Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 22.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 171/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба подадена от „Кредитреформ България” ЕООД -
гр. София, чрез пълномощник, против В.Т.В. ***, ЕГН **********. Твърди се, че на
27.08.2015 г. между ответника и „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус”, е сключен договор №
********** за кредит по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл.
3 във вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Кредитът е в размер на 750 лева, която сума е
отпусната на ответника на датата на сключване на договора и е следвало да се
върне на падежа – 24.03.2016 г. Тъй като В. не е изпълнил задължението,
считано от 25.03.2016 г. кредиторът е започнал да начислява върху
дължимата сума наказателна лихва – определена в т. 13.3 (б. „а”) от
приложимите „Общи условия”. На 23.11.2018 г. е сключен договор за цесия, по силата на който
„4финанс” ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ
България” ЕООД вземането си по договора сключен с В.В.. С оглед на изложеното се иска от съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********. Претендират се още и законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът
изрази желание да погаси задължението, но не предприе действия в тази насока.
По делото са събрани писмени доказателства представени от
ищеца.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното :
На 27.08.2015 г. между ответника и „4финанс”
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус”,
е сключен договор № ********** за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Кредитът е в
размер на 750 лева, която сума е отпусната на ответника на датата на сключване
на договора и е следвало да се върне на падежа – 27.08.2015 г. Кредитополучателят се е възползвал от правата да удължи
срока на връщане на кредита до 24.03.2016 г., но не е погасил задължението си. На
основание чл. 162 ГПК съдът намира,
че размера на главницата съответства на претендираното. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът
ги възприема като автентични и верни. На 23.11.2018 г. е сключен договор за цесия, по
силата на който „4финанс” ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД
вземането си по договора сключен с В.В.. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника
за прехвърлянето, като по настоящото дело длъжникът е уведомен с уведомително писмо връчено на 14.12.2018 г. По принцип длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомяването. В случая няма
такива данни и твърдения.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна, че предявения осъдителен
иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) – за сумата от 750 лева, представляваща главница по договор за
кредит е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло
основателен и доказан. Съображенията са следните :
Налице е валиден договор за кредит, по който ответната
страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума (разписка на л. 16 от
делото), изискуемостта на вземането за главница (задължението е с падеж 24.03.2016 г.), както и размера ѝ (750 лева). Няма пречка кредиторът
да прехвърли вземането, като предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по
настоящото дело е факт. От своя страна ответникът не ангажира никакви
доказателства, че е изпълнил договорните си задължения. По настоящото дело се
претендира само главницата, поради което условията по договора за кредит са
неотносими към производството.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и за заплатена
държавна такса в размер на 50 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда В.Т.В. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Кредитиреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София,
район „Красно село”, ул. „Шандор
Петьофи” № 10, представлявано от … Р. Х. В., сумата от 750 лева – представляваща неплатена
главница по договор за кредит № **********, сключен на 27.08.2015
г. между „4финанс” ЕООД (кредитор) и В.Т.В. (кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на кредитора в полза на „Кредитиреформ България” ЕООД по силата на договор
за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.Т.В. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Кредитиреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от … Р. Х. В., направените по делото разноски в размер на 200 лева.
Указва на
ответника, че присъдените с
решението суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка : *** : ***, BIC : *** „ДСК” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :