Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна, 12.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV
състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди
и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 796 по описа за
2018г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са в условията
на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Д.В.М. твърди, че е собственик на апартамент с идентификатор
10135.5504.310.1.2, находящ се в гр. В. с площ от
121.30 кв.м. Твърди, че собствеността върху имота е придобила по наследяване,
за което е съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка,
като от своя страна наследодателят й е придобил правото на собственост върху процесния имот, изграждайки сградата, в която същият се
намира със свои сили и средства. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. №
1568/2015г. по описа на ВОС, ответниците са осъдени
да предадат на М. владението върху горния имот, както и да й заплатят
обезщетение за лишаване от правото да ползва собствения си недвижим имот за
периода от 2011г. до 23.04.2015г. Твърди, че имотът и към датата на сезиране на
съда се ползва от ответниците, поради което и отправя
искане за осъждането им да заплатят на ищцата сумата от 10462.00 лева /съобразно допуснатото в о.с.з. на 12.11.2018г.
изменение на иска/, представляваща обезщетение за лишаването й от правото
ползва имота за периода от 23.04.2015г. до 18.01.2018г.
В условията на евентуалност
претендира присъждане на горната сума, като твърди обезщетението да й се следва
като собственик по наследяване на притежаваната от баща й идеална част от имот,
а за останалата такава – в качеството й на владелец по предварителен договор от
05.02.2012г. Твърди, че праводателят й по
предварителния договор, брат на нейния баща, й е предоставил правото да ползва
имота изцяло за себе си, както и да събирана плодовете от двата етажа. От
датата на сключване на предварителния договор счита, че има качеството на
добросъвестен владелец, като фактическа власт върху имота е упражнявала чрез конклудентни действия – опитвала се е да извърши действия
по разпореждане с имота, да го продаде, искала е да го отдава под наем.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците С. и Б. Ч. чрез процесуалния си представител,
депозират отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция. Не
оспорват, че с влязло в сила на 15.01.2018г. решение по гр.д. № 1568/2015г., по
описа на ВОС, са осъдени да предадат на ищцата владението върху процесния имот, както и да й заплатят обезщетение за
ползването на имота. Оспорват ищцата да е собственик на целия имот, който ответниците са ползвали през процесния
период. Твърдят, че в хода на воденото между страните производство, ищцата е
твърдяла, че притежава само ½ ид.ч. от имота.
По отношение на въведеното в условията на евентуалност основание, от което
ищцата черпи права да й се следва обезщетение за лишаване от правото й да
ползва имота в пълен обем, изразяват доводи за неоснователност на същото.
Оспорват достоверността на датата представения от М. предварителен договор,
като твърдят същият да е съставен за нуждите на настоящия процес. Оспорват и
автентичността на същия, досежно подписа положен за К.
М. Твърдят, че последният никога не е упражнявал фактическа власт върху имота,
за да предаде владението върху същия на ищцата. Нещо повече излага в хода на
всички водени между страните дела както К. М., така и самата ищца да са твърдяли надстроените два етажа да са били собственост на
бащата на ищцата.
Ето защо и считат, че на ищцата се дължи обезщетение, съответно на обема на
притежаваните от нея права в собствеността. Оспорват претенцията и по размер и
в частност, че средният пазарен наем за имота да е 300 лева месечно. Молят за
отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските. В случай, че
съдът постанови осъдително решение молят за разсрочване на задължението предвид
имотното им състояние.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения на
л. 75-76 от делото нотариален акт № 92, том Х, дело № 3906/1966г., И. М. И. е
признат за собственик на дворно място, находящо се в
гр. В., с площ от 490 кв.м., ведно със застроената върху него сграда, състояща
се от външно стълбище с покрит вход, коридор, две стаи, лятна кухня с входно
антре, навес, клозет.
С договор за
дарение от 10.03.1975г., оформен с нотариален акт № 188, том V, дело №
1839/1975г., И. М. И. е дарил на всеки от синовете си В. И. М. и К. И. М. по
160 кв.м. празно дворно място – цялото от 490 кв.м., а по скица от 645 кв.м., находящо се в гр. В.
