МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260133/30.11.2021 година по НОХД № 154/ 2021г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт по ДП № */2020
г. по описа на 01 РУ на ОД МВР гр. Бургас, вх. № 1084 /2020 г., Пор № 215/2020
г. по описа на РП - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу С.Й.П., ЕГН **********, роден на 05,07.1985 г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, адрес: с. *, общ. Поморие, ул. “*” № 12, осъждан, за това че на
27.01.2020 г. в гр.Бургас, ул. "*", в района пред № 17, при условията
на чл. 195, ал.1, т.4 от НК, а именно чрез използване на техническо средство -
оригинален контактен ключ за автомобил, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф", с peг. № *, на
стойност 2750 лева, от владението на собственика *Н.Х., род. на *** г., без
негово съгласие, с намерение да го ползва, и горепосочения лек автомобил е
изоставен без надзор в гр.Бургас, к/с "*", в района между бл.15 и
бл.16 - престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 и т.3, вр. чл. 346, ал.1, вр. чл.
195, ал.1, т.4 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия, като
изтъква, че направеното самопризнание от негова страна се подкрепя напълно от
доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на петнадесет месеца, което да
бъде редуцирано по реда на чл. 58а НК.
Защитникът на подсъдимия- адв. Ж.Н., предвид
разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния му за разкриване на
обективната истина в настоящото производство, счита поисканото от БРП наказание
за завишено. Посочва, че ако съдът сметне, че подсъдимият е реабилитиран,
следва да му се наложи наказание, чието изтърпяване да бъде отложено.
Алтернативно моли за ефективно наказание в минимален размер.
Подсъдимият заявява, че иска по-леко наказание и че
съжалява за стореното.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подс. С.П. с прозвището „ “, познавал св. *. На 27.01.2020 г., те се видели
в гр. Бургас, в казино „Ларш“ , намиращо се срещу магазин, познат с името „Краснодар“. Било вечерно време. Двамата не
останали вътре в казиното, където П. загубил голяма сума пари. Когато излезли,
подс. С.П. тръгнал сам, като казал на св. * да го изчака.
Около 20. 45 часа, на 27.01.2020 г., пострадалият *Н.Х., род. на *** г.,
управлявал в гр. Бургас, личния си лек автомобил марка „Фолксваген " модел
„Голф“, с peг. № *. Св. Х. ***. Когато стигнал в района пред № 17, той спрял
лекия автомобил и го оставил с работещ двигател, с оригинален контактен ключ за
автомобил в контакта и на аварийни светлини, след което влязъл в аптека „*“. По
това време подс. С.П. ***, когато видял лекият автомобил „Голф“ на св. Х..
Последният бил с работещ двигател, на аварийни светлини. Подс. С.П. установил,
че в автомобила нямало никой - причина, поради която решил да го отнеме с цел
да го ползва. В изпълнение на така взетото решение, подс. С.П. се качил в
автомобила и използвайки самия оригинален контактен ключ за моторното превозно
средство /МПС/ го привел в движение и отпътувал. Подс. П. *** и спрял в района
между бл.15 и бл.16. След това подс. С.П. се обадил по телефона на св. * и му
казал, че трябвало да дойде до бл. 15, в ж.к.“*“. Подс. С.П. изоставил без
надзор в гр.Бургас, к/с "*", в района между бл.15 и бл.16 лекия
автомобил марка „Фолксваген " модел „Голф“, с peг. № *, отключен и взел
контактния ключ със себе си, след което се отдалечил, за да изчака пристигането
на св. *. Последният пристигнал при подс. П., който му разказал, че след като
се разделили пред казиното, е откраднал един автомобил „Фолксваген Голф 4“,
като му съобщил, че го е паркирал малко по- нататък. Св. * не желаел да се замесва
в ситуацията, след което си тръгнал. Подс. С.П. също си тръгнал, като изхвърлил
контактния ключ.
Установявайки, че автомобила му го
няма, пострадалият *Х. подал сигнал пред органите на полицията в Първо РУ
Бургас, които започнали издирване на МПС, така и на извършителя. На 28.01.2020
г., процесният лек автомобил бил намерен в гр.Бургас, к/с "*", в
района между бл.15 и бл.16 от св. *. На място бил извършен оглед на
местопроизшествие, в резултата на което били иззети следи от миризми на предна
лява седалка.
В изготвената по делото оценъчна
експертиза, от вещо лице, са материализирани констатациите му, че стойността на
предмета на посегателството към процесната дата - лек автомобил марка
„Фолксваген " Голф", с peг. № *, възлизал на стойност 2750 лева.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи
самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – *Н.Х./ л. 14 и л. 15
ДП/, *С. */л. 17 от ДП/, ***/
л. 49 от ДП/, ***/ л. 50 от ДП/, */ л.83 от ДП/, * / л. 84 от ДП/, от
заключенията на вещите лица по извършените комплексна и съдебно-оценъчна
експертиза /л. 33 от ДП/ и ДНК-експертиза /л. 27 от ДП/, от обясненията на подсъдимия
на ДП и в съдебно заседание, актуална справка за съдимост на подсъдимия /л.
105/, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства-
протокол за оглед на местопроизшествие /л. 19 от ДП/, писма от ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция“ /л. 84 и
л.94/, писмо от ТД на НАП-Бургас /л. 103/ и други.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлечените към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
Единствено
следва да се посочи, че съдът не цени заключението на изготвената одорологична
експертиза на л. 31 от ДП, тъй като м*овата идентификация на едно лице не е
обект на научно разработен и проверим по научен път метод за разпознаване на
следа от м* и затова не може да бъде възложена в рамките на рецепторните и
обонятелни способности на кучето, дори то да е перфектно обучено за тази цел (Р-131-2012-III н.о.).
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение- на 27.01.2020 г. в гр.Бургас, ул. "*",
в района пред № 17, при условията на чл. 195, ал.1, т.4 от НК, а именно чрез
използване на техническо средство - оригинален контактен ключ за автомобил,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген Голф", с peг. № *, на стойност 2750 лева, от владението на
собственика *Н.Х., род. на *** г., без негово съгласие, с намерение да го
ползва, и горепосочения лек автомобил е изоставен без надзор в гр.Бургас, к/с
"*", в района между бл.15 и бл.16 - престъпление по чл. 346, ал.2,
т.1 и т.3, вр. чл. 346, ал.1, вр. чл. 195, ал.1, т.4 от НК
От обективна
страна е налице деяние, което има комплексен обект, като от една страна се
засягат обществените отношения, осигуряващи безаварийното осъщестяване на
транспорта, а от друга (и в много по-голяма степен)- обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите.
Налице е годен
предмет на престъплението- лек автомобил марка „Фолксваген Голф", с peг. № *, като същият безспорно представлява
моторно превозно средство по смисъла на Закона за движение по пътищата. Вещта е била
чужда за подсъдимия- същата е била собственост на *Н.Х..
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 346 НК се изразява в отнемане на вещта, което
обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя
фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът
счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се
установява, че подсъдимият прекъснал владението на собственика върху процесната
вещ и трайно установил свое владение върху нея чрез привеждането на автомобила
в движение и напускане мястото, където е бил паркиран. Също така отнемането е
станало без съгласието на владелеца, който в този момент се е намирал в аптека
наблизо.
Налице е и квалифициращият
признак по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК- МПС е оставено без надзор.
Неоснователен е доводът, че това обстоятелство не е налице, поради това че
автомобилът бил оставен на осветен паркинг и живущите наоколо можели да го
надзирават. Практиката е безспорна, че оставянето на МПС без надзор при
деянието по чл. 346 от НК се изразява в това автомобилът да бъде изоставен без
възможност спрямо него да бъде упражняван надзор от неговия собственик или от
други лица с права и задължения спрямо същия автомобил (ТР № 42/20.06.1984 г.
по н. д. № 34/84 г. на ОСНК, Решение № 129/31.03.1988 г. по н. д. № 138/88 г.
на ВК и др.). В случая, на първо място собственикът е нямало как да упражнява
надзор над автомобила си. Не е имало и изрично натоварено лице, което да го
прави (напр. автомобилът да е бил оставен на охраняван паркинг). Поради това
деянието на П. покрива признаците на този квалифициращ състав.
Налице е и квалифициращият
признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, респ. по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК. По
отношение на използвания ключ следва да се отбележи, че съгласно ППВС 6-71
техническо средство по смисъла на чл. 195 от НК са и ключовете, независимо дали
същите са оригинални. Съставът намира, че е налице именно използване, тъй като
именно благодарение на намиращия се в стартера на автомобила ключ, П. е успял
да го приведе в движение и така да осъществи изпълнителното деяние. Иначе
казано, под използване не следва да се разбира само наличието на физически
контакт между дееца и средството, а следва да се разбира възползването на дееца
от характеристиките и свойствата и предназначението на средството, без което
нямаше да може да бъде осъществено отнемането.
Подсъдимият е годен субект на
престъплението по чл. 346 НК, тъй като то може да бъде извършено от всяко
наказателноотговорно лице.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведение - съзнавал е, че отнетата вещ е чужда собственост, че с
действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки
това е установил своя власт над нея. Подсъдимият е целял това и е имал намерение
противозаконно да ползва вещта. Тази негова специална съставомерна цел се
извлича и от неговите последващи действия- управлявал автомобила в рамките на
гр. Бургас и го оставил в ж.к. „*“, след което изхвърлил ключа- т.е. липсват
индиции за присвоително намерение.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода”
за срок от една до десет години.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно
минало. Тук е мястото
да се отбележи, че П. не е реабилитиран към момента на извършване на процесното
деяние. Със Споразумение № 914/07.05.2008 г. по НОХД № 914/2008 г. на БРС, той
е бил осъден на наказание „пробация“, като по отношение на това осъждане е
настъпила реабилитация по право на основание чл. 86 от НК. Впоследствие, с
Определение № 53/13.01.2015 г. по НЧД № 5213/2014 г. на БРС, в сила от
29.01.2015 г., му е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца по други две осъждания, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от три години. След като обаче е била настъпила реабилитация
по чл. 86 от НК за първото му осъждане, за реабилитация по следващите важат
правилата на чл. 88а от НК. Съгласно ал. 1 реабилитацията по право настъпва,
когато в продължение на сроковете по чл. 82 от НК не е извършено ново
престъпление. По отношение на П. е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т.
4 от НК, която предвижда петгодишен срок. Съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК обаче
този петгодишен срок започва да тече след изтичането на изпитателния срок,
когато се касае за приложение на условното осъждане по чл. 66 от НК. При това
положение реабилитацията за определеното общо наказание щеше да настъпи на
30.01.2023 г., а процесното деяние е извършено на 27.01.2020 г. Поради това и П.
се счита осъждан на „лишаване от свобода“ към момента на извършване на
деянието.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете на първо място оказаното съдействие
на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало
възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК.
Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита
като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно,
обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е
съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по
делото. Съдът, също така отчита и изразеното съжаление за стореното. Следва да
се отчетат и данните за трудова и семейна ангажираност на подсъдимия, което
сочи, че същият стреми да е пълноценен член на обществото.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства.
Освен това, съобразно данните за обществената опасност на деянието и на
подсъдимия, съставът счита, че и най-лекото предвидено наказание в размер на
една година лишаване от свобода, би се явило несъразмерно и неадекватно и нещо повече-
адекватно в конкретния случай би се явило налагането на наказание „Лишаване от
свобода“ в минимално предвидения в закона размер от три месеца. Поради това,
доколкото производството протече по реда на гл. 27 НПК, приложение намира
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, съгласно която при наличието едновременно на
предпоставките на чл. 58а НК и чл. 55 НК, приложение намира разпоредбата на чл.
55 НК, ако нейното прилагане се явява по-благоприятно. При приложението на чл.
58а НК в конкретния случай би се стигнало до определяне на наказание в размер
на осем месеца, поради което съдът приложи именно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК. С оглед данните за личността на дееца, наказанието „Лишаване от
свобода“, макар и в минимален размер, би било достатъчно за неговото поправяне
и превъзпитание, както и за постигането на останалите, залегнали в чл. 36 НК
цели, тъй като за първи път П. ще търпи ефективно наказание (предвид изложеното
по-горе, че същият не е реабилитиран). Съставът счита, че изтърпяване на
на-тежката форма на санкция за такъв срок ще е достатъчно за постигане на
законовите цели.
Както вече бе
посочено, към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер,
като не е настъпила реабилитация по право, поради което по отношение на П. не
са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК. Налице са предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за
определяне на първоначален "общ" режим на изтърпяване на така
наложеното наказание "Лишаване от свобода”, тъй като досега такова не е
било търпяно ефективно от П..
Подсъдимият е
неправоспособен да управлява МПС, тъй като видно от писмата на л. 84 и л. 94 от
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, срокът на валидност на свидетелството
му за управление е изтекъл на 04.10.2014 г., като след това не е било издавано
ново, поради което и спрямо него не може да бъде наложено предвиденото в чл.
346, ал. 4 НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС” (в този смисъл
са и например Решение № 209/19.12.2017 г. по н. д. № 1087/2017 г. на ВКС, Решение
№ 70/07.04.2016 г., III НО, ВКС; Решение № 44/19.02.2013 г., I НО, ВКС и др.).
По разноските:
По отношение на разноските, съдът
осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият
да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 613.00 (шестстотин и тринадесет) лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.