№ 14346
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110156238 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца Б. Н. Н. срещу ответника ... иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата 848,22 лева
(след направено с молба вх. № 186668/29.06.2023 г. и допуснато в проведено
на 04.07.2023 г. първото открито съдебно заседание по делото изменение на
иска чрез увеличение на неговия размер от 50,00 лева, част от претенция в
пълен размер на 800,00 лева), платена при начална липса на основание по
нищожна клауза за неустойка за обезпечение от Договор за потребителски
кредит № 3517108 от 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 17.10.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът Б. Н. Н. твърди, че страните са сключили договор за паричен
заем № 3517108 от 30.04.2019 г. за сумата от 1200 лв. с месечна вноска при
годишен процент на разходите от 41.78 % и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 35 %. Сочи, че в чл. 4 от Договора било уговорено
предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители, които да
отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова
гаранция, в полза на кредитора. Твърди, че била уговорена неустойка в
размер на 800 лв. при неосигуряване на уговореното обезпечение, която
неустойка е платима разсрочено – с всяка месечна вноска. Тъй като ищецът не
е осигурил някое от исканите обезпечение на вземането по кредита, на същия
му била начислена неустойка в размер на 800 лв. Твърди, че е заплатил
изцяло вземането по кредита. Счита клаузата по чл. 4 от Договора за
неравноправна клауза, която се явява нищожна, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от
Закона за защита на потребителите (ЗПП), както и че същата не е
индивидуално уговорена клауза, съгласно чл. 146 от ЗПП. Моли съда да
осъди ответника да му заплати претендираната сума, частичен иск от 50 лв.,
като недължимо платена по посочения кредит, ведно със законната лихва
1
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ... подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, в който оспорва предявения иск. Поддържа, че сключеният договор за
заем е действителен и не противоречи на закона и добрите нрави. Поддържа,
че уговорената неустойка има за цел да обезщети евентуални вреди от
неизпълнението на парично задължение под формата на претърпени загуби и
пропуснати ползи. Оспорва уговорената неустойка да накърнява добрите
нрави. В случай че се приеме, че същата е прекомерна, твърди, че следва да се
намали по размер, а не да се приеме за нищожна. Оспорва в случая да е
налице заобикаляне на закона. Твърди, че в сключения договор ясно са
посочени редът и начинът за изчисление на ГПР, както и неговите
компоненти, от които се формира. Посочва, че разходите, които потребителят
плаща при неизпълнение на задълженията си по договора, в случая да
осигури посоченото обезпечение, не следва да се включат в ГПР. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е
заплатил твърдяната сума за неустойка, че тя е постъпила в патримониума на
ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника в частта за процесната сума е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал
се установява, че между ищеца и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 3517108 от 30.04.2019 г., по силата на който
дружество е предоставило в заем сумата от 1200,00 лева в полза на ищцата, в
качеството му на кредитополучател, срещу задължението да възстанови
сумата по кредита на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 223,97
лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на
48,45 %, като общата сума на плащанията възлизала на 1343,82 лева.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок
до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама
поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и
финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2
години; 2) банкова фаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл. 2,
т. 7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай че не
2
предостави обезпечение в срока по чл. 4, ал. 1, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 848,22 лева, която се заплаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от
вноските, посочен в ч. 2, т. 2 се добавя сума в размер на 141,37 лева.
От представените от ответника заемодател справка, която не е оспорена
от ищеца се установява, че по процесния договор за кредит ищецът е
заплатил сумите, както следва: 1200,00 лева – главница, 140,69 лева –
възнаградителна лихва и 848,22 лева – неустойка.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това сключеният между ищеца и
ответника договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Следователно преценката относно действителността на процесния
договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и
неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася
както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж
и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
Клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор за
дължимост на горепосочената неустойка изпълва характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията между страните.
Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка.
Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение чрез предоставяне на гарант, ипотека, особен залог, банкова
гаранция или ценна книга има за цел кредиторът да получи допълнително
3
възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне изискванията на специалния закон (ЗПК) и води до нейната
нищожност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Кредиторът е длъжен преди сключване
на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като
извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не
е достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже
предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени
с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Наред с това, неустойката е договорена
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за
връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно
излиза извън присъщите и обезпечителна и обезщетителна функции и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора,
поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Горепосочената клауза не може да се приеме, че е
индивидуално уговорена, доколкото е част от предварително подготвен от
кредитора типов договор.
Видно от представената от ответника справка, от заплатената от ищеца
сума по кредита, сумата от 848,22 лева е отнесена като плащания по приетата
за нищожна клауза по чл. 4, ал. 2 от Договора. Следователно ответникът е
получил процесните суми без основание и неоснователно се е обогатил с тях,
поради което и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД дължи връщането им
на ищеца.
Поради изложеното предявеният иск по чл. 55 ЗЗД се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.10.2022 г. до
окончателното плащане.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на сторените
разноски в размер 50,00 лева – държавна такса и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Насрещната страна своевременно е
релевирала възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което се явява основателно. Заплатената сума следва да бъде
намалена до размера до 300,00 лева, който размер е съобразен с разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, материалния интерес, правната и фактическа
сложност на делото и извършените процесуални действия. Съгласно
практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
4
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
... ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ... на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 848,22 лева – платена при начална липса на
основание по нищожна клауза за неустойка за обезпечение от Договор за
потребителски кредит № 3517108 от 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба 17.10.2022 г. до окончателното
плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 350,00 лева –
разноски в производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5