От приложеното на
л. 82 от делото удостоверение за наследнице се
установява, че И. М. И., поч. на 21.07.1990г., е
оставил за наследници по закон Д. И. – съпруга и синове В. М. и К. М. Д. И. е
починала на 17.12.2011г. и е оставила за наследници по закон К. М. – син и Д.М.
- по право на заместване на починалия на 23.06.2011г. В. М.
Видно от
приложеното на л. 4 от делото заверено от страната копие на нотариален акт №
18, том І, рег. № 780, дело № 80/2014г. на нотариус Веселин Петров, че със
същия Д.В.М. е призната за собственик по наследяване на следния недвижим имот:
сграда с идентификатор 10135.5504.310.1 по КККР на гр. Варна, представляващ
еднофамилна жилищна сграда на три етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.5504.310 в гр. В., с административен адрес ул. „***”, като първи
етаж е със застроена площ от 71.34 кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи,
кухня и баня-тоалет, по протокол за съдебна делба от 05.05.1988г.
по гр.д. № 198/1988г.; втори етаж със застроена площ от 121.30 кв.м., състоящ
се от спалня, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и коридор и трети
етаж със застроена площ от 124.30 кв.м., състоящ се от спалня с тераса, детска,
дневна с кухня, баня, дрешник и коридор по одобрен архитектурен проект от
01.04.1996г.
Към доказателствения материал по делото е приобщено гр.д. №
гр.д. № 1568/2015г., по описа на Окръжен съд – Варна. Видно от същото,
производството по делото е образувано по предявени от Д.В.М. срещу С.Т.Ч., Б.Д.Ч.
и Д. Б. Ч., в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС – за осъждане на ответниците да предадат на М. владението върху апартамент с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, находящ се в гр. В.,
както и за осъждането им да й заплатят обезщетение за лишаване от ползване на
имота за периода от м. юли 2011г. до 22.04.2015г.
В хода на
производството Д.М. е твърдяла, че е собственик на имота въз основа на
наследяване на баща си В. М., като с уточняваща молба от 08.12.2016г. е въвела
твърдения, че към момента на надстрояването /включително и на процесния имот/ съсобственици на дворното място са били В.
М., К. М. и Д. И.. Съсобствениците не са учредили право на надстрояване, а
същото е осъществено въз основа на одобрен инвестиционен проект и при липса на
разрешение за строеж, като одобреният проект не е предвиждал самостоятелни
жилища за тримата съсобственици. В. М. е реализирал одобрения архитектурен
проект частично – надстроено било само върху една от двете съществуващи жилищни
сгради, като след надстрояването и на основание чл. 92 ЗС всички съсобственици
на дворното място са придобили в съсобственост надстроеното жилище.
Притежавания от В. М. обем от права върху жилището ищцата е придобила по
наследяване, а след смъртта на нейна баба Д. И. и припадащата й се част от
притежаваните от последната права.
С решение №
1022/22.07.2016г., е прието за установено между С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч. и Д.В.М.,
че последната е собственик по наследяване по закон на баща си В. И. М. на
самостоятелен обект – апартамент на втори етаж с площ от 121.30 кв.м. с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с
идентификатор 10135.5504.310 в гр. В., като С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч. са
осъдени да заплатят на Д.В.М. владението върху описания имот, на основание чл.
108 ЗС. Със същото решение С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч. са осъдени да заплатят на Д.В.М.
обезщетение за лишаване на последната от ползване на горния имот в размер на
10151.74 лева.
Така
постановеното решение, в частта, с която Д.М. е призната за собственик на
¾ ид.ч. от апартамента с идентификатор
10135.5504.310.1.2, е влязло в законна сила на 01.09.2016г.
С решение №
31/08.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 574/2016г., по описа на Апелативен
съд – Варна, е обезсилено решение № 1022/22.07.2016г., в частта, с която по иска
с правно основание чл. 108 от ЗС, е признато за
установено между страните С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч. и Д.В.М., че последната е собственик по наследяване по закон от баща си В. И. М.,
за горницата над 3/4 ид. части от самостоятелен
обект в сграда - АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор
10135.5504.310.1.2 и е прекратено производството по делото в тази му част.
Потвърдено е решение № 1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.
№1568/2015г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която по иска по
чл. 108 ЗС, С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. са осъдени да предадат на Д.В.М. владението на 1/4 идеална част от горния имот. Отменено е и решението на
ВОС по гр.д. №1568/2015г. в частите, с което е присъдено обезщетение над
притежаваните от М. ¾ ид.ч. от имота.
С определение № 16/15.01.2018г., постановено по гр.д. № 2505/2017г., по
описа на ВКС, 1-во г.о., не е допуснато до касационно обжалване решение №
31/08.03.2017г. по в.гр.д. № 547/2016г., по описа на Апелативен съд – Варна.
Приобщен към доказателствения материал по делото е предварителен договор
за замяна от 05.02.2012г. /л. 107/, сключен между Д.В.М. и К. И. М., в
качеството им на съсобственици на самостоятелни обекти, находящи
се на втори и трети етаж, всеки със застроена площ от 78 кв.м., от триетажна
сграда с идентификатор 10135.5504.310.1 и сграда 10135.5504.310.2, изградени в
дворно място, находящо се в гр. В. и с който Д.М.
прехвърля на К. М. собствените си идеални части от сграда с идентификатор
10135.5504.310.2. От своя страна К. М. прехвърля на Д.М. притежаваните от него
по наследство и приращение идеални части от
триетажната жилищна сграда с идентификатор 10135.5504.310.1. Посочено е в т. 2
от договора е, че в деня на подписване на същия К. М. предава владението върху
самостоятелните обекти, находящи се на втори и трети
етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор 10135.5504.310.1 на Д.М.. Уговорен
е и срок за нотариално изповядване на сделката.
С депозирания
отговор във връзка с допуснатото в първо съдебно заседание изменение на иска
/л. 88-91/ е оспорена истинността на предварителния договор за замяна досежно подписа изпълнен за К. М., поради което и в съдебно
заседание на 25.06.2018г. е открито производство по чл. 193 ГПК. От
заключението по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че подписът положен за К. М. е изпълнен от посоченото
лице. В заключението си вещото лице излага, че не може да се отговори за точния
времеви период на изготвяне на предварителния договор за замяна, но същият е
съхраняван известно време, вследствие на което са проявени посочените в
изследователската част признаци – на втора страница в левия горен ъгъл се
наблюдава участък с триъгълна форма с жълтеникав оттенък.
Приобщени към доказателствения материал по делото е и гр.д. №
1135/2014г., по описа на ВОС, видно от което е, че с влязло в законна сила на
28.10.2015г. решение № 1966/19.12.2014г. е отхвърлен предявения от С.Т.Ч. и Б.Д.Ч.
против Д.В.М. и К. И. М., положителен установителен
иск за собственост върху втори жилищен етаж със застроена площ от 121.30 кв.м.,
състоящ се от спалня, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и
коридор; трети жилищен етаж със застроена площ от 124.30 кв.м., състоящ се от
спалня с тераса, детска, дневна с кухня, тоалетна , баня, дрешник и коридор, по
одобрени архитектурни проекти от 01.04.1996г., а по схема под №
150/12.03.2014г. издадена от СГКК-Варна с площ от 136 кв.м. за всеки от трите
етажа, представляващи втори и трети етаж от сграда с идентификатор
10135.5504.310.1, с административен адрес: гр. В., по твърдения, че
собствеността е придобита чрез непрекъснато владение в периода от 1997г. до
2008г.
С изготвения по
делото доклад в о.с.з. на 25.06.2018г. между страните е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че за периода 23.04.2015г. до
18.01.2018г. ответниците са ползвали процесния недвижим имот.
По делото са
ползвани специални знания на вещо лице-оценител по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза. В заключението на вещото лице инж. А. /л.
126-129/ излага, че средната пазарна наемна цена е формирана по метода на
сравнителната стойност на база местоположение и предназначение на имота и след
извършване на необходими пазарни проучвания, като в основата на метода стои
съпоставянето на достигнатите предлагани офертни
пазарни цени на подобни обекти. Така при определяне на средната пазарна цена
експертът е ползвал четири обяви за отдавани под наем имоти в кв. „А.“, както
следва: тристаен апартамент с площ от 78 кв.м., състоящ се от антре, кухня с
трапезария, дневна зона, спалня, баня с тоалет и тереса,
като жилището е предлагано напълно обзаведено, с всички необходими електроуреди
при наем от 350 лева; етаж от къща с площ от 50 кв.м., след основен ремонт,
баня с бойлер, кухненски кът с хладилник, ширм,
готварска печка, ламинат, гранитогрес,
ПВЦ дограма, изолация, при наем от 270 лева; тристаен апартамент с площ от 65
кв.м., състоящ се от коридор, кухня, хол, спалня, баня и тоалет и тераса, в
нова тухлена кооперация, при цена от 350 лева и тристаен апартамент с площ от
80 кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, баня + тоалет, тераса, полуобзаведено, при наем от 300 лева. Отчитайки горните
обяви, прилагайки съответен коригиращ коефициент, вещото лице е определило
средна наемна цена за периода 23.04.2015г. – 31.12.2016г. в размер на 300 лева
месечно и за периода от 01.01.2017г. до 17.01.2018г.
в размер на 350 лева месечно.
В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че ползваните обяви са за отдавани под наем
имоти за 2018г. Същите са по офертни цени. Наред с
тези обяви, вещото лице излага, че взело предвид и обяви от списание „Варненски
имоти“ за 2017г. Проучването, което е извършило се изразява в разговори с
брокери на недвижими имоти, които работят в района, информация, която има в
печатни издания и интернет сайтове. Посочило е, че реални сделки не е могло да
установи, поради което и не е посочило такива. Разяснява още, че цените на
недвижимите имот са спаднали през 2008г., като най-ниски те са били през 2011г.
От последната, към 2012-2013г., наемните цени запазили своя ръст, като с
повишаване на пазарната стойност на имотите, макар и бавно се повишавали и
цените на отдаваните под наем имоти.
С оглед
предприетото оспорване на заключението на вещото лице, по делото е допусната
повторна съдебно-оценителна експертиза. В заключението си вещото лице инж. М.
/л. 150-157/ излага, че при определяне на средния пазарен наем е използвало
метода на пазарните аналози и инестиционния метод,
като е определило средна пазарна наемна цена за периода 23.04.2015г. –
31.12.2016г. в размер на 310 лева месечно и за периода от 01.01.2017г. до 17.01.2018г. в размер на 360 лева месечно.
Посочени са и използваните оферти за имоти в кв. А., както следва: тристаен
апартамент с площ от 100 кв.м., състоящ се от кухня, дневна с остъклена тераса,
две спални, килер, баня и тоалет, необзаведен при наем от 430 лева; апартамент
с площ от 150 кв.м., състоящ се от антре, дневна, свързана с кухня, две спални,
баня с тоалет, балкон, напълно обзаведен при наем от 780 лева; етаж от къща с
площ от 130 кв.м., състоящ се от кухня и хол – общи, три спални, коридор, баня
и тоалет, голяма тераса, частично обзаведен при наем от 450 лева; тристаен
обзаведен апартамент с площ от 105 кв.м., състоящ се от хол с оборудвана кухня,
две спални, тераса, баня и тоалет, при наем от 500 лева; тристаен обзаведен
апартамент с площ от 90 кв.м., състоящ се от две спални, кухненски бокс с
трапезария, баня с тоалет, тераса, при наем от 700 лева.
В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че цената на това дали едно жилище е
предлагано напълно обзаведено или се предлага под наем без обзавеждане, е
намерила отражение в приложения корекционен
коефициент. Тъй като процесното жилището е само с
кухненско обзавеждане, то и само то е взето предвид от експерта. В случай, че
същото не е налично, наемът би бил по малък с 5-8%. Вещото лице сочи, че
аналозите, които е ценило са по офертни цени, затова
и има съответен корекционен коефициент. Фирмите,
които се занимават с недвижими имоти, не дават информация за реално сключени
договори, тъй като това е тяхна фирмена тайна. Същевременно в Агенция по
вписванията няма вписани наеми за имоти.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за
ползването на определена вещ, от което е бил лишен по причина, че е налице
неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на нейния
собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича
ползи от нея било лично, било като я отдава под наем.
В настоящия
случай от събраните по делото доказателства се установи, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 1568/2015г., по описа на ВОС, че ищцата е призната за
собственик на ¾ ид.ч. от процесния
имот на основание наследяване, като от своя страна наследодателите на М.,
заедно с К. М. са придобили по приращение
собствеността върху процесния апартамент. На основание чл. 297 ГПК решението се ползва
със сила на пресъдено нещо
и е задължително за всички съдилища, като въпросът за
собствеността не може да бъде
пререшаван /чл. 299
ГПК/. Следователно, като собственик на ¾ ид.ч.
от имота, Д.М. е легитимирана да получи обезщетение от ползите, от които е била
лишена, съобразно дела си от съсобствеността /в този смисъл решение № 87 от
13.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1756/2009г., ІV г.о./.
Между страните не
е спорно, че за периода 23.04.2015г. до 18.01.2018г. ответниците
Ч. са ползвали процесния недвижим имот, поради което
и същите дължат възмездяване на собственика от ползите, които същият е бил
лишен – било лично ползване или отдаването му под наем.
Дължимото от ответниците имуществено изравняване е до размера на средномесечния пазарен наем, който съдът намира, че следва
да бъде определено съобразно заключението по допуснатата повторна
съдебно-техническа експертиза, при съобразяване разясненията на експерта за
корекцията, която би имала наемната цена на напълно необзаведен апартамент
/между 5-8%, или средно между тези две величини 6.5%/. Или, съдът приема, че
средната пазарна наемна цена за периода 23.04.2015г. – 31.12.2016г. следва да
бъде определена на 289.95 лева месечно и за периода от 01.01.2017г.
до 17.01.2018г. в размер на 336.60 лева месечно. При това положение дължимото
от ответниците обезщетение, съобразно притежаваните
права на собственост от М. върху имота, следва да бъде определено на 7572.44
лева, до който размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена. За
разликата до предявения размер от 10462.00 лева искът се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед сбъдване
на вътрешнопроцесуалното условие, съдът дължи
произнасяне по заявеното в условията на евентуалност искане за присъждане на
сумата от 2889.56 лева /като разлика между предявени размер на иска и уважената
част на претенцията/, в качеството й на владелец
по предварителен договор от 05.02.2012г. лишен от ползването на ¼ ид.ч от имота.
От коментираните
доказателства се установи, че с предварителен договор за замяна от 05.02.2012г.,
съсобствениците на процесното жилище, са уредили
взаимоотношенията си по повод същата, като са се съгласили К. М. да прехвърли
на Д.М. притежаваните от него права в съсобствеността. Първият спорен между
страните въпрос е относно достоверността на датата на предварителния договор.
Съгласно чл. 181,
ал. 1 ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който
е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за
подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в
който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин прехождащото го
съставяне на документа.
В съдебната
практика и в правната доктрина е утвърдено разбирането, че под „трети лица“ по
смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК следва да се имат предвид тези, които черпят
права от лицето, подписало документа и правата, които те черпят могат да
възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува
датата на документа и в този смисъл биха били увредени от неговото антидатиране. По отношение на тези трети лица законът
разпорежда, че частният документ има достоверна дата от деня на настъпилия от
някой от посочените в цитираната норма факти. Други неучастващи в документа
лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.
С оглед така
даденото разрешение се налага извода, че ответниците,
които не заявяват права върху имота, в това число и такива, даващи им основание
да държат същия, още по-малко права, произтичащи от права на подписалите
документа лица, не са трети по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лица и за тях
изискването за достоверна дата на частния документ е неприложимо.
Независимо от
горното обаче, съдът отчитайки, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарна
форма на защита и може да се предяви само ако лицето, не разполага с друг иск
за защита, намира, че ищцата не е материалноправно
легитимирана да предявява иск за неоснователно обогатяване в качеството й на
носител на облигационното право на ползване, като каквато се легитимира тя въз
основа на предварителния договор, който не прехвърля вещни права. Именно
принадлежността на вещното право на ползване определя лицето, което се обеднява
от неоснователно лишаване от ползването на вещта. Макар и в предварителния
договор за замяна да е посочено, че със същия се предава владението върху веща,
очевидно фактическата власт върху имота не е предадена на М., доколкото праводателят й не е разполагал с такава към 2012г., към
който момент имотът е ползван от ответниците.
Следователно касае са за неизпълнено договорно задължение и защита на
облигационното право на ползване следва да бъде осъществена чрез защита с
облигационен иск, респ. с възражение за неизпълнен договор. Доводите на
процесуалния представител на ищцата, че същата разполага с правата на
добросъвестен владелец, въобще не могат да намерят приложение в настоящата
хипотеза. На първо място на М. не може да бъде признато качеството на владелец
на спорната ¼ ид.ч. от имота, доколкото
владението като фактическо състояние предполага упражнява фактическа власт
върху имота било лично или чрез друго лице. В случая това друго лице не могат
да бъдат ответниците по делото, при липса на установеност,
в който и да е момент Ч. да са имали съзнание, че държат вещта за ищцата. Нещо
повече, въпросът за признатите права на владеещия въз основа на предварителен
договор, не могат да намерят в случая приложение, доколкото хипотезата на чл.
70, ал. 3 ЗС регламентира въпросите между владелеца и действителния собственик
на имота, а не и тези с трети за собствеността лица. Както съдът вече посочи М.
е носител на облигационното право на ползване и в случай, че то й е отнето,
същата разполага с иск при условията на чл. 76 ЗС /при предвидени в закона
предпоставки/, при което може да търси обезщетение за вреди на плоскостта на
непозволеното увреждане, но не и по реда на неоснователното обогатяване.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че заявената в условията на евентуалност претенция
следва да бъде отхвърлена.
Относно искането
на ответниците да бъде разсрочено изпълнението на
съдебното решение:
Разпоредбата на
чл. 241, ал. 1 ГПК предоставя възможност при постановяване на решението съдът
да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
поискалата разсрочването страна или поради други обстоятелства.
В настоящия
случай ответниците обосновават искането си с оглед
имотното им състояние. Въпреки дадените от съда указания за липса на ангажирани
доказателства, ответниците не са представили такива,
поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на
спора и отправеното от ищцата искане, в полза на същата следва да бъдат
присъдени сторените от М. разноски съразмерно с уважената част от иска. В
случая страната е представила доказателства за реализирани разноски за
заплатена държавни такси в общ размер на 423.78 лева, депозит за вещи лица в
размер на 260 лева и възнаграждение в размер на по 590 лева по всеки един от
субективно съединените искове, което е съответно на установения в чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимум. Или, съразмерно с уважената част от
иска в полза на М. следва да се присъди сума в размер на 1349.01 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответниците също се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответниците
са направили разходи за заплатени депозити за вещи лица в общ размер на 254.00
лева, от която сума съразмерно с отхвърлената част от иска в тежест на Д.М. следва
да бъде възложена такава в размер на 70.15 лева. В полза
на адв. К.М. следва
да се присъди
адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същото съдът определя в размер на
по 590 лева за всеки един от отвениците, съгласно чл.
2, ал. 5, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г., като в полза на адвоката следва да се
присъди сума в размер на 325.91 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪДЖА С.Т.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН **********,***, да
заплатят на Д.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 7572.44 лева /седем хиляди петстотин седемдесет и два лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на собствените на ищцата ¾ ид.ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, находящ се в гр. В.
с площ от 121.30 кв.м., за периода от 23.04.2015г. до 17.01.2018г.,
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.01.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 7572.44 лева до 10462.00 лева, претедирана като
обезщетение за лишаване от ползването на имота, в качеството й на едноличен
собственик на същия, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.М., ЕГН **********,***, срещу С.Т.Ч.,
ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2889.56
лева, претендирана като обезщетение за лишаване
на ищцата от ползване на ¼ ид.ч. от недвижим
имот, представляващ апартамент с идентификатор
10135.5504.310.1.2, находящ се в гр. В. с площ от
121.30 кв.м, в качеството й на владелец на същата част по предварителен договор
за замяна от 05.02.2012г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Т.Ч., ЕГН **********
и Б.Д.Ч., ЕГН **********,***, за разсрочване изпълнението на настоящото
решение, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
ОСЪДЖА С.Т.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН **********,***, да
заплатят на Д.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 1349.01 лева /хиляда триста четиридесет и девет лева и една стотинка/,
представляваща направените от ищцата съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪДЖА Д.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на С.Т.Ч., ЕГН **********
и Б.Д.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 70.15
лева /седемдесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направените от
ответниците съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪДЖА Д.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на адв. К.А.М., в качеството й на пълномощни на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч.
по гр.д. № 796/2018г., по описа на ВРС, 34-ти състав, сумата от 325.91 лева /триста двадесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: