Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Н.И.,
като разгледа докладваното от съдия Р.Станчева
въззивно гр.д. № 2049 по описа за
2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба Р.М.М., чрез процесуания му
представител адв. З. против решението на Районен съд
– Провадия, постановено на 15.08.2016г. по гр.д. № 330/2015г. в частта относно съделителите и квотите при които е допуснат до делба невижим имот, находящ се в
с.Лопушна, община Дългопол, представляващ дворно място с площ от 850 кв.м.,
съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.28 по плана на селото, ведно с построените в него
жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 66 кв.м. и навес със застроена
площ от 30 кв.м.
В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон. Сочи се, че съдът неправилно и без да обсъди всички
събрани по делото доказателства е приел за недоказано твърдението му относно
неспособността на завещателката да разбира действията
си, както и че не е отчел установеното, че имотът се владее само от него и въззиваемата Н.М. при равни квоти. С оглед на това е
отправил искането си до съда да отмени решението и вместо него да постанови
друго, с което да допусне процесния имот до делба
само между него и Н. М. при квоти по ½ ид.ч. за всеки един.
В
с.з., и във връзка с дадени указания, въззивникът е
уточнил, че поддържа направеното от него пред първоинстанциония
съд възражение за намаляване на завещателното
разпореждане и възстановяване на запазената му част от наследството Ф.С..
Наведено е и ново възражение, а именно за недопустимост на решението, основано
на довода, че съдът не е изследвал и установил дали делбеният
имот е бил собственост на наследодателите на страните и на какво основание. С
оглед на това се иска обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато
за ново разглеждане. Претендира съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от останалите съделители
– Е.М.Ю., Б.М. Аптарманова и Н.М.М.,
с който оспорват жалбата като неоснователна. По същество пледират за
постановяване на решение съобразно събраните пред настоящата инстанция
доказателства досежно размера на накърнената запазена
част на въззивника от наследството на наследодателката Ф.С..
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството е за делба,
във фазата по допускането й.
В исковата си молба възивникът Р.М. е изложил твърдения, че с въззиваемите Е.Ю., Б. А. и Н.М. са наследници на М.
М. С., поч. на 23.10.2010г. и Ф. Х. С., поч. на 20.07.2012г., които наследодатели са техни
родители. Посочил е, че въз основа на давностно
владение, продължило повече от 10 години, начиная от
1955г. същите са били собственици на недвижим имот – дворно място с площ от 850
кв.м., съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.18 по плана на с.Лопушна. През 1985г. в
имота са построили двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и
навес. Поради невъзможност да постигнат съгласие за доброволна подялба на имота
е предявил и иска си за делба на същия при квоти по ¼ ид.ч. за всеки един от съделителите.
С отговора по чл.131 ГПК въззиваемите не са оспорили наличието на съсобственост
между тях и ответника, но считат, че делбата следва да се допусне при други
квоти, предвид извършено в полза на въззиваемата Н.М.
завещание от наследодателката Ф.С. и имащо за предмет
притежаваните от последната 6/10 ид.ч. от имота,
придобити в резултат на прекратената СИО и по наследяване от съпруга й М. С..
Поради това считат, че делбата следва да се допусне при квоти по 1/10 ид.ч. за Р.М., Е.Ю. и Б. А., и 7/10 ид.ч.
за Н.М..
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съделителите са деца, респ. наследници
по закон на М.М. С., поч.
на 23.09.2010г. и съпругата му Ф.Х. С., поч.
на 20.07.2012г.
Пред първоинстанционния
съд не е имало спор между страните, че по време на брака си съпрузите са
придобили, чрез неформално дарение дворно място в с.Лопушна, с площ от
850кв.м., съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.28 по плана на селото и в което са
построили двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. Това придобивно основание е посочено именно от въззивника в исковата му молба и не е оспорено от ответниците, поради което и не са били ангажирани
доказателства за установяване упражнявана от наследодателите фактическа власт в
периода на твърдяното давностно владение, респ.
изграждане на сградата. Спорните въпроси са били единствено квотите на
наследниците, с оглед извършеното завещателно
разпореждане от единия наследодател в полза на един от наследниците. С оглед на
това, съдът намира, че от удостовереното в представената към исковата молба
скица, че процесният имот е вписан в разписния лист
към РП на името на наследодателя М. С., както и че същият е
деклариран от съделителите като сънаследствен е
достатъчно да се приеме за установено в отношенията между тях, че
наследодателите им са били собственици на делбения
имот. Евентуални права на трети лица не биха били засегнати, тъй като
постановеното в настоящия процес решение ще им е непротивопставимо.
В тази връзка съдът намира,
че направеното пред настоящата инстанция възражение от въззивника
по допустимостта на първоинстанционното решение
поради неангажиране на доказателства, че наследодателите са били собственици на
делбения имот е неоснователно. Въпросът за принадлежността
на правото на собственост у съделителите е въпрос по
основателността на исковата претенция, а не процесуална предпоставка,
обуславяща допустимостта на предявения иск, респ. съдебното решение. Наред с
това въвеждането на друго основание за възникване на съсобствеността вън от
заявените до приключване на първото с.з. пред първоинстанционния
съд е недопустимо. Поради това и наведените във въззивната
жалба доводи /макар и неконкретизирани/ за придобиване на процесния
имот въз основа на давностно владение само в
съсобственост с въззиваемата Н.М. не следва да се
обсъждат.
По гореизложеното, съдът
намира за установено, че съделителите са наследници
на М. и Ф.С., които са притежавали процесния имот в
режим на СИО.
След смъртта на М. .
съпружеската общност е прекратена, в резултат на което и настъпилото
наследствено правоприемство преживялата му съпруга Ф.С.
е станала собственик на 6/10 ид.ч. /1/2 ид.ч. по силата на прекратената СИО и 1/10 ид.ч. по наследявяне от съпруга
й/, а децата му – настоящите съделители са придобили
по 1/10 ид.ч. всеки един.
С нотариално завещание, обективирано в нот.акт № 2, том
І, д.№ 3/2012г. на нотариус с рег. № 333, Ф.С. е завещала на дъщеря си Н.М.
притежаваните от нея 6/10 ид.ч. от делбения имот.
Направеното от въззивника оспорване на завещанието по см. на чл.43 ал.1
т.1 ЗН вр. завещателната
дееспособност на наследодателката към момента на
съставянето му е неоснователно.
Съгласно заключението на
СПЕ, прието пред първоинстанционния съд през 2011г. Ф.С.
е била диагностицирана със злокачестено
заболяване, поради което е била оперирана, а през октомври 2011г. е претърпяла
инсулт, след който е приемала съответни медикаменти, без данни за психични
нарушения или деменция. С оглед на данните в
наличната медицинска документация, както и въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели вещото лице сочи, че към датата на съставяне на
завещанието завещателката е била в състояние да
изрази годна воля и да съзнава последиците от действията си.
Така коментираното
заключение се кредитира изцяло от съда като обективно, компетентно и
кореспондиращо на останалия доказателствен материал.
По делото не са ангажирани доказателства от въззивника,
установяващи разстройство в психическото състояние на Ф.С. към момента на
извършване на завещателното разпореждане. В
показанията си св.М.М. сочи, че в последните 3-4
месеца преди смъртта й, е водил разговори с баба си, която му е отговаряла с
кратки реплики и „клатене на глава“, но от това не могат да се направят изводи,
че същата не е била в състояние да разбира и формира воля. Касае се за влошено
здравословно състояние в резултат на онкологичното заболяване и претърпяната
операция, за което сочи в показанията си и св. Н. Х. Последната е посещавала
често наследодателката през релевантния за спора
период, възпроизвежда свои непосредствени впечатления, като в показанията й
липсват данни, сочещи на състояние, в което Ф.С. да е била в невъзможност да
разбира свойството и значението на действията си.
Направените изводи за
валидността на завещанието обуславя разглеждането на направеното възражение от въззивника за възстановяване на запазената му част от
наследството на майка му.
Съобразно представените пред
ПРС доказателства, освен процесния имот наследодателката е притежавала земеделски земи, в
качеството й на наследник на Х. М. Ч. /решения на ПК – Провадия,
л.32-34 и удостоверение за наследници – л.28-31/.
Съгласно неоспореното
заключение на в.л. Д. по назначената в настоящата инстанция СТЕ стойността на делбения имот към датата на откриване на наследството на Ф.С.
е в размер на 26 120 лева. В тази стойност са включени стойността на
дворното място, жилищната сграда и подобренията в имота, за които страните не
спорят, че са извършени преди смъртта й. Следователно стойността на
притежавания от Ф.С. дял от имота е 15 672 лв. /6/10 от 21 120 лв./.
Стойността на притежаваните
от нея земеделски земи към датата на смъртта й е 1 306 лв. /1/8 от
посочената от в.л. стойност 10 448 лв., отчитайки осемте колена на наследниците на Х. Ч./.
Няма данни за задължения или
вземания на наследодателката.
Следователно наследствената маса, формирана по реда на чл.31 ЗН е на
стойност 16 978 лв. /15 672+1 306/.
Запазената част за
наследниците, съгласно чл.29 ал.1, предл. второ ЗН е
2/3 или на стойност 11 319 лв., от която запазената част на въззивника е в размер на
2 829.75 лева.
Разполагаемата част е 1/3
или 5 659 лв.
Въззивникът Р.М. получава от
наследството на майка си имущество на стойност 326.50 лв. /1/4 от стойността на
дела й в земеделските земи/, поради
което запазената му част е накърнена с 2 503 лв.
Не са налице предпоставките
за прилагане на нормата на чл.36 ал.2 ЗН, тъй като стойността на получения от Н.М.
имот въз основа на завещанието е 15 672 лв. /6/10 от 26 120/, което
надвишава сбора на разполагаемата част и нейната запазена част /5 659 +
2 829.75 = 8 488.75/.
Следователно, за да бъде
възстановена запазената част на въззивника от наследството
на Ф.С., извършеното от нея завещателно разпореждане /завет/ следва да бъде намалено с
2 503/15 672 ид.ч.
При това положение, след
съответните изчисления и отчитайки придобитите по силата на наследственото правоприемство от баща им М. С. права квотите на съделителите в делбения имот са:
20 351/78 360 ид.ч. за въззивника Р.М. /получена от сбора на 1/10 ид.ч.
по наследяване от баща му, равняваща се спрямо стойността на целия делбен имот на 2 160/26 120 ид.ч.
и 2 503/15 672 ид.ч. – възстановена запазена
част/
42 337/78 360 ид.ч. за Н.М. /получена като сбор от 1/10
или 2160/26 120 ид.ч. по наследяване от баща й и
придобитата по завещанието ид.ч. след извършеното
намаляване 6х2 160/26 120 ид.ч. – 2 503/15
672 ид.ч./
7 836/78 360 ид.ч. за Е.Ю. /представляваща придобитата
по наследяване от баща й 1/10 ид.ч./ и
7 836/78 360 ид.ч. за Б.А. /представляваща придобитата
по наследяване от баща й 1/10 ид.ч./.
При тези квоти имотът следва
да бъде допуснат до делба.
Поради различните правни
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд постановеното от него решение следва да бъде отменено в обжалваната част
относно квотите и вместо него постановено друго, с което запазената част на въззивника да бъде възстановена, респ. извършеното
завещание намалено до посочените по-горе размери, а делбата да бъде допусната
по установените в настоящото решение квоти.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските
Въззивникът е претендирал разноски за въззивното производство, включващи съгласно представен
списък по чл.80 ГПК заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева и депозит за вещо лице в размер на 300 лева.
Настоящият състав намира, че
с оглед изхода от спора и на основание чл.78 ГПК такива му се дължат, тъй като
същите са извършени във връзка с предприети от него оспорвания по претендирани от съделителката Н.М.
права. Разпоредбата на чл.355 ГПК, предл. първо не
намира приложение, тъй като касае разноски, направени по прекратяване на
съсобствеността, а не във връзка със спорни между страните въпроси.
Поради това и доколкото въззивната жалба е частично уважена въззивникът
има право на ½ от заплатеното адвокатско възнаграждение, както и на
направените разноски за възнаграждение на в.л. по проведената в настоящата
инстанция СОЕ вр. направеното от него и уважено
възражение по чл.30 ЗН. Същите следва да бъдат възложени в тежест само на съделителката Н.М. срещу която е направено и възражението
за възстановяване на запазената част.
Отчитайки извършените във въззивната инстанция процесуални действия от процесуалния
представител на въззивника, характера и предмета на
производството, съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. На
основание чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.7 ал.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва
да бъде намалено до размер на сумата от 600 лева. От този размер, съобразно
изложеното по-горе за частична основателност на жалбата следва да бъде
присъдена сумата от 300 лв.
Или общо дължимите от Н.М. в
полза на Р.М. разноски за настоящата инстанция са в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението на Районен съд – Провадия,
постановено на 15.08.2016г. по гр.д. № 330/2015г. в частта относно квотите при
които е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в
с.Лопушна, община Дългопол, представляващ дворно място с площ от 850 кв.м.,
съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.28 по плана на селото, ведно с построените в него
жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 66 кв.м. и навес със застроена
площ от 30 кв.м. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 ЗН запазената част на Р.М.М.,
ЕГН ********** от наследството на Фатме Хасан Садула, поч.
на 20.07.2012г. в размер на 2 503/15 572 ид.ч. КАТО НАМАЛЯВА завещателно разпореждане на
Фатме Хасан Садула, поч. на 20.07.2012г., извършено с
нотариално завещание № 2, том І, д. № 3/2012г. на нотариус с рег. № 333 в полза
на Н. Ахмедова М. до размер на 2 503/15 672 ид.ч.
от недвижимия имот, предмет на завещанието.
ПОСТАНОВЯВА делбата на недвижим имот, находящ се в
с.Лопушна, община Дългопол, представляващ дворно място с площ от 850 кв.м.,
съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.28 по плана на селото, ведно с построените в него
жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 66 кв.м. и навес със застроена
площ от 30 кв.м. ДА СЕ ИЗВЪРШИ при
квоти между съделителите:
20 351/78 360 ид.ч. за Р.М.М.,
ЕГН **********
42 337/78 360 ид.ч. за Н.М.М.,
ЕГН **********
7 836/78 360 ид.ч. за Е.М.Ю., ЕГН ********** и
7 836/78 360 ид.ч. за Б.М.А., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в частта относно съделителите, между които е допусната делбата на процесния недвижим имот.
В останалата част решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.М.
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, на основание чл.78 ал.1 вр. ал.5 ГПК.
Решението да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.