Определение

                                                №

                                гр.Тетевен, 08.07.2019г.

 

 Тетевенският районен съд в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                     

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ани Георгиева

 

                    като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 556/2018г.,за да се произнесе, взема предвид:

 

            С определение №98/11.03.2019 г. постановено по гр.д.№556/18 г. по описа на РС-Тетевен , съдът е прекратил производството по подадена от К.Т.Д.  ЕГН ********** *** искова молба против о.Т.на основание чл.299 ал.2 от ГПК .

           С определение №391 от 14.05.2019г  постановено по в. ч. гр. д.№246/2019г на ОС -Л.  е отменено определение №98/11.03.2019 г. на ТРС постановено по гр.д.№556/18 г. и делото е върнато за продължаване  на съдо-производствените действия при спазване на указанията дадени от въззивния съд.

             В мотивите на определение в. ч. гр. д.№246/2019г на ОС-Л.  , окръжният съд е постановил ,че след последната конкретизация на петитума на исковата молба,  въззивната инстанция установява, че макар и непрецизно формулирана, претенцията касае спор за материално право към един минал момент, а именно внасяне на земите в ТКЗС, след като се иска да се признае за установено, че наследодателя на ищцата е бил собственик на процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС. Това е иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а не иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл и с оглед постановеното в т.3а от Тълкувателно решение №4/14.03.2016 г. на ВКС по т.д.№4/14 г. ОСГК относно допустимостта на установителния иск с правна квалификация чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, настоящият състав е следвало да задължи страната да представи доказателства, че е подадено заявление в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. досежно процесните зем.земи и едва тогава  съдът ще следва да прецени дали този иск е допустим или не по смисъла на горния текст от ТР №4/16 г. на ОСГК.

            С разпореждане № 1094/21.05.2019г.по гр.д. №556/2018г. на Т.Р.С. в изпълнение на указанията дадени с определение №391 от 14.05.2019г  постановено по в. ч. гр. д.№246/2019г на ОС -Л.  , съдът е оставил исковата молба без движение на осн. чл.129 ал.4 от ГПК  , като е дал указания на ищеца К.Т.Д. *** с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ в седем дневен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателства, че е подадено заявление в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. досежно процесните зем.земи: 1.Имот № ..... находящ се в м. „Д-З“ в землището на с. Г, категория шеста с площ от 175.409 дка, пасище. 2. Имот с номер ....., находящ се в м.”З Д” в землището на с. Г, категория десета с площ 10.621 дка, ливада. 3. Имот с номер ....., находящ се в м.”З Д” в землището на с. Г, категория десета с площ от 7.355 дка, нива. 4. Имот с номер ....., находящ се в м.”Б З” в землището на с. Г, категория десета с площ от 62.419 дка, ливада на наследниците на Х.Т.П.жител ***. Указал на ищеца ,че ако в 7 дневен срок от получаване на съобщението не изправи нередовностите на иска , съобразно указанията на съда дадени с настоящото разпореждане делото ще бъде прекратено и исковата молба ще бъде върната .

      

Постъпила е молба от адв. С.А. /пълномощно л.54 от делото/, в която е заявено ,че доста след крайният срок предвиден в пар.22 от ПР към ЗИД на ЗСПЗ , т.е. на 14.05.2007г , ищцата  считайки ,че можела да упражни правото си по чл.11.ал.2  била предявила иск  и било образувано гр.д..№1015 /20011г на Р.С.Тетевен  и с определение от 14.12.2011г било прекратено делото , тъй като съгласно пар.22 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ ,бр.13/2007г./ е разпоредено ,че исковете по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ  е изтекъл към 14.05.2007г. за който съдът следи служебно .Същата била участвала в гр.д. №358/12г на Р.С.Тетевен , прекратено с определение №27.06.2012г. След като се снабдила с продавателен акт доверителката и не била бездействала ,а се била обърнала към Министерството на земеделието  и храните  и след извършена проверка с писмо с изходящ номер РД -04-1180/17.11.2011г. на ОЗД-Л. , с копие до МЗХ-София и било отговорено ,че след като не била упражнила правото си да подаде заявление  с правно основание чл.11 ал.2ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ-Тетевен тя можела да реализира правото си  съда , както бил уточнен петитума на исковата молба .В тази насока било и дадено и указание с постановление от 14.03.2019г  по прокурорска преписка №507/2019г на специализираната прокуратура,че доверетилката и   можела да възстанови правото си на собственост върху земеделските земи  в землището на с. Г, общ. Тетевен  с иск срещу ОСЗГ-Тетевен  по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ .       

 Твърди ,че единствената възможност    да се възстанови правото на собственост върху земеделските земи  било настоящото производство .

 

Съдът след като се запозна с молба , констатира следното :

Видно  от  мотивите на определение в. ч. гр. д.№246/2019г на ОС-Л.  , окръжният съд е постановил ,че след последната конкретизация на петитума на исковата молба,  въззивната инстанция установява, че макар и непрецизно формулирана, претенцията касае спор за материално право към един минал момент, а именно внасяне на земите в ТКЗС, след като се иска да се признае за установено, че наследодателя на ищцата е бил собственик на процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС. Това е иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а не иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл и с оглед постановеното в т.3а от Тълкувателно решение №4/14.03.2016 г. на ВКС по т.д.№4/14 г. ОСГК относно допустимостта на установителния иск с правна квалификация чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, настоящият състав е следвало да задължи страната да представи доказателства, че е подадено заявление в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. досежно процесните зем.земи и едва тогава  съдът ще следва да прецени дали този иск е допустим или не по смисъла на горния текст от ТР №4/16 г. на ОСГК.

 Ищецът в указаният срок не е представил доказателства, че е подадено заявление в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ до 14.05.2007 г. досежно процесните зем.земи. С представените определение от 14.12.2011г по гр.д. №1015/2011 и от 27.06.202г по гр.д. №  358/2012г. на Р.С.-Тетевен  се прекратява производството по делото, тъй като исковете са били подадени след срока по  пар.22 от ПРЗ  на ЗИД  на ЗСПЗЗ .

      Допълнително извън дадените указания с разпореждане № 1094/21.05.2019г. по гр.д. № 556/2018г. на Т.Р.С.  съобразно Решение №72/11.04.2011 по дело №1357/2010 на ВКС, ГК, II г.о. „Настоящият състав намира за правилна практиката в първата група решения на С. окръжен съд и по-конкретно в решението по гр.д. № 305/2009г. Съображенията са следните: Съгласно ТРОСГК № 1/1997г. искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е специален установителен иск за собственост към минал момент - моментът на внасяне на земите в ТКЗС и другите селскостопански организации. А според чл.19 ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделската земя останала след възстановяването на правата на собствениците и придобива собствеността върху тази земя след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. С оглед на тази времева разлика - от една страна установяване собствеността към минало време и от друга страна придобиване собствеността от общината едва след приключване на реституционната процедура за собствениците, то е налице несъвместимост искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ да се предявява против общината като собственик на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Надлежен ответник в спора за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да е лице, което претендира, че е собственик на имота също към момента на обобществяването. Затова общината, като носител на правото на собственост върху земите, останали след приключване на реституционната процедура, не може да е ответник по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изложеното обуславя липса на правен интерес от водене на такъв иск против общината.”

          Тоест съобразно цитирано решение иска се явява и недопустим тъй като общината не може да бъде ответник по иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ .

       Предвид горно съдът констатира ,че не са изпълнени указанията дадени с разпореждане № 1094/21.05.2019г. по гр.д. № 556/2018г. на Т.Р.С. , с което исковата молба е била оставена без движение поради което делото следва да се прекрати ,а исковата молба да бъде върната  .

             Водим от горното  и на основание чл.129 ал.3 от ГПК съдът ,

              

                ОПРЕДЕЛИ :

       

               НА ОСНОВАНИЕ чл. 129 ал. 3 от ГПК  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 556/2018г  на районен съд Тетевен  по подадена от К.Т.Д.  ЕГН ********** *** искова молба против о.Т.поради неотстраняване на указаните на ищеца нередовности на исковата молба указани и с разпореждане № 1094/21.05.2019г. по гр.д. № 556/2018г. на Р.С. –Тетевен .

             Исковата молба с приложенията към нея да се върне на ищецът  К.Т.Д.  .

 

       Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от получаване на съобщението пред ОС-Л. с частна жалба

 

         Препис от определението да се връчи на ищеца, по реда на чл.39 от ГПК  чрез пълномощника му адв.А. от САК

 

                            Районен съдия: