Решение по дело №1934/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П. К. Н., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат Д. В., АС – [населено място] против решение № 742/05.09.2024 г., постановено по АНД № 768/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0769-000062/29.01.2024 г. на началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че нито той, нито процесуалният му представител са били редовно призовани за съдебното заседание пред Районен съд – Бургас, поради което било ограничено правото на защита.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която същия изразява становище по съществото на спора и претендира сторените в хода на делото разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 24-0769-000062/29.01.2024 г. на началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на П. К. Н., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал. 3, пр. 2 от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 05.01.2024 г. около 22:10 часа, в [населено място] по [улица]до № 30 в посока [улица], като водач на лек автомобил [Марка], модел „Е 250 ЦДИ“, с рег. № А 48 47 ММ, собственост на Е. Н. Н., [ЕГН], в 22:54 часа отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен № ARPK-0024. Посочено е, че на лицето е издаден талон за изследване с № 0183535.

За посоченото нарушение е съставен АУАН сер. АД № 464972 от 05.01.2024 година, който нарушителя подписал, като вписал в акта и възражения. Въз основа на констатациите в съставения АУАН наказващия орган издал процесното НП.

С оглед така установената фактическа обстановка въззивният съд преценил, че не са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и съставеното въз основа на него НП, както и че нарушението е безспорно установено, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Основното възражение на касатора е, че нито той, нито процесуалният му представител са били редовно призовани за съдебното заседание пред Районен съд – Бургас.

Съгласно приложените по делото доказателства се установява, че за проведеното пред Районен съд – Бургас на 02.09.2024 г. съдебно заседание жалбоподателят Н. и неговият процесуален представител са били уведомени по реда на 178, ал. 11 от НПК. Тази разпоредба предвижда, че в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса, като призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. От изготвения на основание чл. 178, ал. 11 от НПК протокол за извършеното призоваване се установява, че призоваването по телефона е направено на 28.08.2024 г. в 11:42 часа (л. 92 от АНД № 768/2024 г. по описа на Районен съд Бургас).

В Наказателно-процесуалния закон не е дадена легална дефиниция на понятието „бърз случай“, поради което съдържанието му следва да се извлича за всеки конкретен случай. В конкретния случай производството не е бързо по своя характер, но са били налице данни за възникнала необходимост от бързо призоваване на страните. Първоначално въззивното дело е било насрочено за 10.04.2024 г., но поради ангажираност на процесуалния представител на жалбоподателя Н. е било отсрочвано съответно за 22.04.2024 г., 17.06.2024 г. и 10.07.2024 г., на която дата е проведено първото съдебно заседание. Делото е било отсрочено за 31.07.2024 г. за разпит на свидетелите К. Й. К. и Д. С. М.. Във връзка с ангажираност на процесуалния представител на жалбоподателя Н. делото е било пренасочено за 12.08.2024 г., но поради нередовното призоваване на жалбоподателя и процесуалния му представител делото е отсрочено за 02.09.2024 г. Съгласно изготвен протокол на 12.08.2024 г. в 10:54 часа с процесуалния представител на жалбоподателят Н. е бил проведен телефонен разговор във връзка с възможността му за явяване на делото през следващата седмица, но същият е заявил, че е ангажиран и не може да посочи удобна дата за месец август (л. 90 от АНД № 768/2024 г. по описа на Районен съд Бургас). С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че за призоваването на жалбоподателя Н. и процесуалния му представител са били налице данни за възникнала необходимост от бързото им призоваване. Първо заради невъзможността да бъдат призовани значителен период от време, което води до съмнения за злоупотреба с процесуални права и второ ако жалбоподателя не е бил призован по телефона на посочената дата - 28.08.2024 г., делото отново е щяло да бъде отложено. Също така до страните са били изготвени призовки на 15.08.2024 г. за явяването им на 02.09.2024 г., които до 28.08.2024 г. (5 дена преди насроченото съдебно заседание) все още не са били върнати като връчени. Именно това, както и предходното нередовно призоваване и с цел процесуална икономия, доколкото разглеждането на делото е протичало в рамките на повече от шест месеца е наложило призоваването по телефона по реда на чл. 178, ал. 11 от НПК. От представеното по настоящето дело удостоверение от Адвокатски съвет - Бургас, действително се установява, че адвокат В. ще ползва отпуск в периода от 02.09.2024 г. до 10.09.2024 г., вкл., но същото е представено едва с касационната жалба и по делото липсват данни Районен съд – Бургас да е бил уведомен за това, с представяне на съответното удостоверение, поради изложеното въззивният съд правилно е приел, че призоваването на жалбоподателя е редовно и е дал ход на делото.

На следващо място от касатора не са опровергани констатациите в протокола от 28.08.2024 г. (л.92 от АНД № 768/2024 г. по описа на Районен съд Бургас) тъй като служителя е действал като длъжностно лице в рамките на предоставените му правомощия по чл.178, ал.11 от НПК, според който призоваването по телефона се удостоверява писмено от длъжностното лице.

По съществото на спора следва да се посочи, че съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелите, с категоричност се установява, че контролните органи са спрели за проверка управляваният от Н. автомобил и поискали да го изпробват с техническо средство за установяване употреба на упойващи вещества. Той обаче отказал да му бъде извършена такава проверка. Бил му съставен и талон за медицинско изследване № 0183535, който бил връчен срещу подпис на нарушителя в 23:55 часа на 05.01.2024 г., като изрично в талона е отбелязано, че следва да се яви в Спешен център към УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона, т.е. до 00:40 часа на 06.01.2024 г. Времето предоставено на Н. да се яви в съответното медицинско заведение е било в рамките на нормативно установения размер – чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и напълно достатъчно с оглед близкото разстояние от мястото на проверката до болничното заведение. Съгласно показанията на свидетеля К., касаторът Н. не се е явил в Спешния център към УМБАЛ – Бургас, където с колегата К. са го чакали до 01:00 часа на 06.01.2024 г.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.

Предвид това и предвид, че в АУАН и в НП самоличността на водача, времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени достатъчно изчерпателно, то не е налице каквото и да е съмнение в авторството на нарушението. Отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство е удостоверен от него с подпис в самия АУАН, а и с подпис от свидетел в издадения талон за изследване № 0183535. В този смисъл авторството на деянието е установено по категоричен начин и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора Н..

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 742/05.09.2024 г., постановено по АНД № 768/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.