Р Е Ш Е
Н И Е
№163
гр. Несебър, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа АНД № 183 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Г.И. срещу наказателно постановление № 19-0304-002494 от 02.09.2019г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв., а на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лв.
Жалбоподателят сочи, че НП е нищожно, незаконосъобразно, необосновано, постановени
при съществени процесуални нарушения. Намира, че АУАН няма необходимите
реквизити. Счита, че не е посочена коректна материално-правна разпоредба.
Обръща внимание, че съставомерно по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е деянието „не
носи”, а не „не представя”, както е записано в АУАН и НП. Излага, че това
представлява съществено противоречие. Твърди, че в НП не се съдържат данни за
конкретната категория на управляваното МПС. Сочи, че наказващият орган не е
изследвал предпоставките на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Навежда, че самото МПС не
е индивидуализирано. Излага, че към нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
са въведени други обстоятелства, които не са констатирани при съставянето на
АУАН. Навежда, че в АУАН и НП не е посочена категорията на свидетелството,
което се изисквало да носи жалбоподателят и категорията на МПС. Развива
съображения в насока, че нарушенията не са доказани в пълнота по реда на чл. 103,
ал. 2 от НПК. Счита случая за маловажен. Моли НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
Ответната страна в производството – РУ Несебър, не заема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 17.08.2019г., около 14:00 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, по главната алея
до хотел „Оазис”, с посока на движение към гр. Несебър, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № Х ....КР. По време на
движението И. не бил поставил предпазен колан. Това обстоятелство било
забелязано от изпълняващия служебните си задължения свидетел Х. – младши
автоконтрольор в РУ Несебър. Той спрял автомобила за проверка, като от И. не му
били представени СУМПС за управлявания автомобил и контролен талон към него. От
св. Х. била извършена справка с оперативен дежурен към РУ Несебър за
установяване самоличността на водача, след което бил съставен АУАН бл. № 388434
от 17.08.2019г. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 101, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 388434 от 17.08.2019г., заповед рег. №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските
показания на актосъставителя Х.. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Самият
жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по делото, като възраженията му
са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се констатират сочените от жалбоподателя нарушения
на процесуалните правила. Управляваният от жалбоподателя автомобил е описан
като лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № Х ....КР. Съдът намира
посоченото описание за напълно достатъчно, тъй като става ясно какъв автомобил
е управляван от жалбоподателя. Посочването на точна категория по смисъла на чл.
149 от ЗДвП не е било необходимо, тъй като за осъществяване на процесните
нарушения е без значение конкретната категория на автомобила. Описанието на
изпълнителното деяние по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като „не представя” също
не представлява нарушение, тъй като контролните органи могат да удостоверят
дали водачът носи свидетелство или не единствено чрез поискване да им бъде
представено такова. Не се споделя тезата, че наказващият орган е следвало да
провежда разследване по смисъла на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Точно обратното –
ако е имал твърдения за наличието на факти, попадащи в обхвата на тази норма,
жалбоподателят е следвало да ги изложи по време на проверката и да представи
нужните доказателства. След като не е направил такова нещо, то за наказващия
орган не е възникнало задължение да извършва допълнителни проверки. Не се
констатират сочените противоречия при квалификацията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наред с това жалбоподателят не е представил на проверяващите никакво
свидетелство за управление на МПС, поради което безпредметни се явяват
възраженията му, че не е конкретизирано какво точно свидетелство е следвало да
представи.
По материалната законосъобразност на НП съдът намира
следното:
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е създадено задължение за
водачите на МПС при управление да носят в себе си свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал
МПС и при извършената проверка не е представил СУМПС и контролен талон към
него. Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Поведението на жалбоподателя представлява
„управление” на автомобила, поради което на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
е бил длъжен да носи в себе си посочените документи. Наказващият орган е
определил правилно и относимата санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази норма е фиксирано и е „глоба” в размер на
10 лв. Точно такова наказание е наложено на жалбоподателя, поради което при
определяне на наказанието наказващият орган е спазил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Относно нарушението на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на наказание подлежи водач, който
не изпълнява задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване на
предпазен колан. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят е
управлявал МПС, без да използва предпазен колан. Ето защо той безспорно е
осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Санкцията по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил
правилно в размер на 50 лв. Според чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП могат да не
използват обезопасителен колан лицата, които отговарят на определени признаци. В
хода на проверката и при депозиране в жалбата пред съда жалбоподателят не е изложил
твърдения и не е представил доказателства, които да доказват състояние,
попадащо в обхвата на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. Ето защо (както вече се посочи)
наказващият орган не е имал задължение да изследва наличието на такива състояние
за конкретното лице.
Що се отнася до възражението, че в настоящия случай приложение следва да
намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР №
1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл.
93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Съдът намира, че самите нарушения не могат да се
характеризират като такива с по-ниска обществена опасност от останалите подобни
нарушения. Ето защо наказващият орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-002494 от 02.09.2019г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***6, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 лв., а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1,2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: