076 5368,, на неговата цялост и
функционалност, според ответника притежавала съответната юридическа стойност.
Безспорно – за ответника - в имота на абоната била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена а ако абонатът потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка. Твърди се, че била извършена
Експертиза на проверяваното СТИ от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ -
Регионален отдел – Русе, като за резултатите от нея били отразени в Констативен протокол № 881/16.06.2019 г.,
като било установено наличие на преминала ел.енергия по тарифа Т 3 –
34 777, 1 kWh, която не била визуализирана на
дисплея . Констативният протокол на Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе,
подчертава ответникът като официален свидетелстващ документ съобразно чл. 179,
ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда, доказателствена
сила.Сочи се още в отговора на искова молба, че на 23 –ти май 2019г. „Е. С(“ АД
съставило Становище за начисляване
на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Твърди
се, че било установено точното количество неотчетена ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.3 – 34777 квтч.,
след което на 3.6.2019 г. ответното дружество издало процесната
фактура № *********, с което била
определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития
регистър - 6 299,92 лева. Твърди се,че при липса на данни за техническа
неизправност на електромера извън извършената манипулация следвало да се
приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество ел.енергия
в размер на 34777 квтч. било реално доставено и
консумирано от абоната. Начислената сума представлявала според ответника
стойност на доставена и употребена от абоната ел-енергия, т.е било потребено
реално количество ел.енергия. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, възразява
ответната страна, операторът на съответната мрежа можел да коригира
количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.
В цитираната разпоредба,подчертава ответното дружество никъде не се посочвало,
че същата била приложима само по отношение на СТИ с дистанционен отчет -
напротив чл. 50 ПИКЕЕ следвало да намери приложение във всички случаи, в които
било налице посоченото в разпоредбата несъответствие. На практика, счита
ответната страна, за да се определяла приложимостта на тази норма следвало да
бъде извършен анализ на всяко едно от понятията, съдържащи се нея. В тази
връзка на стр. 7 –ма от отговора на искова молба ответникът се спира на
понятието „измервателна група“ и нормите на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, чл. 17 ПИКЕЕ, §
1 т.58 ДР на ЗЕ - „средства за измерване“, § 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за
измерване за да обобщи, че под понятието измервателна група, употребено
единствено в чл. 50 ПИКЕЕ следва да се има предвид всяка техническа система,
отговаряща на метрологични
характеристики и предназначена за
измерване на ел.енергия, независимо от броя на техническите и спомагателните
средства, с които осъществява измервателната си функция. С оглед на изложеното
за ответника е без правно значение дали измервателната система се състояла от
всички или само от част от изброените в чл.17 ПИКЕЕ елементи.Твърди се, че от
КП за извършена проверка се установявало, че в случая измервателната група се
състояла от посочените в чл. 17, т. 2,
т. 4 и т. 5 от ПИКЕЕ елементи а именно – електромер, токови вериги ,входящи и
изходящи предпазители, тарифен превключвател,респ. СТИ изпълвало понятието
„измервателна група“ Във връзка с изложеното ответникът се позовава на
Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016г. I г.о., ГК, с
докладчик съдията Гълъбина Генчева, в който съдебен акт, решаващият състав
приел, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките
за потребената електрическа енергия за минал период,
когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и
заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база
данни за техническите параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на същия
извод, решаващия състав се позовал на принципното разбиране на ВКС в
разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на
реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна
намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и
разликата между заплатеното и действително дължимото. Въпреки, че била извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,твърди ответното дружество,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър била реално
доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД, купувачът на стока, сочи ответното дружество, че е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената
доставка на електрическа енергия.
Т.е. - потребителят бил длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия и процесната сума се дължала от ищцовото
дружество на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. вр. чл. 200,
ал. 1. предл. 1 от ЗЗД.В условията на евентуалност, ако ВРС приеме, че е неприложима
нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза,ответникът желае съдът да
отхвърли иска съгласно чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл
били и и мотивите на касационната инстанция обективирани
в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа
на ВКС, III г.о.Предвид гореизложеното, ответната страна желае ВРС да
постанови решение с което да отхвърли предявения от иск като неоснователен
и недоказан и да присъди в полза на ответната страна сторените в производството
съдебно - деловодни разноски,включително и тези за адвокатско
възнаграждение.В условията на евентуалност ответникът е направил и възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК. В подкрепа на твърденията си ответната
страна е направила искания за събиране на доказателства.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.10.2019 год.ищците не се
явяват, представяни от адв.Р.С.,желаят съдът да уважи предявения иск,
съобразно направеното уточнение на иска, като основателен и доказан ведно с
присъждане на разноските по делото .
В
същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв.М.желае ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан по аргументи, подробно изложени в отговора на исковата молба. Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.Изрично адв.М.сочи
по отношение на направените уточнения на исковата молба и материално правната
легитимация на ищците, че било видно от представената към отговора на искова
молба справка от Служба вписвания, че ½ от този имот бил придобит по
завещание, поради което и ответната страна желае ВРС да прецени легитимацията
на ищците и доколко и коя част от имота би се явила част от наследствената маса
на ищците в настоящото производство. В същото съдебно заседание адв.М.е направила възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар претендиран от ищците.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищците по делото
С.С., Г.С. и М.С. – тримата наследници на Д. Г. С.,
против ответното дружество „ Е. П. П. „ АД с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните,че наследниците на Д.С. не дължат на
ответното енергийно дружество исковата сума от общо 6 299,92 лева.Исковата
молба е уточнена в първото открито съдебно заседание и съобразно уточнението
всеки от ищците желае ВРС да приеме, че съобразно квотата от наследството на праводателя си не дължи от общо сумата 6 299,92 лв.
припадащата се част от 1/3 от исковата сума а именно – за тримата ищци сума от
по 2999,98 лв. За настоящия съдебен състав исковото производство е допустимо,
т.к. се твърди, че за обекта на потребление на ел.енергия е издадена от
ответника фактура на посочената стойност, която сума ищците като наследници на праводателя си твърдят, че не дължат на ответника. В този
ред на мисли, след като едно лице твърди,че от него ответникът претендира да
бъде платено парично вземане, но това вземане не е дължимо, то и исковете са
допустими. Въпросът относно наследственото правопримство,
размера на квотите е въпрос по същество на спора.Ето защо, след като се изясни
от фактическа страна твърдяната материално - правна легитимация на ищците съдът
ще следа да даде отговор на въпроса дали исковете на ищците са основателни или
не и до какъв размер. Приемайки, че искът е заявен от тримата ищци при наличие
на правен интерес, съгласно твърденията на ищците в исковата молба и
задължителната съдебна практика на ВКС касаеща
отрицателния установителен иск, съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
От
фактическа страна по делото е установено и доказано по несъмнен начин, че и
тримата ищци са наследници по закон на своя праводател
Д. Г. С..От приобщеното по делото на л. 11-ти заверено за вярност с оригинала
копие на удостоверение за наследници се установява,че Д. Г. С., ЕГН **********,
б.ж. на гр.Варна е починал на дата *г., за което е съставен Акт за смърт № 1116/26.12.2017
г. от Община Варна, район „Приморски„.
Спор
не може да има относно кръга от лицата,призовани към наследяване, след
откриване на наследството на Д.С., т.к. същите са посочени в удостоверението за
наследници : преживялата съпруга С.С. и двете деца Г.С.
и М.С. – т.е. ищците по делото. Доказано е по делото,че на дата 3.6.2019 г.
ответното дружество е издало процесната фактура с
номер ********** срещу починалото още на дата 26.12.2017 г. лице - Д.С., за
обект на потребление на ел.енергия находящ се във *.
Завереното
за вярност с оригинала копие на същата фактура е представено от ответника с
отговора на искова молба и приложено на л. 32-ри по делото.От прочита на
цитираната фактура може да бъде установено, че за периода от 12-ти май 2017 г.
