Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 10.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на десети февруари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря П.И. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№6253 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с
цена на иска 254,52 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с
цена на иска 127,26 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
представлявано от ***, *** и *** – Управители против Т.С.С., ЕГН **********,***,
***, в която се твърди, че на 10.04.2012г. е сключен Договор за кредит №***
между „***" *** като
кредитор, от една страна и Т.С.С. като длъжник, от друга. Твърди, че договорът
е сключен при следните параметри: По кредита: Сума на кредита: 500 лева; Срок
на кредита: 6 месеца; Размер на вноската по кредита: 142 лева; Годишен процент на разходите (ГПР): 463,45;
Годишен лихвен процент: 211,09; Лихвен
процент на ден: 0,58; Общо задължение:
915,62 лева. Твърди, че съгласно т.V.Б от Договора, неразделна част от него са
Общи условия, които са предадени при подписване на договора и с които
длъжниците са запознати и приемат, внимателно са се запознали със съдържанието
им преди подписване на договора, нямат забележки към тях и се задължават да ги
спазват. Твърди, че „***" *** изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като превежда паричната сума по посочена от длъжника Т.С.С. банкова
сметка, *** (документ № 4299503 за кредитен превод с референция: *** от дата:
11.04.2012г). Твърди, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и е платил 4 месечни вноски, като последното
плащане е от дата: 18.12.2012г, след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 8.3.1 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, а именно: ,,....В случай че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост...." на
02.04.2013 г. договорът му за кредит е прекратен автоматично от страна на „***"
***. Твърди, че съгласно уговореното в чл. 8.4 от Общите условия към Договора
за кредит „...След прекратяване на ДК, на което и да е основание чл. 8.3 от ОУ,
остава в сила задължението на КЛ да заплати всички дължими суми, като в този
случай върху целият размер на кредита се начислява неустойка в размер на 50 % (петдесет
процента). Твърди, че след прекратяването му, размерът на кредита става
предсрочно изискуем, начислява се неустойка за неизпълнение на поетите
договорни задължения от страна на длъжника, остава в сила задължението на
клиента да заплати всички дължими суми, в това число задълженията по
погасителен план, лихви за забава и такси. Твърди, че съгласно уговореното в ОУ
при прекратяването на ДК, размерът на кредита става предсрочно изискуем,
начислява се неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване
на договора, платима еднократно в размер на 127,26 лева, представляваща сума в
размер на 50 % върху остатъчния размер на задължението по погасителен план.
Твърди, че с начисляването на описаните
суми общият размер на задължението на длъжника по договора възлиза на 381.78
лв. Твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение, „***" ***
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 4655/2016. Твърди, че срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение на основание чл. 414 от ГПК от страна на длъжника Т.С.С.. Моли, да бъде признато за установено
съществуването на вземане в полза на „***" *** срещу длъжника Т.С.С.,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит *** № ***
в общ размер на 381.78 лв. /триста осемдесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки//,включващо главница в размер на 254,52 лв. /двеста петдесет и четири
лева и петдесет и две стотинки/ и неустойка в размер на 127,26 лв. /сто
двадесет и седем лева и двадесет и шест стотинки /. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника в който взема становище, че
предявената претенция е недопустима и незаконна по следните съображения:
дейността по отпускане на кредити е законова регламентирана дейност, съобразно
действащи норми на европейското законодателство и ЗКИ. Твърди, че ищеца е
финансова институция съгласно изискванията на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ и е вписан в
