РЕШЕНИЕ
№ 1591
гр.Бургас, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
19 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1690 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл., вр. с чл.107 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси.
Жалбоподател е М.Х.К. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник –
Адвокатско дружество „Ч. и Янакиев“.
Ответник по жалбата (АО), е директорът на дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ на община Бургас. В производството
ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Е.М..
Предмет на оспорване е акт за установяване на задължения
по декларация (АУЗД) № ТИ
80515-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително
събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община Бургас, с който въз основа на
декларация № 31086/19.08.1998г. за периода 2015 г.- 2019 г. на жалбоподателката
са определени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови
отпадъци и лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ размер на
8 510.33 лева, от които:
- данък върху недвижимите имоти главен експерт за 2015 г.
в размер 141.90лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 68.69лв.;
- ДНО за 2016 г. в размер 293.91лв. и лихва за забава
върху тази главница в размер 112.46лв.;
- ДНО за 2017 г. в размер 291.89лв. и лихва за забава
върху тази главница в размер 82.10лв.;
- ДНО за 2018 г. в размер 289.86лв. и лихва за забава
върху тази главница в размер 52.05лв.;
- ДНО за 2019 г. в размер 287.84лв. и лихва за забава
върху тази главница в размер 22.55лв.;
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2015г. в размер 859.08лв.
и лихви за забава върху тази главница в размер 415.87лв.;
- ТБО за 2016г. в размер 1 147.33лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 439.01лв.
- ТБО за 2017г. в размер 1 139.36лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 320.44лв.
- ТБО за 2018г. в размер 1 131.39лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 203.18лв.
- ТБО за 2019г. в размер 1 123.42лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 88.00лв.
АУЗД е обжалван изцяло и в срок по административен ред от
жалбоподателката, съобразно правилото на чл.107, ал.4 от ДОПК. По повод това
обжалване директорът на дирекция МПДТР на община Бургас с решение №
94-01-19061/3/27.07.2020 г. е потвърдил оспорения АУЗД.
В жалбата се правят оплаквания за липса на мотиви относно
всички обстоятелства въз основа на които оспореният акт е издаден, в това число
и непосочване на правните основания за неговото издаване. Прави се оплакване,
че площите на имотите са неправилно и необосновано завишени. Въведени са възражения,
че таксата битови отпадъци неправилно е определена като обща стойност, а не като
стойност за всяка една услуга поотделно. Иска се отмяна на АУЗД и присъждане на
разноските по делото. Сочат се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат
на акта, след като е проведено оспорване по административен ред и актът е
потвърден от решаващия орган, при което е налице правен интерес от оспорването и
жалбата е процесуално допустима.
Данъчният орган оспорва жалбата. Счита направените в нея
оплаквания за неоснователни. Посочва, че действително при изчислението на
задълженията е допусната грешка, но същата е в полза на жалбоподателката,
доколкото са определени задължения в по-нисък размер от действителните. Иска
съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
-
Представен е препис от оспорения АУЗД № ТИ 80515-1/08.06.2020 г. на АО, от
който се установява издаването му. В акта е посочено, че въз основа на подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 31086/19.08.1998 г. е открита партида с №
2606156716002, по която са установени задължения на името на жалбоподателката
за ДНО и ТБО за периода от 2015 г. до 2019 г. В обстоятелствената част на акта
е посочено, че М.К. притежава ½ ид.ч. от следните недвижими имоти,
находящи се в ***земя с идентификатор 07079.610.172 с площ от 921 кв.м., със
застроена площ (ЗП) 454 кв.м., с данъчна оценка 46 776.90 лева (или
23 388.45 лева за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката);
-
жилище с идент. 07079.610.172.1 (построено през 1930 г.) с разгъната
застроена площ (РЗП) за цялата сграда 485 кв.м., в това число притежаваните от
жалбоподателката самостоятелен обект с РЗП – 256 кв.м., мазе с РЗП – 109 кв.м.
и таван с РЗП – 120 кв.м., с данъчна оценка на обекта 252 981.40 лева (или
126 490.70 лева за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката);
-
търговски обект с идент. 07079.610.172.2 (построен през 1995 г.) с РЗП 285
кв.м., с данъчна оценка на обекта 262 467.90 лева (или 131 233.95
лева за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката);
-
друг нежилищен обект с идент. 07079.610.172.3 (построен през 2007 г.) с РЗП
41 кв.м., с данъчна оценка на обекта 12 047.80 лева (или 6 023.90
лева за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката).
Представен е препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№ 31086/19.08.1998 г. (л.54-76), подадена от наследниците на С.Пръвчева – Е. К.
и Христина Дянкова Дякова, с която е декларирано право на собственост – по
наследство на следните недвижими имоти с адрес „Антим І“ № 32: къща с година на
построяване 1930 г., първи и втори етаж, с посочено РЗП на мазе 109 кв.м. и РЗП
на таван 120 кв.м., с обща РЗП на обектите 458 кв.м.; кафене с двор с година на
построяване 1995 г. с РЗП 150 кв.м.; дворно място с площ от 758.50 кв.м. и ЗП
от 109 кв.м. Към декларацията е представен и препис от удостоверение за
вписване в регистъра на паметниците на културата на сграда намираща се на ***и
34.
С последващи декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.
35033/19.07.2001 г. и вх. №35011/16.07.2001 г., в които жалбоподателката е
посочена като съсобственик на ½ ид.ч. от декларираните обекти, е
извършена корекция (във връзка с издадено решение № 165/2001 г., постановено по
дело № 746/2000 г. по описа на ВКС и промяна в застроителния план на града)
относно притежаваните обекти с административен адрес ***. Към декларациите е
приложена молба (л.85), в която е посочено, че поради промяна в квартално
застроителния план на града поземлен имот с адрес ***от площ 758 кв.м. е
променен на площ от 908 кв.м., а поземлен имот с административен адрес ул.
„Антим І“ № 34 от площ 370 кв.м. е променен на площ от 221 кв.м.
Представен е препис на декларация с вх. №
**********/07.11.2019 г. (л.34 и сл.), подадена от С.Дякова, с която е
декларирано, че същата заедно с М.К., притежават ½ ид.ч. от следните
имоти, находящи се на в ***поземлен имот (УПИ с площ от 921 кв.м., със
застроена площ (ЗП) 454 кв.м.; жилище с идент. 07079.610.172.1 (построено през
1930 г.) с декларирана РЗП за цялата сграда 485 кв.м., от които собствени на
декларатора втори етаж с декларирано РЗП 256 кв.м. и мазе към него с РЗП 109
кв.м. и таван с РЗП 120 кв.м.; търговски обект с идент. 07079.610.172.2
(построен през 1995 г.) с декларирано РЗП 285 кв.м.; и друг нежилищен обект с
идент. 07079.610.172.3 (построен през 2007 г.) с РЗП 41 кв.м.
Видно от представения препис от писмо с рег. индекс №
24-00-2383/2/10.02.2020 г., преди издаване на оспорения АУЗД от дирекция
„МПДТР“ към община Бургас е изискана информация относно категорията, в която
попадат сгради с идентификатори 07079.610.172.1, 07079.610.172.2 и 07079.610.172.3.
В писмото е посочено, че сградите са респективно с категория М3 за сграда с
идент. 07079.610.172.1, М1 за сграда с идент. 07079.610.172.2 и ПН за сграда с
идент. 07079.610.172.3. В хода на проверката са извършени и справки в Агенция
по геодезия, картография и кадастър, за което са приложени извадки от сайта на
агенцията. От приложените справки е видно, че сграда с идент. 07079.610.172.1
представлява жилищна сграда със смесено предназначение, на 2 етажа и два
самостоятелни обекта, със застроена площ 128 кв.м.; обект с идентификатор
07079.610.172.2 представлява сграда за търговия на един етаж, със застроена
площ 285 кв.м.; обект с идент.
07079.610.172.3 представлява друг вид сграда за обитаване на един етаж, със
застроена площ от 41 кв.м.; и поземлен имот с идент. 07079.610.172 е с площ от
921 кв.м.
По делото е представен и препис нотариален акт № 33, том
ІV, рег. № 2155, дело № 562 от 2001 г., съгласно който Е. К. и Христина Дянкова
Дякова са собственици на ½ ид.ч. от следния имот, находящ се в ***двуетажна
къща, застроена върху 120 кв.м., стопанска сграда, застроена върху ЗП 190 кв.м.
и поземлен имот с площ от 910 кв.м.
Представен е и препис от удостоверение за наследници от
12.03.2013 г., видно от който М.Х.К. е единствен наследник на Е. К..
Издаденият АУЗД е оспорен пред директора на дирекция
„МПДТР“ към община Бургас и е изцяло потвърден с решение №
94-01-19061/3/27.07.2020 г. В решението е посочено, че задълженията с АУЗД са
определени въз основа на първоначално подадена декларация с вх. №
31086/19.08.1998 г. и последваща коригираща декларация с вх. №
**********/07.11.2019 г. Уточнено е, че данните за имотите са актуализирани
съобразно данните от кадастралната карта. При определяне на ДНО е ползвана
данъчната ставка за 2015 г. е 1,45пром. и за останалите периоди 1,75 пром., а
като основа данъчната оценка на имотите. За жилището –къща, не е определен ДНО,
тъй като същата е обявена за паметник на културата. При определяне на ДНО е
отчетена заплатена през 2015 г. сума в размер на 113,93 лева. Относно ТБО
решаващият орган е посочил, че стойностите са определени въз основа на приетите
с наредба по чл. 9 от ЗМДТ ставки, а като основа е ползвана данъчната им
оценка, както следва: за 2015 г. – за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна
ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО
126 490.70 лева, данъчна ставка 1 пром., и установено задължение за ТБО
126.49 лева; за търговски обект: ДО 146 697.00, данъчна ставка 7,9 пром.,
и установено задължение за ТБО 1158.91 лева; друг нежилищен обект: ДО 6351.30
лева, данъчна ставка 7,9 пром., и установено задължение за ТБО 50,18 лева; за
2016 г. - за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО 126 490.70 лева,
данъчна ставка 1 пром., и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: ДО 138 272.10 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и
установено задължение за ТБО 954.08 лева; друг нежилищен обект: ДО 6285.80
лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено задължение за ТБО 43.03 лева; за
2017 г. - за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО 126 490.70 лева,
данъчна ставка 1 пром., и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: ДО 137 188.20 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и
установено задължение за ТБО 946.56 лева; друг нежилищен обект: ДО 6220.40
лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено задължение за ТБО 42.92 лева; за
2018 г. - за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО 126 490.70 лева,
данъчна ставка 1 пром., и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: ДО 136 092.20 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и
установено задължение за ТБО 939.04 лева; друг нежилищен обект: ДО 6154.90
лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено задължение за ТБО 42.47 лева; за
2019 г. - за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и установено
задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО 126 490.70 лева, данъчна
ставка 1 пром., и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за търговски обект:
ДО 135 002.20 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено задължение за
ТБО 931.52 лева; друг нежилищен обект: ДО 6089.40 лева, данъчна ставка 6,9
пром., и установено задължение за ТБО 42.02 лева.
С административната преписка са представени справки от
информационната система на община Бургас, МДТ, от която се установява размера
на данъчната оценка на имотите за всеки един период и които ДО са ползвани от
решаващия орган за определяне размера на задълженията за ДНИ и ТБО.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен
експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община
Бургас, оправомощен за това със заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на община
Бургас, като издателят на акта е назначен на посочената длъжност със заповед №
25/26.02.2020 г., видно от служебна бележка от 04.08.2020 г., издадена от
директора на дирекция „Човешки ресурси“ при община Бургас. Предвид това съдът
прие, че не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.
АУЗД е издаден при спазване на установената от закона
писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя, че липсват мотиви, от които да стане ясно за
адресата защо АО е приел правните си изводи за дължимост на оспорените данъци и
такси. Макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота
обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който
възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателката върху недвижим
имот на територията на община Бургас, намиращ се в урбанизирана зона, предназначението
на имота, както и последваща служебна проверка, констатираща липсата на внесени
ДНИ и ТБО за процесните години. Предвид изпълнението на това задължение, то
липсата на конкретно посочена правна норма за определяне на задълженията не
води до съществено нарушение при неговото издаване. Още повече, че с
потвърждаващото решение на директора на дирекция „МПДТР“ към община Бургас са
отстранени пропуските в оспорения АУЗД – посочени са правните норми, начина на
определяне на ДНО и ТБО (правния ред, съответната ставка, данъчните оценки за
всяка една година, както и обстоятелството, че къщата – жилище, обявена за
паметник на културата не е обложена с ДНИ по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 11а
от ЗМДТ).
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт, а направените
оплаквания от жалбоподателя в тази насока са неоснователни, поради което не е
налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.
Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 2 от ДОПК, въз основа на извършена проверка, при която е установено, че
жалбоподателката не е заплатила задълженията си за ТБО и ДНИ по подадени
декларации. В хода на проверката е изискана допълнителна информация от АГКК,
при което не е установено несъответствие между декларираните данни и получените
данни от трети лица, поради което правилно приходният орган е предприел
действия по издаване на АУЗД.
Не е спорно между страните, че жалбоподателката притежава
½ идеални части от имотите, посочени в АУЗД, не се спори и че същата се
явява задължено лице за ДНИ и ТБО за тези имоти. Не е спорно между страните и
обстоятелството дали услугите за които се събира ТБО са реално предоставени от
общината. Всички тези факти се установяват от събраните по делото
доказателства. Спорен е начинът на определяне на задълженията.
Действително съобразно текста на чл. 66 от ЗМДТ размерът
на таксата битови отпадъци се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. В случая, и в АУЗД, и в
потвърждаващото го решение, ТБО е определена като обща стойност, без да е
разделена за всяка услуга поотделно. Съдът намира, че този начин на изписване в
конкретния случай не представлява такова нарушение на закона, което да обоснове
извод за наличие на основание за отмяна на оспорения акт. Това е така,
доколкото АУЗД е издаден по реда на ДОПК, а съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК
съдът следва да се произнесе по същество. От друга страна, по делото не са
налице данни за процесните имоти да са налице условия за освобождаване от
предоставените такси, предвидени в чл. 71 от ЗМДТ или чл. 18, ал. 3 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията
на община Бургас, приложима за периода от 2016 г. до 2019 г., и чл. 14, ал. 3
от Наредба от 27 март 2003 год. за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на община Бургас, в редакцията действаща към
2015 г. Още повече, че в хода на производството по издаване и в последствие на
оспорване на издадения АУЗД, в това число и в съдебното производство, не се
правят възражения, че услугите, за които се начисляват ТБО, не са предоставяни
от общината. Въз основа на изложените данни, както в АУЗД, така и в
потвърждаващото решение, съдът има възможност да осъществи в пълнота контрол за
законосъобразност. В допълнение, следва да се отбележи, че съгласно чл. 107,
ал. 2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина,
по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието,
общия и неплатения размер. От тази възможност М.К. не се е възползвала, но
изтъква недостига на информация като основание за оспорване.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателката, че при определяне на задълженията за ТБО и ДНИ,
административният орган е взел предвид по-голяма площ от декларираната, като
счита, че е следвало да се вземат предвид площите посочени в представения
нотариален акт от 2001 г. В нотариалния акт са описани сграда (къща) на два
етажа, застроена върху 120 кв.м., стопанска постройка, застроена върху 190
кв.м. и поземлен имот с площ от 910 кв.м., находящи се в ***. Посочените имоти
са декларирани по чл. 14 от ЗМДТ с различни данни през 2019 г., с изключение на
поземления имот, а именно възприетите от приходния орган при определяне размера
на задълженията. Така посочените данни в декларация от 2019 г., отговарят и на
данните получени от АГКК, изготвени въз основа на одобрена КККР със заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Следователно обектите
са били в декларираното състояние, най-рано от момента на одобрение на
кадастралната карта на гр. Бургас през 2009 г., което обхваща целия проверяван
период. Предвид изложеното неоснователно жалбоподателката твърди, че при
определяне на процесните задължения е следвало да се вземе предвид площта на
двата обекта (с идент. 07079.610.172.1 и 07079.610.172.2) посочена в цитирания
нотариален акт.
Следва да се отбележи, че в случая, площта на обектите е
необходима за определяне на тяхната данъчна оценка. В настоящото производство
не са прави възражение относно размера на данъчната оценка на имотите, ползвана
от приходния орган за определяне на задълженията ДНИ и ТБО. Съгласно чл. 4 и
чл. 11, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ - Норми за данъчна оценка на недвижимите
имоти, при определяне размера на оценката се взема предвид разгъната застроена
площ на сградите и респективно площта на поземлените имоти (чл. 13 от
Приложение № 2 към ЗМДТ). Видно от представените извадки от информационната
система на община Бургас (л.16-20), при определяне данъчната оценка на
проверяваните имоти с идент. 07079.610.172.2 и 07079.610.172.3 е взета предвид декларираната
площ на обектите. Тази площ е посочена и в декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2019
г. като разгъната застроена площ и предвид едноетажността на сградите същата
отговаря на застроената площ посочена в справките извършени в Агенция по
геодезия, картография и кадастър. Относно обект с идент. 07079.610.172.1 в
справката от АГКК е посочена застроена площ от 128 кв.м. В подадената
декларация от 2019 г. е посочено РЗП на този обект от 256 кв.м., което
представлява РЗП на цялата сграда (при два етажа с ЗП от 128 кв.м.) и прилежащи
части - мазе и таван с обща площ от 229 кв.м. Именно посочената в декларацията
площ на обекта и респективно 30% от площта на прилежащите площи (съгласно чл.
11, ал. 2, т. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ), са взети предвид при определяне
данъчната оценка на обект с идент. 07079.610.172.1.
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ размера на ДНИ се
определя с наредба на общинския съвет, а когато до края на предходната година общинският
съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци
се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.
Аналогично е и определянето размера на таксите за битови отпадъци (чл. 9 от ЗМДТ). Посочените актове, с които се определя размера на ТБО и ДНИ, подлежат на
публично оповестяване и са общо достъпни за населението. Наредба от 27.03.2003
г. за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на
територията на община Бургас, приложение № 6, в редакцията действащата към 01.01.2015
г., предвижда следните размери на годишни такси за битови отпадъци: за жилищни
имоти на граждани общо 1.0 промила върху данъчната оценка и за нежилищни имоти
в строителните и застроени територии на гр. Бургас общо 7,9 промила върху
данъчната оценка на имота. В редакцията на наредбата, относима към 2016 г.-
2019 г., за жилищни имоти на граждани е предвидена ставка 1,0 промил, а за
нежилищни 6,9 промила. Относно ДНИ в редакцията
на Наредбата за определяне размера на местните данъци към 2015 г. е предвидена
ставка от 1,45 промила, а за останалите периоди е предвидена ставка 1,75
промила. От изложеното в решението на директора на дирекция „МПДТР“ към община
Бургас става ясно, че именно посочените ставки са приложени при изчисляване на
задълженията на жалбоподателката по оспорения АУЗД. Налице е съвпадение между
сумите установени с АУЗД и тези по потвърдителното решение. След направено
изчисление от съда, се констатира, че приходните органи правилно са изчислили
задълженията на жалбоподателката, като се установи минимално разминаване в
размера на крайната сума, което не дава съществено отражение върху определения
размер на задълженията. Предвид изложеното следва извод, че задълженията за ДНИ
и ТБО за периода 2015 г. – 2019 г., за притежавани от жалбоподателката
недвижими имоти с административен адрес ***, са правилно и законосъобразно
определени с оспорения АУЗД. Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове публични задължения
се дължи лихва, чието начисляване в случая също е правилно.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният АУЗД №
ТИ 80515-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително
събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община Бургас, с който въз основа на
декларация № 31086/19.08.1998г. за периода 2015 г.- 2019 г. на жалбоподателката
са определени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци
и лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ размер на 8 510.33
лева, се явява законосъобразен, а жалбата срещу него се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
По повод направеното искане и на основание чл.161, ал.1 ДОПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноските по делото,
включващи и адвокатско възнаграждение – 755.52 лева (изчислено на основание чл.
8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М.Х.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против АУЗД № ТИ
80515-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително
събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община Бургас, с който въз основа на
декларация № 31086/19.08.1998г. за периода 2015 г.- 2019 г. на жалбоподателката
са определени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови
отпадъци и лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ размер на
8 510.33 лева, потвърден с решение № 94-01-19061/3/27.07.2020 г. на
директора на дирекция МПДТР на община Бургас.
ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН ********** *** сумата от 755.52 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :