Определение по дело №44740/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3400
Дата: 19 август 2021 г.
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20201110144740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3400
гр. София , 19.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20201110144740 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. на СРС номер 16453/21.06.2021 г., подадена от ответника
по делото за изменение в частта за разноските на решение № 639/27.05.2021 г. по гр. д.
№ 44740/2020 г. на СРС.
Молителят счита, че присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар е
прекомерен, поради което моли за изменение на решението в частта за разноските,
възложени в негова тежест.
В законоустановения срок е ангажиран отговор на молбата от „К..., в който се излагат
съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като възражението за
прекомерност не е своевременно заявено от насрещната страна, а освен това се твърди, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид това, че се претендира
такова единствено за производството по обезпечение на бъдещия иск.
Съдът, като взе предвид искането на ответника и данните по делото, намира
следното:
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането , чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е подадена в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК, като същата е процесуално допустима.
1
По същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
По делото са представени доказателства за сключен между „К... и А... „М. ...“ договор
за правна защита и съдействие от 11.08.2020 г. /л. 80 – 81 от делото/. Съгласно посочения
договор на процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 834
лв. с ДДС, което е заплатено по банков път, видно от приложеното извлечение от банкова
сметка на л. 82 от делото.
Искането за намаляване на присъдения адвокатски хонорар по съществото си
представлява възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Така направеното
възражение е несвоевременно – искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено
до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция /така определение
№ 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 372 от 16.5.2012 г.
по гр.д. 223/12 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 615/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 400/2016 г.
на II т. о. на ВКС, определение № 163 от 31.03.2017 г. по ч. т. д. № 76/2017 г. на I т. о. и
др./. В случая възражението за прекомерност е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК,
поради което и същото е направено извън преклузивния срок /приключването на съдебното
дирене пред настоящата инстанция/.
С възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че
дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната
отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от
съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските.
Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на
искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която
зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК /така определение № 36 от 26.01.2015 г. по
ч.пр. д. № 5936/2014 г. на I г. о. на ВКС/.
Доколкото искането по чл. 248 ГПК е в срок, молбата е допустима, но тъй като
страната е имала възможност да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но не се е
възползвала от това свое право до приключване на устните състезания, то същата е
неоснователна.
Други доводи за неправилност при разпределение на отговорността за разноски
ответникът не е релевирал.
Предвид изложеното искането на ответника за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. на СРС № 16453/21.06.2021 г на
ответника „А..., за изменение в частта за разноските на решение № 639/27.05.2021 г. по гр. д.
№ 44740/2020 г. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3