№ 718 / 22.11.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 06.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. № 2633 по описа за 2018 г. по описа на РС-Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се жалба срещу административен акт по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, подадена от Е.Т.Д., адрес: xxx,,А. 3. срещу Решение на ОСЗ-Монтана, по Протокол №26 К от 12.09.2018г.
Моли решението да се отмени като незаконосъобразно.
В законния срок, ответникът по жалбата ОСЗ-Монтана е подал писмен отговор на жалбата, с подробни съображения за нейната неоснователност, поради което моли същата да се отхвърли.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима за съдебно разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице В.Б.Р. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза по делото.
С решение на ОСЗ-Монтана, по Протокол № 26К от 12.09.2018г. е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Д. Т. Н. на два броя ниви в землището на с.Д. Б.: 1.нива с площ от 11,400 дка, трета категория, находящ се в землището на с.Б., местност,, Бучка и 2. Нива от 4,000 дка, находяща се в землището на с. Д. Б., местността ,,Зад казармите‘‘.
За да бъде уважена жалбата, в тежест на Е.Т.Д. е при условията на пълно и главно доказване да установи, че са налице писмени доказателства, че нейният наследодател Д. Т. Н. е бил собственик на поземлените имоти, респективно, че неправилно ОСЗ-Монтана е отказала да възстанови правото на собственост върху тях на наследниците на посоченото лице, сред които е и жалбоподателката.
Съдът намира, че от доказателствената съвкупност по делото, не се установява наследодателят Д. Т. Н. да е бил собственик на процесните две ниви. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ също не може да се обуслови категоричен извод за това, че наследодателят Н. е бил собственик на нивите преди обобществяването им.
Като цяло липсват и не са представени каквито и да е документи, установяващи правото на собственост върху поземлените имоти.
Съдът счита, че Решение на ОСЗ-Монтана, по Протокол №26К от 12.09.2018г. е напълно законосъобразно.
Мотивиран от горното съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото,на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ОСЗ- Монтана следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата, подадена по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, подадена от Е.Т.Д., адрес: xxx,,А.3. срещу Решение на ОСЗ-Монтана по Протокол №26К от 12.09.2018г..
ОСЪЖДА Е.Т.Д., адрес:гxxx,,А.3., ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ‘‘ гр.Монтана с адрес: гр.Монтана, пл.,,Жеравица‘‘ № 1 сумата от 100,00 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: