РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501059 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Районна
прокуратурагр. **** и въззивна жалба от ОД на МВРгр. ****, с които се обжалва решение №
74/30.01.2024г. по гр.д.№ 2013/2022г. на АсРС, с което Прокуратурата на РБ и ОД на МВРгр.
**** са осъдени солидарно да заплатят на Е. У. сумата от 2000 лева- обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1000 лева- обезщетение за имуществени вреди, дължими
по причина на обвинение за извършване на престъпление, а именно за това, че на 16.2.2021г.
в гр.***** Е. У. е управлявал лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № *****, след употреба на
наркотично вещество- амфетамин, което наказателно производство било прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление. Решението се обжалва и в частта, с която
Прокуратурата на РБ и ОД на МВР- гр. **** са осъдени солидарно да заплатят на Е. У.
сумата от 3000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 лева-
обезщетение за имуществени вреди, дължими поради обвинение в извършване на
престъпление за това, че на 16.02.2022г. в гр. ***** У. е управлявал лек автомобил „Ауди
А8“, с горепосочения регистрационен номер, след употреба на наркотично вещество-
амфетамин, което наказателно производство било прекратено поради това, че извършеното
деяние не било престъпление. Във въззивната жалба от РПгр. ****, се сочи, че от събраните
по делото доказателства не се установяват действия или бездействия на Прокуратурата,
които да са в причинно- следствена връзка с претендираните от У. за репариране
неимуществени и имуществени вреди. По- конкретно се сочи, че не му било повдигнато
обвинение, по досъдебните производства той участвал като свидетел и не са му били
налагани никакви ограничителни мерки. Оспорват се събраните гласни доказателства, като
се сочи, че разпитаните лица са близки и приятели на У. и показанията им не могат да се
ценят като безпристрастни. Във въззивната жалба от ОД на МВРгр. **** се поддържа, че
решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че не са
събрани никакви доказателства относно това как досъдебните производства са се отразили
1
върху начина на работа и живот на У.. Доколкото той бил претърпял някакви неимуществени
вреди, то същите по-скоро били в резултат от 24-часовото му задържане по чл. 72 ЗМВР.
Оспорва се наличието на причинно- следствена връзка между досъдебните производства и
претърпените от У. неимуществени и имуществени вреди. Алтернативно се твърди, че
определените обезщетения не са в съответствие с действително претърпените вреди и
следва да бъдат в значително по- нисък размер. И в тази въззивна жалба се сочи, че У. не е
бил привлечен в качеството на обвиняем, поради което размерът на обезщетението въобще
не е в зависимост от тежестта на престъпленията за установяването на които са образувани
досъдебните производства. С двете въззивни жалби се иска отмяна на решението на РС в
обжалваните му части.
Въззивна жалба е подадена и от Е. У. против решението на АсРС в частите от същото,
с които исковете му за обезщетение са частично отхвърлени. Твърди се, че в тази му част
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано и че не е съобразено с
тежестта на претърпените от У. вреди. Развити са подробни доводи в тази насока. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и уважаване на исковете в
пълния заявен размер.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По първоинстанционното дело са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че е
собственик на лек автомобил марка „Ауди“, с рег.№ *****, като притежава валидно
свидетелство за управление. Той живеел на съпружески начала с лицето М. Х., с която имали
две деца. На 16.02.2021г. при управление на лекия автомобил бил спрян за проверка от
служители на РУ на МВР- гр. *****. Те се усъмнили, че управлява автомобила след
употреба на наркотични вещества и поради това го отвели в сградата на управлението,
където направил тест с „DRUGTEST 3000“, с фабр. № STK6 LOT ARNK 0991. Той отчел
позитивна стойност за амфетамин. За това бил съставен АУАН и протокол за извършена
проверка с техническо средство. Издаден бил и талон за изпращане за медицинско
изследване, който Е. У. изпълнил. Образувано било досъдебно производство № 142/2021г. по
описа на РУ на МВР гр. *****. Извършен бил личен обиск, както и претърсване на
автомобила, при които не били открити наркотични вещества. На У. били поставени
белезници и той бил отведен към дома му. Там в продължение на един час бил принуден да
стои на тротоара с белезници, при което всички преминаващи го оглеждали, а съседите го
разпознали. Пред дома му спрели повече от две патрулни коли, което предполагало
извършване на тежко престъпление. В присъствието на поемни лица било извършено
претърсване на неговото жилище, при което отново не били открити наркотични вещества.
На същата дата била издадена заповед за задържането му за 24 часа в помещение в РУ на
МВР- гр.*****. Предложена му била полицейска закрила срещу това да осигури
информация за лица, които познава или за които узнае нещо подозрително, но У. отказал. На
същия ден той доброволно предал автомобила си, като същият му бил предоставен за
отговорно пазене, но без възможност да го управлява, тъй като бил със свалени
регистрационни табели, а освен това му е отнето свидетелството за правоуправление. След
изтичане на срока за задържане У. се подложил на проба за кръв и урина. В хода на
разследваното била извършена експертиза, чието заключение било, че в тях не се установява
наличие на наркотични вещества. Поради това с постановление от 25.02.2021г.
наказателното производство било прекратено. На 08.06.2021г. или след 111 дни били
върнати регистрационните табели на лекия автомобил. При разминаване с автомобили на
полицията той бил оглеждан и следен, което го карало да се чувства като субект на
полицейски произвол. Всичко това се повторило на 16.02.2022г. Ищецът отново бил спрян
от органите на МВР за проверка, отново бил тестван в сградата на РУ на МВР в гр. *****
„DRUGTEST 5000“, като техническото средство отчело употреба на амфетамин. Отново му
били поставени белезници и бил оставен прав, подпрян на лекия автомобил, за да бъде
обществено опозорен. Съставен бил АУАН и му бил издаден талон за медицинско
изследване. Образувано било досъдебно производство № 107/2022г. Извършен бил обиск на
2
У. и претърсване на лекия автомобил. Отведен бил към дома си, като този път бил оставен да
изчака на стълбищната площадка, но белезниците му били притегнати повече от
необходимото, за да му причиняват болка и неудобство, за да бъде унизен и да поиска да
бъдат отпуснати. Служител на РУ на МВР му казал, че ако се бил съгласил да дава
информация, това нямало да му се случи, както и че нарочно била изчакана датата 16
февруари. При извършеното претърсване отново не били открити наркотични вещества.
Отново бил задържан за 24 часа, предал лекия си автомобил доброволно, оставен му бил за
отговорно пазене, но не можел да го управлява, тъй като свидетелството му за управление
било отнето, а табелите на превозното средство – свалени. След изтичане на срока за
задържане се подложил на проба за кръв и урина. Експертизата, изготвена в хода на
досъдебното производство, отново не установила наличие на наркотични вещества. За това
и тъй като не било извършено престъпление наказателното производство било прекратено с
постановление от 09.06.2022г.. Регистрационните табели на лекия автомобил били върнати
на У. след 123 дни – на 20.06.2022г. След като за втори път установил, че органите на МВР
използват ненадеждни тестове У. подал жалба до ОД на МВР, включително и относно това,
че служителите на РУ на МВР ***** се възползват от служебното си положение, за да
причиняват страх и неудобство у него. Пряка последица от това било извършването на трета
проверка, при която се повторило всичко описано по-горе. След първото задържане ищецът
спрял приема на лекарства за гастрит, тъй като разбрал, че много медикаменти дават
странично отражение при изследване с тестовете на МВР за употреба на наркотици. Той бил
постоянно напрегнат, чувствал се унижен и преследван, не можел да изпълнява
задълженията в дома си и на работното си място, не можел да спи, фиксиран бил към
случилото се със соматични симптоми (депресия), апсихотичен (тревожно разстройство),
парасомния (сънни разстройства). Начинът му на живот се променил – неговите съседи и
други непознати добили впечатление за извършвана от него престъпна дейност. Били
направени снимки, които били разпространени в социалните мрежи и които били повод за
множество негативни коментари. Децата от квартала унижавали неговите деца. Поради това
У. изпаднал в депресия, в продължение на повече от месец не излизал от дома си, не можел
да спи, бил избухлив, изпитвал и физически болки поради това, че спрял приема на
лекарствата си. Чувствал се унижен и безсилен пред несправедливостта. В продължение на
четири месеца семейството не разполагало с автомобил, поради което децата били водени и
взимани от училище от приятели на У.. Не могли да отидат на почивка или друго
развлечение. Пак по същата причина не успял да извърши започнат ремонт на къща в
с.*****, в която възнамерявали да се преместят. Познатите му рязко се отдръпнали от него,
което се отразило на общуването и на децата му с други деца. Това довело до допълнителен
стрес за ищеца. Месеците до изготвяне на експертизата и до прекратяване на наказателното
производство били мъчителни, ищецът бил в напрегнато очакване. Органите на
прокуратурата не направили нищо, за да съкратят този срок, а в постановлението за
прекратяване У. бил описан като „криминален контингент“, като в него било внушено, че
той има криминални прояви, което го опозорява. Поради това той се чувствал още по-
огорчен и още по-безсилен да заличи негативния образ, който му бил създаден. За да заличи
тези последици, Е. У. предприел действия, за да обяви публично своята невиновност, което
станало в телевизионно предаване. Това имало известен успех. Но тъкмо когато той и
семейството му се успокоили, последвала втората проверка и второто наказателно
производство. Отново настъпили всички описани по-горе преживявания, но към изпитаните
унижение, стрес, безпокойство, физически болки, се прибавя паническо разстройство, децата
страдали още повече, дори по- голямото от тях искало да напуснат гр. *****. Въпреки
усилията за постигане на спокойна семейна среда, останало огорчение, унижение,
накърняване на обществена репутация, публично опозоряване, безсилие. Отново били
предприети действия за публично оповестяване на прекратяване на наказателното
производство чрез същото телевизионно предаване. Заявени са искания да бъде постановено
решение, с което ответниците по исковете да бъдат осъдени солидарно да заплатят
обезщетение в размер от 2500 лева за претърпените неимуществени вреди вследствие на
първото обвинение, ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до окончателното й изплащане
3
и в размер на 5000 лева за претърпените неимуществени вреди вследствие на второто
обвинение, ведно със законната лихва от 17.06.2022г. и до окончателното й заплащане.
Претендират се й обезщетения за имуществени вреди, настъпили вследствие на
невъзможността ищецът да използва лекия си автомобил, в размер от 8968 лева за периода
от 16.02.2021г. до 08.06.2021г. и в размер от 9929 лева за периода от 16.02.2022г. до
20.06.2022г.. Вредите се изразявали в това, че Е. У. бил принуден да използва други начини за
превоз на членовете на семейството му, на строителни материали и за придвижване от едно
населено място до друго. Освен това цената на автомобила намаляла с по 300 лева в
резултат от всяка от двете спирания от движение. У. заплатил местен данък, застраховка
„гражданска отговорност“ и винетна такса, които били в общ размер от 695,25 лева за 2021г.
и 695,25 лева за 2022г. Съответната част от тях за времето от 111 дни през 2021г. и от 123 дни
през 2022г., през които ищецът не е могъл да използва автомобила, също съставлявала вреда
в размер от 211,43 лева за 2021г. и в размер от 233,70 лева за 2022г.. Ето защо е заявено
искане да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му
заплатят обезщетение за имуществени вреди от първото обвинение в размер от общо
11494,43 лева и обезщетение за имуществени вреди от второто обвинение в размер от общо
12533,70 лева, ведно със законната лихва върху всяка една главница от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
С подадения от Прокуратурата на Република България отговор на исковата молба
предявените искове са оспорени като недоказани по основание и по размер. Твърди се, че
ищецът не бил привлечен като обвиняем нито по ДП 142/2021г., нито по ДП №107/2022г.,
поради което по тези дела той е имал качество на свидетел. Твърди се също така, че У. не бил
възпрепятстван нито фактически, нито юридически да използва притежавания от него лек
автомобил. За кратък период от време била ограничена само възможността му да се
разпорежда с автомобила, от което не се твърди да са претърпени вреди. Липсвала
причинно- следствена връзка между действията на прокуратурата по посочените досъдебни
производства и описаните в исковата молба вреди. Прокуратурата не носела отговорност за
вреди, настъпили от действията на полицейските служители, свързани със задържане на
лице по ЗМВР, сваляне на регистрационни табели и отнемане на свидетелство за
правоуправление. Оспорва твърденията, че ищецът е претърпял вреди, както и останалите
обстоятелства, на които се основават предявените искове.
От Областна дирекция на МВР - **** също е подаден отговор, с който предявените
искове са оспорени по основание и размер. Твърди се, че заповедите за задържане са
административни актове, които са влезли в сила. Воденото досъдебно производство било
изцяло под контрола на Прокуратурата на РБ, поради което не можело да се търси
отговорност от служители на ОД на МВР. Действията на разследващите органи били
основани на материалния и процесуалния закон и били част от задължението им за
разкриване на обективната истина. Твърди се, че липсва пряка причинна връзка между
посочените в исковата молба имуществени вреди и образуваното досъдебно производство.
Разходите за заплащане на местни данъци, застраховка „гражданска отговорност“ и винетна
такса са направени в изпълнение на законови задължения, поради което не могат да
съставляват имуществени вреди.
Безспорно е, а и от приетата по делото на РС- гр.***** разпечатка от „АИС КАТ –
Регистрация на ПС и собственици“ се установява, че жалбоподателят Е. У. е собственик на
лек автомобил марка „АУДИ А8“, с рег. № *****. Безспорно е също така, че на 16.02.2021г. и
на 16.02.2022г. при управление на този лек автомобил той е бил спрян за проверка от
служители на РУ на МВР- гр.*****, извършени са му били проверки с „DRUGTEST 5000“,
които са отчели употреба на наркотично вещество- анфетамин, след което Е. У. е бил
задържан за 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР, а лекият автомобил му е бил отнет, като
регистрационните му табели са били свалени. Съставени са актове за установяване на
административно нарушение. Жалбоподателят У. е дал проби от кръв и урина за извършване
на химически експертизи. Извършени са претърсвания в жилището му, в резултат от които
не са намерени и иззети веществени доказателства и други вещи, притежаването на които е
4
забранено от закона, включително и наркотични вещества. Образувани са досъдебни
производства № 142/2021г. и № 107/2022г. по описа на РУ на МВР- гр.*****, които са
прекратени с прокурорски постановления, поради това, че от заключенията по химическите
експертизи не се е установило наличието на наркотично вещество в кръвта и урината на ***
У..
В исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство /по
същата първоначално е образувано гр.д.№ 13564/2022г. на ПдРС, прекратено поради местна
неподсъдност/ са формулирани петитуми за присъждане на обезщетения за инуществени и
неимуществени вреди, настъпили „в резултат от незаконно наказателно преследване за
извършено престъпление по чл.343б., ал.3 от НК“ по досъдебни производства №№
142/2021г. и 107/2022г.. С определение № 3684/14.10.2022г. по гр.д.№ 2013/2022г. на РС-
гр.***** исковата молба е оставена без уважение до уточняване с какви актове и на кой
орган са образувани двете досъдебни производства. С молба от 03.11.2022г. от страна на Е.
У. е заявено, че му е известно само, че против него са образувани две досъдебни
производства, но не са му връчени актовете за образуването им, поради което не може да
изпълни даденото му указание. Не са давани понататъшни указания за уточняване на
исковата молба. Всъщност отговор на поставения въпрос се съдържа в прокурорските
постановления по досъдебните производства, в които се сочи, че те са образувани на
основание чл.356, ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба, бързото производство се счита
образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което
разследващият орган незабавно уведомява прокурора. В о.з. на 09.03.2023г. е изготвен
доклад по делото, в който е посочено, че ищецът претендира обезщетения „вследствие на
първото обвинение“ и „вследствие на второто обвинение“. От страна на ищеца-
жалбоподател в настоящето въззивно производство, изрично е заявено, че няма възражения
по доклада. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по искове за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причиненни на ищеца „от
невъзможността да използва лек автомобил марка „АУДИ А8“, с рег. № *****, дължими
поради обвинение в извършване на престъпление…. по чл.343б, ал.3 от НК. По отношение
на така формулирания диспозитив на решението също не са формулирани възражения или
искания от жалбоподателя У.. Ето защо, следва да се приеме, че действително обезщетенията
са претендирани за вреди от незаконно наказателно преследване за извършено престъпление
по чл.343б., ал.3 от НК, т.е. за вреди от образувани против Е. У. две досъдебни производства.
Във връзка с горното следва на първо място да се отговори на въпроса, дали 24-
часовото задържане по чл.72 от ЗМВР и снемането на регистрационните табели на
автомобила следва да се разглеждат като част от досъдебните производства, проведени под
надзора и ръководството на Прокуратурата на Р.България. В Определение № 436 от
16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 741/2019 г., IV г.о. изрично се приема, че „При извършване
на действия по задържане на лице за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР пасивно
легитимиран ответник не е Прокуратурата на Р.България, а съответният орган на МВР,
чиято отговорност може да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и в този случай
компетентен да разгледа спора е административният съд. В разглеждания случай искът е
предявен срещу Прокуратурата на Република България. Процесуалната легитимация се
определя от ищеца. Като е приел, че искът е допустим, но неоснователен поради липса на
пасивна легитимация на Прокуратурата на РБ да отговаря за претърпени неимуществени
вреди от полицейското задържане за 24 часа, въззивният съд не се е отклонил от практиката
на ВКС“. Прието е, че Прокуратурата не носи отговорност за вреди от 24- часово
полицейско задържане, тъй като същото не е уредено в НПК като част от действията по
разследване в рамките на досъдебното производство. Както беше посочено по- горе,
съгласно чл.356, ал.3 от НПК, бързото производство се счита образувано със съставянето на
акта за първото действие по разследването. В този смисъл е и разпоредбата на чл.212, ал.2
от НПК, уреждаща случаите, когато се образува досъдебно производство по общия ред.
Съгласно тази разпоредба, досъдебното производство се счита за образувано със съставянето
на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително
5
освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им
извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164. Изброяването на действията е
изчерпателно и 24- часовото полицейско задържане не е измежду тях. Аргумент в подкрепа
на горния извод е и разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.1 от НПК, съгласно която претърсване на
лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния
първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва
действието, се допуска при задържане. Има се предвид именно законосъобразно и в
съответствие с изискванията на чл.5 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи задържане по чл.72 от ЗМВР, като самото задържане не е част от
процесуално- следственото действие, а само предпоставка за извършването му, без
предварително разрешение от съда. Що се отнася до съставянето на жалбоподателя на
АУАН, отнемане на свидетелството му за управление на МПС и сваляне на
регистрационните табели на автомобила му / временно спиране от движение на пътното
превозно средство/, то тези действия са извършени по реда на Закона за движение по
пътищата /по- конкретно на основание чл.171, т.1 и т.2, вр. чл.172, ал.3 и ал.4 от ЗДвП/ и те
също не са част от досъдебното производство. В обобщение на горното съдът намира, че тъй
като с исковата молба са претендирани обезщетения, настъпили по причина на незаконно
наказателно преследване по две досъдебни производства, а задържането по чл.72 от ЗМВР и
снемането на регистрационните табели на автомобила на жалбоподателя не са действия по
разследване, т.е. действия по наказателно преследване по досъдебно производство, то за
евентуални вреди от тези действия не се дължи обезщетение по така предявените искове.
Действително в мотивите към Решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
849/2010 г., III г.о., се приема, че „И в трите случая на задържане - до 24 часа от полицейски
орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за
неотклонение "задържане под стража" - осъществяваната принуда спрямо задържаното лице
е идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в принудителна изолация от
неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават
гарантирани му от Конституцията права - напр. на лична свобода и неприкосновеност, на
личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията. Затова, в случаите,
когато лицето е оправдано, причинените му в резултат на незаконното задържане под стража
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване“. В това решение се приема също така, че
„По реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ държавата самостоятелно отговаря за вреди само в
случаите, когато задържането под стража е изрично отменено като незаконно, като в този
случай е без значение по какъв начин се е развило досъдебното и съдебното производство“.
В тозисмисъл са и Определение№ 436 от 16.05.2019г. по гр.д.№ 741/2019г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 50127 от 24.02.2023г. по гр.д.№ 1293/2022г. по описа на ВКС, IV г.о. и др..
Доколкото и двете задържания по чл.72 от ЗМВР, както и принудителните административни
мерки по чл.171 от ЗДП не са обжалвани и съответно- не са отменени като
незаконосъобразни, това обстоятелство също дава основание да се приеме, че исковете за
обезщетения за вреди, настъпили от задържанията и от невъзможността жалбоподателят У.
да ползва автомобила си, се явяват изцяло неоснователни.
Моментът, от който двете досъдебни производства са образувани /започнати/ изрично
е посочен в писмата от РУ на МВР- гр.***** до Районна прокуратурагр. ****, а именно
първото действие по разследването- претърсване и изземване. И двата протокола за
претърсване и изземване са одобрени с разпореждания на Районен съд- гр.*****- съответно
с разпореждане № 260392/17.02.2021г. по ЧНД № 153/2021г. и с разпореждане №
179/17.02.2022г. по ЧНД № 113/2022г.. Заповедите за задържане по чл.72 от ЗМВР
предхождат с около два часа извършването на претърсванията. В протоколите за претърсване
и изземване е отразено, че на това действие по разследване, освен поемните лица, е
присъствал и Е. У.. Разпитаните по делото на РС- гр.***** свидетели Д. Н. / без родство с
жалбоподателя/ и Г. А. / без родство с жалбоподателя/ сочат, че извършване на
претърсването Е. У. е бил доведен с полицейски автомобил до дома му. Бил с белезници,
като това направило впечатления на синовете му. Причината за произтичащите от тези
6
обстоятелства негативни преживявания за жалбоподателя обаче са полицейските
задържания, а не претърсването в дома му. По отношение и на двете досъдебни
производство следва да се отбележи, че жалбоподателят не е привлечен в качеството на
обвиняем и спрямо него не е взета мярка за неотклонение. Той е разпитан единствено в
качеството му на свидетел. До прекратяване на досъдебните производства спрямо него не са
предприети никакви други действия. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено в отхвърлителната му част, като бъде отменено в частта, с която Прокуратурата
на Р.България и ОД на МВРгр. **** са осъдени да заплатят на жалбоподателя Е. У.
обезщетения за неимуществени вреди в размер от 2000 лева и 3000 лева и обезщетения за
имуществени вреди в размер от по 1000 лева. Решението ще следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на жалбоподателя са присъдени съдебни разноски по съразмерност.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/30.01.2024г. по гр.д.№ 2013/2022г. на АсРС в частта,
с която предявените от Е. А. У. искове за солидарното осъждане на Прокуратурата на
Р.България и на ОД на МВРгр. **** да му заплатят обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, дължими по причина на обвинения за извършване на престъпления, а
именно за това, че на 16.02.2021г. и на 16.02.2021г. в гр.***** Е. У. е управлявал лек
автомобил „Ауди А8“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- амфетамин, са
отхвърлени за разликата над уважените размери от 2000 лева и 3000 лева / обезщетения за
неимуществени вреди/ и по 1000 лева / обезщетения за имуществени вреди/ до пълните
претендирани размери от 2500 лева, 5000 лева, 2315 лева и 211,43 лева / вреди от първото
обвинение/, 9929 лева и 2382 лева / вреди от второто обвинение/.
ОТМЕНЯ решение № 74/30.01.2024г. по гр.д.№ 2013/2022г. на АсРС в частта, с която
Прокуратурата на Р.България и ОД на МВРгр. **** са осъдени солидарно да заплатят на Е.
А. У. сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 лева-
обезщетение за имуществени вреди, дължими по причина на обвинение за извършване на
престъпление, а именно за това, че на 16.02.2021г. в гр.***** Е. У. е управлявал лек
автомобил „Ауди А8“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- амфетамин,
което наказателно производство било прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, в частта, с която Прокуратурата на Р.България и ОД на МВР- гр. **** са
осъдени солидарно да заплатят на Е. У. сумата от 3000 лева- обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 1000 лева- обезщетение за имуществени вреди, дължими поради
обвинение в извършване на престъпление за това, че на 16.02.2022г. в гр. ***** У. е
управлявал лек автомобил „Ауди А8“, с горепосочения регистрационен номер, след
употреба на наркотично вещество- амфетамин, което наказателно производство било
прекратено поради това, че извършеното деяние не било престъпление, както и в частта, с
която в полза на жалбоподателя Е. А. У. са присъдени съдебни разноски по съразмерност,
като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. У. искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против
Прокуратурата на Р.България и ОД на МВРгр. **** за това те да бъдат осъдени солидарно да
му заплатят сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000
лева- обезщетение за имуществени вреди, дължими по причина на обвинение за извършване
на престъпление, а именно за това, че на 16.02.2021г. в гр.***** Е. У. е управлявал лек
автомобил „Ауди А8“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- амфетамин,
което наказателно производство било прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, както и да му заплатят сумата от 3000 лева- обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 1000 лева- обезщетение за имуществени вреди, дължими поради
обвинение в извършване на престъпление за това, че на 16.02.2022г. в гр. ***** У. е
управлявал лек автомобил „Ауди А8“, с горепосочения регистрационен номер, след
7
употреба на наркотично вещество- амфетамин, което наказателно производство било
прекратено поради това, че извършеното деяние не било престъпление.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните само в частта по отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди в размер
от 9929 лева, претендирано по причина на обвинение за извършване на престъпление, а
именно за това, че на 16.02.2021г. в гр.***** Е. У. е управлявал лек автомобил „Ауди А8“, с
рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- амфетамин. Решението в останалата
му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8