Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 155/12.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №131/2022г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №6 от 25.01.2022г.,
постановено по АНД №20211630201367/2021г., Районен съд Монтана е изменил
Наказателно постановление №7490/16.11.2021г. на Началник отдел „Контрол РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Р.А.Р. *** е
наложено административно наказание глоба в размер 2000 (две хиляди) лева на
основание чл.53, ал.1 от Закон за пътищата (ЗП), като е намалил размера на
наложената глоба на 1000 (хиляда) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно. В съдебно заседание касатора не се явява.
Ответникът по касацията, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Пъневска, оспорва жалбата в писмено
становище и моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и
обосновано, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задаизмени размера наналожената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 , б“а“ от ЗП във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритнии/или
тежки ППС. В решението си въззивният съд е изложил доводи относно фактическата
обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, което е
приел за безспорно установено. Така мотивиран въззивния съд е изменил размера
на наложената глоба, като е изложил доводи за приложението на разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Въззивния съд е
събрал надлежно относимите за спора доказателства и обосновано е приел, че в
случая нарушението на чл.26, ал.2, т.1 , б“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритнии/или тежки
ППС е безспорно установено. По делото е безспорно установено, че при измерено
между осите разстояние от 1,38 м на двойно задвижващата ос на МПС, сумата на
натоварване на ос на двойно задвижваща ос е 22,605 т. при максимално допустимо
натоварване на оста от 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритнии/или тежки ППС. При
наличието на тази безспорна констатация, която е установена от въззивния съд с
събирането на писмени и гласни доказателства по делото, които са обсъдени надлежно,
са обосновани мотивите на въззивния съд за извършено от касатора
административно нарушение, което е дало основание да се наложи
административното наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗП.
Доводите
на касатора за липса на компетентност на административнонаказващия орган са
неоснователни, тъй като нарушението е свързано с движение на извънгабаритно ППС
по републиканската пътна мрежа, без да има издадено необходимото разрешение,
тоест по аргумента на чл.53, ал.1 от ЗПП във вр. с чл.56 от ЗП, нарушенията и
административните наказания се установяват, респективно административните
наказания се налагат от кръга на длъжностните лица надлежно описани в чл.56 от
ЗП, а не по реда на ЗДвП.
Районен
съд Монтана е дал в мотивите си подробен отговор на релевантните за спора
въпроси, които настоящият съдебен състав не счита за необходимо да ги излага
повторно, като на основание чл.221, ал.2 АПК ги възприема изцяло като мотиви
към настоящето решение.
Предвид
заявеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на разноски по
делото и с оглед неговия изход, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №6 от 25.01.2022г., постановено по АНД №20211630201367/2021г. по
описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Р.А.Р. ***, ЕГН ********** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София разноски по съдебното производство в размер на
80 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: