№ 1053
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100901073 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Г.К.“ АД твърди, че е дружество, специализирано в инфраструктурното
строителство и реализирало редица проекти в областта на транспортната инфраструктура,
текущи ремонти на пътища, улици, тротоари и алеи, зимно поддържане на възстановителни
работи на пътни обекти, вертикални планировки, озеленяване, благоустройство, ремонти и
изграждане на водоснабдителни, водопроводни и канализационни мрежи и изграждане на
топлопреносни мрежи.
На 27.01.2017г. между страните е бил сключен Договор за възлагане на строително-
монтажни работи, съгласно който ответникът „Г.И.“ ООД в качеството си на възложител е
възложил на ищеца, изпълнител, извършването срещу заплащане и при условията на
екслузивитет на възстановяване на пътни настилки след отстраняването на аварии на
територията на Столична община. Договорът е бил сключен за срок от 26 месеца с опция за
продължаване при продължаване на Договор № 7231 от 25.01.2017г., сключен между
ответника и „С.В.“ АД и с предмет извършване на аварийна поддръжка, строително
ремонтни и строително монтажни работи на водопроводната мрежа на територията на
Столична община.
1
В договора е бил предвиден специфичен ред за възлагане на СМР – с възлагателно
писмо с конкретно съдържание, изпратено до ищеца най-малко 3 работни дни преди
започване на СМР и при потвърждение за възможността за изпълнение в срок от 48 часа.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора предаването и приемането на извършените работи се е
осъществявало с приемо-предавателни протоколи и актове, подписани от представители на
страните. В срок до трето число на месеца се е представяла справка за изпълнените СМР
през предходния месец и в срок от два месеца от получаване на справката ответникът е бил
длъжен да направи оглед на представените за приемане работи и в случай, че няма
забележка и работите са приети от „С.В.“ АД, ответникът е следвало да изготви и изпрати
на ищеца Акт обр. № 19 за приемане и остойностяване на работите. СМР са се изплащали от
ответника в срок от 45 дни от приемане на издадената от ищеца данъчна фактура за
стойността на работите по съответния Акт обр. № 19.
Съгласно чл. 21 от договора ответникът е дължал неустойка от 0.1% за всеки работен
ден закъснение, ако е забавил плащането на дължимата сума по договора, а съгласно чл. 6,
ал. 2 - при закъснение в приемането на работата от страна на ответника той е дължал
неустойка от 0.1% на ден от стойността на просрочената сума, но не повече от 10%.
С Договор за водоноски от 27.01.2017г. ответникът, в качеството си на възложител, е
възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, доставянето на питейна вода за
обществено ползване, за миене, продухване и водоснабдяване, осигурена с два броя
водоноски, срещу месечна абонаментна такса за срока на договора за всяка една водоноска.
Съгласно условията на договора при всеки конкретен случай ответникът е възлагал
доставянето на питейна вода чрез възлагателно писмо-поръчка, което е следвало да бъде
получено от ищеца не по-късно от 48 часа преди датата на изпълнение. Извършената в
изпълнение на договора работа е следвала да бъде отчетена до 12.00 часа на следващия
работен ден, а ответникът е бил длъжен да я приеме незабавно. Ищецът е предоставял на
ответника до 10-то число на всеки календарен месец протокол за отчитане и заплащане на
извършената работа за предходния месец, съставен на базата на предадените дневни отчети.
След подписване на протокола от ответника ищецът е съставял фактура за неговата
стойност, платима в 5-дневен срок от издаването й. При закъснение е била дължима
неустойка от 0.1% на ден от стойността на просрочената сума.
Страните са постигнали договорка отчитането на изпълнените СМР и предоставените
услуги в изпълнение на двата договора да се извършва едновременно.
През месец септември 2018г. ответникът е преустановил заплащането на изпълнените
и приети СМР, като са налице извършени, но неплатени СМР и предоставени услуги за
времето от месец май до месец септември 2018г.
По-конкретно за месец май 2018г. за двата договора е била издадена данъчна
фактура № ********** от 10.09.2018г. за сумата от 34 268. 12 лева с ДДС (29 833. 12 лева
по Договора за аварии и 4 435 лева по Договора за водоноски), подписана като приета от
М.Г. за ответника; за месец юни 2018г. за двата договора е била издадена данъчна фактура
2
№ ********** от 10.10.2018г. за сумата от 38 661. 42 лева с ДДС (34 275. 44 лева по
Договора за аварии и 4 385. 98 лева по Договора за водоноски), подписана като приета от
М.Г. за ответника; за месец юли 2018г. за двата договора е била издадена данъчна фактура
№ ********** от 10.10.2018г. за сумата от 47 205. 65 лева с ДДС (42 721. 13 лева по
договора за аварии и 4 484. 52 лева по Договора за водоноски), за която е бил съставен и
подписан протокол за предаване от 02.11.2018г.; за месец август 2018г. за двата договора е
била издадена данъчна фактура № ********** от 14.11.2018г. за сумата от 44 561. 41 лева с
ДДС (40 174. 31 лева по Договора за аварии и 4 387. 10 лева по Договора за водоноски), за
която фактура е бил съставен и подписан протокол за предаване от 16.11.2018г.; както и за
месец септември 2018г. за двата договора е била издадена данъчна фактура № ********** от
11.12.2018г. за сумата от 29 001. 60 лева с ДДС (24 166. 40 лева по Договора за аварии и
4 835. 20 лева по Договора за водоноски), за предаването и получаването на която фактура е
бил съставен и подписан протокол за предаване от 14.12.2018г.
Ищецът иска да бъде осъден ответникът да плати сумите за изпълнените СМР и
предоставени услуги – 171 170. 40 лева по Договора за възлагане на строително-монтажни
работи от 27.01.2017г. Договор за аварии) и 22 527. 80 лева по Договора за водоноски от
27.01.2017г.
Претендира се още присъждането на 2 019. 22 лева неустойка за забава по чл. 6, ал. 2
от Договора за аварии, при закъснение в приемането на работата от страна на ответника за
плащанията за месеците май, юни, август и септември, съответно 20, 22, 1 и 26 дни забава, с
дължима неустойка поотделно от 596. 66 лева, 754. 06 лева, 40.17 лева и 628. 33 лева, както
и 102 909. 27 лева неустойка за забава по чл. 21 от Договора за аварии, при закъснение за
плащането от страна на ответника съответно за месеците май, юни, юли, август и
септември, съответно 617, 612, 602, 594 и 577 работни дни забава до 21.05.2021г., с дължима
неустойка поотделно от 18 407. 04 лева, 20 976. 57 лева, 25 718. 12 лева, 23 863. 53 лева и
13 944. 01 лева.
По Договора за водоноски, при закъснение в приемането на работата и при
плащанията се претендира неустойка от 0.1% за всеки от месеците – общо 13 516. 15 лева,
съответно 2 736. 40 лева, 2 684. 22 лева, 2 699. 68 лева, 2 605. 94 лева и 2 789. 91 лева, за 617,
612, 602, 594 и 577 дни просрочие.
С оглед трайното неизпълнение на договорните задължения на ответника и на
основание чл. 1, ал. 1 от Договора за аварии, ищецът се е възползвал от правото си да не
изпълнява възлаганите от страна на ответника строително-монтажни работи, като всички
последствие направени възлагания са били отказвани в рамките на договорно предвидения
за това срок от 48 часа от получаване на възлагането.
На 27.01.2017г. между страните е бил сключен още Договор за възлагане на
строително-монтажни работи за линейни обекти, съгласно който ответникът в качеството си
на възложител е възложил на ищеца, изпълнител, извършването срещу заплащане на
възстановяване на пътни настилки за линейни обекти за срок от една година. С Анекс № 1
от 26.01.2018г. срокът на договора е бил продължен за още една година.
3
В договора е бил предвиден специфичен ред за възлагане на СМР – с възлагателно
писмо с конкретно съдържание. Предаването и приемането на извършените работи се е
извършвало с приема-предавателни протоколи и актове, подписани от представители на
страните, като ищецът е следвало да изготви протокол за установяване и заплащане на
извършените видове СМР (Акт обр. 19), а ответникът е бил длъжен в срок до 20 число на
месеца, в който са били изпълнени СМР, да извърши оглед и да подпише протокола, ако
няма забележки. Изпълнените и приети работи са подлежали на заплащане в срок от 45 дни
от приемането на данъчната фактура за тяхната стойност. Видно от текста на чл. 21 от
Договора за линейни обекти ответникът е дължал неустойка в размер на 0.1% за всеки
работен ден закъснение, ако забави плащането на сума по договора, но не повече от 10% от
стойността на тази сума.
Въз основа на този договор на ищеца е било възложено изпълнението на обект
„Главен канализационен клон VІ-битов и дъждовен (по бул.“******* *******“ от
ул.“Единство“ до бул.“******* *******, кв. „Бенковски“, район „Сердика“)“. За изпълнение
на възложените СМР е бил съставен протокол от 16.04.2018г., надлежно подписан от
упълномощен представител на ответника – инж. А. С.. Била е подписана и Сметка обр. 22
№ 8 от 02.05.2018г. за заплащане на действително извършени СМР и въз основа на сметката
от ищеца е била издадена данъчна фактура № ********** от 02.05.2018г. за сума от 12 110.
50 лева с ДДС.
Въз основа на този договор на ищеца е било възложено изпълнението на обект
„Проектиране на уличен канал и изместване на съществуваща площадкова канализация за
ново ОДЗ (сега ЦДГ-1) от ОК 306 до ОК 300 – ул. „Варна“, от ОК 300 до ОК 397 –
ул.*******“, от ОК 297 до ОК 384 – ул.“Зорница“, кв. „Курило“, гр. Нови Искър“. За
изпълнение на възложените СМР е бил съставен протокол, надлежно подписан от
упълномощен представител на ответника – инж. Т. Б.. Били са подписани Протокол № 1 и
Сметка обр. 22 № 1 от 01.06.2018г. за заплащане на действително извършени СМР и въз
основа на сметката е била издадена данъчна фактура № ********** от 01.06.2018г. за сума
от 43 629. 50 лева с ДДС.
Въз основа на същия договор на ищеца е било възложено изпълнението на обект
„Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в ЦГЧ на гр. София –
Зона 2 – подземна инфраструктура – В и К мрежи, етап 1 – по ул.“Иван Вазов“ от
бул.“Васил Левски“ до ул.“Г.С. Раковски““. За изпълнение на възложените СМР е бил
съставен Протокол № 1 от 01.08.2018г., надлежно подписан от упълномощен представител
на ответника – инж. К.Д.. Била е подписана и Сметка обр. 22 № 1 от 01.08.2018г. за
заплащане на действително извършени СМР и въз основа на сметката от ищеца е била
издадена данъчна фактура № ********** от 01.08.2018г. за сума от 5 638. 24 лева с ДДС.
Ищецът претендира заплащането и на тези суми, общо 61 378. 24 лева.
Ищецът претендира още сумата от общо 6 137. 82 лева неустойка по чл. 21 от
Договора за линейни обекти в максималния уговорен размер при допуснатата забава
4
съответно от 17.06.2018г. (1 211. 05 лева), от 15.07.2018г. ( 4362. 95 лева) и от 14.09.2018г.
(563. 82 лева) върху сумите по отделните фактури.
Иска се присъждането и на лихви за забава върху общия размер на сумите от датата
на исковата молба (16.06.2021г.) и направените по делото разноски.
Още с първоначално подадения отговор ответникът „Г.И.“ ООД е оспорил
предявените искове.
По отношение на претенциите на ищеца по Договора за аварии е възразено, че
работата не е извършена качествено и в срок и не е била приета от страна на възложителя.
Възлаганията са били санкционирани от „С.В.“ АД. Договорът за аварии е бил сключен с
цел осигуряване на точното изпълнение на Договор № 7231 за извършване на аварийна
поддръжка, строително-ремонтни и строително монтажни работи на около 30% от
водопроводната мрежа на територията на Столична община с възложител „С.В.“ АД и
изпълнител ответникът. Неточното изпълнение от страна на ищеца е довело до прекратяване
на договора за аварии съгласно уведомление изх. № 184 от 28.10.2018г. Представените
протоколи не доказват, че работата е била изпълнена. Касае се за частни документи без
обвързваща съда материална доказателствена сила (Решение № 126 от 02.08.2016г. по т.д. №
2411/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 68 от 11.07.2016г. по т.д. № 1170/2015г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о.). Липсват приемателни протоколи за извършената работа през м.юли и м. август
2018г. Тези протоколи следва да се приемат и за междинни – преди „С.В.“ АД да извърши
контролна проверка по изработеното. Фактурите също нямат характер на актове за приемане
на работата по СМР по смисъла на ЗУТ (Решение № 216 от 02.08.2016г. по т.д. №
2411/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Налице са съществени разлики в квадратурата на отчетената от ищеца работа спрямо
приетата за изпълнена от „С.В.“ АД. Съгласно клаузата на чл. 6, ал. 3 от Договора за аварии
страните са уговорили, че при разлики в квадратурата при изпълнение на възложената
работа до 10% същата се приема и заплаща от възложителя така, както е възложена и
заплатена от „С.В.“ АД. В случая отчетените от ищеца количества не съответстват на
признатите от „С.В.“ АД.
Налице са недостатъци в качеството на изработеното, които не са могли да бъдат
открити при обикновения начин на приемане на работата. В случая положените материали и
дебелината на изработеното не са съответствали на качеството, гарантирано от изпълнителя
в чл. 15 от договора. След получаване на исковата молба ищецът е извършил нарочен
технологичен контрол за качеството на строителството и на материалите чрез вземане на
проби за лабораторни изследвания и се установило, че не е налице достатъчна дебелина на
положената асфалтова настилка. Отговорът следва да се приеме като уведомление по чл. 265
от ЗЗД на ищеца за установени скрити недостатъци. На основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
изпълнителят няма право на пълния размер на претендираното възнаграждение.
Възнаграждението трябва да бъде намалено със стойност, равна на разликата в стойността
5
на претендираното възнаграждение и пазарната стойност на реално извършеното.
По отношение неустойката по чл. 6, ал. 2 от Договора за аварии се възразява, че
липсва забава в приемането на СМР, тъй като работата не е изпълнена съгласно поставените
възложения. По повод неточното изпълнение с покана изх. № 342/02.10.2018г. на ищеца е
била изпратена фактура № *********/28.09.2018г. за сума от 13 947. 84 лева с ДДС и
фактура № *********/28.09.2018г. за сума от 81 652. 28 лева с ДДС, с които на основание
чл. 22 от Договора за аварии са били наложени неустойки за забава, неточно изпълнение на
СМР и некоректни отчети. Ответникът е имал право да не приеме лошо изпълнената работа
и не е възникнало задължение за приемане. Ищецът е неизправна страна и неустойка не е
дължима (Решение № 450 от 21.10.2010г. по т.д. № 505/2009г. на ВКС, ТК, ІІІ г.о.).
Относно претенциите за неустойка по чл. 21 от Договора за аварии и чл. 9 от
Договора за водоноски се възразява, че клаузата на чл. 21 е нищожна поради нарушение на
добрите нрави (Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г.). Присъждане на неустойка в размер
на 103 001. 16 лева би надхвърлило присъщите на договорната неустойка обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции. Ответникът е направил възражение по чл. 90 от ЗЗД,
тъй като ищецът не е изпълнил множество възлагания още от периода от 07.2017г. (покана
за доброволно изпълнение изх. № 342/02.10.2018г.). В последствие Договорът за аварии е
бил прекратен.
Относно претенциите на ищеца по Договор за възлагане на строително-монтажни
работи за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти ответникът е възразил, че са
неоснователни. По фактурата от 02.05.2018г. се касае за некачествено изпълнение
(пропаднала настилка), а по останалите две фактури – с покана за доброволно изпълнение с
изх. № 342/02.10.2018г. е било извършено прихващане със сумата от 95 600.12 лева по
фактура № *********/28.09.2018г. за сума от 13 947. 84 лева с ДДС и фактура №
*********/28.09.2018г. за сума от 81 652. 28 лева с ДДС. Извършен е бил технологичен
контрол на качеството на строителството и материалите и се е установило, че не е налице
достатъчна дебелина на положената асфалтова настилка. И тук се възразява за уведомление
по чл. 265 от ЗЗД с отговора за установените скрити недостатъци, при възражение
претендираното възнаграждение да се намали – до размера на пазарната стойност на реално
извършеното.
С оглед неоснователността на главниците вземания, неоснователно се явява и
акцесорното вземане за мораторна неустойка в размер на 6 137. 82 лева.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на неустойките, чиято
изискуемост е настъпила повече от три години преди подаване на исковата молба (чл. 111 от
ЗЗД).
При условия на евентуалност – в случай, че съдът намери за основателни някоя или
някои от претендираните от ищеца суми, ответникът прави възражение за прихващане на
тези суми с насрещно вземане на страната, обективирано във фактурите от 28.09.2018г. в
размера, останал непогасен след извършеното на 02.10.2018г. извънсъдебно прихващане –
6
46 332. 38 лева. Излагат се конкретни обстоятелства по съществуването и изискуемостта на
неустоечните вземания – вземането за неустойки по фактура № **********/28.09.2018г. е
била издадена за неизпълнени възлагания в периода м. юли 2017г. – м. декември 2017г.,
описани подробно в приложения към нея (множество възложения със срок, при
възстановяване на следващ ден или след това и изцяло неизпълнено възложение № 909702
със срок 25.08.2017г., отстраняване на забележки, и неустойка за необкантена настилка), а
тези по фактура № **********/29.08.2018г. – неизпълнение на ищеца по всички описани в
приложения към нея възложения (забава, лошо изпълнение, необкантени настилки,
некоректно отчитане, неизвозени отпадъци, некачествено възстановена настилка).
При условия на евентуалност, ако съдът отхвърли възражението за прихващане
направено по-горе, ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 95 600.12
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договора на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД – сбор от сумите по представени фактури, издадени от „С.В.“ АД като санкции за
периода от м.юни 2017г. до м.август 2018г.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме основателна някоя или
някои от претендираните от ищеца суми, ответникът прави възражение за прихващане с
вземанията на ответника за надплатени суми по отношение на констатираните съществени
разлики в квадратурата на отчетената работа спрямо приетата като изпълнена от „С.В.“ АД.
В периода м. януари 2017г. до месец май 2018г. отчетените от ищеца количества не
съответстват на признатата квадратура от „С.В.“ АД.
Претендират се разноските по делото.
С допълнителната искова молба ищецът изцяло поддържа направените в
първоначалната си искова молба твърдения.
Отговаря на възраженията на ищеца във връзка с Договора за аварии – че работата е
приета и не са налице рекламации относно проявили се във времето недостатъци.
Евентуално наложени санкции от страна на „С.В.“ АД са неотносими. По отношение на
възраженията относно изпълнената квадратура е приложима разпоредбата на чл. 264, ал. 3
от ЗЗД. Идентични аргументи се правят и относно качеството на изработеното. Подробно се
изясняват обстоятелствата по възлагания 930684, 930113, 934045, 933586, 934441, 933943,
935113. Отрича се да се касае за нищожни неустоечни клаузи, както и възражението по чл.
90 от ЗЗД.
С допълнителната искова молба се поддържат и претенциите по Договора за линейни
обекти, за които има приемане. Липса извършено извънсъдебно прихващане, но ответникът
фактически признава дължимост на сумите по фактурите, за които твърди прихващане. И
материалите и дебелината на положената настилка не представляват скрити недостатъци.
Оспорва се възражението за погасителна давност.
Ищецът оспорва дължимост на неустойки по издадените от ответника фактури.
Неустойките не са уговорени между страните. Клаузите на договора със „С.В.“ не намират
7
приложение в отношенията между страните. Отново е изложена последователността на
развитие на отношенията между страните по Договора за аварии. Отрича се допусната
забава, а всяка евентуално допусната забава се дължи на метеорологични условия –
обстоятелство, изрично предвидено в процесните договори (чл. 2, ал. 2 от Договора за
аварии и чл. 3, ал. 3 от Договора за линейни обекти). Оспорва се реализиране на договорна
отговорност на ищеца във връзка с възражението на съдебно прихващане, както и вземане
на ответника за надплатени суми при разлика в квадратурите. Последното възражение е без
посочен размер, при неотносимост на отношенията на ответника със „С.В.“ АД.
Потвърждава се и искането за присъждане на направените разноски, включително във
връзка с водено обезпечително производство на бъдещи искове.
Претенциите на ищеца са били уточнени с молба – уточнение вх. №
11807/01.03.2022г., към която е била приложена и окончателната справка по чл. 366 от ГПК
С допълнителния си отговор ответникът поддържа оспорванията, възраженията и
правните си доводи.
Относно твърдението на ищеца за приложимост на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД ответникът
се позовава на разрешението по Решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. и др. Относимо е приемането на работите от „С.В.“ АД, както и изобщо се
обосновава относимост на този договор в отношенията между страните. Поддържа се
възражението по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД да се иска намаление на възнаграждението.
Поддържат се и възраженията срещу конкретни възлагания, за нищожност на неустойка и по
чл. 90 от ЗЗД, както и възраженията за прихващане. В отговора подробно се цитира още
съдебна практика и се развиват съображения по същество на спора.
Съгласно молба вх. № 12040 от 01.03.2020г. на ответника по отношение на
възражението за прихващане със сумата от 46 332. 38 лева е заявено, че се поддържа при
последователност (условията на поредност), описана от самия ищец в исковата молба до
достигане на размера от 46 332. 38 лева, което е и за сумата от 95 600. 12 лева, също
предявена като възражение. Надплатеното във връзка с констатирани съществени разлики в
квадратурата на отчетената от ищеца работа спрямо приетата за изпълнена от „С.В.“ АД е
уточнена на 49 923. 77 лева, като възражението за прихващане да бъде уважено с
претендираните от ищеца суми в последователност (при условията на поредност), описана
от самия ищец в исковата молба до достигане на размера от 49 923. 77 лева.
В писмените бележки по същество последното възражение относно разликата в
квадратурата за периода м. януари 2017г. до месец май 2018г. е уточнено в размер на 21 532.
82 лева, съответно на техническата експертиза.
8
По предявените искове
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност пътно строителство,
водопроводно и канално строителство, високо и ниско строителство, както и всякакъв друг
вид строителна дейност, а ответникът – дружество с предмет на дейност строителна дейност
в страната и в чужбина, инженерингови услуги, строително-ремонтни услуги.
На 27.01.2017г. между страните е бил сключен Договор за възлагане на строително-
монтажни работи (Договор за аварии).
Съгласно договора ответникът, възложител, е възложил на ищеца, изпълнител, да
извършва срещу заплащане възстановяване на пътни настилки след отстраняването на
аварии на територията на Столична община (чл.1 от договора). Съгласно клаузата на чл. 1,
ал. 4 от договора, неразделна негова част са били всички процедури и правила съгласно
Техническо задание, Общи и Специфични условия на Договор № 7231/25.01.2017г.,
сключен между ответника и „С.В.“ АД, както и Приложение № 2 (процедура за
фактуриране) и Приложение № 7 (последователност на процесите при проверка на
протоколи и екзекутиви). Договорът от 27.01.2017г. е бил сключен за срока на Договор №
7231/25.01.2017г.
Възлагането от страна на възложителя по договора е било съгласно възлагателно
писмо, изпращано по факс или електронна поща с конкретно посочено съдържание. Липсата
на отговор (изрично потвърждаване или изрично съгласие) в срок от 48 часа от възлагането
се е приемало за съгласие на изпълнителя с възлагането (клаузата на чл. 1).
Срокът за изпълнение на всяко отделно възлагане е започвал да тече при наличието
на подходящи метеорологични условия за изпълнение на възложените строително-
монтажни работи. При неблагоприятни метеорологични условия, температура на въздуха
под 5 градуса, наличие на валежи от дъжд или сняг, наводнени повърхности, които не
позволяват извършването на възстановителни работи по пътна и тротоарна настилка, срокът
на изпълнение се е удължавал със съответния брой дни забава (чл. 2, ал. 2 от договора).
Предаването и приемането на извършените работи се е извършвало с приемо-
предавателни протоколи и актове, подписани от представители на страните (чл. 2, ал. 2).
Съгласно клаузата на чл. 5 изпълненият обем СМР, подлежащ на заплащане е
трябвало да се отчита и заплаща въз основа на протокол за установяване и заплащане на
действително извършените видове СМР от началото на изпълнението - Акт обр. 19,
придружен с двустранно подписана подробна количествена сметка, подписани от
представители на страните. При поискване от възложителя изпълнителят е представял
декларация за съответствие, сертификати за качество и протоколи от изпитване на ядки и
9
топла смес на всички материали, вложени в строителството, които да отразяват цялото
количество вложен материал в обекта.
Съгласно клаузата на чл. 6, ал. 1 до 3-то число на месеца изпълнителят е изготвял и
предоставял на възложителя справка за изпълнените СМР през предходния месец; в срок не
по-късно от два месеца от получаване на справката възложителят е бил длъжен да направи
оглед на представените за приемане работи и в случай, че няма забележка и работите са
приети от „С.В.“ АД, да изготви и изпрати на изпълнителя Акт обр. 19 за фактуриране на
приетите работи. Възложителят е имал право да не приеме работата при всички случаи на
неточно, некачествено или забавено изпълнение. При разлика в квадратурата при
изпълнението на възложената работа до 10% тя се е приемала и заплащала от възложителя
така, както е била възложена и заплатена от „С.В.“ АД (чл. 6, ал. 3).
Съгласно клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора възложителят е заплащал извършените
СМР в срок от 45 дни след приемането на данъчна фактура, издадена в съответствие с
условията на договора, едновременно с дължимия ДДС.
Изпълнителят не е носил отговорност за пропадане на настилка вследствие на
некачествено уплътнена основа (обратен насип), направен от възложителя, при условие, че
след всяко отнемане на материал за полагане на съответната настилка основата бъде
подготвена (трамбована) за полагане на същия (чл. 17 от договора).
При забава в срока за приемане на работите и изпращане на Акт обр. 19 за
фактуриране възложителят е дължал на изпълнителя неустойка в размер на 0.1% от
стойността на дължимата сума за всеки работен ден закъснение, но не повече от 10% от
дължимата сума (чл. 6, ал. 2) .
Съгласно клаузата на чл. 21 от договора, ако възложителят е забавил плащането на
дължимата сума по договора, той е дължал неустойка в полза на изпълнителя в размер на
0.1% от стройността на дължимата сума за всеки работен ден закъснение.
Ако изпълнителят е забавил извършването на възложените строително-монтажни
работи в срока, описан във възлагателното писмо за конкретното възлагане, или не е
изпълнил точно договорните си задължения, той е дължал неустойка в полза на възложителя
в размери, съгласно условията на Договор № 7231/25.01.2017г. между възложителя и „С.В.“
АД (чл. 22).
Договорът от 25.01.2017г. между ответника и „С.В.“ АД е имал за предмет
извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително-монтажни работи
на около 30% от водопроводната мрежа на територията на Столична община. В
приложението към него „Специфични условия“ са били предвидени неустойки (чл. 5.1) при
неспазване на сроковете „Време за реакция“, „Време да изпълнение на работата“ и „Време
за трайно възстановяване на настилката“; при неспазване на БЗР изискванията на „С.В.“ АД;
при некоректно и ненавременна отчетност; при неспазване на сроковете за внасяне на
протоколи за извършена работа; при неспазване на техническите изисквания за изпълнение
на работите.
10
На 27.01.2017г. между страните е бил сключен още Договор водоноски.
Съгласно договора ответникът, възложител, е възложил на ищеца, изпълнител,
доставяне на питейна вода за обществено ползване, за миене, продухване и водоснабдяване,
осигурена с 2 броя водоноски. Възложителят е заплащал месечна абонаментна такса за срока
на договора за всяка една водоска в размер на 1 808 лева без ДДС, общо за двете – 3 161
лева без ДДС. Отделно от абонаментната такса при всяко конкретно поискване за ползване
на водоноска, възложителят е заплащал допълнително за всеки един машиночас 32 лева без
ДДС на час. Фактът на доставяне на питейната вода се е удостоверявал със съставяне на
приемо-предавателен протокол, подписан между страните (чл. 1).
Договорът е бил сключен за срок от една година и с възможност за автоматично
подновяване (чл. 3).
До 10-то число на всеки календарен месец изпълнителят е предоставял на
възложителя протокол за отчитане и заплащане на извършената поръчка, съставен на база
предадени дневни отчети, за предходния месец. След като възложителят е приемал и
подписвал протокола, изпълнителят е съставял фактура за стойността му (чл. 6, ал. 5 и ал. 6
от договора).
Съгласно клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора възложителят е заплащал на
изпълнителя стойността на доставената услуга в 5-дневен срок от датата на приемане на
издадената фактура. Съгласно чл. 9 от договора при закъснение в приемането на работата и
при плащанията от страна на възложителя, той е дължал на изпълнителя неустойка в размер
на 0.1 % на ден от стойността на просрочената сума.
Договорите между страните са представени по делото и съдържанието им не е
спорно.
На 04.06.2018г. ищецът е изпратил на ответника отчет за изпълнените СМР през
месец май 2018г. Отчетът е бил одобрен на 10.09.2018г. На 10.09.2018г. е бил подписан
Протокол № 751 и количествено-стойностна сметка. От ищеца е била издадена данъчна
фактура № **********/10.09.2018г. за сумата от 34 268. 12 лева с ДДС (29 833. 12 лева по
Договора за възлагане на строително-монтажни работи и 4 435 лева по Договора за
водоноски). Фактурата е била подписана като приета от М.Г., управител на ответника,
приета от него и осчетоводена - записана в с/ка 401, както е била осчетоводена и при ищеца
по с/ка 411-54 „Клиенти“ на „Г.К.“ АД. Фактурата е била записана в дневник на продажбите
на „Г.К.“ АД и в дневник на покупките на „Г.И.“ ООД за съответния месец и със
съответната стойност.
На 29.06.2018г. ищецът е изпратил на ответника отчет за изпълнените СМР през
месец юни 2018г. Отчетът е бил одобрен на 10.10.2018г. На 10.10.2018г. е бил подписан
Протокол № 751 и количествено-стойностна сметка. От ищеца е била издадена данъчна
фактура № **********/10.10.2018г. за сумата от 38 661. 42 лева с ДДС (34 275. 44 лева по
Договора за възлагане на строително-монтажни работи и 4 385. 98 лева по Договора за
водоноски). Фактурата е била подписана като приета от М.Г., управител на ответника, и
11
осчетоводена - записана в с/ка 401 при ответника, както осчетоводена и при ищеца по с/ка
411-54 „Клиенти“ на „Г.К.“ АД. Фактурата също е била записана в дневник на продажбите
на „Г.К.“ АД и в дневник на покупките на „Г.И.“ ООД.
На 02.08.2018г. ищецът е изпратил на ответника отчет за изпълнените СМР през
месец юли 2018г. Отчетът е бил одобрен на 10.10.2018г. На 10.10.2018г. е бил подписан
Протокол № 751 и количествено-стойностна сметка. От ищеца е била издадена данъчна
фактура № **********/10.10.2018г. за сумата от 47 205. 65 лева с ДДС (42 721. 13 лева по
Договора за възлагане на строително-монтажни работи и 4 484. 52 лева по Договора за
водоноски). Фактурата е била приета от ответника и осчетоводена - записана в с/ка 401 при
ответника, както осчетоводена и при ищеца по с/ка 411-54 „Клиенти“ на „Г.К.“ АД. Тя е
била записана още в дневника на продажбите на „Г.К.“ АД и в дневник на покупките на
„Г.И.“ ООД за съответния месец и със съответната стойност.
На 03.09.2018г. ищецът е изпратил на ответника отчет за изпълнените СМР през
месец август 2018г. Отчетът е бил одобрен на 13.11.2018г. На 13.11.2018г. е бил подписан
Протокол № 751 и количествено-стойностна сметка. От ищеца е била издадена данъчна
фактура № **********/14.11.2018г. за сумата от 44 561. 41 лева с ДДС (40 174. 31 лева по
Договора за възлагане на строително-монтажни работи и 4 387. 10 лева по Договора за
водоноски). Фактурата е била приета от ответника и осчетоводена (записана в с/ка 401 при
ответника), както и осчетоводена при ищеца по с/ка 411-54 „Клиенти“ на „Г.К.“ АД.
Фактурата е била записана в дневник на продажбите на „Г.К.“ АД и в дневник на покупките
на „Г.И.“ ООД за съответния месец.
На 01.10.202018г. ищецът е изпратил на ответника отчет за изпълнените СМР през
месец септември 2018г. Отчетът е бил одобрен на 11.12.2018г. На 11.12.2018г. е била
подписана количествено-стойностна сметка. От ищеца е била издадена данъчна фактура №
**********/11.12.2018г. за сумата от 29 001. 60 лева с ДДС (24 166. 40 лева по Договора за
възлагане на строително-монтажни работи и 4 835. 20 лева по Договора за водоноски).
Фактурата е била приета от ответника и осчетоводена - записана в с/ка 401 при ответника.
Тя също е била осчетоводена при ищеца по с/ка 411-54 „Клиенти“, както и записана в
дневник на продажбите на „Г.К.“ АД и в дневник на покупките на „Г.И.“ ООД за съответния
месец и със съответната стойност.
От ответника е бил ползван данъчен кредит по фактурите на обща стойност 193 698.
20 лева, от които 171 170. 40 лева по Договор за възлагане на строително-монтажни работи
от 27.01.2017г. (Договор за аварии) и 22 527. 80 лева по Договор водоноски от 27.01.2017г.
Също на 27.01.2017г. между страните е бил сключен Договор за възлагане на
строително-монтажни работи, с който ответникът е възложил на ищеца срещу заплащане
възстановяване на пътни настилки на линейни обекти на територията на Столична община
(чл. 1 от договора).
Съгласно договора възлагането отново е било с възлагателно писмо, изпращано най-
малко три дни преди започване на работите. Неразделна част от договора са били всички
12
процедури и правила съгласно Техническо задание, Общи и Специфични условия на
Договор № 6989/18.06.2016г. между възложителя и „С.В.“ АД, както и приложения към него
(чл. 2).
Срокът за изпълнение на всяко отделно възлагане е започвал да тече от получаване
на възлагателното писмо, както и при наличие на подходящи метеорологични условия за
изпълнение на възложените работи. При неблагоприятни метеорологични условия,
температура на въздуха под 5 градуса, наличие на валежи от дъжд или сняг, наводнени
повърхности, които не позволяват извършването на възстановителни работи по пътна и
тротоарна настилка, срокът на изпълнение се е удължавал със съответните дни забава (чл. 3).
Предаването и приемането на извършените работи се е извършвало с приемо-
предавателни протоколи и актове, подписани от представители на страните (чл. 4).
Съгласно клаузата на чл. 7 изпълненият обем СМР, подлежащ на заплащане, е
трябвало да се отчита и заплаща въз основа на протокол за установяване и заплащане на
действително извършените видове СМР от началото на изпълнението - Акт обр. 19,
придружен с двустранно подписана подробна количествена сметка, подписани от
представители на страните. При поискване от възложителя изпълнителят е представял
декларация за съответствие, сертификати за качество и протоколи от изпитване на ядки и
топла смес на всички материали, вложени в строителството, които да отразяват цялото
количество вложен материал в обекта.
Съгласно чл. 8 от договора в срок до 20-то число на месеца, в който са били
изпълнени строително-монтажните работи и след получаване на Протокол за установяване и
заплащане на извършените видове СМР, изготвен от изпълнителя, възложителят е бил
длъжен да направи оглед на представените за приемане СМР, да приеме и подпише
протоколите в случай, че няма забележки, и приема изработеното. Възложителят е имало
право да не приеме работата при всички случаи на неточно, некачествено или забавено
изпълнение. Възложителят е заплащал извършените СМР в срок от 45 дни след приемането
на данъчната фактура, издадена в съответствие с условията на договора, едновременно с
дължимия ДДС.
Ако изпълнителят е забавил плащането на дължима сума по договора, той е дължал
неустойка в полза на изпълнителя в размер от 0.1% от стойността на дължимата сума за
всеки работен ден закъснение, но не повече от 10% от стойността на дължимата сума (чл. 21
от договора).
Съгласно клаузата на чл. 22 от договора ако изпълнителят се е забавил с
извършването на възложените строително-монтажни работи в срока, описан във
възлагателното писмо за конкретното възлагане, или не изпълни точно договорните си
задължения, дължи неустойка в полза на възложителя н размер на 0.1% от стойността на
дължимата му сума за всеки работен ден закъснение, но не повече от 10% от стойността на
възложената работа.
С Анекс от 26.01.2018г. срокът на договора е бил удължен до 18.05.2019г., до когато е
13
бил срокът на договора на ответника и „С.В.“ АД, неразделна част от договора между
страните по анекса. Страните са се споразумели още изпълнителят да не носи отговорност
за пропадане на настилката в следствие на некачествено уплътнена основа (обратен насип),
направен от възложителя.
Сключването на договора и неговото съдържание също не е спорно между страните.
Въз основа на договора на ищеца е било възложено изпълнението на „Главен
канализационен клон VІ-битов и дъждовен (по бул.“******* *******“ от ул.“Единство“ до
бул.“******* *******, кв. „Бенковски“, район „Сердика“)“. За изпълнение на възложените
СМР е бил съставен протокол № 8 от 02.05.2018г. за установяване и заплащане на
действително извършени видове СМР. Протоколът е носил подпис за ответника – инж. А.
С.. Била е подписана и Сметка обр. 22 № 8 от 02.05.2018г. за заплащане на действително
извършени СМР, също подписана от инж. С. за ответника. От ищеца е била издадена
данъчна фактура № ********** от 02.05.2018г. за сума от 12 110. 50 лева с ДДС. Фактурата
е била получена от ответника чрез инж. С. на същата дата и осчетоводена - записана в с/ка
401. През месец февруари 2019г. фактурата е била записана с отрицателен знак в размер на
12 110. 50 лева. От счетоводството е било дадена обяснение, че сторнирането е на основание
неточност при осчетоводяване – липса на документална обоснованост на фактурата (липса
на документи, удостоверяващи реално изпълнени услуги). Фактурата е била осчетоводена
при ищеца по с/ка 411-54. По същество ответникът е възразявал за лошо изпълнение -
некачествено изпълнение при полагането на настилки (пропадане на настилка), незапълнени
фуги, некачествено монтирани бордюри и непочистена строителна площадка. В този смисъл
са данните по разменената между страните кореспонденция.
По договора на ищеца е било възложено изпълнението на обект „Проектиране на
уличен канал и изместване на съществуваща площадкова канализация за ново ОДЗ (сега
ЦДГ-1) от ОК 306 до ОК 300 – ул. „Варна“, от ОК 300 до ОК 397 – ул.*******“, от ОК 297
до ОК 384 – ул.“Зорница“, кв. „Курило“, гр. Нови Искър“. За изпълнение на възложените
СМР е бил съставен протокол, подписан от инж. Т. Б. за ответника, Протокол № 1 за
установяване и заплащане на действително извършените видове СМР от 01.06.2018г. и
Сметка обр. 22 № 1 от 01.06.2018г. за заплащане на действително извършени СМР,
последните подписани от инж. С.. От ищеца е била издадена данъчна фактура №
********** от 01.06.2018г. за сума от 43 629. 50 лева с ДДС, получена на 04.06.2018г. чрез
инж. А. С., осчетоводена (записана в с/ка 401) при ответника. Осчетоводяване е имало и при
ищеца по с/ка 411-54. Фактурата е била записана в дневник на продажбите на „Г.К.“ АД и в
дневник на покупките на „Г.И.“ ООД за съответния месец и със съответните стойности. От
ответника е бил ползван данъчен кредит.
Възложено е било и изпълнението на обект „Изграждане, възстановяване и
обновяване на публични пространства в ЦГЧ на гр. София – Зона 2 – подземна
инфраструктура – В и К мрежи, етап 1 – по ул.“Иван Вазов“ от бул.“Васил Левски“ до
ул.“Г.С. Раковски““. За изпълнение на възложените СМР е бил съставен Протокол № 1 от
01.08.2018г., подписан за ответника от инж. К.Д.. От него е била подписана и Сметка обр. 22
14
№ 1 от 01.08.2018г. за заплащане на действително извършени СМР. От ищеца е била
издадена данъчна фактура № ********** от 01.08.2018г. за сума от 5 638. 24 лева с ДДС,
получена от ответника чрез К. П. и осчетоводена - записана в с/ка 401 при ответника.
Фактурата е била осчетоводена и при ищеца по с/ка 411-54. Фактурата е била записана в
дневник на продажбите на „Г.К.“ АД и в дневник на покупките на „Г.И.“ ООД за съответния
месец и със съответните стойности. От ответника е бил ползван данъчен кредит.
Общата сума по данъчна фактура № ********** от 02.05.2018г., № ********** от
01.06.2018г. и № ********** от 01.08.2018г. е била 61 378. 24 лева.
Осчетоводяването на процесните фактури при страните, включването им дневниците
за покупките, съответно продажбите и ползването на данъчен кредит от ответника е
установено от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В. Г..
При възражения за неточно изпълнение по договора за аварии от 27.01.2017г.
ответникът е изпратил покана изх. № 342/02.10.2018г. ведно с фактура №
*********/28.09.2018г. за сума от 13 947. 84 лева с ДДС (11 623. 20 лева данъчна основа и
2 324. 64 лева ДДС) и фактура № *********/28.09.2018г. за сума от 81 652. 28 лева с ДДС
(68 043. 57 лева данъчна основа и 13 608. 71 лева с ДДС), префактурирани неустойки, за
които е било посочено, че са начислени на ответника от „С.В.“ АД. Съгласно приложения
към фактура № *********/28.09.2018г. и фактура № *********/28.09.2018г. те са били
издадени в съответствие с клаузите на чл. 22 от Договор за възлагане на строително-
монтажни работи от 27.01.2017г. и получени санкции от „С.В.“ АД в съответствие с т. 5.3 от
Специфичните условия на Договор № 7231/25.01.2017г. – санкции за забава, санкции за
лошо изпълнение, некоректни отчети (неизпълнени възлагания), необкантена настилка и
неизвозени отпадъци. Ответникът е претендирал плащане в съответствие с чл. 22 от
договора от 27.01.2017г. и е заявил прихващане на сумата със сумите от 43 629. 50 лева и
5 638. 24 лева по данъчна фактура № **********/01.06.2018г. и № **********/01.08.2018г.,
издадени от ищеца с получател ответникът.
Съгласно изслушаната съдебно-счетоводна експертиза фактура №
*********/28.09.2018г. и фактура № *********/28.09.2018г. не са били осчетоводявани при
ищеца, нито е бил ползван данъчен кредит.
По делото са представени 12 броя фактури от 24.04.2019г. и 21.05.2019г., издадени от
„С.В.“ АД към „Г.И.“ ЕООД на обща стойност 41 664. 46 лева, в т.ч. 34 720. 39 лева данъчна
основа и 6 944. 07 лева ДДС. Основанието е било неустойки по Договор № 7231/25.01.2017г.
Съгласно представени протоколи към издадените от „С.В.“ АД фактури неустойките са били
за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017г. и за
месеците януари, март, април, юни и август 2018г. – неспазени срокове за възстановявания,
неспазени изисквания за БЗР, неспазени технически изисквания, неспазени изисквания за
„Алтернативно водоснабдяване“, неспазена продължителност на планирано спиране,
неспазено изискване за отчетност, неспазени срокове за работа. Със сумите по фактурите е
било извършено прихващане от „С.В.“ АД съответно на 06.06.2019г. и 09.07.2019г. В този
смисъл също е заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
15
Съгласно първоначалното заключение на вещото лице инж. В. П. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, ведно с допълнително заключение по делото, е имало
разлика в квадратурата на отчетената работа между страните спрямо приетата от „С.В.“ АД.
Чрез математическо пресмятане от вещото лице е определено процентно съотношение
съответно 30. 54% за периода месец януари 2017г. – месец май 2018г. и 16. 30% за периода
месец май 2018г. – месец септември 2018г., при стойност съответно 17 944. 02 лева без ДДС
(21 532. 82 лева с ДДС) и 5 548. 71 лева без ДДС (6 658. 45 лева с ДДС).
Също съгласно заключенията по съдебно-техническата експертиза е имало изготвени
протоколи за изпитване на извършен обратен насип от „Г.И.“ ООД, като пробите са
направени преди работата на ищеца и за да се докаже на възложителя „С.В.“ АД, че
обратните насипи са били направени. Вещото лице е изложило още, че в практиката голяма
част от пропадането на настилката се дължи на некачествено уплътнена земна основа. Други
причини може да са наличие на неотстранени аварии (течове). Некачествено полагане на
асфалтова смес или лошо качество на самата смес не води до пропадане на настилката, а
най-често до нейното разрушаване в кратък период след полагането. Вещото лице инж. В.
П. е направило заключение, поддържано в основното и допълнително заключение, че
пропадането на настилката, предмет на възлагане по Договора за възлагане на строително-
монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти,
възнаграждение за което е било фактурирано с фактура № **********/02.05.2018г. се дължи
на некачествено уплътнена основа/обратен насип.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Страните са обвързани от договорите от 27.01.2017г., с предмет възстановяване на
пътни настилки, доставяне на вода с водоноски и възстановяване на пътни настилки на
линейни обекти на територията на Столична община, съгласието за които е било постигнато
изрично и писмено. Предвид съдържанието на съществените уговорки по договорите, те
имат характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
В изпълнение на договорите от месец май 2018г. до месец септември 2018г. ищецът-
изпълнител е изпълнил уговорени работи на стойност поне 255 076. 44 лева, за което са
били издадени данъчни фактури, и ответникът, одобрил работите, е дължал плащането им
(чл. 266, ал. 1 от ЗЗД).
По-конкретно това са 171 170. 40 лева по Договор за възлагане на строително-
монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за аварии), съответно с дължими 29 833. 12 лева,
34 275. 44 лева, 42 721. 13 лева, 40 174. 31 лева и 24 166. 40 лева, и 22 527. 80 лева по
Договор водоноски от 27.01.2017г., съответно с дължими 4 425 лева, 4 385. 98 лева, 4 484. 52
лева, 4 387. 10 лева и 4 835. 20 лева, за което са били издадени данъчна фактура №
**********/10.09.2018г., данъчна фактура № **********/10.10.2018г., данъчна фактура №
16
**********/10.10.2018г., данъчна фактура № **********/14.11.2018г. и данъчна фактура
№ **********/11.12.2018г., както и 61 378. 24 лева по Договора за възлагане на
строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за
линейни обекти с анекс от 26.01.2018г. , за което са били издадени данъчна фактура №
********** от 02.05.2018г. за 12 110. 50 лева, данъчна фактура № ********** от
01.06.2018г. за 43 629. 50 лева и данъчна фактура № ********** от 01.08.2018г. за 5 638. 24
лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице качествено и в срок
изпълнение на договорите от страна на ищеца, съответно работите не са били одобрени.
Осчетоводяването на издадените от ищеца фактури по работите при ответника е
признание за извършване на работите и тяхното одобрение, съответно за дължимост на
уговореното възнаграждение. За доказателствената сила на фактурите и счетоводните книги
при доставка на стоки и извършване на услуги е и трайната съдебна практика – напр.
Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 42 от
19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д.
№ 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съответно
посочените в това решение и други решения в подобен смисъл. В случая е имало
начисляване още на ДДС и ползване на данъчен кредит от ответника, регистрирано по
ЗДДС лице. Няма основание и за приложение на разпоредбата на чл. 90 от ЗЗД.
Съгласно установеното от фактическа страна данъчна фактура № ********** от
02.05.2018г. е била сторнирана от ответника, при последващо възприемане, за липса на
документи, удостоверяващи реално изпълнени услуги - ответникът е възразявал за лошо
изпълнение - некачествено изпълнение при полагането на настилки. Такива обстоятелства
по делото не могат да се приемат установени. Договорът за възлагане на строително-
монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти,
по който е била изпълнена работата, след измененото му съдържание с анекса от
26.01.2018г., е предвиждал, че ищецът - изпълнител не носи отговорност за пропадане на
настилката в следствие на некачествено уплътнена основа (обратен насип), направен от
възложителя - ответник. По делото, съответно на възприетото от фактическа страна, не се
установява изпълнение на задълженията на ответника, при което не може да бъде възприета
и отговорност на ищеца, поради което да не му се дължи възнаграждение. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебната техническа експертиза (основно и
допълнително) пропадането на настилката, предмет на възлагане по Договора за възлагане
на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за
линейни обекти, възнаграждение за което е било фактурирано с фактура №
**********/02.05.2018г. се дължи на некачествено уплътнена основа/обратен насип.
Същевременно съставяните от ответника протоколи за установяване изпълнението на
обратните насипи са били от значение за сключения договор със „С.В.“ АД, а не във връзка с
договора между страните по делото.
17
Неоснователно е още възражението на ответника за недостатъци в качеството на
изработеното от ищеца, които не са могли да бъдат открити при обикновения начин на
приемане на работата - положените материали и дебелината на изработеното да не са
съответствали на качеството, гарантирано от изпълнителя, при което, на основание чл. 265,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, изпълнителят няма право на пълния размер на претендираното
възнаграждение, а възнаграждението да се намали със стойност, равна на разликата в
стойността на претендираното възнаграждение и пазарната стойност на реално
извършеното.
В клаузите на чл. 5 от Договора за аварии и чл. 7 от Договора за възлагане на
строително-монтажни работи за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти
относно отчитането и заплащането на действително извършените видове СМР изрично е
било посочено, че при поискване от възложителя изпълнителят представя декларация за
съответствие, сертификати за качество и протоколи от изпитване на ядки и топла смес на
всички материали, вложени в строителството, които да отразяват цялото количество вложен
материал в обекта. При тази уговорки между страните не може да се приеме, че положените
материали и дебелината на изработеното при работата на ищеца – изпълнител е недостатък,
който не може да се открие при обикновения начин на приемане или се появява по-късно по
смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, даващо право на ответника по чл. 265 от ЗЗД да иска
намаляване на възнагражданието. При приемане на работите изрично е бил предвиден
начин за установяване на положените материали и дебелината на изработеното и ако
ответникът не се е възползвал от тази възможност, съответно не е направил възражения,
работата следва да се счита приета (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД).
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на сумите по данъчна
фактура № ********** от 01.06.2018г. за 43 629. 50 лева и данъчна фактура № **********
от 01.08.2018г. за 5 638. 24 лева до размера съгласно извънсъдебно изявление за прихващане
съгласно изпратена от ответника покана изх. № 342/02.10.2018г. – прихващане със вземания
от 13 947. 84 лева с ДДС по фактура № *********/28.09.2018г. и 81 652. 28 лева по фактура
№ *********/28.09.2018г. неустойки, за които е било посочено, че са начислени на
ответника от „С.В.“ АД, на основание чл. 22 от Договора за възлагане на строително-
монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за аварии), сключен между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се извършва чрез
изявление на едната страна, оправено до другата (чл. 104 от ЗЗД).
В случая не се установява вземане на ответника към ищеца за сумата по неустойките
по чл. 22 от Договора за аварии, така както те са били фактурирани по двете издадени от
ответника фактури.
Съгласно клаузата на чл. 22 от Договора за аварии, ако изпълнителят е забавил
извършването на възложените строително-монтажни работи в срока, описан във
възлагателното писмо за конкретното възлагане, или не е изпълнил точно договорните си
18
задължения, той е дължал неустойка в полза на възложителя в размери, съгласно условията
на Договор № 7231/25.01.2017г. между възложителя и „С.В.“ АД. С оглед дейностите,
осъществявани от „С.В.“ АД и страните по делото във връзка със сключените договори,
всички целящи поддържането на процент от водопроводната мрежа на територията на
Столична община, обемът на възложените работи от „С.В.“ АД на ответника (извършване
на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително-монтажни работи на
водопроводната мрежа) и по-малкия обем превъзложени работи на ищеца, от друга
(възстановяване на пътни настилки), следва, че ищецът дължи неустойки на основание и в
размера по Договор № 7231/25.01.2017г., които са претендирани по отношение на самия
ответник и са за неизпълнение на задължения на ответника по Договор № 7231/25.01.2017г.,
превъзложени на ищеца съгласно Договора за възлагане на строително-монтажни работи от
27.01.2017г. (Договор за аварии). Т.е. ищецът е трябвало да компенсира претендираните от
„С.В.“ АД към ответника неустойки в съвпадащата част на работите по договорите, тъй като
неизпълнението по Договор № 7231/25.01.2017г. се явява по причина на ответника.
Действително съгласно клаузата на чл. 1, ал. 4 от договора, неразделна негова част са били
всички процедури и правила съгласно Техническо задание, Общи и Специфични условия на
Договор № 7231/25.01.2017г., сключен между ответника и „С.В.“ АД, но ищецът не е бил
страна по този договор (чл. 21, ал. 1 от ЗЗД), като той, в частта на неустойките, е бил
относим единствено в отношенията между страните по делото в частта на съвпадащите
задължения на изпълнителя. Това тълкуване на клаузата на чл. 22 от Договора за възлагане
на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за аварии) съответства на
изискванията на чл. 20 от ЗЗД – при тълкуване на договорите да се търси действителната
обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Ответникът не би могъл да претърпи вреди от
неизпълнение на задълженията на ищеца във връзка с възстановяване на пътната настилка
извън възможните начислени му неустойки по Договор № 7231/25.01.2017г. или търсено
обезщетение за договорно неизпълнение, поради което е била установена и отговорността на
ищеца по чл. 22 от Договора за аварии. В този смисъл е било и самото изявление на
ответника за извънсъдебно прихващане – за префактурирани неустойки, начислени от
„С.В.“ АД.
По делото обаче не се установява Т.а префактуриране. Сумите по фактура №
*********/28.09.2018г. и фактура № *********/28.09.2018г. са над два пъти по-големи от
тези по 12-те броя фактури от 24.04.2019г. и 21.05.2019г., издадени от „С.В.“ АД към „Г.И.“
ЕООД на обща стойност 41 664. 46 лева. Не се установява и идентичност на неизпълнените
задължения на ответника, обосновали начисляването на неустойките, с тези по Договора за
аварии между страните (че се касае за превъзложени задължения и кои са те).
Освен че не се установява вземане на ответника по чл. 22 от Договора за възлагане на
строително-монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за аварии), с което той да извърши
прихващане, не се установява и ликвидност на Т.а вземане, също необходимо, за да се
19
приеме извънсъдебно прихващане, както възразява ответникът. Вземането се оспорва от
ищеца, а както се възприе от фактическа страна, фактура № *********/28.09.2018г. и
фактура № *********/28.09.2018г. не са били осчетоводявани при ищеца, нито е бил
ползван данъчен кредит.
По изложеното относно неустановяването на вземането на ответника за неустойка по
чл. 22 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за
аварии), не може да бъде уважено възражението на ответника за съдебно прихващане с
останалата част от сумата по фактура № *********/28.09.2018г. и фактура №
*********/28.09.2018г. - в размера, останал непогасен след извършеното на 02.10.2018г.
извънсъдебно прихващане – 46 332. 38 лева.
Неоснователно е и заявеното при условия на евентуалност възражение за съдебно
прихващане със сумата от 95 600.12 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
договора на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – сбор от сумите по представени фактури,
издадени от „С.В.“ АД като санкции за периода от м.юни 2017г. до м.август 2018г. Както се
посочи, не се установява съвпадение между неизпълнените задължения, обосновали
начисляването на неустойките от „С.В.“ АД, с тези по Договора за аварии между страните.
Основателно е възражението за прихващане на ответника с негово вземане по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД за надплатени суми по отношение на констатирани разлики в квадратурата на
отчетената работа спрямо приетата като изпълнена от „С.В.“ АД. В периода м. януари 2017г.
до месец май 2018г. отчетените от ищеца количества не съответстват на признатата
квадратура от „С.В.“ АД. Съгласно възприетото от фактическа страна е имало разлика в
квадратурата на отчетената работа между страните спрямо приетата от „С.В.“ АД - 30. 54%,
при стойност съответно 21 532. 82 лева с ДДС. Съгласно Договора за аварии при разлика в
квадратурата при изпълнението на възложената работа до 10% тя се е приемала и заплащала
от възложителя така, както е била възложена и заплатена от „С.В.“ АД (чл. 6, ал. 3). Налице
е изрична уговорка на страните и надплатеното от ответника в размер на 21 532. 82 лева
подлежи на връщане. В случая разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД е неприложима.
Възраженията на възложителя да неточно изпълнение в количествено отношение не се
обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклузия и могат да бъдат
противопоставени на изпълнителя чрез кондикционния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на платено без основание възнаграждение (Решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. №
133/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.), в какъвто смисъл е изложил доводи и ответникът.
Или със сума от 21 532. 82 лева следва да бъде прихваната сумата от 29 833. 12 лева –
първото предявено от ищеца вземане по фактура № **********/10.09.2018г., както е заявил
възражението си ответникът, като искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД на ищеца в
тази част се уважи в размер от 8 300. 30 лева, а в останалата част до пълните претендирани
29 833. 12 лева се отхвърли като предявен чрез прихващане, или по Договор за възлагане на
строително-монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за аварии) се присъди общо сума на
дължимите главници от 149 637. 58 лева.
Основателен е и искът за заплащане на неустойка по чл. 6, ал. 2 от Договора за
20
аварии. Съгласно този договор изпълнителят е изготвял и предоставял на възложителя
справка за изпълнените СМР през предходния месец и в срок не по-късно от два месеца от
получаване на справката възложителят е бил длъжен да направи оглед на представените за
приемане работи и в случай, че няма забележка и работите са приети от „С.В.“ АД, да
изготви и изпрати на изпълнителя Акт обр. 19 за фактуриране на приетите работи. В случая
е била налице забава за плащанията поне за дните, посочени от ищеца – 20, 22, 1 и 26 дни,
при което е дължима неустойка в размер на 0.1% от стойността на дължимата сума за всеки
работен ден закъснение, но не повече от 10% от дължимата сума - 166. 01 лева, 754. 06 лева,
40. 17 лева и 628. 33 лева, общо 1 588. 57 лева. В останалата част за предявените 2 019. 22
лева искът за неустойки следва да се отхвърли (по първата от сумите в предявения размер от
596. 66 лева). Искането за неустойка по първата от сумите – върху 29 833. 12 лева главница,
се отхвърля частично, поради уваженото възражение за прихващане относно главницата до
размера от 8 300. 30 лева.
Основателен е и искът за неустойка по чл. 21 от Договора за аварии върху същите
признати като дължими главници – до размер от 89 623. 52 лева, за времето до 21.05.2021г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора възложителят е заплащал извършените СМР в срок от 45
дни след приемането на данъчна фактура, издадена в съответствие с условията на договора,
едновременно с дължимия ДДС. В случая до 21.05.2021г. е била налице забава от 617, 612,
602, 594 и 577 дни при плащане на главниците по фактура № **********/10.09.2018г.,
данъчна фактура № **********/10.10.2018г., данъчна фактура № **********/10.10.2018г.,
данъчна фактура № **********/14.11.2018г. и данъчна фактура № **********/11.12.2018г.
(като първата до размера от 8 300. 30 лева), при което са дължими неустойки от 5 121. 29
лева, 20 976. 57 лева, 25 718. 12 лева, 23 863. 53 лева и 13 944. 01 лева, общо 89 623. 52
лева. Съгласно чл. 21 от Договора за аварии, ако възложителят е забавил плащането на
дължимата сума по договора, той е дължал неустойка в полза на изпълнителя в размер на
0.1% от стройността на дължимата сума за всеки работен ден закъснение. В останалата част
до пълния предявен размер от 102 909. 27 лева (за първата от неустойките – до размер от
18 407. 04 лева) искът за неустойки следва да се отхвърли.
Неустойка за забава при приемане на работата и плащанията е била уговорена и по
Договора водоноски от 27. 01.2017г. – клаузата на чл. 9 от договора. Възложителят е
заплащал на изпълнителя стойността на доставената услуга в 5-дневен срок от датата на
приемане на издадената фактура, а съгласно чл. 9 от договора при закъснение в приемането
на работата и при плащанията от страна на възложителя, той е дължал на изпълнителя
неустойка в размер на 0.1 % на ден от стойността на просрочената сума. В случая при
размера на дължимите суми (4 435 лева, 4 385. 98 лева, 4 484. 52 лева, 4 387. 10 лева и 4 835.
20 лева) и допуснатата забава за плащане съответно за 617, 612, 602, 594 и 577 дни при
плащането са дължими претендираните неустойки от 13 516. 15 лева, така както те се търсят
по делото.
Основателна е и претенцията за уговорена неустойка по Договора за възлагане на
строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за
21
линейни обекти (клаузата на чл. 21) в пълния предявен размер от 6 137. 82 лева.
Възложителят – ответник е заплащал извършените СМР в срок от 45 дни след приемането на
данъчната фактура, издадена в съответствие с условията на договора, едновременно с
дължимия ДДС, а при забава в плащането е била дължима неустойка в полза на
изпълнителя в размер от 0.1% от стойността на дължимата сума за всеки работен ден
закъснение, но не повече от 10% от стойността на дължимата сума (чл. 21 от договора). В
случая забавените главници са 12 110. 50 лева, 43 629. 50 и 5 638. 24 лева, при период на
забавата, обосноваващ максимален размер на неустойката до 21.05.2021г.
Неоснователни са възраженията на ответника, че неустоечните клаузи по чл. 21 от
Договора за аварии и чл. 9 от Договора за водоноски са нищожни поради нарушение на
добрите нрави (Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г.). Съгласно възприетото в
тълкувателното решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Съответно на това
разрешение арбитражната и съдебната практика възприема за нищожна неустойка от 0.5%-
0.6% на ден и нагоре (ВАД № 35/2001г., ВАД № 62/2000г., Определение № 895 от
01.07.2011г. по гр.д. № 1759/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 326 от 03.04.2009г.
по гр.д. № 4588/2008г. по гр.д. № 4588/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение от 15.05.2012г.
по т.д. № 220/2012г. на Апелативен съд гр. Варна, недопусната до касация с решение по т.д.
№ 991/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 522 от 11.06.2013г. по т.д. № 983/2012г. на
ВКС, ТК, І т.о., Определение № 287 от 03.05.2017г. по т.д. № 201/2017г. на ВКС, ТК,ІІ т.о.
Решение № 75 от 07.07.2020г. по т.д. № 732/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.), в какъвто
смисъл е и правната теория (К. Т., „Към въпроса за намаляването на неустойката” в
Юбилейния сборник в чест на професор Живко Сталев от 2005г.). В тези случаи е налице
огромен номинален размер на неустойката, достигнат за сравнително кратък период след
неизпълнението на вече възникнало задължение, надвишаване на вредите от порядъка на
десетки пъти, липса на краен предел на неустойката и превръщане на неустоечното
задължение в главнично, което прави неустойката нищожна.
По делото неустойките по чл. 21 от Договора за аварии и чл. 9 от Договора за
водоноски са в значително по-малък размер, при което не е налице и нищожност при
противоречие с добрите нрави. Фактически последиците от забавата в тези случаи са
съизмерими с тези по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. Постановление N 426 от 18.12.2014г. за
определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения - лихвата за
забава. Очакваните вреди от неизпълнението на задължението на длъжника да плати
уговорените възнаграждения (парични суми) са свързани основно с невъзможността
кредиторът да получи тези суми. По общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно
обезщетението при забава на парично задължение, приложимо като част от естественото
съдържание на всеки договор по българското законодателство, щом страните не са
предвидили друго, такива вреди надлежно се обезщетяват с присъждането на лихва в
22
размера по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Оспораните като нищожни от ответника неустойки са в
размер 3-4 пъти повече от законната лихва и не са прекомерни.
Неоснователно още и възражението на ответника за изтекла погасителна давност
относно неустойките – кратката погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, съгласно
който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Периодът на забава, при която се претендират неустойките, е по-
малък от три години преди датата на исковата молба (16.06.2021г.).
Като акцесорна е основателна претенцията за лихви за забава от датата на исковата
молба (16.06.2021г.) до окончателната плащане върху общо присъдената на ищеца сума от
344 409. 68 лева (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).
По разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява
разноски за дължима и платена държавна такса по исковата молба от 15 186. 36 лева, 22 800
лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС по Договор за правна защита и съдействие
от 11.05.2021г., 1 500 лева разноски за вещо лице и 756 лева разноски за съдебно
удостоверение за пред НИМХ, общо 40 242. 36 лева. С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, са му дължими разноски от 36 506. 08 лева.
Ищецът е поискал присъждане и на направените разноски в обезпечително
производство по обезпечение на бъдещ иск – по частно търговско дело пред Софийски
градски съд и Апелативен съд гр. София – 40 лева държавна такса по искова молба, 15 лева
държавна такса за частна жалба и 10 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС
по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г., общо 10 855 лева. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, и съответно на разрешението по т. 5 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. по
тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, от разноските в обезпечителното производство са
дължими 9 847. 17 лева.
Ответникът също е поискал присъждане на направените разноски – 5 000 лева
разноски за вещо лице и 6 600 лева адвокатско възнаграждение с ДДС по фактура от
25.05.2022г., общо 11 600 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на страната са дължими
1 077 лева от разноските.
От ответника е възразено, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението е неоснователно.
Минималните адвокатски възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес в
исковото производство и това по обезпечение на бъдещ иск са съответно 9 123. 18 лева и
5 326. 98 лева.
23
Платените от ищеца суми за адвокат без ДДС (19 000 лева и 9 000 лева) при
продължителността на производството (над една година с две открити съдебни заседания),
характера на събираните доказателства (множество) и броя на отделните искове (по три
договора, седем групи искове с по няколко отделни вземания), със съдебно дело над 2 000
листа, и при направени от ответника множество възражения, включително извънсъдебно
възражение за прихващане и три възражения за съдебно прихващане, не могат да се
приемат прекомерни. Налице е фактическата и правна сложност на делото, обосноваваща
платеното възнаграждение от по около 2 пъти над минималното.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.И.“ ООД , с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Сердика“ ж.к.“Военна рампа“ бул.“*******, Бизнес сграда „Г.Х.“, да
заплати на „Г.К.“ АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красна поляна“, кв.*******, ет. 2, ап. 8, на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 344 409. 68 лева (триста четиридесет и четири хиляди
четиристотин и девет лева и шестдесет и осем стотинки), от които 149 637. 58 лева останало
неплатено възнаграждение с ДДС по Договора за възлагане на строително-монтажни работи
от 27.01.2017г. (Договор за аварии), за което са били издадени данъчна фактура №
**********/10.09.2018г., данъчна фактура № **********/10.10.2018г., данъчна фактура №
**********/10.10.2018г., данъчна фактура № **********/14.11.2018г. и данъчна фактура
№ **********/11.12.2018г.; 22 527. 80 лева останало неплатено възнаграждение с ДДС по
Договор водоноски от 27.01.2017г., за което са били издадени данъчна фактура №
**********/10.09.2018г., данъчна фактура № **********/10.10.2018г., данъчна фактура №
**********/10.10.2018г., данъчна фактура № **********/14.11.2018г. и данъчна фактура
№ **********/11.12.2018г.; 61 378. 24 лева останало неплатено възнаграждение с ДДС по
Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на
пътни настилки за линейни обекти с анекс от 26.01.2018г. , за което са били издадени
данъчна фактура № ********** от 02.05.2018г., данъчна фактура № ********** от
24
01.06.2018г. и данъчна фактура № ********** от 01.08.2018г.; 1 588. 57 лева неустойка по
чл. 6, ал. 2 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г.
(Договор за аварии); 89 623. 52 лева неустойка по чл. 21 от същия договор; 13 516. 15 лева
неустойка по чл. 9 от Договор водоноски от 27.01.2017г. и 6 137. 82 лева неустойка по чл.
21 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за
възстановяване на пътни настилки за линейни обекти с анекс от 26.01.2018г., със законната
лихва за забава от 16.06.2021г. до окончателното плащане , на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД в останалата част до пълните предявени размери от 379 658. 90 лева, съответно за
заплащане на възнаграждение с ДДС по Договора за възлагане на строително-монтажни
работи от 27.01.2017г. (Договор за аварии), за което е била издадена данъчна фактура №
**********/10.09.2018г. за сумата над 8 300. 30 лева до пълния предявен размер от 29 833.
12 лева като погасен чрез прихващане с вземане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на „Г.И.“ ООД
срещу „Г.К.“ АД за надплатени суми по отношение на констатирани разлики в квадратурата
на отчетената работа спрямо приетата като изпълнена от „С.В.“ АД; за неустойка по чл. 6,
ал. 2 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за
аварии) относно главницата по данъчна фактура № **********/10.09.2018г. за сума над
размера от 166. 01 лева до пълните предявени 596. 66 лева и за неустойка по чл. 21 от
Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. (Договор за аварии)
относно главницата по данъчна фактура № **********/10.09.2018г. за сума над размера от 5
121. 29 лева до пълните предявени 18 407. 04 лева.
ОСЪЖДА „Г.И.“ ООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Сердика“ ж.к.“Военна рампа“ бул.“*******, Бизнес сграда „Г.Х.“, да
заплати на „Г.К.“ АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красна поляна“, кв.*******, ет. 2, ап. 8, сумата от 36 506. 08 лева (тридесет и шест
хиляди петстотин и шест лева и осем стотинки) разноски по делото в исковото
първоинстанционно производство и 9 847. 17 лева (девет хиляди осемстотин четиридесет и
седем лева и седемнадесет стотинки) разноски в производство по обезпечение на бъдещ
иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а „Г.К.“ АД да заплати на „Г.И.“ ООД сумата от
1 077 лева (хиляда седемдесет и седем лева) разноски в исковото първоинстанционно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
25
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
26