до 11-ти май 2018 г. за електромер № 111503150076568, аб.номер
*и кл.номер *ответното дружество претендира заплащане
на сумата от общо 6,299,92 лв. като цена на ел.енергия. Страните по делото
нямат спор само затова ,че исковата сума не е платена и именно поради факта,че
ищците считат,че не са потребили нито те нито праводателя йм ел.енергията, за
която е издадена срещу починалото лице и абонат на ответника фактурата, която
именно ищците би следвало да платят се води и настоящото исково производство. Отделно
от горното от всички представени с отговора на искова молба писмени
доказателства може да установи,че именно Д.С. е бил потребител на ел.енергия за
обекта на потребление, като ел.енергията е била отчитаната и заплащана по
партида,водена на името на Д.С. при ответника и тази партида не е променена
въпреки факта на смъртта на С..
Ответника
оспорва материално правната легитимация на ищците, като се позовава на извършена
разпоредителна сделка от стана на абоната приживе.В тази връзка от страна на
ответника е представено и по делото е приобщено на л. 43 –ти заверено за
вярност с оригинала копие на Справка за имот от АВ СВ Варна.От
цитираната справка се констатира,че в АВ - СВ Варна е вписано на дата
08.01.2018 г. препис от обявено завещание за имот – сграда с площ от 122 кв.м. *,
жилищна сграда на два етажа в ПИ *, по силата на която
обявено завещание завещателят Д.С. прехвърля на
заветника М.С. ½ идеална част
от имота.Видно от л. 11–ти М.С. е една от двете низходящи на Д.С..Т.е.
от тези установени по делото факти и обстоятелства се налага извод, че Д.С. и С.С. са били съпруг и съпруга, като със смъртта на Д.С. СИО
между С.се прекратява.Наследствената маса на Д.С. (активи и пасиви), считано от 26.12.2017 г. съгласно чл.
5 – 9 ЗН следва да бъде определена точно в настоящия спор,като се съобрази
исковия период от време за който ответната страна претендира плащането на
сумата от 6 299,92 лева,кръга от лицата призовани към наследяване.
Факт
е, че Д.С. е починал на 26.12.2017 г. Ето защо със смъртта на С. се прекратява бездяловата СИО и преживялата съпруга има квота от прекратената
СИО от ½ идеална част, като останалата ½ ид.ч.
в случая при две деца и преживяла съпруга,се разделя на три, т.к. децата и
съпругата наследяват при равни части.Т.е. ½ ид.ч.
от наследствената маса на праводателя на ищците
придобива квотен израз от по 1/6 ид.ч.
за тримата наследника по закон , като другата ½ се наследява само от
преживялата съпруга от прекратената СИО. Или след дата 26.12.2017 г. за
съпругата квотата от наследствената маса на Д.С. е равна на ½ +1/6 ч. а
за двете деца – Г.С. и М.С. по 1/6 ид.ч.При
определяне на НОК 6, квотите за наследниците по закон на С. придобиват следния
израз в дроби – 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга С.С. и по 1/6 ид.ч. за сина Г.С. и
дъщерята М.С.. Доказано е обаче, че на
дата 08.01.2018г. в АВ СВ Варна е вписано обявено завещателно
разпореждане със същия недвижим имот, за който С. е бил абонат на ответното
дружество, като по силата на завещанието Д.С. е прехвърлил на дъщеря си М.С.
½ ид.ч. от имота.
Тази ½ ид.ч. от имота следва да се приеме,че е едната
втора идеална част с която Д.С. е могъл да се разпорежда приживе.Това е
така, защото при брак съпрузите придобиват права върху вещи в режим на
съпружеска имуществена общност, която е бездялова,но
при равни квоти.При смърт на единия съпруг се прекратява СИО и преживелия
съпруг получава ½ ид.част от прекратената СИО
а другата половина се наследява от преживелия съпруг и низходящите /ако има
такива /. Т.е. след като приживе С. е решил да се разпореди с частта от имота
който видимо е бил СИО,то по силата на завещанието сторено от него към дъщеря
му ½ ид.ч. от имота става собственост само
на М.С..Останалата ½ ид.ч. от прекратената СИО
се наследява от съпругата и ищца С.С. . Ето защо,
като се съобрази факта, че М.С. е носител на вещното право на собственост върху
½ ид.ч. от имота съгласно завещанието сторено
в нейна полза, то се налага извод,че преживялата съпруга като такава получава
квота от наследствената маса на съпруга си равна на ½ идеална част-
частта от прекратената СИО .Или оказва се,че само съпругата С.С. има ½ ид.ч. от
наследствената маса на праводателя си и неин съпруг а
другата ½ ид.ч. съгласно волята на Д.С.
преминава само към М.С. по волята на наследодателя и нейн
баща ,завещал и половината от процесния имот.
По
делото няма нито данни нито твърдения завещателния
акт да е оспорен поради което съдът позовавайки се на дадените принципни
разрешения в Научно приложния коментар на Закона за наследството, издание ИК
„Труд и Право „ –София 2016 /стр. 640,641 /прави извода, че е между
наследниците на С. е налице разделна отговорност за задълженията на праводателя йм. Наследниците
отговорят съобразно дяловете си пред кредиторите , буквално е записано в
цитирания коментар, като е извършено препращане
към Решение № 19 от 6.2.1985 г. , Второ г.о., ГК и Решение № 2553 от 10.4.1959 г.по гр.д. № 7325/1959 г.,
също на Второ г.о. ГК ,всеки дължи съответната част от престацията.
Изрично е пояснено,че нормата на чл. 60 ал.1 ЗН е императивна и не може
да се уговаря солидарна отговорност между наследниците, така както е и в
настоящия казус.В тази връзка авторския колектив изготвил приложния коментар на
ЗН се спира на Решение от 20.2.2012 г.постановено по гр.дело № 7254/2011 г. на
СГС.Съгласно клауза на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите продавачът в спора отнесен
пред СГС за решаване е бил променил партидата на името на наследника или на
наследниците ,купувачът открил партида на всички наследници, отговарящи
солидарно ,съобразно удостоверението за наследници.СГС е приел, че въвеждането
на солидарна отговорност на наследниците за задълженията на наследодателя
противоречи на разпоредбата на чл. 60, ал.1 ЗН , поради което клаузата от ОУ е
прието че е нищожна и не поражда правни последици и е възприето ,че следва да
бъде приложен законоустановения принцип за разделност.Или дори и да е уговорена солидарна отговорност
между наследодателя и трети лица , то
това не води до запазването на солидарността и по отношение на наследниците,
т.е. те остават солидарно отговорни с другите солидарни длъжници , но всеки за
своята част от дълга.
Водим
от гореизложеното при установено по делото наследствено правоприемство
и доказано наличие на наследяване на абоната С. по наследяване и завещание,ВРС извежда
извода от правна страна,че преживялата съпруга на абоната С.С. и низходящата дъщеря по силата на завещаната й една
втора идеална част от процесния имот са лицата отговорни за задълженията на С.
към ответника за потребена ел.енергия при квоти ½ ид.ч.
за ищцата С.С. и ½ ид.ч.
за ищцата М.С. .
При
сравнение с вписаното във фактурата /л. 32/ се констатира,че само от Д.С. се е
претендирала сумата от 6 299,92 лева за потербена
ел.енергия за периода от 12-ти май 2017 г. до периода 11–ти май 2018 г.
Т.е.след като Д.С. е починал на дата 26.12.2017 г. се оказва, че като абонат на
ответника Д.С. за периода от 12.5.2017 г. до 26.12.2017 г.е бил в облигационна
връзка с ответника.След откриване на наследството на С. на 26.12.2017 г., така
както правата, така и задълженията на С.,преминават към неговите наследници. Оказва
се,че поради наличие на завещателно разпореждане, вписано
по надлежния ред в АВ СВ Варна за задълженията които приживе е имал С. към
ответника отговорят наследниците му и ищци по делото, но при квоти различни
от посочените в петитума на иска а и не и тримата наследника по закон .За
размера на задълженията на С.С. и М.С. съдът ще
изложи конкретни мотиви след анализа на цялата фактическа страна на спора.
Видно от материалите по делото
праводетелят на ищците е имал качеството потребител на ел.енергия
и в това си качество е бил абонат
на ответното дружество до смъртта
си. Спор няма, че ищците не
са изпълнили задълженията си да уведомят ответника
затова,че С. е починал и
именно поради това и фактурата с която ответника претендира плащане на исковата сума е издадена против починалия С..За цялостното изясняване
на фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата СЪДЕБНО - ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на вещото лице инж.Н.В..Поставените
към вещото лице въпроси очертават спорните по делото обстоятелства между
страните.Заключението на вещото лице
инж.В. е приобщено на листи 62-67 по делото. От констативно-
съобразителната част на СТЕ се вижда, че вещото лице е изготвило заключението
си въз основа на материалите по делото; действащите към момента Общи условия на
договорите за пренос и разпределение на електрическата енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С(“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за
измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в
сила от 14.10.2013 г. и в частност Констативния протокол за проверка на
електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.Вещото лице сочи,че
от приобщения по делото Констативен протокол
на „ Е. С( „ АД №1104 566 от 11.05.2018г. се установява, че проверяваният
електромер /СТИ – средство за търговско
измерване / е с фабричен №1115 0315 0076 5368, тип САRAT M 02, с ток 5/60 А, монофазен,
статичен, произведен през 2015 г.В протокола констатациите на служителите на електропреносното
дружество,сочи и вещото лице ( така като може да бъде прочетено от самия КП) са снели показанията на
електромера по отделните тарифи а именно : 1.8.1
–001 608 Kwh; 1.8.2 – 001 426 Kwh; 1.8.3 - 034 777
Kwh и 1.8.4 - 000 000 Kwh.СТИ е било демонтирано и
представено за експертиза в БИМ ГД „МИУ„ Русе.За извършената експертиза на СТИ
от страна на БИМ е бил съставен Констативен протокол за метрологична експертиза
№ 881/16.05.2019 год. На стр. 3-та от СТЕ /л.64 от делото/ вещото лице се спира
на констатациите на БИМ а именно : Осъществена е била външна намеса в тарифната схема на електромера; при софтуерно четене е
установено наличие на ел.енергия по
тарифа 1.8.3. – 34 777 Kwh, която не е била визуализирана
на дисплея, като действително потребената ел.енергия
се разпределяла и върху невизуализираната тарифа 1.8.3 /Т3 /.Установено е било
още от БИМ, че електромерът съответствал на техническите характеристики, но не
било отразено в същия КП електромерът да е бил с нарушена метрологична или
ведомствена пломби,което показвало , че СТИ не е отваряно с цел неправомерен
достъп. С оглед тези данни в.л. заключава, че е налице софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е било въздействано през инфрачервения порт на електромера а
количеството ел.енергия в размер на 34 777
Kwh е отразена в приложената Фактура № 0280 9129 35 от 03.06.2019 г.- на стойност
6 299,92 лв. Ясно е заключението на в.л. инж.В., че в този случай след
съставяне на Становището от Е. С.АД от дата 23.5.2019г. с което становище е бил
определен период от точно 1 година назад считано от датата на проверката – от
12.5.2017 г. до 11.05.2018 г. ,при
условията на чл. 50 ПИКЕЕ, ответното дружество е издало процесната
фактура в която е вписано количеството
ел.енергия установено при проверката на СТИ, в експертизата на БИМ и
становището на Е. С.АД и определена исковата сума за заплащане .
Или от писмените
доказателства и СЕТЕ е видно,че в случая се касае за претендиране на сумата от
6 299,92 лв. по фактура № 0280
9129 35 от 03.06.2019 г., която сума е начислена от ответното дружество
към праводателя на тримата ищци по повод констатирано
на дата 11.5.2018 г. наличие на ел.енергия в регистър 1.8.3 на СТИ, обслужващо
обекта на потребление на ел.енергия, находящ се в *, за кл.номер
*и абонатен номер *с титуляр на партидата Д. Г. С..
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищците целят да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 6 299,92лева по издадената на дата 3.6.2019 г. данъчна
фактура против праводеателя йм
Д.С..При предявеният отрицателния установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе
и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 11.5.2018 г./
л. 27,28 от делото /.Към тази дата Д.С. е бил починал а проверката се
установява,че е била извършена в присъствието на ищцата М.С. – посочена като
член от домакинството. Ясно е отразено в КП, че сигнал на телефон 112 не е
подаван от служителите на Е. С.АД и че проверката е била извършена без участие
на органите на реда.
Спорно е по делото между страните е: как, на какво основание е
определена едностранно от ответника за заплащане исковата сума от абоната С. и
имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за
минал период от време.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период
определен точно като една година. Установяването на това обстоятелство
бе необходимо, защото ел. енергията е
движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите
правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба,
доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума,както от абоната С., така и след
смъртта му от неговите правоприемници.На първо място : Констативния протокол е частен
документ и като такъв не обвързва ищците с констатациите на служителите
на „Е. С(“ АД . Този протокол не следва
единствено и само да бъде ценен
като писмено доказателство, даващо право на ответното дружество да начислява
служебно допълнителни киловатчаси ел.енергия а следва
да се цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал.На второ място, видно и от
материалите по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за
период от време от една година – или максималния
визиран в чл.50 ПИКЕЕ.Именно в тази връзка следва да бъде съобразено
заключението на вещото лице и отговора,който дава в.л.В. на поставените от съда
въпроси. В разпита си пред съда вещото лице заявява ,че не могат да се
установят с точно две неща – на първо място на коя дата, от кога е започнало
вмешателството в електромера и откога той е започвал да отчита в срития си
регистър и второ – в кой часови диапазон в денонощието е станало това. При така изложеното ВРС следва да
даде отговор на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно
количеството ел.енергия потребено от абоната, като е очевидно че за корекцията
е приложена нормата на чл.50 ПИКЕЕ и ако е налице правна възможност ответника
да търси заплащане на процесната сума,то спазени ли
са всички законови предпоставки затова от страна на „Е. П. П. „ АД.
На първо място , съдът отчита факта, че в действащото в страната
ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката,
допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ
бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в Общите
условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа енергия - преди
Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. Р. С.„ АД. В тази връзка и по повод
извършваните на това основание корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса
законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за корекция, предвидени в
Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи момент, практика на ВКС е
последователна, като приема, че липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електрическа енергия, както при действието на отменения
ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди
измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г. и подзаконовите нормативни
актове по тяхното прилагане. Коригирането
на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на
същото и без да е доказано неправомерно
виновно поведение от страна на
потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и
принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото
си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия
него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва
законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се
съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.Горепосочената практика е довела до изменение на Закон за
енергетиката през 2012 г. С
това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. е
предвидено законово основание
крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след доказано
неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече
Комисия за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн.
в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.).Още преди датата на извършване на проверката
на СТИ - осъществена на 11.05.2018 г./ л.27,28 от делото/ и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017
г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016
г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което
всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите
на чл.48 -51 от Правила за измерване
на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.) също са отменени с Решение № 2315
/ 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.Съдейки от датата на която
е извършена проверката на електромера -11.5.2018
г.,ВРС приема,че ако КП от проверката на СТИ. бе съставен при спазване на
нормата на чл. 47 ПИКЕЕ , с участието на представител на полицията , то тогава
евентуално би могъл да послужи за начисляване на исковата сума,т.е. за
едностранно коригиране на количеството ел.енергия. Дори и да се приеме, че
протоколът от проверката обвързва потребителя с констатациите в него прави
впечатление,че Метрологичната експертиза на БИМ е изготвена на 16.05.2019 г. - година след датата на
проверката на СТИ, което само по себе си води до извод,че не са спазени
сроковете за изготвяне на метрологична експертиза.И на последно място именно
въз основа на заключението на вещото лице по приобщената и неоспорена СЕТЕ се
установява, че периодът за който се претендира исковата сума максимално
определения в чл.50 ПИКЕЕ от 1 година назад, считано от датата на проверката .
След като и вещото лице обяснява в разпита си,че този период е малко вероятно
да съвпада с времето през което ел.енергията е отклонявана от СТИ към
невизуализирания регистър 1.8.3 и че не може да се каже въобще кога е започнало
това отклоняване на ел.енергия за настоящия състав ответникът не е установил
при условията на пълно и главно доказване че точно в исковия период е доставил
на ищците и че ищците или преди тях праводателят йм са потребили количеството
ел.енергия за което е издадена и данъчната фактура.Именно поради това, че
продажбата на ел.енергия се подчинява на нормата на чл.1 ТЗ, съдът приема,че
ответникът не установил по надлежния ред количеството на ел.енергията и периода
за който се твърди,че е била доставена на абоната .
При така изложените по-горе мотиви ВРС намира предявения
отрицателен установителен иск и за основателен и за
доказан като го уважава, но не изцяло.
Както може да бъде
установено при прочита на исковата молба и при уточненията направени в първото
заседание ищците не са сезирали РС Варна с искането да бъде установено, че общо
не държат на ответника исковата сума като наследници на абоната С., а изрично
са посочили за всеки един от тримата сума съответна на квотата която твърдят,че
имат от наследствената маса на Д.С..При съобразяване на мотивите изложени по – горе
и ангажираните от ответника писмени доказателства затова, че ищцата М.С. е не
само наследник по закон на С. но и се ползва от направено в нейна полза
завещание на ½ идеална част от
процесния имот, квотите на ищците от наследствената маса се оказват различни от
заявените.
И тъй като съдът следва да
се произнесе точно по искането с което е сезиран, съобразявайки императивните
норми на ЗН, при квоти от наследствената
маса на Д.С. - ½ ид.ч. за преживявала съпруга С.С. / квота която се получава след прекратяване на СИО със
смъртта на Д.С. / и ½ ид.ч. за низходящата М.С.
/ квота получена въз основа на обявеното и неоспорено завещателно
разпореждане на точно ½ ид.ч.от процесния имот
/ се налага извода,че само С. и М. С.отворят пред ответника за задълженията на
своя праводател при равни квоти от по ½ ид.ч. , но не и ищецът Г.С..
Ето защо съдът приема,че
искът на Г.С. е изцяло неоснователен и недоказан ,поради което следва изцяло да
бъде отхвърлен .
Този
извод се налага едва след като се определи кръга на лицата които следва да
отговарят за задълженията на Д.С., пред ответното дружество и след определяне
на наследствената маса на Д.С..Или след като по делото не може да се изведе
извод,че Г.С. е сред кръга от лица,призовани към наследяване на Д.С., то поради
недоказаност на твърденията на ищеца за възникнало наследствено правоприемство, искът се явява неоснователен и недоказан,но
не и недопустим. Искът на Г.С. за настоящия съдебен състав не може да се приеме,че
е недопустим, т.к.ищецът , така както и останалите двама ищци твърдят наличие
на наследствено правоприемство и преминаването на
активи и пасиви от праводателя към правоприемниците е
обуславящо за извода,че за всеки от ищците е налице правен интерес да отрече дължимостта на съответната част от целия дълг на праводателя си към ответното дружество.Ето защо съдът
счита,че въпреки всички ангажирани по
делото доказателства ищецът Г.С. не е установил при условията на пълно и главно
доказване твърденията си,че и той наред с останалите двама наследника на
абоната е сред кръга от лицата, които отговорят за задълженията на абоната за потеребена ел.енергия към ответното Е. П. П. АД .
За ищците С. и М.С. съдът
приема, че всяка от тях,след откриване на наследството на Д.С. получава квота
от наследствената маса на С. от ½ ид.ч. Ето
защо при издадена от ответника фактура на стойност 6 299,92 лева се
оказва, че 3 ,149,96 лв. е сумата за която всяка от двете ищци има правен интерес
да води отрицателния установителен иск .Съдът намира
за доказани исковете на С. и М. С.по основание и по размер, т.к.след
уточненията всеки от тримата ищци счита,че не дължи на ответника 1/3 от
исковата сума от 6 299,92 лева – или по 2 099,97 лв. След като по
делото ищците С. и М. С.не са пристъпили към изменение на исковете по реда на
чл.214 ГПК, при наличие на ангажираните от ответника писмени доказателства за
обявяване на завещателното разпореждане на Д.С., то
съдът не може да се произнася плюс петитум, поради което уважава исковете на
двете ищци за размерите на заявени в петитума на иска а за ищеца Г.С. отхвърля
изцяло иска .
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по отговорността
за разноски като съобразява че и ищците и ответника претендират разноски.
Ищците претендират разноски от 259,57 лв. за държавна такса и 700 лв.
адвокатски хонорар – общо 959,57 лв. (или 319,86 лв. за един ищец).
Ответникът претендира разноски 1536 с вкл.ДДС и 120 лева депозит за СТЕ –
общо 1 656 лв.
Двете страни са направили възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.При съобразяване на Наредба № 1/2004г. ВРС пресмята , че съгл.чл.
7, ал.2 , т.4 минималния адвокатски хонорар при материален интерес от
6 299,92 лева – общо заявен е равен на 580 лв. + 5 % за горницата над 5000
лв. = 580 + 65 = 645 лева. Този
адвокатски хонорар, с оглед характера и вида на предмета на спора съдът
счита,че следва да се определи и за ищците и за ответниците, т.к. спорът не е
от изключителна правна и фактическа сложност а и производството е приключило в
едно заседание.
При тези пресмятания
разноските за ищците придобиват следния сбор – сумата от 259,57 лв. + 645 лв. = 904,57 лв. а за ответника : 120лв.
+645лв. = 765 лв.
Както бе посочено и по – горе при трима ищци съдът
разделя разноските от общо 904,57 лв.
на три за да получи реално сторените
разноски за всеки един от тримата или по 301,52
лв.
Водим от същия принцип,
съдът разделя и разноските сторени от ответника от общо 765 лева на три и получава по 255 лева.
От тези разноски съдът
следва да присъди пълен размер на разноските в полза на ищцата М.С. и ищцата С.С. – т.е.съдът присъжда в полза на всяка от двете ищци и в
тежест на ответника съдебно деловодни разноски от по 301,52 лв.
По идентичен начин на
пресмятане съдът присъжда в полза на
ответника и в тежест на ищеца Г.С. съдебно деловодни разноски в размер на 255 лева.
За пълнота на мотивите
съдът не прилага служебно компенсация на разноски, т.к. никоя от страните не е
поискала това , като при определяне на разноските се ръководи от принципа за
разделна отговорност на наследниците, която следва да намери отражение и при
приложението на императивната разпоредба на чл. 81 ГПК .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищците: С.И.С.,
ЕГН **********; Г.Д.С., ЕГН **********
и М.Д.С., ЕГН ********** всички
наследници на Д. Г. С., с адрес на обекта на потребление на ел.енергия: * и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б.Д. П., П.С. С., А. М.Д. и Г. К., че наследниците на Д. Г. С., всеки един, а именно: съпругата – ищцата С.И.С.,
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е. П. П.“ АД,
ЕИК * СУМАТА от 2099,98
лв., представляваща 1/3 от цялата сума 6299,92 лв., дъщерята –ищцата М.Д.С.,
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е. П. П.“ АД,
ЕИК * СУМАТА от 2099,98 лв., представляваща 1/3 от цялата сума 6299,92 лв. на ответника,начислена под формата на корекция
от ответното дружество „Е. П. П.” АД за обект, находящ се в *за периода
от 10.05.2017 г. до 11.05.2018 г., цялата
сума по фактура от 03.06.2019 г. за клиентски № *и абонатен № *, КАТО
ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователен и недоказан иска само на синът-ищеца Г.Д.С., ЕГН **********, с искането да бъде прието, че НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е. П. П.“ АД, ЕИК
* СУМАТА от 2099,98 лв., представляваща 1/3 от цялата сума 6299,92 лв., на
основание чл.124, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.Д. П., П.С. С., А.
М.Д. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от 301,52 лв. ( триста и един лева и петдесет и две стотинки ) – сторените от ищцата съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.Д. П., П.С. С., А.
М.Д. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.С., ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от 301,52 лв. ( триста и един лева и петдесет и две стотинки ) – сторените от ищцата съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Д.С., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б.Д. П., П.С. С., А. М.Д. и Г. К. СУМАТА от 255,00 лв. (двеста
петдесет и пет лева )-сторените от ответната страна съдебно - деловодни разноски ,съразмерно на
отхвърлената част на иска , пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :