РЕШЕНИЕ
№ 11429
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110150101 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. А. и М. М.
срещу „Д-Р Х. - ОТВЕТНИК“ ЕООД (с предишно наименование А.Д.И.С“ ЕООД, с която са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане ответника да заплати, както следва:
На С. А. - сумата 26960,34 лв., представляваща дължим бонус по трудов договор от
29.06.2020 г. за месец юни 2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба- 27.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
На М. М. - сумата 28436,72 лв., представляваща дължим бонус по трудов договор от
29.06.2020 г. за месец юни 2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба- 27.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищците излагат твърдения, че по силата на трудови договори от 29.06.2020 г. са
полагали труд при ответника при уговорено допълнително трудово възнаграждение под
формата на бонус за всеки от двамата в размер на по 25 % от реализираните нетни приходи
на работодателя за съответния месец за всеки привлечен с помощта на служителя клиент.
Твърдят, че трудовите им договори са били прекратени по взаимно съгласие, считано от
28.06.2021 г., с подписването на допълнително споразумение между ответника, в качеството
му на работодател, и всеки от ищците поотделно. При прекратяване на трудовите
правоотношения ответникът е заплатил полагащото се трудово възнаграждение за месец
юни 2021 г., но не и уговорените бонуси. В тази връзка ищците излагат твърдения, че след
приспадане от нетните приходи за направени разходи на дружеството за месец юни 2021 г.,
левовата равностойност на печалбата е в размер на 145880 лв. Поддържат, че на 26.06.2021
г. ищецът С. А. е изпратил по имейл покана до управителя на ответното дружество, в лицето
на Х. А., за изплащане на дължимите бонуси. Твърди се, че след това всеки един от ищците
е изпратил писмена покана за плащане на процесните суми до адреса на управление на
дружеството ответник, като е предоставен срок за престиране до 16.07.2021 г. Същите са
получени на 14.07.2021 г., но плащане от ответника не е постъпило за нито едно от
вземанията. Ответникът е върнал отговор, с който цитирал преводи за минали месеци.
1
Молят за уважаване на предявените осъдителни искове. Претендират разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани по
размер. Не оспорва, че между двамата ищци и ответника са съществували валидно сключени
трудови договори, прекратени на 28.06.2021 г. Оспорва размера на процесните претенции,
като поддържа, че същият не е изчислен правилно. Твърди, че лицата, посочени в
приложените към исковата молба фактури, са клиенти на дружеството, които са били
привлечени от други служители на ответника без посредничеството на ищците. Оспорва да е
бил уточнен конкретен размер на бонуса и поддържа, че съгласно трудовите договори на
ищците такъв бил уговорен да се дължи при наличието на доказателства, че служителят е
довел клиент, от който са получени приходи, размерът на бонуса е уточнен съвместно с
работодателя и бъде представен счетоводен отчет за месеца и коректно изчисляване на
нетните приходи. При условията на евентуалност твърди, че сумите по предявените искове
са погасени чрез плащане на същите. Твърди, че ищците са получили суми от ответника в
общ размер 377862,04 лв. от С. А. и в общ размер 215059,31 лв. от М. М. за периода 2020г.
-2021 г. без правно основание за това като са се обогатили неоснователно за сметка на
ответното дружество. Релевира възражение за прихващане за всяко едно от претендираните
вземания с преведените по сметки на двамата ищци суми от работодателя до размера на по-
малкото от двете вземания. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане
на претендираните от ищците вземания в размер на 55397,06 лв. с изплатената на „Т.“ ООД
сума в размер на 145206,98 лв., за която твърди, че ищецът С. А. е наредил от името и за
сметка на ответното дружество и като резултат двамата ищци са се обогатили
неоснователно, тъй като са собственици на „Т.“ ООД. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че страните са били обвързани от сключени на 29.06.2020 г. трудови
договори, видно от които С. А. е бил назначен на длъжността „ръководител управление“, а
М. М. - на длъжността „ръководител, отдел по маркетинг“. Съгласно чл. 4.2 от трудовите
договори служителят има право на бонус в размер на 25% от нетните приходи от всеки
получен с помощта на служителя от страна на работодателя клиент, чиито конкретен размер
ще бъде определен между страните за всеки отделен месец чрез представяне от страна на
работодателя чрез управителя на счетоводния отчет. Трудовите правоотношение са
прекратени по взаимно съгласие, считано от 01.07.2021 г.
С покани, получени от ответника на 14.07.2021 г., ищците са дали срок за заплащане
на дължимите суми за бонуси и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, в
отговор на които ответникът е посочил, че след проверка на изплатените до момента бонуси
и начина на тяхното изчисляване, както и направени парични преводи, ще извърши
преценка за дължимостта, респ. недължимостта на претендираните суми за бонуси.
По делото са приети от съда и страните две заключения на съдебно-счетоводна
експертиза, според които за периода от месец август 2020 г. до месец май 2021 г. вкл. от
банкова сметка с IBAN: № в „У.Б.“ АД на ответното дружество на С. А. е изплатена сума в
размер на 195150,61 лева с основание „бонус“, а на М. М. – 143488,01 лева също с
основание „бонус“. От същата банкова сметка за периода 29.06.2020 г. до 28.06.2021 г. по
банковата сметка на „Т.“ ООД са преведени 145206,98 лева. Вещото лице посочва, че всички
банкови операции са извършвани чрез електронно банкиране като кодът за потвърждение се
е получавал на телефона на С. А.. Според заключението на вещото лице след запознаване с
отчета за приходи и разходи на ответника за месец юни 2021 г. нетните приходи от
продажби на услуги възлизат на 286000 лева. Издадените през месец юни 2021 г. от
„А.Д.И.С.с“ ЕООД фактури са на обща стойност 115767,00 евро или 226420,57 лева.
По делото е приобщен анализ на движенията по банковата сметка с IBAN: № в „У.Б.“
АД на ответното дружество, изготвен от „ИИ.К.“ ЕООД, обслужващ дружеството във връзка
2
с договор за счетоводно обслужване.
Видно от служебна справка в Търговския регистър, а и от представената от ответника
извадка се установява, че съдружници и управители заедно и поотделно в „Т.“ ООД ЕИК
ЕИК са С. А. и М. М.. Предметът на дейност на дружеството включва търговско
представителство и посредничество, комисионни сделки, предоставяне на консултантски,
рекламни и информационни услуги, организиране на бизнес пътувания.
Като доказателства по делото са приобщени 11 броя копия на издадени от „А.Д.И.С.с“
ЕООД фактури с превод на български език, а именно №AD0144/09.06.2021 г. – за Ш.М. на
стойност 7696,00 евро; № AD0145/10.06.2021 г. за С.С. на стойност 9951,00 евро, №
AD0154/24.06.2021 г. за П.А. на стойност 15075,00 евро, № AD0148/14.06.2021 г. за Н.Е. на
стойност 5925,00 евро, № AD0149/18.06.2021 г. за М.К. на стойност 275,00 евро, №
AD0150/21.06.2021 г. за М.Ф.К. на стойност 15035,00 евро, № AD0147/14.06.2021 г. за Л.З.
на стойност 13335,00 евро, № AD0146/10.06.2021 г. за Л.Д. на стойност 7600,00 евро, №
AD0155/24.06.2021 г. за К.В. на стойност 14595,00 ерво, № AD0156/28.06.2021 г. И.Б. на
стойност 11605,00 евро, № AD0157/28.06.2021 г. за Ж.Р. на стойност 14675,00 евро.
За установяване твърденията на ищците, че са привлекли клиенти на клиниката през
месец юни 2021 г., по делото са приети копия на ел. кореспонденция, проформа фактури и
електронни самолетни билети с превод на български език за 15 лица, имащи следните
референтни номера №66102/26.02.2021 г. – Ш.М., №68082/28.02.2021 г. - С.С.,
№69263/21.06.2021 г. - П.А., №70441/07.05.2021 г. - Н.Е., №66502/01.04.2021 г. - Л.З., №
68971/19.03.2021 г. - Л.Д., № 71561/10.06.2021 г. - К.В., № 70473/21.06.2021 г. - И.Б., №
69431/02.04.2021 г. - Ж.Р., №69551/08.04.2021 г. - Ж.Ш., №57012/02.04.2021 г. - С.Б.,
№70761/17.05.2021 - Л.В., №27492/15.06.2021 г. - Ж.Р., №67361/12.02.2021 - М.У.Ч. и
№71201/03.06.2021 г. - Д.К. .
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Десислава
Е.ова Младенова и Албена Бориславова Василева.
Свидетелят М. – служител на ответника от месец октомври 2020 г. посочва, че
клиниката се е управлявала от С. А., който е осъществявал всички администраторски и
финансови функции, докато д-р Х. е извършвал хирургическите интервенции. Свидетелства,
че се е случвало С. А. да води клиенти, но по – големия поток е бил от клиенти на д-р Х.,
който е с 35 години трудов стаж, част от който е натрупан в чужбина. Знае за договорката С.
А. да получава бонус за доведени клиенти. При 50 пациента на месец С. А. може да е довел
5-6 човека до 10. Посочва, че всички плащания са се извършвали от С. А., а д-р Х. не е имал
достъп до банковите сметки. Кодът за потвърждение на всички операции е получаван на
телефона на С. А.. Счетоводството на клиниката е правено от външна фирма, като договорът
за счетоводно обслужване е сключен от С. А.. Разказва, че С. А. е имал финансови
претенции по отношение на клиенти, които не са били доведени от него, поради което д-р Х.
е свикал събрание и е поискал финанов отчет от С. А., вместо което е получил неговата
оставка. Свидетелства, че 50-60% от клиентите са французи, които са научили за клиниката
от други доволни клиенти. Посочва, че кореспонденцията с тях е осъществявана предимно
по телефона именно от нея. По отношение на М. М. е била на трудов договор с клиниката,
но рядко я е посещавала и не е комуникирала с пациентите. Знаела е единствено английски
език.
В показанията си А.В. заявява, че работи като офис асистент в клиниката от месец
октомври 2020 г. след проведено интервю за работа със С. А.. Впоследствие се е запознала и
с М. М., която се занимавала с финансовата част на „Т.“ ООД, което дружество се е
намирало на втория етаж в същата сграда на клиниката. Заявява, че е изпълнявала
задълженията си като служител на „Т.“ ООД макар да е не имала сключен трудов договор с
това дружество. Работела е заедно с М. в една стая. Виждала е как М. и С. оперират с
банковите сметки на клиниката и извършват плащания като оторизацията за всяко плащане
е била на телефона на С.. Банковата карта на клиниката се е държала от М.. Двамата са си
нареждали суми както към тях, така и към Т.“ ООД, което дружество се е занимавало с
набиране на пациенти, реклама на клиниката и поддръжка на сайта. Фактурите са изготвяни
3
от М., включително и тези за Т.“ ООД като не е имало никаква отчетност за какво се
превеждат суми. Д-р Х. е искал многократно отчет от С. за плащанията, на каква база се
изчисляват и за кои пациенти, но не е получавал такива, поради което е недоволствал. С. А.
е разговарял с клиенти и е водил клиенти от Франция и Белгия, но много от клиентите на
клиниката са били българи, познати и приятели на доктора, роднини. Клиентите от Франция
били разбрали за клиниката от уста на уста. Заявява, че М. не е водила клиенти и не е
разговаряла с клиенти. Посочва, че проблемът е бил в това, че С. и М. са получавали бонуси
като процент от всички клиенти на клиниката.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По исковете с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ
За основателността на исковете в тежест на всеки от ищците е да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд
за периода, за който претендира да му се заплати допълнително трудово възнаграждение,
изричната уговорка за плащането на допълнително такова под формата на месечен бонус, че
е привлякъл посочените клиенти и размера на дължимия бонус за процесния период, падежа
на вземанията. В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, респективно че е заплатил претендираните суми.
Установява се, че между ищците и ответното дружество са съществували трудови
правоотношения през периода 01.07.2020 г. до 28.06.2021 г., когато трудовите им договори
са прекратени по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 , т. 1 КТ. Не е спорно и че
дължимите за месец юни трудови възнаграждения са били изплатени от работодателя, като
са останали незаплатени месечните допълнителни възнаграждения, за които е налице
валидна уговорка в трудовите договори и на двамата ищци - чл. 4.2.
От приобщените като доказателства 11 броя фактури, издадени през периода
09.06.2021 г. – 28.06.2021 г. от ответника се установява, че лицата посочени в тях са
претърпели стоматологично лечение с поставяне на импланти в Дентален център
„А.Д.И.С.с“ ЕООД. Фактурите са двустранно подписани и осчетоводени от ответника,
поради което съдът приема, че сочените услуги са предоставени на вписаните в тях лица.
Фактурите обаче не съдържат информация относно това, кой е привлякъл съответния
пациент в клиниката. По делото липсва и документ, сочещ кои клиенти са привлечени от
всеки от ищците, както и какви нетни приходи са реализирани от всеки получен с помощта
на служителя клиент.
При съпоставка на представените от ищците копия ведно с превод на ел.
кореспонденция и проформа фактури на общо 15 лица, се установява, че девет от тях
съвпадат с тези, претърпели стоматологично лечение през месец юни 2021 г. при ответника,
а именно Ш.М., С.С., П.А., Н.Е., Л.З., Л.Д., К.В., И.Б. и Ж.Р., за които са издадени фактури.
От представените от ищците извадки се установява, че се касае за попълнената електронна
форма „Т. нов пациент“ на сайта на „Т.“ с вписани данни на клиента и желана
стоматологична процедура. Като референтен адрес (мястото, от което е попълнена формата
за записване) във всяка форма е отбелязан именно https://tourident.com/contactez-nous-2/. На
лицата са издавани проформа фактури, с включен план за лечение, който е формулиран от
хирургическия екип на дентална клиника „Т.“ ООД под ръководството на д-р Ш. и може да
бъде променен след физикален преглед в клиниката от зъболекаря. От служебната справка в
Търговския регистър, а и от представената от ответника извадка се установи, че съдружници
и управители в „Т.“ ООД ЕИК ЕИК са С. А. и М. М., а предметът на дейност на дружеството
включва търговско представителство и посредничество, комисионни сделки, предоставяне
на консултантски, рекламни и информационни услуги, организиране на бизнес пътувания.
Предвид това съдът намира, че притежаваното от ищците дружество е извършвало
посреднически услуги чрез поддържане сайта за записване на нови клиенти, които са
прехвърляни към клиниката, за което в полза на „Т.“ ООД са превеждани ежемесечно суми
от банковата сметка с IBAN: № в „У.Б.“ АД на ответното дружество, чиито общ размер
4
възлиза на 145206,98 лева, в който смисъл е заключението на съдебно – счетоводната
експертиза.
По отношение на останалите шест лица Ж.Ш., С.Б., Л.В., Ж.Р., М.У.Ч. и Д.К., които са
попълнили формуляр и им е издадена проформа фактура ведно с план за лечение, няма
данни по делото, че са били клиенти на клиниката през месец юни 2021 г., съответно, че от
тях са реализирани приходи за ответното дружество.
Независимо от осъщественото посредничество на „Т.“ ООД, в чиито сайт клиентите са
попълвали съответната регистрационна форма, няма данни, че С.те ищци са привлекли като
клиенти именно тези девет лица - Ш.М., С.С., П.А., Н.Е., Л.З., Л.Д., К.В., И.Б. и Ж.Р., за
които се установи, че са получили стоматологично лечение при д-р Х.. Попълването на
контактна форма от едно лице не установява привличането му като клиент. Препращането
на попълнен в сайта на „Т.“ ООД формуляр до администратор също не следва да се
отъждествява с привличането на това лице. Действително свидетелите разказаха, че С. А. е
водил клиенти в клиниката, но не посочиха кои са били те през месец юни 2021 г.
Свидетелят Д.М. заяви, че 50-60% от клиентите на клиниката са французи, които са научили
за нея от други доволни клиенти (от уста на уста), както и че самата тя е водила разговори с
тях по телефона. По отношение на М. М. категорично се установи, че не е водела клиенти в
клиниката.
Гореизложеното обуславя извод, че ищците като служители на ответника, а не в
качеството си на управители на „Т.“ ООД, не установиха в процеса при условията на пълно
и главно доказване елементите от фактическия състав на вземанията си, а именно че са
привлекли (довели) конкретни клиенти, получили стоматологично лечение през месец юни
2021 г. в клиниката, за да се породи в тяхна полза правото да получат допълнително трудово
възнаграждение за месец юни 2021 г. поради което исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед недоказване възникването на вземанията на ищците съдът не следва да
обсъжда евентуалните възражения на ответника за погасяването им чрез прихващане
По разноските
При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника. Независимо, че
с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по
дела за трудови спорове, каквото е и настоящото, от заплащането на дължимите държавни
такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, поради
което на ответника следва да се присъди сумата 2700,00 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозитите за вещо лице
за разглеждане на исковете следва да следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А., ЛНЧ **********, гражданин на Република
Франция, роден на ДАТА г. с паспорт №№ от 07.08.2015 г. с адрес: АДРЕС против „Д-Р Х. -
ОТВЕТНИК“ ЕООД (с предишно наименование А.Д.И.С“ ЕООД) ЕИК ЕИК със седалище и
адрес на управление: АДРЕС иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
26960,34 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнграждение по трудов
договор от 29.06.2020 г. за месец юни 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 27.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М., ЛНЧ *********, гражданин на Република Чехия,
родена на ДАТА г. с паспорт №№ от 01.12.2015 г. с адрес: АДРЕС против „Д-Р Х. -
5
ОТВЕТНИК“ ЕООД (с предишно наименование А.Д.И.С“ ЕООД) ЕИК ЕИК със седалище и
адрес на управление: АДРЕС иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
28436,72 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнграждение по трудов
договор от 29.06.2020 г. за месец юни 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 27.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането
като неоснователен.
ОСЪЖДА С. А., ЛНЧ **********, гражданин на република Франция, роден на ДАТА
г. с паспорт №№ от 07.08.2015 г. с адрес: АДРЕС и М. М., ЛНЧ *********, гражданин на
Република Чехия, родена на ДАТА г. с паспорт №№ от 01.12.2015 г. с адрес: АДРЕС да
заплатят на „Д-Р Х. - ОТВЕТНИК“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2700,00 лева – разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6