РЕШЕНИЕ
№ 940
Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260700891 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К.,
подадена чрез пълномощник, против Решение №111/26.06.2023г., постановено по анд
№239/2023г. по описа на РС Харманли. Твърди се, че решението е неправилно. При
постановяването му бил нарушен закона и било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочи се, че били налице основания за отмяна на решението
по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Съдът не направил правилна и обективна преценка
на доказателствения материал по делото, поради което достигнал до извода, че
твърдяното нарушение било извършено от жалбоподателя. Налице били при издаване
на обжалвания електронен фиш допуснати от страна на административнонаказващия
орган нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални такива,
които били основания за отмяна на обжалвания електронен фиш. Твърди се, че от
приложената към административнонаказателната преписка снимка не можело да се
установи кое МПС превишило максимално допустимата стойност. На снимката се
виждали два леки автомобила един до друг, като не можело да се установи
скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното
АТСС. В текстовото съдържание на снимката липсвала индивидуализация на
автомобила, чиято скорост била засечена с автоматизираното техническо средство.
По делото липсвали каквито и да е доказателства, от които да става ясно, че в
случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния
автомобил. Липсвали указания за начина на определяне на зоната за измерване
върху доказателственото избражение , които биха могли да дадат възможност да се
формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при
положение, че на представените по делото снимки били заснети два автомобила ,
липсвали също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от
маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на
нарушителя и най-вече съществува ли зона /от изображението/, в която, за да се
гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска
наличието само на едно превозно средство и коя е тя. Формирал се извод, че не
може да се установи безспорно осъществено ли е описаното в електронния фиш
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. При това и доколкото направените от районния
съд изводи не съответствали на фактическата обстановка и били налице
основанията на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 от НПК, се счита, че
постановеното съдебно решение и потвърдения с него електронен фиш следвало да
бъдат отменени. Иска се да бъде отменено обжалваното съдебно решение и електронния
фиш, както и се претендират направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не вземат
становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
касационната жалба е неоснователна.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Харманли е
потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К №6605601, издаден от ОД
на МВР - Хасково, с който на Н. Д. К., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание Глоба в размер на 400,00 лева. Съдът е посочил, че
при установяване на нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно било установено нарушението, кой
е неговият извършител и вината. Съдът е приел, че процедурата по издаване на
ел.фиш била проведена правилно и съобразно изискванията на чл.189, ал.4, като
безспорно били установени предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност, както и били налице изискуемите
елементи в акта. В конкретния случай представеният снимков материал е ценен
като годно веществено доказателство, както и приложеният като писмено
доказателство Протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата. Видно от тях били мястото и
времето на извършване на нарушението, посоката на движение, ограниченията на
скоростта и другите изисквания. Обсъдено е и че използваното в конкретния
случай техническо средство е годно, технически изправно, преминало е последваща
периодична проверка. Въззивната инстанция излага мотиви относно приложимата
нормативна уредба за работа със система за автоматизиран технически контрол.
Обсъден е размерът на наложеното наказание, както и е отчетено, че от
измерената скорост са извадени 3 км./ч. толеранс.
Така постановеното решение е неправилно.
При извършената служебна проверка, в съответствие
с разпоредбата на чл.218, ал. 2 от АПК и
с оглед правомощията на касационната инстанция настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районен съд Харманли, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен
фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т. е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред съда
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд за
безспорна доказаност на нарушението, установено с ЕФ серия К, №6605601.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците
на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган.
Основателно е твърдението в касационната жалба, че от приложените
към административнонаказателната преписка снимки не може да се установи кое МПС
е превишило максимално допустимата стойност. От прегледа на снимката се
установяват два леки автомобила, като не може да се установи скоростта на кое
точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното АТСС +88 км/ч
/прибл./. В текстовото съдържание на снимката липсва индивидуализация на
автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство. По
делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в
случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния
автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване
върху доказателственото изображение, които биха могли да дадат възможност да се
формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при положение
че на представената по делото снимка са заснети два автомобила, липсват също
така и данни как е определен нарушителят и най-вече съществува ли зона /от
изображението/, в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне
на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.
Така се формира извод, че не може да се установи безспорно осъществено ли е
описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При това и доколкото
направените от Районен съд Харманли изводи не съответстват на фактическата
обстановка и са налице основанията на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърдения с него ЕФ
следва да бъда отменени.
С оглед изхода от спора
и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК в полза на
касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските пред въззивния
съд и пред настоящата инстанция – общо 700,00 лева.
Мотивиран така и на
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №111/26.06.2023г., постановено по анд №239/2023г. по
описа на РС Харманли, като вместо него постановява.
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №6605601 на ОД МВР Хасково, с който на Н.
Д. К. от [населено място], [ЕГН], на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 400,00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да
заплати на Н. Д. К. от [населено място], [ЕГН], направените по делото разноски
пред въззивната и касационна инстанции – общо 700 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
|
Председател: |
|
|
Членове: |