О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
Бургас,
30.01.2020г.
Бургаският
административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
след
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1763 по описа за 2019г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. във вр. с чл.129, ал.7 от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от „МИЛБА“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Красно село, ул.”Хубча” № 8, ет.1, подадена чрез адв.
Георги, против мълчаливия отказ на органа по приходите по искане вх.№
63-00-251/14.02.2019г. за възстановяване на недължимо платена такса в размер на
7 500.00 лева, потвърден от кмета на Община Приморско с писмо изх.№
63-00-503/04.04.2019г.
Иска се отмяна на мълчаливия
отказ и връщане преписката на административния орган, като бъде задължен да се
произнесе по направеното искане за възстановяване на недължимо платена такса.
Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „МИЛБА“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
Ответната страна Кмет на Община
Приморско, се представлява от адвокат Пламен , който оспорва жалбата като
неоснователна. Излага съображения за законосъобразността на оспорената заповед
и моли за присъждане на разноски, като представя списък на същите. Представя
писмени бележки с допълнителни аргументи.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
„МИЛБА“ ЕООД подало заявление
вх.№68-М-19/11.04.2018г. до главния архитект на община Приморско за одобряване
на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект
„Преустройство и реконструкция на съществуващи сгради в предприятие за
преработка на сливи и бадеми” в ПИ № 87655.4.45 по КК на с.Ясна поляна, м.
Крайно село. /л.25 от дело № 5696/2019г. по описа на АССГ/.
С писмо изх.№
68-М-19/13.04.2018г. по описа на община Приморско Главният архитект уведомил
дружеството, че за издаване на разрешението на строеж следва да бъдат внесени
такси съгласно чл.41, ал.1, т.8 от Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община приморско. С писмото
били посочени и конкретните размери на таксите. /л.24 от дело № 5696/2019г. по
описа на АССГ/.
След заплащане на посочените в
писмото такси дружеството „МИЛБА“ ЕООД подало до компетентния орган по
приходите по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗМДТ в Дирекция „Местни данъци и такси”
при Община Приморско заявление с вх.№ 63-00-251/14.02.2019г. /л.93-98 от дело №
5696/2019г. по описа на АССГ/, с което поискало да му бъде възстановена като
недължимо платена такса в размер на 7 500.00 лева за „услуга за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура/улична
мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др.”. В искането е посочено, че
таксата е заплатена напълно от дружеството, за което към заявлението е приложен
съответен документ.
Тъй като органът по приходите в
Община Приморско не се произнесъл по така направено заявление в 30-дневния срок
по чл.129, ал.3 от ДОПК дружеството оспорило формирания според него мълчалив
отказ пред кмета на Община Приморско /л.97-98 от дело № 5696/2019г. по описа на
АССГ/.
С писмо изх.№
63-00-503/04.04.2019г. /л.99-100 от дело № 5696/2019г. по описа на АССГ/ Кметът
на община Приморско отказал да уважи жалбата му.
Недоволно от писмото „МИЛБА“ ЕООД
подало жалба чрез административния орган с вх.№ 63-00-584/22.04.2019г. /л.4-7
от дело № 5696/2019г. по описа на АССГ/ срещу писмо изх.№
63-00-503/04.04.2019г. на кмета на община Приморско до АССГ, във връзка с която
е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че подадената жалба
е недопустима поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е против мълчаливия отказ на органа по приходите по искане вх.№
63-00-251/14.02.2019г. за възстановяване на недължимо платена такса в размер на
7 500.00 лева, потвърден от кмета на Община Приморско с писмо изх.№
63-00-503/04.04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.129,
ал.1 от ДОПК, приложим на основание чл.4, ал.1 във вр. с чл.9б от ЗМДТ,
възстановяването на недължимо платени или събрани суми за местни данъци и такси
може да се извърши по писмено искане на лицето, в случая - „МИЛБА“ ЕООД.
Съобразно ал.3 на посочения член органът по приходите е длъжен да се произнесе
в рамките на 30 дневен срок от постъпване на искането, като неговият акт може
да се обжалва по реда предвиден за обжалване на ревизионните актове /чл.129,
ал.7 от ДОПК/. Редът за обжалване на ревизионните актове по административен ред
е установен в чл.152 – 155 от ДОПК, а обжалването им пред съда в Глава ХІХ от
ДОПК чл.156 – 161 от ДОПК. Решаващ орган при обжалване на акта по
административен ред е кметът на съответната община на основание чл.4, ал.5 от ЗМДТ.
Безспорно е, че съгласно чл.128,
ал.1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите.
Така съществуващата нормативна
уредба поставя въпроса към какво точно препраща чл.9 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ
и доколко приложими са разпоредбите на чл.128 и сл. от ДОПК по отношение на
недължимо платени суми за местни такси, съобразно обхвата на чл.128, ал.1 от ДОПК.
Член 128, ал.1 от ДОПК установява
първо, едно субективно потестативно право на лицата, които са платили недължимо
– на несъществуващо или на отпаднало основание, суми. Това право е пряка
функция на конституционния принцип, че гражданите и юридическите лица плащат
само данъци и такси, установени със закон – чл.60, ал.1 от Конституцията. Това
значи, че тогава, когато не е налице фактическият състав на установени в закон
данък или такса задължението не е дължимо и държавата или общината дължи
връщане на полученото.
Второ. Разпоредбата установява, че предмет на правото на платилите лица са
публичните вземания, породени от задължение за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство. Видно е, че законодателят не е посочил всички
публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, а изрично е ограничил
предметния обхват на субективното право, което се реализира по реда на чл.128 и
сл. от ДОПК.
И трето. Законодателят изрично е ограничил и публичните вземания, с които може
да се извърши прихващането. Това са публичните вземания, събирани от
Националната агенция за приходите. Съгласно чл.2, т.2 от Закона за националната
агенция за приходите (ЗНАП).
Следователно чл.128, ал.1 от ДОПК
регламентира едно ограничено субективно потестативно право на лицата, които са
платили недължимо посочените в разпоредбата публични задължения. Разпоредбата
не създава едно универсално субективно право на възстановяване, приложимо за
всички видове публични вземания, визирани в чл.162, ал.2 от ДОПК.
Този ограничен предметен обхват на чл.128, ал.1 от ДОПК поставя въпроса за
обхвата на приложимост на субективното право, съответно за обхвата на
компетентността на органа по приходите, в хипотезата на чл.9б във вр. с чл.4, ал.1,
от ЗМДТ.
Органите по приходите в
общинската администрация, с оглед на предметния обхват на Закона за местните
данъци и такси, имат компетентност да установяват, обезпечават и събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс визираните в чл.1 и 6 от ЗМДТ
местни данъци и такси, доколкото последните /таксите/ отговарят на изискванията
на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, т.е. установени са по основание в закон и поради
това представляват публично вземане. Това значи, че компетентността на органите
по приходите в общината, за разлика от компетентността на органите по приходите
в Националната агенция за приходите, не е ограничена само до посочените в
чл.128, ал.1 от ДОПК публични вземания.
От анализа на чл.128, ал.1 от ДОПК
е видно, че въведеното от законодателя предметно ограничение в правомощието за
възстановяване и прихващане е обусловено от самата компетентност на органа по
приходите в Националната агенция за приходите – няма как органите по приходите
да извършват възстановяване и прихващане на задължения, които те не са
компетентни да установяват. Това би значело да навлязат в компетентността на други
органи – нещо, което законът не позволява. В хипотезата на орган по приходите в
общинската администрация, с оглед на предметния обхват на компетентността им по
установяване на публични задължения, такова навлизане в чужда компетентност
няма да се осъществи – никой друг орган освен органа по приходите в общинската
администрация не е компетентен да установи публичните задължения за местни
такси.
С оглед на това няма нито житейска, нито правна логика разпоредбата на чл.128,
ал.1 от ДОПК да се тълкува буквално в хипотезата на чл.9б във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Вярно е, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК е правна норма, която
установява чрез изчерпателно изброяване плащанията, по отношение на които е
допустимо възстановяването и прихващането по установените в тази и следващите
разпоредби ред и условия. Това по принцип значи, че тя не може да бъде
тълкувана разширително. Разширително би било тълкуване, което позволява освен
за посочените в разпоредбата плащания възстановяването на недължимо платеното
да се извършва и по отношение на другите, визирани в чл.162, ал.2 от ДОПК
публични вземания. Но това би било вярно за органа по приходите в Националната
агенция за приходите, тъй като би довело до разширяване на компетентността му
чрез тълкуване. За органа по приходите в общинската администрация прилагането
на разпоредбата и по отношение на публичните вземания, породени от задължения
за местни такси, не е разширително тълкуване, а телеологично тълкуване –
тълкуване с оглед на целта и значението на правната норма. Целта и значението
на чл.128, ал.1 от ДОПК е да създаде процедура – ред и условия, чрез които
недължимо платеното да може да бъде възстановено на платилото го лице.
Ако се приеме, че разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК в хипотезата на чл.9б
във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ е приложима само досежно местните данъци, не и
досежно местните такси, платилите недължимо местна такса лица биха били лишени
от възможността да получат възстановяване на недължимо платеното по реда на
едно административно производство. Нещо, което законодателят едва ли е целял,
най-малкото защото би поставил в неравноправно положение платилите недължимо
два различни вида публично вземане – за местен данък и за местна такса,
установявани от едни и същ орган. Наред с това не съществува друг законово
установен ред, по който в рамките на едно административно (данъчно)
производство може да се възстанови недължимо платеното за местна такса. Това
значи, че единственото средство за защита на платилите лица остава възможността
за предявяване на иск срещу общината за възстановяване на недължимо платеното.
Но претендираното недължимо платено е по едно публично правоотношение, а не по
едно гражданско правоотношение. За регулиране на публичните данъчни
правоотношения и на приравнените на тях публични правоотношения във връзка с
местни такси по смисъла на чл.162, ал.1, т.3 от ДОПК законодателят е създал
специален процесуален ред, който изключва приложението на гражданското
съдопроизводство. Видно от изложеното разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК в
хипотезата на чл.9б във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ следва да се тълкува като
даваща правомощие на органа по приходите в общинската администрация да извърши
възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни
такси, а не само на такива, платени за публични задължения за местни данъци.
При така установената компетентност на органа по приходите, за да е
законосъобразен оспореният акт е необходимо да се установи твърдяното плащане
на публично вземане ли е, т.е. за местна такса по смисъла на чл.6 ЗМДТ ли става
въпрос или за плащане на друга такса, която не попада в обхвата на чл.6 от ЗМДТ
и с оглед на това няма да бъде в обхвата на компетентност на органа по
приходите. Претендираната за възстановяване сума е от такса за производство за
„услуга за присъединяване и ползване на
общинска инфраструктура/улична мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др.”.
Такава такса чл.6 от ЗМДТ не визира. Същата се дължи и определя на основание
чл.41, ал.1, т.8 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Приморско.
Тъй като процесната такса не е
такса, установена по основание в закон с оглед на чл.6, ал.1 от ЗМДТ, тя първо,
с оглед на чл.6, ал.2 от ЗМДТ не е такса, а цена за услуга, и второ, по
аргумент от чл.162, ал.2 от ДОПК, тя не е публично общинско вземане, а частно
общинско вземане. С оглед на този характер на процесната „такса” органите по
приходите в общината нито могат да я събират принудително, нито могат да я
възстановяват по реда и при условията на чл.128 и сл. ДОПК. Понеже жалбоподателят
счита, че услугата, заради която заплатил претендираната такса, не е дължима на
общината, следва по молбата му за възстановяване на платената „такса” да се
произнесе кметът на общината. Като вземане от услуга, която общината
предоставя, процесната такса представлява приход в общинския бюджет с оглед на
чл.45, ал.1, б.„в” от Закона за публичните финанси (ЗПФ). Съгласно чл.44, ал.1,
т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет. Това му
правомощие включва и правомощието да възстанови недължимо събрани приходи от
„такси” за предоставяни от общината услуги, които такси не са публично държавно
вземане.
Осъществена е само административната част на сложния фактически състав. Налице
е едно административно правоотношение и възникналите във връзка с него правни
последици следва да бъдат регулирани по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, тъй като таксата по чл.41, ал.1, т.8 от Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Приморско няма характер на такса по чл.6 от ЗМДТ, поради което не е и публично
вземане, а представлява цена на услуга и има характер на частно общинско
вземане.
В конкретния случай настоящият
съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по направеното от „МИЛБА“ ЕООД заявление с вх.№
63-00-251/14.02.2019г., с което поискало да му бъде възстановена като недължимо
платена такса в размер на 7 500.00 лева за „услуга за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура/улична
мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др.” е Кметът на Община
Приморско, а не компетентния орган по приходите по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗМДТ в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Приморско, до когото е било
адресирано. В този смисъл съдът приема, че не е налице мълчалив отказ на органа
по приходите по искане вх.№ 63-00-251/14.02.2019г. за възстановяване на
недължимо платена такса в размер на 7 500.00 лева, потвърден от кмета на
Община Приморско с писмо изх.№ 63-00-503/04.04.2019г., както неправилно е решил
жалбоподателя, тъй като не е налице компетентност по отношение на
административния орган до който е адресирано заявлението за възстановяване на
недължимо платената според „МИЛБА“ ЕООД такса.
От изложеното следва, че налице е
липсата на подлежащ на оспорване пред съда индивидуален административен акт в
контекста на фикцията на чл.58, ал.1 от АПК, тъй като мълчанието на един орган
не формира мълчалив отказ, приравнен на индивидуален административен акт,
когато органът не е компетентен да издаде искания акт.
В този смисъл са Решение № 8145/04.07.2016г.
на ВАС по адм.д. № 6839/2015г., Седмо отд. и Решение № 2188/15.02.2019г. на ВАС
по адм.д. № 12749/2017г., Седмо отд.
След като не е налице формиран
мълчалив отказ и няма годен за оспорване административен акт, то жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане, а производство прекратено поради липса на
предмет.
При този изход на делото направеното
своевременно искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за изплатено възнаграждение
на адвокат, следва да бъде уважено на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК и
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното и на основание
чл.159, т.1 от АПК вр. с пар.2 от ДР на ДОПК и чл.156, ал.1 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „МИЛБА“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно
село, ул.”Хубча” № 8, ет.1, подадена чрез адв. Г. М., против мълчаливия отказ
на органа по приходите по искане вх.№ 63-00-251/14.02.2019г. за възстановяване
на недължимо платена такса в размер на 7 500.00 лева, потвърден от кмета
на Община Приморско с писмо изх.№ 63-00-503/04.04.2019г.
ОСЪЖДА
„МИЛБА“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно
село, ул.”Хубча” № 8, ет.1да заплати на ОБЩИНА ПРИМОРСКО направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 600.00 (шестстотин) лева
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 1763 по описа на АдмС-Бургас за 2019г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: