Р Е Ш Е Н И Е № 164
гр. Габрово, 29.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание на девети
ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
и
секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА ...... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №109 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа
на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх. №
СДА-01-822 от 14.05.2021г. от И.Г.И. ***, ЕГН **********, чрез адв. Й.М.П. ***
против Разпореждане №РВ-3-07-00883636 от 23.02.2021 г. на Началник отдел „КПК“
в ТП на НОИ Габрово, потвърдено с Решение № 14 от 14.04.2021 г. на директор ТП на НОИ Габрово,
като се моли за отмяна на оспорения ИАА.
С процесното Разпореждане е наредено И.И. да възстанови
добросъвестно получените от него суми под формата на парично обезщетение за
общо заболяване за периода от 13.05.2016 г. до 27.07.2019 г. в размер на
21095.02 лв. на основание чл. 114, ал. 2 и 2 от КСО. Сумата определена като
неоснователно получена. Против постановеното Разпореждане е депозирана жалба,
адресирана до ръководител ТП на НОИ Габрово, като според подателя сумите са
получени добросъвестно от него, в качеството на осигурено лице, работил по
трудово правоотношение с „********“ ЕООД. Посочено е също, че от заплатата му са
били удържани осигуровки и това, как неговият работодател е водил отчетността
си не следва да се отразява неблагоприятно на положението на работещите.
С Решение № 14 на директор ТП на НОИ Габрово от
14.04.2021г. е отхвърлена подадената Жалба от И.И..
Към преписката е приложено Задължително предписание изх.
№ ЗД-1-07-00736382 от 17.03.2020 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ Габрово по повод извършена проверка, в което е отразено, че по отношение
на осигурителят „***********“ ЕООД следва да се заличат данни по чл. 5, ал. 4
от КСО за три лица, сред които и жалбоподателят, т.к. дружеството не е
осъществявало дейност по смисъла на ТЗ за времето след месец март, 2015 г. и не
е имало необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. По тази
причина за лицата, назначени след 01.04.2015 г. не е налице изпълнен състав на
чл. 10 и §. 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица. По
тази причина е счетено, че изплащането на БЛ във връзка с работа при този
работодател е недължимо изплатено и се дължи възстановяването му от лицата,
които са получили такова.
В Жалбата си И.И. твърди, че не са налице основания за
възстановяване на сумите, поради факта че бил получил посочените в
разпореждането суми добросъвестно, работил бил по трудов договор с „**********“ЕООД и бил изпълнявал
добросъвестно всички вменени му задължения. От заплатата му били удържани
съответните суми за осигуровки. Как някой от работодателите му е осчетоводявал
разходите и приходите си, дали и защо е бил заличен не са факти, зависещи от
него, нито пък той е бил запознат с тези факти. Според И. грешките на бившия му
работодател били по негова вина и не следвало да се търси връщане на суми от
работника, а от работодателя му.
Настоящият съдебен състав на АС Габрово намира, че
подадената жалба
е в законния срок от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт и се явява редовна и допустима, поради което
съдът следва да се произнесе по нейната основателност.
В проведено по делото о.с.з. жалбоподателят, редобно
призован не се явява, като
за него не се явява и упълномощения пр. представител. В представено по делото
писмено становище се поддържа подадената жалба и заявеното искане по същество.
За ответната страна по делото се явява упълномощен процесуален представител- юрисконсулт,
който оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи
за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146,
във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Разпореждането и Решението са издадени от компетентни
органи при изпълнение на предоставените им по закон правомощия.
Не е налице съществено нарушение на процедурата по
издаването им.
Със Заповед № ЗР-5-07-00591948 от 11.07.2019 г. на ръководител
ТП на НОИ Габрово е разпоредено извършване на проверка на „********** ЕООД, Габрово.
По повод извършена проверка по подаден сигнал до ТП на
НОИ е съставен Констативен протокол /КП/ № КВ-5-07-00736135 от 16.03.2020 г., в
който е отразено, че при нея, поради невъзможността търговецът осигурител да
бъде открит, е потърсено съдействието на ТД на НАП Велико Търново относно
извършвана от дружеството дейност. В
отговор от ТД на НАП на 18.07.2019 г. е посочено, че за данъчни периоди 2015 г.
– 2018 г. в ТДД не са подадени данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, нито
финансови отчети. На 06.02.2020 г. ТД на НАП уведомява НОИ, че не е открит
представляващ дружеството и не са представени от него поискани по надлежен ред
документи и доказателства, не са установени следните факти: обекти на
дружеството, в които се извършва дейност;
данни за такава дейност, вкл. за извършвана такава от нает персонал,
както и свързани с него задължения за изплащане на осигурителни вноски и размер
на работни заплати. На 19.02.2020 г. е посетен адреса на управителя на
дружеството, но същият не е открит, поради което от МВР е поискано също
съдействие за осъществяване на контакт. В отговор от МВР е посочено, че адрес
на управителя не е установен и контакт с него не е осъществен. След извършен
анализ от осигурителните органи се установява, че до 2015 г. за наетите от това
дружество лица са подавани данни по чл. 54, ал. 4 от КСО за доходи в „нормални
граници“, но наетите лица били освободени. От 2015 г. са назначени две нови
лица с драстично увеличен осигурителен доход, едното от които е И.Г.И.. През
2017 г. за две лица са подадени данни за максимален осигурителен доход, но
трудов договор не е бил регистриран. Не са налице и направени осигурителни
вноски. При проверка в информационната система на НОИ се установява, че са
издавани БЛ и са подавани удостоверения приложение № 9 от осигурителя с данни
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност за
жалбоподателя по Справка № 1, приложена
към КП и по делото, докато другите две лица, осигурявани на максимален
осигурителен доход и без трудови договори не са черпили осигурителни права.
Така изложеното води до извода, че дружество „**********“ ООД не е
извършвало дейност по смисъла на ТЗ за периода м. 03.2015г. до проверката, не е
имало необходимост от назначаването на персонал по трудово правоотношение от
01.04.2015 г. По тази причина се счита, че жалбоподателят няма качеството на
осигурено лице при този осигурител и не му се дължат обезщетенията, които е
получил във връзка с представените БЛ. Направено е предложение за издаване на
задължителни предписания за осигурителя – за заличаване на данните на
назначените по трудови договори при него лица от месец май, 2015 г., сред които
и И.Г.И..
Кореспонденцията между ТП на НОИ и цитираните в КП други
административни органи, е приложена. КП е официален удостоверение документ,
който, като неоспорен от страните по делото, се приема за доказателство, наред
с цялата административна преписка, удостоверяващо изложените в него факти и
обстоятелства.
Предписание № ЗД-1-07-00736382 от 17.03.2020 г. на
контролен орган на ТП на НОИ Габрово до „*********“ ЕООД,
Габрово, е връчено след реализиране на състава по чл. 110, ал. 4, изр. второ от КСО, считано на 02.06.2020г. /денят, след който е откачено обявлението от
таблото за съобщения/, а от страна на дружеството не са предприети действия по
изпълнението му, нито има твърдения и данни за обжалването му по съответния
ред.
На 10.06.2020 г. е изготвен Доклад от началник сектор КРД
до началник отдел КПК при ТП на НОИ
Габрово, в който е отразено, че въз основа на получен сигнал
№1029-07-657#2/03.06.2019г.
в ТП на НОИ Габрово за изплащане на
парични обезщетения и помощи от ДОО на лица, работили в „***********“ ЕООД с ЕИК************* е извършена
проверка в това дружество и е съставен Констативен протокол №КВ-5-07-00736135
от 16.03.2020 г., както и задължителни предписания за заличаване на декларации
обр. № 1, подадени за лица по чл. 4, от Кодекса.
На 12.06.2020 г. въз основа на този Доклад е изготвено
Предложение от началник отдел КПК до директор ТП на НОИ Габрово, с което на
основание чл. 108, ал. 1 от КСО и във връзка с горепосочения сигнал от
03.06.2019 г. на главен експерт по осигуряването е извършена проверка с
посочените по-горе резултати, поради което се предлага заличаване на
осигурителя „**********“ ЕООД. На свой ред такова Предложение
е изпратено на 10.06.2020 г. до началник отдел „Методология на осигуряването и
контрол“ при НОИ – София.
В свое Писмо от 15.10.2020 г. директор Дирекция „ОКП“ при
НОИ – София, въз основа на гореизложеното, с оглед влязлото в сила предписание
за заличаване на осигурителя „**********“ ЕООД счита,
че записите за този осигурител подлежат на заличаване досежно три посочени
лица, едно от които е жалбоподателят.
От Писмо от 19.10.2020 г. на директор Дирекция „ИКТ“
става ясно, че за това дружество са подадени общо 22 броя заличаващи декларации
за посочените в списъка лица и периоди /вкл. за жалбоподателя и за процесния
период/. Жалбоподателят се счита за неосигурено лице, т.к. този негов осигурител
не е осъществявал дейност, съответно – жалбоподателят не е могъл да започне
такава и не подлежи на задължително обществено осигуряване. Към 30.10.2020 г.
процесните данни са били заличени, видно от Уведомително писмо /УП/ изх. № Ц
1034-07-347-6 от 30.10.2020 г. на началник сектор ДОО при ТД на НАП – Габрово.
По тази причина и във връзка с визираната по-горе извършена проверка при
осигурителя е посочено, че е установено надплащане на суми по БЛ, представени
от осигурител „*********“ ЕООД за жалбоподателя в размер на
процесната сума от 21 095, 02лв. Към писмото е приложена и справка за
изплащани обезщетения по ЕГН. Жалбоподателят не оспорва получаването на сумата,
оспорва единствено наличието на основание за нейното възстановяване. Въз основа
на това УП са издадени процесното Разпореждане и Решението, оспорено пред АС
Габрово. В Решението се описва подробно процедурата по установяване на
основанието, поради което от жалбоподателя се търси възстановяването на
получената от него сума.
Съдът намира процесното Решение и потвърденото с него
Разпореждане за мотивирани от фактическа и правна страна. Те съдържат всички
необходими реквизити и при издаването им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяната им.
С Молба от 03.08.2021г. жалбоподателят е представил като
доказателства по делото Трудов договор № 6 от 25.05.2015 г. между „***********“ ЕООД и
жалбоподателя И.Г.И. за пълно работно време; Трудова книжка, в която е вписан
стаж при този работодател за периода от 25.05.2015 г. до 13.12.2019 г.
По време на съдебното оспорване на процесното Решение
съдът е извършил множество процесуални действия в т.ч. справки, изискана
информация и др. за установяване адреса на управителя и представляващ
дружеството – осигурител „***********“ ЕООД, като целта
на тези действия е осъществяване на връзка с него, но това се е оказало
невъзможно. Посоченото като управител лице, отразено и в ТР не може да бъде
открито нито на ивестния адрес на Дружеството нито при извършена справка в НБ
население.
Изискани са ведомости за заплати и трудово досие -
доказателства за упражняване трудовата дейност от страна на жалбоподателя.
Лицето, представляващо Дружеството– осигурител не е открито.
За да установи реално започване на работа при този
осигурител, както и естеството на положения труд, жалбоподателят е поискал
допускане на свидетели. С писмена Молба от 03.08.2021 г. процесуалният
представител на жалбоподателя се отказва изрично от тях. Съдът е предоставил
възможност за представяне на доказателства от страните, като е разгледал делото
в четири съдебни заседания, при което жалбоподателят не е оспорил
констатираното в официалните документи, приети като доказателства по делото. не
е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, нито е изградил
защитна теза, която да е подкрепена със съответните насрещни доказателства. В
допълнение с информацията от НАП за липса на подавани данъчни документи за
процесния период от страна на този работодател следва да се направи извода, че
той не е осъществявал търговска дейност, а именно за участие в такава дейност е
сключения трудов договор с жалбоподателя, назначен на длъжност „търговски
представител“.
По делото е допусната съдебно – почеркова ***********“ЕООД К.Н., фигуриращ
като такъв и в ТР, не съответстват на подписите положени от същото лице при
издаване на лични документи в ОД на МВР Габрово. Следователно подписите за
представляващ Дружеството в документацията му, включително и тази свързана с
трудовоправното отношение на „*********“ЕООД с И.И. не
са изпълнени от посочения като управител К. Н..
Жалбоподателят не оспорва, че е получил процесните
обезщетения въз основа на представени от него болнични листове. В подкрепа на
размера на получените суми по делото са събрани справки, съставляващи също
официални свидетелстващи неоспорени документи, както и подробно обяснение за
начина на изчисление на обезщетенията. Съдът приема, че процесната сума е
получена под формата на обезщетения по представените от жалбоподателя и описани
в процесния ИАА болнични листове.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от КСО,
послужили като правна мотивировка на ответната страна за издаване на процесния
ИАА, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че е осъществена
хипотезата на нормата на чл. 114, ал. 2,
т. 3 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от
жалбоподателя суми за обезщетение за ползвани отпуски за временна неработоспособност,
тъй като към деня на настъпване на осигурителния риск жалбоподателят не е бил
осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО и, съответно, за него не е възникнало
право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплатеното такова е
получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване
и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е
установено, че жалбоподателят е сключил трудов договор с "*********" ЕООД, но не са налице
данни, че
е започнал реално да изпълнява възложена му от работодателя трудова функция.
Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е
дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е., трябва да са
изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и
дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения.
Законодателят е обвързал статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО, което означава, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от кодекса. Следователно,
административните органи правилно са приели, че към датата на настъпване на
осигурителния риск по процесните БЛ И.И. няма статут на "осигурено
лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по отношение
на този работодател,
защото не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Трудовото и осигурителното
правоотношение не са идентични и не се припокриват. Наличието на трудов договор
и валидно възникнало и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него
права на обезщетение. Лицето следва и реално да упражнява трудова дейност в
рамките на трудовото правоотношение, което в случая не само не е доказано, а
даже е опровергано с направените проверки от НАП и НОИ и е установена
липсата на каквито и да било данни за реализация на дейност от страна на
дружеството,
за да ползва жалбоподателят права
/в това число и да получава
обезщетения от ДОО/ като осигурено лице.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите
е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е
предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане. Правилно е прието от контролните органи на ДОО, че по отношение на И.И. са налице нови документи и нови
данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, събрани след като плащанията по БЛ са
били направени, които
са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за
временна неработоспособност.
Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и
данни са налице достатъчно убедителни доказателства досежно липсата на упражнявана
от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството-работодател „*********“ ЕООД, Габрово
през
процесния период. И. не е провел пълно и главно доказване на относимия
доказателствен факт, че реално е осъществявал такава дейност. След като жалбоподателят
не е упражнявал дейност в дружеството, законосъобразно ръководителят на осигуряването на контрола
по разходите в ТП на НОИ Габрово е постановил Разпореждане за възстановяване на
добросъвестно получените суми като обезщетения и мотивилрано и законосъобразно
ответникът е отхвърлил жалбата против това Разпореждане с процесното Решение. Именно защото лицето не е полагало
труд и не е упражнявало трудова дейност при търговеца-работодател, и въпреки
това е заявило получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност
и го е получавало през процесния период, то дължи неговото възстановяване.
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав
намира жалбата против процесното Решение за неоснователна и недоказана, поради
което счита, че следва да я остави без уважение.
Основателно, в тази връзка, предвид изхода на делото, а
именно отхвърляне на оспорването, се явява искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено в тежест на
жалбоподателя И.Г.И. като съдът го определя в размер на 100 лева.
В тази връзка и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал.
1, чл. 170, ал. 1-2, във вр. с чл. 9, ал. 4, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба от И.Г.И. ***, ЕГН**********, против Решение № 14 от 14.04.2021 г.
на директор Дирекция на ТП на НОИ Габрово, с което е отхвърлена Жалба срещу Разпореждане №РВ-3-07-00883636/23.02.2021
г. на Началник отдел КПК в ТП на НОИ Габрово.
ОСЪЖДА И.Г.И. ***, ЕГН**********, да заплати на ТП на НОИ Габрово разноски по
делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100.00 /сто/ лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до
Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН КОСЕВ /