публичния регистър на БНБ за финансовите институции съгласно изискванията на
чл.3а ЗКИ, като заповедта за вписване на БНБ-52140/01.06.2015г., като счита, че
преди въпросната заповед, т.е. лиценз ищеца не е имал законово основание да
извършва финансова дейност-отпускане на кредити. Счита, че договора противоречи
и освен на ЗПК и на ЗЗП, тъй като параметрите на договора не са индивидуално
уговорени. Заявява, че към датата на сключване на договора не е имало
императивно определени граници на размера лихвата, но счита, че едната страна
по договора, като потребител е по-слабата, поради което следва да бъде завишена
защитата по отношение на нея. Счита, че ограничителя са добрите нрави. Излага
съображения, че мерило за установяване на съответствието на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави е именно законната лихва за
просрочени задължения.Посочва съдебна практика в изложения смисъл.Твърди, че
съответстващия на добрите нрави предел на волята на страните за възнаградителна
лихва е тройния размер на законната лихва. Твърди, че в подкрепа на изложеното
е и внесената промяна в ЗПК, съгласно § 6 на ЗИД на ЗПК, годишния процент на
разходите не може да бъде по-виско от 5 пъти размер а на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута. Счита, че тези разпоредби са
неприложими към процесния договор за кредит, но за него е валидно ограничението
на добрите нрави. Прави възражение за нищожност на клаузата за лихва като
противоречаща на добрите нрави. Твърди, че е извършил 6 плащания, а не само 4
както твърди ищеца. Твърди, че е извършил следните плащания: В офис на ищеца
1.разписка 0059495 - 145.00лв. 2.разписка 0057833- 165,00лв. и Чрез Пощенска
Банка 1. ВОRDО 1336139 -142.00лв.,2. ВОRDО 8874939- 160,00лв,3. ВОRDО 2407567-
100.00лв.,4. ВОRDО 2398845 -100.00лв.
Счита, че възнаградителната лихва не следва да се замества със
законната, а следва да се дължи чистата стойност на кредита. Счита, че това
правомощие е предвидено по отношение на търговските сделки, а договора за
кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка. Твърди, че той е
потребител по създадената от процесния договор облигационна сделка. Твърди, че
договора е сключен при общи условия, но съгласно чл.147а, ал.5 ЗЗП клаузата за
съгласие с общите условия на договора и декларирането на получаването им от
потребителя, включено в индивидуалните договори, не е доказателство за
действително приемане на общите условия. Излага съображения, че съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Твърди, че в случая с оглед начина на попълване на
проекто-договора и обстоятелствата, че полетата се попълват от представител на
ответника-търговец, включително и с поле 6 от бланката-договор, която съдържа
ГПР и годишния процент на разходите по кредита. Самото поле 6 включва лихвените
проценти на ден и ГЛП, както и ГПР по договора, следователно кредитополучателя
с оглед бланката и начина на попълването и сключване на договора не е имала
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на възнаградителната лихва и
общите параметри на договора за потребителски кредит, каквито са годишния
процент на разходите, годишния лихвен процент и общо дължимата в края на
периода сума за връщане. Твърди, че за ГПР и ГЛП и общодължимата сума в края на
периода потребителя не е бил информиран предварително. Счита, че това се
установява от факта, че т.5 от договора е изписана с друга паста на химикала,
както и е изписана с друг почерк, различен от другия в договора. Прави
възражение, че т.3 и т.4 от общите условия са неравноправни. Излага множество
правни съображения. Твърди, че многократно кредитора е изпращал на ответника
писма с различни суми за забава и начислени лихви съгласно ОУ, които счита че
са неравноправни, поради които нищожни. Твърди, че са изпращани претенции за
суми от 491,95 лв., 500 лв., 364,69 лв., а в настоящото дело се претендира
сумата от 254,52 лв. главница и неустойка в размер на 127,26 лв. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от Удостоверение № BGR00166 и от Заповед № РД22-0281/05.02.2010г., че *** е
вписано като финансова институция в регистъра по чл.3, ал.2 ЗКИ.
Видно от Договор за кредит
№***, сключен между страните "***" ***, ***, в качеството на кредитор
е предоставило на Т.С.С., в качеството на клиент сумата от 500 лв.. Установява
се, че в същия като дата за сключване на договора е посочена датата 10.04.2010
г. Установява се от т.IV на договора,
оформена бланково и изписана ръкописно от представител на заемодателя, че клиента
е поискал в заем сума от 500 лв., срок на заема 6 месеца и размер на вноската 142
лв., като е посочен приблизителен ГПР и определена дата на погасяване - трето
число от месеца. Установява се от т. V на договора, оформена бланково и
изписана ръкописно от представител на заемодателя, че на кредитополучателя е
одобрен заем в размер на сумата 500 лв., срок на заема 6 месеца, размер на
вноската - 142 лв., общо задължение – 915,62 лв., като е посочен ГПР – 463,45 %,
годишен лихвен процент 211,09 %, лихвен процент на ден - 0,58 %. Установява се,
че след данните по т. VІ от договора в същият се съдържат допълнителни клаузи,
оформени като букви А, Б, В и Г, които са изписани с по - малък шрифт от
клаузите по т. І до V по договора. Установява се от б. "Б" на
договора, че неразделна част от същия са Общи условия /ОУ/, които са предадени
при подписване на клиент, с които същият е запознат и приема, като се посочва,
че клиента предварително - преди подписване на договора се е запознал
внимателно със съдържанието на тези ОУ, няма забележки към тях и се задължава
да ги спазва като неразделна част от договора. Установява се от б.
"В" на договора, че клиентът е дал своето съгласие съществените
условия по договора да се договорят по реда на чл. 2 от ОУ към договора, като
промени в размера на заема, договорното възнаграждение и др. промени могат да
се извършват при условията и предпоставките на ОУ, като при всички случаи имат
действие по отношение на клиента след изменението на ОУ от кредитора и при
липса на изрично съгласие от клиента кредиторът предварително и по подходящ
начин запознава клиента с новите ОУ. Установява се от б. "Г" на
договора, че клиентът декларира, че са му предоставени безвъзмезно на хартиен
носител в ясна и разбираема форма, на български език, 1. информация във връзка
със стандартен европейски формуляр, 2. разяснения, които са им дали възможност
да преценят доколко предлагания ДК съответства на неговите потребности и
финансово състояние, 3. разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат
върху тях, в това число последиците в случай на просрочени плащания за тях.
Установява се от Декларация
от 07.04.2012г. от Т.С.С., че той се съгласява да предостави на кредитора
личните си данни с цел проучване и проверка преди сключване на договора между
страните.
Установява се от Общи условия
към договор за кредит *** *** и *** ***
мах за физически лица, версия 01.08.2011 г., оформени на 2 страници, че същите
не са подписани от ответника. Установява се от т. 2.1. от ОУ, че въз основа на
попълнена бланка от проекто - договор, и при положение, че са изпълнени
условията, определени от ДК и ОУ, кредиторът
се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания от клиента размер/според
т.IV и т.V на ДК/, а
клиентът се задължава да върне ката предоставените парични средства заедно с
лихвите при условията в ДК, в ОУ и Известието за одобрението на кредита, което
е неразделна част от ДК. Установява се от т. 2.2. от ОУ, че Кредитора, чрез
упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента проектодоговора .
Клиента е длъжен да допълни и провери всички съществени клаузи и данни, с
изключение на тези , които се допълват от кредитора след одобряване на кредита.
Съгласно т. 2.3. изр. 4 от ОУ, че кредиторът допълва договора с конкретните
параметри на кредита, с което клиентът се съгласява изрично и изпраща на
клиента екземпляр от попълнения и подписан от кредитора екземпляр на договора,
ведно с известието за одобрение на заема, както и погасителен план за вноските
по кердита. Установява се от т. 2.3. изр. 5 от ОУ, че подписаният от клиента
проекто - договор влиза в сила от момента на подписването му от кредитора,
която дата е датата на сключване на договора. Установява се, че правото на
отказ на клиента от договора е уредено в т. 2.4 от договора, като е обвързано с
преклузивен срок от 14 дни от сключване на договора. Установява се от т. 2.6 от
ОУ, че клиентът поема задължение да погасява кредита на равни месечни вноски, в
размер и срокове, определени с погасителен план, неразделна част от договора и
съдържащ се в известието за одобрение на заема. Установява се, че в т. 3 от ОУ
е уредено едностранното право на кредитора да променя ГПР по договора, като в
клаузите не е обяснено значението на абревиатурата. Установява се, че в т. 4 от
ОУ са уредени годишен процент на разходите без използване на абревиатура,
договорно възнаграждение/годишен лихвен процент, като е посочено, че процента
на годишната лихва е посочен в т. V от договора, общият размер на договорното
възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план на база
лихвения процент по договора, крайната стойност на договорното възнаграждение
се определя в договора, лихвата по заема да се изчислява ежедневно върху
остатъка от непогасената главница за периода на ползване на заема и започва да
тече от датата на усвояване на заема. Установява се от т.5.5 от ОУ, че при
нарушения на задълженията по чл. 5, наименован в ОУ - права и задължения на
клиента, както и на което и да е друго задължение по кредита, с изключение на
просрочие вноските по погасителен план, че клиентът дължи неустойка в размер на
50 % от размера на кредита. Установява се от т. 6 от ОУ, че в същият е уредено
погасяването на задълженията по договора, като повторно клиентът се е задължил
да заплаща вноските съгласно погасителен план, неразделна част от известието за
одобрение. Установява се от т. 8 от ОУ, че в същата е уредено прекратяването на
договора, както и санкциите за клиента, в това число неустойка по 8.4 в размер
на 50 % от размера на заема при прекратяване на договора поради просрочие на
плащане от страна на клиента на което и да е парично задължение по договора.
Установява се от представения по делото стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ,
че същият е подписан от служител на ищцовото дружество, но не е подписан от
ответника.
Видно от представеното по
делото известие за одобрение към договор за кредит №*** /л.35/ че със същото,
подписано на 12.04.2012 г. от служител на ищеца, дружеството е уведомило ответника,
че искането му за кредит е одобрено, като са посочени параметрите посочени в т.
V от договора. Видно от известието, че погасяването на заема следва да се
извършва ежемесечно при спазване на представения в Приложение № 1 погасителен
план по посочена банкова сметка.
***редит № *** от
12.04.2017г., който е подписан от служител на ищцовото дружество, но не е
подписан от ответника по делото, в него са определени дължимите погасителни
вноски за главница и лихва по договора за кредит.
Установява се от
промоционални оферти за извънсъдебно уреждане на задължения с опрощаване на
неустойка, покана за кредитен съвет и договаряне на извънсъдебно споразумение
за уреждане на дълга-2 броя и оферта за извънсъдебно преструктуриране на
дълга/л.36-39 от делото/, че ответника е канен няколко пъти от ищеца да уредят
извънсъдебно вземането по кредита, като са посочвани различни дължими суми и
предложения за отстъпки.
Не е спорно между
страните и се установява от Преводно нареждане от 11.04.2012г., че *** е
превело на Т.С.С. сумата от 500 лв. на основание посочен № *********.
Видно от Извлечение
по сметка по договор за кредит № ********** от 10.08.2016г. Т.С. е уведомен от ***,
че платените от него суми по кредита е в размер на 812,00 лв., а остатъка от
задължението е в размер на 823,29 лв.
Не е спорно между страните и се установява от разписки за
получаване на парични средства и вносни бележки/л.41-43 от делото/, че
ответника е платил на ищеца общата сума от 812 лв. по договор № ***.
Съдът възприема
заключението на съдебно-икономическата експертиза като компетентно,
безпристрастно, обективно и обосновано. От него се установява, че платените
суми от Т.С.С. от отпуснатия кредит в размер на 500,00 лв. по Договор за кредит
№ *** от 10.04.2012 г. са в общ размер 812,00 лв. С платените от ответника суми са погасени
следните задължения: Главница-330.69 лв.
Лихва 330,41 лв, Лихва за забава 150,90 лв. Неплатените суми са в размер на
254,52 лв,, в т.ч.: Главница -169,31 лв
и Лихва 85,21 лв.Поради просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 каледарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит./чл.8.3.1/.Кредита е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 02.04.2013 г. След прекратяване на Договора за кредит,
остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми, като в
този случай върху целия размер на кредита се начислява неустойка в размер на 50
процента, /чл.8.4./ Дължимата неустойка е в размер на 127.26 лв. /254,52 лв. х
50%/
Общо задължението по Договор за кредит № *** от 10.04.2012 г., отпуснат
на Т.С.С. е в размер на 381,78 лв.Лихвата за забава е определена в чл.8.1 от
Договора за кредит и е в размер на лихвата за редовна главница /ГЛП/, изчислена
за всеки ден забава върху размера на просрочената главница от вноската заедно с
обезщетение за забава в размер на ОЛП + 10 процента годишно, изчислено за всеки
ден забава върху размера на просрочената вноска. Договорната лихва /лихвата за
редовна главница/ се изчислява за всеки ден забава върху размера на просрочената
главница от вноската. Обезщетението за забава се изчислява за всеки ден забава
върху размера на просрочената вноска. Превишението на уговорената в процесния договор за кредит лихва за
забава, спрямо законната лихва за процесния период е е от 21,76 пъти до 22,05
пъти. Годишния процент на разходите /ГПР/ на одобрения кредит в размер на
500,00 лв. е 463,45 %. Превишението на уговорения в процесния договор за кредит
ГПР, спрямо законната лихва за процесния период е отразено е от 45,62 пъти до
46,21 пъти.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 254,52 лв.-главница :
Безспорно се установява от представения по делото договор
за кредит № ***, сключен между страните на 10.04.2012 г., че същият има
характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Видно от съдържанието на договора, че по силата на
постигнатото между страните съгласие ищцовото дружество "***" ***, ***,
в качеството на кредитор е предоставило на ответника Т.С.С., в качеството на клиент
сумата от 500 лв., а последния се е задължил да заплати извършването на
предоставената финансова услуга чрез периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Видно от договора, че същият е подписан от ответника и от
представител на ищцовото дружество.
Сключването на договора не е спорно между страните. Ответника обаче е
противопоставил правоизключващи възражения за нищожността на договора за кредит
№ ***, сключен между страните на няколко алтернативни основания: нищожност
поради противоречие на договора със закона при условията на чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, нищожност на уговорката за лихва като противоречаща на добрите нрави и поради наличие на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП в същия.
Договорът за
кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената
легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Договорът
за кредит е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по силата на чл. 1, ал.
1, т. 7 от ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки. Регламентацията
на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните
институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което
разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение
в чл. 430, ал. 1 ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Ищцовото дружество няма качеството и статута на Банка
по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а представлява финансова институция, която по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби
следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът
за кредит както и останалите търговски
сделки се подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ
и в специалния Закон за потребителския кредит не са предвидени особени правила
за сключването и действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в
редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г.,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е
определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с
оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата
реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът
е недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10 годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин, т. 11 условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит, т. 20 - наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден. Съдът намира, че в т. V от договора са отразени голяма част от
съществените реквизити на договора, а именно: общия размер на кредита съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал.
1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, но не съдържа останалите изискуеми от
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11-12 и т. 20 ЗПК реквизити, тъй като липсват
липсва клауза относно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, липсва информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
липсва клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване. Действително, в представените по делото Общи условия
версия 01.08.2011 г. съществуват клаузи, които, ако същите са неразделна част
от договора между страните, биха дали основание на съда да приеме, че между
страните е постигнато съгласие и относно посочените по - горе като липсващи
съществени елементи на договора. При липса на доказателства представените по
делото Общи условия да съставляват неразделна част от договора следва да се
приеме, че по делото не е доказано наличието на съществени елементи от
съдържанието на договора, имащи отношение към неговата действителност.
Съдът приема също, че е налице липса на съгласие между
страните и относно елементите на договора, визирани в разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 7 - т. 10 вкл. от ЗПК, описани в раздел V от договора, които
законодателят приема също за съществени елементи от договора. Безспорно се
установява по делото, че на ответника е предоставена от служител на ищцовото
дружество бланка на проекто - договор, която същия е подписал, като е попълнил
преди да се подпише в т. IV от договора
само сумата, която иска да получи в заем, максималния срок, в който ще върне
заетата сума, максималния размер на месечната вноска и дата на погасяване на
вноската по заема. Видно е, че съобразно
действащите за дружеството към момента на сключване на договора Общи условия
служител на дружеството е вписал в договора приблизителен ГПР в т. IV на договора след подписването му от ответника, както и че
всички реквизити в т. V на договора са вписани в договора от друг служител на
дружеството след одобряване на кредита, като според ищеца договорът се счита
сключен при допълненото съдържание на договора, считано от датата на
подписването му от служителя на дружеството след одобряването му. Следователно,
между страните не е налице постигнато предварително съгласие относно вписаните
в договора съществени елементи на договора, посочени в същия, а именно: общо
задължение – 915,62 лв., като е посочен ГПР – 463,45 %, годишен лихвен процент 211,09
%, лихвен процент на ден - 0,58 %, тъй като тези клаузи на договора са нанесени
в същия от служител на ищцовото дружество след като е подписан проекто -
договора от ответника. За да се приеме, че ответника е направил писмено
предложение за сключване на договор, с което е обвързана, следва предложението
й към ищцовото дружество, в случая проекто - договорът да е съдържал всички
съществени елементи на договора преди да е подписан от същия. След като ответника
е подписал договора при липса на вписани данни в същия относно посочените по -
горе съществени елементи от съдържанието на договора не може да се приеме, че е
налице съвпадане на насрещни волеизявления на страните относно съществените
елементи на договора, посочени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
от ЗПК. При тези правни изводи следва
да се приеме, че договорът за кредит, сключен между страните на 10.04.2012 г. е
нищожен при условията на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК и не е породил валидно правно действие между страните.
С оглед
изложените по - горе правни изводи за нищожност на договора не следва да се
обсъждат алтернативните основания за нищожност на договора, въведени с исковата
молба. Наведените възражения за нищожност на клаузата за лихва като
противоречаща на добрите нрави са ирелевантни към предмета на настоящия спор,
тъй като не е налице претеция за лихва, а само за главница и неустойка. При
наличие на извод за нищожност на договора за кредит, то същото би могло да бъде
основание за самостоятелна претенция в друго самостоятелно производство, но в
настоящото съдът не може да се произнесе по платените от ответника лихви по
договора за кредит.
Съгласно чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Предвид гореизложеното и съобразно заключението на
съдебно-икономическата експертиза неплатеното задължение на чистата стойност на
кредита е в размер на 169,31 лв., за която сума съдът намира искът за
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до предявения
размер на претенцията от 254,52 лв. следва искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 127,26 лв.-главница :
Както беше посочено по-горе когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното, съдът намира че предявения иск за неустойка е неоснователен
и недоказан в целия си предявен размер и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 111,83 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 77,61
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищеца да бъде осъден да
плати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице в размер на 250,44 лв. съразмерно с отхвърлената част на
исковата претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на
ответника Т.С.С., ЕГН **********,***,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
***, представлявано от ***, *** и *** – Управители, сумата 169,31 лева, представляващи задължение за главница по договор
за кредит ***/10.04.2012г. в едно със законната лихва от 17.08.2014г. до
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2743/07.11.2014
по ч.гр.д.4655/2016 по описа на РС-Плевен, а
за разликата до предявения размер от 254,52 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ***, представлявано от ***, *** и *** – Управители против Т.С.С., ЕГН **********,***, *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 127,26 лева, представляваща неустойка по
договор за кредит ***/10.04.2012г. в едно със законната лихва от 17.08.2014г.
до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2743/07.11.2014 по ч.гр.д.4655/2016 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.С.С., ЕГН **********,***, ***
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
представлявано от ***, *** и *** – Управители, сумата от 111,83 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.4655/2016
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК Т.С.С., ЕГН **********,***, *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, ***, представлявано от ***, *** и *** – Управители,
сумата от 77,61
лв. направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано
от ***, *** и *** – Управители ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.С., ЕГН **********,***, ***,
сумата от 250,44 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: