№ 4320
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20201110144291 по описа за 2020 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът СТ. Р. Р. твърди, че на 14.09.2017 г., около
22,30 часа, в град София, лек автомобил марка „КИА Сеед“, с рег. № СВ 6901
ВК, управляван от М. Р. Г., движейки се по ул. „Проф. Иван Странски“ с
посока от бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „Кирил Попов“, предприема
маневра завой на ляво към ул. „Пъстър свят“ без да пропусне насрещно
движещия се лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № У5566ВВ,
управляван от СТ. Р. Р., и предизвиква ПТП. В резултат на удара ищецът
наранил главата си, като наличието на постаен обезопасителен колан спрял
понататъшното движение на тялото и предотвратил настъпването на по-
тежки увреждания. Произшествието било посетено от служители на „Пътна
полиция“ на СДВР, издаден бил констативен протокол за ПТП с рег. №
1663614/14.09.2017 г., и на виновната водачка М. Р. Г. бил съставен АУАН,
сер. Г, с № 385563/2017 г. Ищецът твърди, че болките в главата продължили и
на следващия ден след процесното ПТП, усещал световъртеж, замайване и
след еднократно повръщане бил принуден да потърси помощ в спешно
отделение на болница „Токуда“ в гр. София. В болничното заведение била
поставена диагноза: мозъчно сътресение, което състояние причинило на
1
ищеца силни болки в първите седмици, както и трудно обслужване
самостоятелно от пострадалия. Ищецът твърди, че настъпилото произшествие
оказало силно въздействие върху психиката му, което го довело до остра
стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания,
ярки спомени от инцидента, като все още изпитвал силен страх да напуска
жилището си сам, да управлява и да се вози в моторно превозно средство,
което се отразявало в общуване с неговите близки, приятели и всички други
хора. Виновната за настъпилото събитие водачка имала договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” с ответника ЗАД „ОЗК
Застроховане“ АД. Ищецът предявил претенция към ответното дружество за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, но получил
отказ. Поради изложеното ищецът моли ответникът, да бъде осъден да му
заплати сумата 7000,00 лв., представялваща обезщетение за претърпените при
посоченото ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и
сумата от 2051,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 27.10.2017 г. до 15.09.2020 г. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застроховане“ АД не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”, за процесния автомобил „КИА Сеед“, с рег. № СВ 6901 ВК към
датата на процесното ПТП. Оспорва механизма, вината и противоправното
деяние на М.Г., описани в представения протокол за ПТП. В тази връзка
оспорва представения протокол да се ползва с доказателствена сила относно
механизма на произшествието. Оспорва също така, че вследствие на ПТП
ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Поддържа, че при посещение на местопроизшествието органите на КАТ не са
установили пострадали лица, не са извикали Бърза помощ, поради което и не
бил съставен констативен протокол с пострадали лица. Ответникът поддържа,
че управлявания от ищеца автомобил се е движил в нарушение на
императивните изисквания на ЗДвП – с несъобразена с пътните условия
скорост и не е могъл да спре при възникване на опасната ситуация. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и поради управление
на МПС без поставен обезопасителен колан. С отговора на исковата молба е
направено също така възражение за погасителна давност по отношение на
2
претенцията за лихва за периода от 27.10.2017 г. до 29.01.2018 г. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, евентуално претендираното обезщетение да бъде намалено до
справедливия размер съгласно чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения
от страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелството, че между ЗАД „ОЗК Застроховане“ АД и М.Г. е
бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
за лек автомобил „КИА Сеед“, рег. № СВ6901ВК, към датата на процесното
ПТП.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
14.09.2017 г., от който се установява, че на 14.09.2017 г., около 22.30 часа, в
град София, е осъществено ПТП между МПС „Шкода Октавия“, рег. №
У5566ВВ, управлявано от С.Р. и МПС „КИА Сеед“, рег. № СВ 6901ВК,
управлявано от Мариела Г.. В протокола е посочено, че л.а. „КИА Сеед“ се
движи по ул. „Проф. Иван Странски“ с посока от бул. „Симеоновско шосе“
към ул. „Кирил Попов“ и на кръстовището с ул. „Пъстър свят“ при завиване
на ляво не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. „Шкода
Октавия“. Протоколът за ПТП е подписан, освен от съставителя и от двамата
участници в ПТП.
От заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза се
установява, че е настъпило произшествие на 14.09.2017 г. около 22.30 ч.
между лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № У5566ВВ, управляван от С.Р.
и лек автомобил „КИА Сеед“, рег. № СВ 6901ВК, управляван от М.Г.. В гр.
София, в отсечката на ул. „Проф. д-р Иван Странски“ между бул.
„Симеоновско шосе“ и ул. „Проф. Кирил Попов“ има само едно „У“-образно
кръстовище, като улицата вляво е с начало от ул. „Проф. Ив. Странски“ и
достига до ул. „Проф. К. Попов“. Същата улица не е наименована като улица
„Пъстър свят“ /съгласно записа в протокола за ПТП/, а е безименна. Ул.
3
„Пъстър свят“ не пресича ул. „Проф. Ив. Странски“, поради което мястото на
ПТП е настъпило на „У“- образното кръстовище на ул. „Проф. д-р Иван
Странски“ с безименна улица. Л.а. „Шкода Октавия“, рег. № У5566ВВ се е
движил в дясната пътна лента на ул. „Проф. Ив. Странски“ в посока от ул.
„Проф. Кирил Попов“ към бул. „Симеоновско шосе“. По същото време в
обратна посока се е движил л.а. „КИА Сеед“, рег. № СВ 6901ВК. При
достигане на „У“-образното кръстовище с улицата безименна вляво /ул.
„Пъстър свят“ – по протокола за ПТП/ водачката е предприела маневра завой
наляво към ул. „Пъстър свят“. Настъпил е сблъсък между двете МПС в
кръстовището, в дясната пътна лента на ул. „Проф. Ив. Странски“, считано за
посоката му на движение към бул. „Симеоновско шосе“. Ударът е бил
реализиран с предна част на л.а. „КИА Сеед“, по предната част на л.а. „Шкода
Октавия“, поради което са увредени частите на двете МПС в посочените
ударни зони. Вещото лице заключава, че причина за настъпване на
произшествието е извършването на маневра „ляв завой“ в кръстовището от
двете улици от водачката на л.а. „КИА Сеед“ в момент, когато към същото
кръстовище по ул. „Проф. Иван Странски“ в посока направо, се е движил и
приближавал л.а. „Шкода Октавия“. Водачаката на л.а. „КИА Сеед“, при
движението си по ул. „Проф. Ив. Странски“ е следвало да изчака
преминаването на движещия се направо по същата улица л.а. „Шкода
Октавия“ и едва след преминаването му да извърши маневра за завиване
наляво към ул. „Пъстър свят“, при което произшествието нямало да настъпи.
Описаните деформации по двата автомобила дават основание на вещото лице
да направи извод, че е настъпил челен удар на л.а. „Шкода“ по неподвижно
препяствие- завиващия л.а. „Киа“, разоположен с предната си челна част към
него в момента на удара, както и че преди и по време на удара скоростта му е
била в диапазона 40-50 км/ч. След извършена справка при официалния
представител на автомобилите „Шкода“ вещото лице сочи, че автомобилът е
бил оборудван за всичките 5 места в автомобила с обезопасителни колани
триточкови раменно-бедрени енерционен тип, като на средното задно място
коланът е само двуточков бедрен тип. Вещото лице е посочило, че
предпазният колан е ефективен при челен удар до скорост от 60 км/ч. и
използването му предотвратява придвижването на намиращите се в
автомобила хора по инерция при челен удар и съответно възможното им
стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така
4
гарантира, че водача и пасажера ще се намират на положение, гарантиращо
безопасно отваряне на въздушната възглавница. Вещото лице е уточнило в
съдебно заседание, че настъпилия удар е изместен вляво, при което л.а.
„Шкода“ е ротирал обратно на часовниковата стрелка. При това положение
колана не би задържал горната част на главата да отиде вляво и да достигне
до стъклото на автомобила. В случай, че водача на л.а. „Шкода“ е бил без
колан, горната част на главата би отишла до предна лява колона и телесните
увреждания са щели да бъдат по – високи.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза/СМЕ/, изготвено
въз основа на представената по делото медицинска документация и преглед
на ищеца, се установява, че вследствие на претърпяното ПТП на 14.09.2017 г.,
СТ. Р. Р., е получил следните травматични увреждания: КОНТУЗИЯ НА
ГЛАВАТА В ТИЛНАТА ОБЛАСТ, МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ, и ШИЙНА
РАДИКУЛОПАТИЯ. В медицинските документи след извършени прегледи
на ищеца са поставени диагнозите „Контузио капитис“, което означава
контузия на главата и с нея се отразяват травматични увреждания,
локализирани в областта на главата, „комоцио церебри", което означава
мозъчно сътресение, представляващо закрита черепномозъчна травма, както и
травматична радикулопатия двустранно. Оплакванията непосредствено след
инцидента са били в контекста на т.нар. камшичен удар- главоболие, болки в
шийно- раменната област и замаяност, преходно изтръпване на ръцете. В
случая оплакванията на ищеца са отзвучали за около месец. Лечението на
уврежданията се състои в режим на покой, избягване на силни шумове и
дразнещи светлини, прием на аналгетици при нужда, витамини и
общоукрепваща терапия. Видно от медицинските документи на ищеца били
предписани манитол, дексаметазон, катонал, фезам, бевит форти и темпалгин.
Вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания могат да
бъдат получени по начина и при обстоятелствата, описани от ищеца. Също
така вещото лице е направило заключение, че предпазният колан може да
бъде причина за нараняване на гръбначния стълб, тъй като при рязко спиране
тялото продължава да се движи по инерция напред. Ищецът е бил с правилно
поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание вещото лице сочи, че не
винаги в първия момент след такава травма може да има изразени
оплаквания, като понякога няма никакви оплаквания в първия момент и
няколко дни след това.
5
Според показанията на свидетелката Гергана Ненчева Велева, намираща
се във фактическо съжителство с ищеца, които настоящата инстанция
кредитира като последователни и съответни на останалите доказателства и
при отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК, вечерта след
процесния инцидента ищецът е бил видимо разстроен, като на следващия ден
се почувствал зле - при ставане се олюлявал, повръщал, получил и дразнене
от висок шум и от светлина. Сочи, че това състояние продължило повече от
седмица. След инцидента ищецът използвал метрото за придвижване, но не и
лекия си автомобил. Отишъл на лекар след процесното ПТП и му била
поставена диагноза „сътресение“. Предписано му било да почива, да не гледа
телевизия, мобилни устройства и компютри. Започнал да шофира около
месец, месец и половина след произшествието. Свидетелката съдействала на
ищеца в ежедневието, като му носила вода, помагала му да се изправя.
Ищецът загубил апетит.
Св. М. Р. Г., която била участник в процесното ПТП, заявява, че през м.
септември 2017 г. управлявала таксиметров автомобил. Искала да направи ляв
завой от ул. „Иван Странски“ към ул. „Пъстър свят“, при което отсрещен
автомобил й дал предимство /тя била без предимство/, тръгнала да завива,
при което автомобил с ямоблска регстрация я ударил. Ударът бил в предна
дясна гума и броня на нейния автомобил. Тя се движила с ниска скорост.
Сочи, че от другия автомобил не е имало пострадали, водача и пътниците от
автомобила нямали видими наранявания.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка „гражданска отговорност”. С оглед правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД – че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка от което са произлезли вреди /неимуществени/, както и какъв е
дължимия размер на обезщетението и 2/ наличието на валидно
6
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност” между този водач и ответното дружество. Вината
се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай не е спорно по делото съществуването на
валидно правоотношение по договор за застраховка „гражданска
отговорност” между М.Г. и ответното дружество, както и че процесното ПТП
е настъпило в срока на действие на този договор /тези обстоятелства са
приети за безспорни между страните/.
Настоящият съдебен състав приема, че протоколът за ПТП, съставен от
мл. автоконтр ОПП-СДВР /който има характера на официален свидетелстващ
документ по чл. 179, ал. 1 ГПК/, събраните по делото гласни доказателства и
заключенията на съдебната автотехническа и съдебно-медицинската
експертиза, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка
с вредите. Съвкупната преценка на гласните доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза дава основание за извода, че в резултат на
процесното произшествие на ищеца, са били причинени вреди – телесни
увреждания.
В отговора по чл. 131 ГПК ответникът изрично е оспорил наличието на
причинна връзка между претендираните от ищеца травматични увреждания и
процесното ПТП, с твърдения, че съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от
Наредба№Iз-41/2009г., при посещение на мястото на инцидента
компетентните органи съставят протокол за ПТП с пострадали лица, а в
конкретния случай бил съставен такъв по т.2 от цитираната разпоредба - за
материални щети. На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294,
ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд /обн.,
ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 год., в сила от 30.01.2009 год./. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица – чл. 3; 2/ протокол за ПТП с материални щети – чл. 4 и 3/ двустранен
констативен протокол за ПТП – чл. 5. Действително по делото няма данни, че
за процесното ПТП е бил съставен протокол по чл. 3 от горепосоченото
7
наредба, но СРС приема, че несъставянето на такъв не е пречка механизмът на
произшествието и причинно-следствената връзка да бъдат установени по
делото с всички допустими доказателствени средства. В случая от
показанията на свидетелите се установява безспорно, че ищецът е участвал в
процесното ПТП. От заключението на СМЕ се установява причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и уврежданията на ищеца.
Установено е по делото също така, че при този вид травми оплакванията на
ищеца е възможно да се изразят няколко дни след инцидента, поради което е
неоснователно възражението на ответника в този смисъл.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, в частта, в която е
описан механизма на извършване на процесното ПТП, което е в логична
връзка със събраните доказателства. Възраженията на ответното дружество
относно механизма на настъпване на процесното произшествие, посочен в
протокола за ПТП, са неоснователни и не се споделят от настоящият състав
по следните съображения: Съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, I т. о.,
и Решение № 71/16.08.2017 по дело № 60343/2016 на ВКС, II т. о., ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. В настоящия случай
механизмът на ПТП е установен несъмнено от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза и се изразява в следното: На 14.09.2017 г. около
22.30 ч. л.а. „Шкода Октавия“, рег. № У5566ВВ, управляван от Станислаав Р.
се е движил в дясната пътна лента на ул. „Проф. Ив. Странски“ в посока от
ул. „Проф. Кирил Попов“ към бул. „Симеоновско шосе“. По същото време в
обратна посока се е движил л.а. „КИА Сеед“, рег. № СВ 6901ВК, управляван
от М.Г., като при достигане на „У“-образното кръстовище с улицата
безименна вляво /ул. „Пъстър свят“ – по протокола за ПТП/ водачката е
предприела маневра завой наляво към ул. „Пъстър свят“, поради което е
настъпил сблъсък между двете МПС в кръстовището, в дясната пътна лента
на ул. „Проф. Ив. Странски“, считано за посоката му на движение към бул.
„Симеоновско шосе“.
8
В отговора по чл. 131 ГПК ответникът изрично е противопоставил
възражение за съпричиняване, поради обстоятелството, че ищецът не е
използвал обезопасителен колан, както и поради обстоятелството, че е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата. Тези възражения
са неоснователни, поради следните съображения:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
По делото липсват доказателства, че ищецът е допуснал нарушение на
чл.137а, ал. 1 ЗДвП, който задължава пътниците в моторни превозни
средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Същевременно
поддържаното от ответника възражение е опровергано от заключенията на
вещите лица по допуснатите СМЕ и САТЕ. Също така не е доказано, че
пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Не е установено негово противоправно поведение, което да е създало
предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Показанията на разпитаната
по искане на ответника свидетелка М. Р. Г. – водач на лек автомобил „КИА
Сеед“, рег. № СВ 6901ВК, в частта им относно скоростта на движение на
автомобила на ищеца, СРС не кредитира. Тяхната убедителност и
достоверност следва да бъде отречена с оглед евентуалната заинтересованост
на свидетелката /избягване на деликтна отговорност/, а и на това, че
показанията не кореспондират с останалия събран доказателствен материал, в
т.ч. заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебна
автотехническа експертиза. При установения по делото механизъм на ПТП
съдът намира, че водачът на л.а. „Шкода Октавия“, не е нарушил правила на
ЗДвП за разлика от водачката на л. а. „КИА Сеед“, която при маневра „ляв
завой“ не е пропуснала насрещно движещото се превозно средство по този
път. Тя е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата –чл.
37, ал. 1 ЗДвП, и по този начин е предизвикала настъпване на ПТП.
Пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране при установена скорост
9
на движение от 40 -50км/ч. /която несъмнено е под разрешената в населено
място – чл. 21, ал. 1 ЗДвП/ и ударът за него е бил непредотвратим. Ето защо в
случая не е налице вина на водача на л.а. „Шкода Октавия“ за настъпването
на ПТП и съпричиняване от същия на вредоностния резултат по чл.51, ал.2
ЗЗД.
По силата на сключената застраховка „Гражданска отговорност“
ответникът покрива риска от реализиране деликтната отговорност на
застрахования за причинени на трети лица вреди, поради което след като
отговорността на последния е несъмнено доказана от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани в настоящото производство, то и обусловената от
нея отговорност на ответника – застраховател следва да бъде ангажирана.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС №
4/1968 г. „справедливостта“, като критерий за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания и създаващи социален дискомфорт,
физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент и общественото възприемане
на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в държавата. В този смисъл са и постановените по новия
съдопроизводствен ред решения на ВКС, имащи характер на задължителна
съдебна практика /Решение № 171 от 18.11.2016 г. по т. д. № 2811/2015 г., II т.
о., Решение № 73 от 13.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., II т. о., Решение
№59 от 29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II т. о.; Решение №33 от
04.04.2012 г. по т. дело № 172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010 г.
по т. д. № 708/2009 г., II т. о; Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. №
14/2009 г., II т. о./.
В приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за установено по делото
10
относно характера и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалия,
който на навършени 30 години е получил телесни увреждания – контузия на
главата в тилната област /контузио капитис/, мозъчно сътресение /комоцио
церебри/, и шийна радикулопатия - както и претърпените от него болки и
неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера
и продължителността на лечението /прием на лекарства/, с общ
възстановителен период от около 1 месец; затрудненията в битовото
обслужване през този месец след ПТП; не на последно място преживения
стрес от травмиращото събитие, израз на който са и поведенческите прояви
на пострадалия, свързани с отказ да шофира след инцидента, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, настоящата инстанция счете, че обезщетение в
размер на 7000,00 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в
чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на пострадалото лице. За определяне
размера на обезщетението съдът съобрази също така начинът на причиняване
на телесните увреждания, както и интензитета на претърпените от него
физически болки и морални страдания, обусловени и от битови неудобства,
интензитета на претърпените физически и психически страдания през този
период - главоболие, повръщане, болки в шийно - раменната област и
замаяност, преходно изтръпване на ръцете, с по-интензивни болки през
първата седмица след инцидента, както и обстоятелството, че от здрав
физически човек в активна работоспособна възраст, ищецът се е превърнал в
такъв, който е трябвало да промени начина си на живот в периода на
възстановителния процес.
С оглед на гореизложеното и изхождайки от понятието „неимуществени
вреди”, в което според последователната практика на ВКС, се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, както и разбирането, че
критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава /Решение № 73 от
11
13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3343/2013 г., II т. о., ТК /, настоящия съдебен
състав намира, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени
вреди за ищеца е в размер на 7000,00 лв. Този паричен еквивалент за
компенсация на неимуществените вреди освен съобразен с конкретните от
значение обстоятелства, е съобразен и с присъжданите от съдилищата
обезщетения в сходни случаи. Ето защо искът следва да се уважи в
претендирания размер.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за претенцията на
увреденото лице на 27.10.2017 г., като ответникът не оспорва, че това е
датата, на която е предявена извънсъдебната претенция на увреденото лице.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на претендираното главно
вземане за неимуществени вреди и предвид установените по делото
фактически положения, че застрахователят /ответникът/ е бил уведомен от
ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 27.10.2017 г., то същият е
изпаднал в забава, след изтичане на 27.01.2018 г. на тримесечния срок по чл.
497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, а за периода, считано от 27.10.2017 г. до
27.01.2018 г. той дължи законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ /в този смисъл виж Решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о./, поради което
предявената акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна за
исковия период от 27.10.2017 г. до 15.09.2020 г. в размер на претендираната
сума от 2051,38 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо искът с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД /заявен като самостоятелно вземане/ следва
да бъде уважен, като следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В случая ответникът по делото е направил изрично възражение за
погасяване на претенцията за изтекли лихви по давност. Настоящият състав
приема, че акцесорният иск не е погасен по давност на осн. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, тъй като се претендира обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 27.10.2017 г., т. е. за период, по-малък от три години преди
подаването на исковата молба - 15.09.2020 г. Ето защо възражението за
настъпила погасителна давност се явява неоснователно.
12
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото
производство в общ размер на 1605,82 лв. за държавна такса, за
възнаграждения за вещи лица и за адвокатско възнаграждение съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати на СТ. Р. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“,
бл. 24, вх. А, ет. 10, ап. 46, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата
7000,00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
увреждания, причинени на 14.09.2017 г. в гр. София от виновно
противоправно поведение на водач на автомобил „КИА Сеед“, рег. № СВ
6901ВК, по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
от 15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2051,38 лв. /две хиляди петдесет и един
лева и тридесет и осем ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 7000,00 лв. за периода от 27.10.2017 г.
до 15.09.2020 г., а също и сумата 1605,82 лв. /хиляда шестстотин и пет лева и
осемдесет и две ст./, представляваща разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13