№ 178
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500817 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на особения представител на З.И.Б. –ответник
по гр.д. № 222/2020 г. по описа на Царевския районен съд против решение
№ 260014/10.02.2021 год. постановено по същото дело ,с което е прието за
установено по отношение на въззивницата Б. ,че тях дължи на БНП„Париба
Пърсънъл Файненс С.А.-клон България “по договор за кредит № СREX
16570599 следните суми :356,91 лв. –главница ,,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението 03.02.2020 г.
до окончателното й изплащане ,които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49/2020 г.
по описа на ЦРС ,като въззивницата е осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство и 500 лв.-
съдебно-деловодни разноски в исковото производства .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения .
1
Сочи се на първо място ,че не става ясно защо от една страна
съдът приема ,че предявеният иск за вземанията на ищеца по издадената в
негова полза заповед за изпълнение е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен ,а от друга страна уважава частично предявените искове .При това
съдът е приел ,че в нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за кредит
,общите условия към него ,информацията за застраховка и указанията за
погасяване на кредита не са с шрифт 12,а с по-марък шрифт,което е грубо
нарушение на изискването за форма ,водещо до неговата нищожност,като
приема също и че в случая стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за предоставяне на кредит ,не е подписан от
кредитополучателя ,което пък е самостоятелно нарушение на чл. 10 ал. 1
вр.чл. 5 ал. 1 и ал. 2 ЗПК.В противоречие с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора
е посочен годишен процент на разходите /в размер на 30,69%/,но не е ясно
какво включва ,нито как е формиранПосочен е само годишен лихвен процент
в размер на 27,06%.Липсва и яснота каква част от дължимите съгласно
договора главница ,лихви и такси се съдържат във всяка погасителна вноска
.Затова и в тази връзка се счита за неправилен изводът на съда ,че общият
размер на кредита и условията за усвояването му ,лихвения процент и
условията за прилагането му били посочени ясно и разбираемо ,а
погасителният план съдържал информация за последователността и
разпределението на вноските.Напротив – считасе ,че планът не съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска ,каквото е изискването на чл. 11 ал.1
т.12 ЗПК
Навеждат се съображения за разминаване между заявеното
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е това в исковата молба
,тъй като според въззивника липсва правен интерес от устоновяване на
вземането по реда ,предвиден в сочените разпоредби ,ако не е бил очертан по
същия начин предмета на заповедното производство ,доколкото при
положение ,че договорът е обявен за недействителен ,потребителят връща
само чистата стойност на кредита ,като правното основание е неоснователно
обогатяване .Освен това от изложените в исковата молба става ясно ,че не
се претендира само главница ,както е посочено и в заявлението ,доколкото
погасителните вноски съставляват изплащане на главница по кредита ,ведно
с надбавки ,съставляващи печалбата на кредитора –т.е. посочената от ищеца
2
с общото понятие „главница“ сума се състои от чистата стойност на кредита
,възнаградителната лихва по него и други разходи по кредита.След като
договорът е недействителен ,тъй като между страните не е налице валидно
съсздадено правоотношение ,,задължението за плащане на чистата стойност
на кредита не може да бъде договорно .А ищецът е заявил ,че претендира
сумата на договорно основание ,възникнало от действителен договор за
кредит ,за което именно му е издадена заповед за изпълнение.Освен това –
ако съдът счита ,че потребителят връща само чистата стойност на кредита ,без
лихви и разноски ,той неправилно приема за установено дължимост на
цялата сума от 356,91 лв.,тъй като тя включва освен само главница ,но и
възнаградителни лихви и други разходи по кредита .
Доколкото от представите доказателства за чистата суа на кредита
/479 лв./,за заплатените от ответника три вноски от по 64,27 лв. –т.е. 192,87
лв.,то е следвало да се приеме ,че остатъкът от чистата стойност на
усвоената и невърната сума е в размер на 286,13 лв.
Развива се и тезата за нищожност на договора за кредит поради
противоречие с добрите нрави –какъвто е случаят с размера на шрифта и
уговорения годишен лихвен процент,като се счита,че уговорената годишна
лихва е в нарушение на добрите нрави ,тъй като надхвърля драстично
размера на законната такава .Затова и уговорката за нея е нищожна и тъй
като без посочените уговорки за лихва договорът не би бил сключен ,то в
случая не е налице частична нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал4
ЗЗД
Обосновават се доводи и против решението в частта за разноските
,като се счита ,че размерът на разноските следва да бъде намален с оглед
отхвърлената част от исковете .
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковите
претенции .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец,чрез процесуалния си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
3
при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.
Моли се за потвърждаване на решението .Също не се представят нови
доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.чл. 415 и чл.
410 ал. 1 т. 1 ГПК,вр.чл. 79 ал. 1 ,чл. 86 и чл. 92 ЗЗД .
Представен е договор за потребителски кредит от 30.11.2018 г.,от
който се установява ,че ищцовата банка в качеството на кредитор е
отпуснала на ответницата в качеството на кредитополучател револвиращ
потребителски кредит ,издаване и ползване на кредитна карта ,въз основа на
който е възникнала облигационна връзка между страните.От съдържанието
на договора става ясно ,че същият е сключен за закупуването на стоки и
услуги на изплащане ,като кредитополучателят се е съгласил предоставения
ме с договора кредит да бъде изплатен прако на упълномощените търговски
партньори на кредитодателя ,от които кредитополучателят закупува избраната
от него стока ..Видно от приложения договор ,кредитодателят е предоставил
на ответника кредит в размер на 522,11 лв. ,при лихвен процент от 27,06% и
ГПК от 30,68% -за закупуване на избраната от него стока-готварска печка
„Беко „ на стойност 499 лв.,като съгласно условията на договора
кредитополучателят се е съгласил сумата 479 лв. за закупуването на стоката
да бъде преведена по сметка на упълномощения търговски партньор
„Технополис“ ,а останалата сума от 20 лв. ,представляваща част от усвоения
на 30.11.2018 г. кредит да заплати в брой на търговския партньор при
закупуване на стоката .Видно от представения фискален бон ,на 30.11.2018 г.
кредитополучателят е закупил на същата дата избраната от него стока-
готварска печка на стойност 499 лв.,като е заплатил същата по посочения
начин,с което предоставеният кредит е лбил изцяло изплатен .Съгласно
условията на договора кредитополучателят се е съгласил да върне сумата от
522,11 лв. на 9 равни месечни вноски -всяка в размер на 64,27 лв. и падеж на
4
вноските-20-то число от месеца ,като крайният падеж на договора е
20.08.2019 г.В чл. 5 от договора е предвидено ,че при забава на една или
повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законова лихва в периода на забавата .
Няма спор по делото ,че ответницата не е изпълнила задълженията си
по договора и е преустановила редовното обслужване на кредита на
20.03.2019 г.,към която дата е изплатила 3 броя погасителни вноски ,всяка в
размер на 64,27 лв.Тъй като падежът на договора е настъпил на 20.08.2019 г.
и длъжникът не е погасил изцяло задълженията си по него
,кредитопучателят е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и се е
снабдил със заповед за изпълнение за сумите по заявлението ,издадена по
ч.гр.д. № 49/2020 г. по описа на БРС.След връчването на заповедта по реда на
чл. 47 ГПК ,на кредитора е указано да предяви иск по чл. 422 ГПК и в
едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск .
Първоинстанционният съд е приел ,че договорът за потребителски
кредит е недействителен –на осн.чл. 22 вр.чл.10 ал. 1 ЗПК-тъй като както
договорът за потребителски кредит ,така и общите условия към него
,информацията за застраховката и указанията за погасяване на кредита са с
шрифт ,по-малък от 12 ,което според съда е грубо нарушение на изискването
за форма на договора ,водещо до неговата нищожност .Съдът е посочил и че
стандартният европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити ,който представлява елемент от договора ,не е
подписан от кредитопалучателя ,което е самостоятелно нарушение на чл. 10
ал. 1 вр.чл. 5 ал. 1 и ал. 2 ЗПК.Затова и ,като е приел ,че договорът за
потребителски кредит е недействителен ,е направил извод за неоснователност
на исковата претенции ,като на осн.чл. 23 ЗПК е посочил ,че следва да се
върне само чистата стойност на кредита ,без да се дължат лихви и други
разноски .Затова е приел за установено вземането частично – за сумата от
356,91 лв.-главница по договора за потребителски кредит ,като е присъдил и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумата . В останалите части – относно
претенциите за заплащане на възнаградителна лихва и мораторна лихва за
забава за претендираните периода исковете са били отхвърлени .
5
Решението е обжалвано от ответницата Б. ,като се изтъкват
противоречия между мотивите и изразената вола на първостепенния съд
,сочи се ,че изводите на съда били неясни и взаимнопротиворечиви ,което се
отразило на законосъобразността на решението .
Възраженията във въззивната жалба са неоснователни .
При така установените факти първостепенният съд е приел ,че
сключеният договор за потребителски кредит се явява недействителен, на
осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Предвид
горното въззиваемото дружество има право да получи чистата стойност на
кредита в размер на 499 лв., намалена с направените плащания от страна на
въззивника , които не се оспорват и са общо в размер на 192,81 лв., или
задължението е в размер на сумата от 306,19 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Не се дължи и заплащане
на обезщетение за забава върху тази сума, от датата на възникване на
задължението за заплащане на вноските за главница по кредита, по аргумент
на текста на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според който кредитополучателя
не дължи други суми, освен чистата стойност на кредита, както и с оглед
настъпване на падежа на извъндоговорното задължение за заплащане на
чистата стойност на кредита от поискването му, в случая датата на която е
предявено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
съда.Както бе казано по-горе , в настоящия случай е приложима разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК, посочваща, че при неспазването на изискванията на
конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 10 ал. 1
от ЗПК. Предвид това, процесният договор за предоставяне на потребителски
кредит 30.11.2018 г. се явява недействителен. Редакцията на нормата,
доколкото не предвижда специално недействителността да се отнася до
отделни разпоредби на договора, следва да се разбира, че предвижда
нищожност за целия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато
6
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Законодателят е счел, че в тази хипотеза на
недействителност на договора отговорността на кредитополучателя не следва
да отпадне изцяло, като доколкото разпоредбата на закона не предвижда
нищо в противния смисъл, тази отговорност може да бъде ангажирана в
настоящото производство.Затова неоснователно е становището ,че чистата
сума ,получена по договора ,може да се претендира само на основание
неоснователно обогатяване и не по реда на заповедното производство .
Във въззивната жалба още веднъж подробно се изтъкват
съображенията за недействителност на договора за потребителския кредит
поради нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.12 от ЗПК и се оспорват
изводите на първостепенния съд в тази връзка ,но настоящият съдебен състав
счита ,че доводите не следва да бъдат обсъждане ,доколкото в крайна сметка
съдът е приел ,че договорът е недействителен и липсва правен интерес у
въззивницата да иска обявяването му за такъв и на други правни
основания.Верно е ,че в решението има известни неточности и противоречия
,но те не се отразяват на крайните изводи на съда ,които са
правилни.Районният съд обаче е приел ,че чистата стойност по кредита
,получена от ответницата е в размер на 522,11 лв. ,което е неправилно –
доколкото става дума за стоков потребителски кредит и чистата стойност по
него ,получена от ответницата е в размер на 499 лв. – каквато е и цената за
закупената стока . Затова и като се приспадне частта от кредита ,върната от
кредитополучателя-3 вноски по 64,27 лв./общо 192,81 лв. /,то следва ,че
ответницата следва да върне на кредитора си остатъка от получената чиста
стойност в размер на 306,19 лв. , а не 356,91 лв. ,както е посочил
първоинстанционния съд .Затова в частта ,с която е уважена установителната
претенция в размер над сумата от 306,19 лв. решението следва да бъде
отменено и вместо него – претенцията да бъде отхвърлена .
Основателна е въззивната жалба против решението в частта за
разноските . С оглед представените доказателства относно направените от
ищеца разноски в заповедното производство ,разноските на заявителя са в
общ размер от 75 лв. , а за исковото производство пред първата инстанция-в
общ размер от 425 лв./от които 25 лв. –платена държавна такса ,100 лв.-
7
юк.възнаграждение и 300 лв. – платен депозит за възнаграждение за особен
преставител .Тъй като съдът е отхвърлил частично претенциите за
възнаградителна лихва от 28,71 лв. и за мораторна лихва за сочен период – в
размер на 26,68 лв.,то безспорно размерът на присъдените в полза на ищеца
разноски на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК следва да бъде съображен с отхвърлената
част от исковете ,съответно-уважената част .Това не е сторено и неправилно
е прието /въз основа на техническа грешка при изчислението /,че общия
размер на разноските на ищеца пред районния съд е в размер на 600 лв. , а не
на 425 лв. ,както бе казано по-горе .Затова и в тази част следва да бъде
отменено решението – като се отхвърли претенцията за разноски в размер над
57 лв. – за заповедното производство и над 248лв. – за исковото .С оглед
уважената и отхвърлената част от въззивната жалба в полза на въззиваемата
банка следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в
размер на 200 лв. – при направени такива за особен представител на
ответницата в размер на 150 лв. и юк.възнаграждение за въззиваемия в
размер на 100 лв. .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260014/10.02.2021 г. постановено по гр.д. №
222/2020 г. по описа на Царевския районен съд В ЧАСТТА ,с която е прието
за установено в отношенията между страните ,че БНП„Париба Пърсънъл
Файненс С.А.-клон България “,с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София,сгр-
14,представлявано от Димитър Димитров ,чред юк.Николета Матева има
изискуемо вземане към З.И.Б. ,ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № ** по
договор за кредит № CREX-16570599 от 30.11.2018 г. ,за сумата над 306,19
лв./триста и шест лв. и 19 ст./-чистата стойност на получения кредит , до
размер от 356,91/триста петдесет и шест лв. и 91 ст./,ведно със законната
8
лихва върху тази сума от подаване на заявлението -03.02.2020 г. до
окончателното изплащане ,за която сума е издадена заповед за парично
задължение по ч.гр.д. № 49/2020 г. по описа на РС-Царево,както и В ЧАСТТА
,с която е осъдена З.И.Б. да заплати на БНП„Париба Пърсънъл Файненс
С.А.-клон България “,сума в размер над 57 лв..-разноски в заповедното
производство и над 248 лв. – разноски в първоинстанционното производство
и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска на че БНП„Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон
България “,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление-
гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София,сгр-14,представлявано от
Димитър Димитров ,чред юк.Николета Матева против З.И.Б. ,ЕГН
********** от гр. ***, ул. *** № ** за установяване в отношенията между
страните ,че ищецът че БНП„Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България
“,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление-
гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София,сгр-14,представлявано от
Димитър Димитров ,чред юк.Николета Матева има изискуемо вземане към
З.И.Б. ,ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № ** по договор за кредит №
CREX-16570599 от 30.11.2018 г.за сумата 306,19 лв./триста и шест лв. и 19
ст./-чистата стойност на получения кредит , до размер от 356,91/триста
петдесет и шест лв. и 91 ст./,ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на заявлението -03.02.2020 г. до окончателното изплащане ,за която
сума е издадена заповед за парично задължение по ч.гр.д. № 49/2020 г. по
описа на РС-Царево.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на БНП„Париба Пърсънъл Файненс С.А.-
клон България “,с ЕИК ********* за присъждане на разноски в размер над 57
лв. за заповедното производство и над 248 лв. – за първоинстанционното
исково производство .
ОСЪЖДА З.И.Б. ,ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № ** ДА
ЗАПЛАТИ на БНП„Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България “,с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София,ж.к.“Младост
4“,Бизнес парк София,сгр-14,представлявано от Димитър Димитров ,чред
юк.Николета Матева сумата от 200 лв. – разноски по делото пред настоящата
инстанция
9
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10