РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1768

 

гр. Пловдив, 18 октомври 2022 г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора Д. С., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. н. дело № 1621 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Г.Й.Й., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Е.Х., против Решение № 874 от 27.04.2022 г. на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 7794 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 21-1030-010239/29.10.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденото НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Г.Й.Й., срещу НП № 21-1030-010239/29.10.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което каза се, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6  от ЗДвП, са му наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са му отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

НП е издадено въз основа на АУАН № АВ192908 от 23.06.2021 г., съставен от С.С.Я.– полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор ПП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 25.10.2020 г. в 15.20 ч., в гр. Пловдив на бул. „Христо Ботев – Коматевски транспортен възел“, в посока „Централна ЖП гара“, Й. като водач на лек автомобил МЕРЦЕДЕС Ц 300, с временен рег. № 294М945, лична собственост, управлява лекия автомобил със скорост от 117 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. При отчетен толеранс от минус 3% наказуемата скорост е 113 км/ч. Посочено е още, че нарушението е установено с АТСС АRН САМ S1 № 11743СА, който е съставен на основание чл. 53 от ЗАНН след попълнена декларация от собственика на МПС, в която той посочва себе си за водач.

Направен е извод, че с това деяние Й. виновно е нарушил чл. 21, т. 1 от ЗДвП.

Преди съставянето на АУАН, на 08.06.2021 г., Г.Й. писмено е декларирал пред органите на МВР, че именно той е управлявал процесния автомобил на посочената дата и в посочения час.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

Срещу така съставения АУАН (връчен при отказ), на 15.10.2021 г. Й. е подал възражение, в което за пръв път е посочил майка се като извършител на процесното нарушение.

Възражението не е уважено, което е довело до издаване на спорното НП.

7. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е също така, че датата на откриване на нарушителя е датата на подаване на декларация по чл. 188 ЗДвП, което обосновава извода, че АУАН и НП са съставени преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

IV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

9. Като неоснователно следва да се прецени възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради съставянето на АУАН в негово отсъствие. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че макар техническото изготвяне на акта да е станало в отсъствието на Й., нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. В този смисъл правото му на защита е било охранено в пълнота. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

10.  Във връзка с твърдението на касатора, че автомобилът е управляван от неговата майка, заявено едва с възражението срещу процесния АУАН (т.е. след като на 08.06.2021 г. е декларирал пред органите на МВР, че именно той е управлявал въпросният автомобил), е необходимо да се съобрази, в ЗДвП не е предвидена възможност за оттегляне на първоначално подадената декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и замяната й с нова такава. Приемане на един такъв ред не само противоречи на смисъла на закона, но и предоставя очевидна възможност на всеки нарушител в случаи от категорията на процесния да осуети реализиране спрямо него на административнонаказателна отговорност.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА             Решение № 874 от 27.04.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по АНД № 7794 по описа на същия съд за 2021 год.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.