Определение по дело №1399/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 869
Дата: 31 октомври 2018 г. (в сила от 13 май 2020 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20185500501399
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 869                        31.10.2018 година                              град Стара Загора    

                                            

 

                    С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……….втори граждански състав, на  двадесет и пети октомври …………2018  година, в закрито заседание, в следния състав: 

                                             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар……………………………………………………………………..                                                         

Прокурор………………………………………………,           като разгледа докладваното от………………..съдията  В. МИШОВА……………..в.гр.д. № 1399…………по описа за 2018……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Обжалвано е решение от 02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 6107/2017 г.  на С. районен съд, с което е признато за установено по отношение на страните по делото, че са съсобственици на описаните в решението имоти при квоти: по 3/8 ид.ч. за Р.А.Т. и А.А. Пенев и 2/8 ид.ч. за В.С.Т.. Решението е обжалвано от Е.Н.П. в качеството й на синдик на СД „А.“ (в несъстоятелност), като е посочено, че жалбата е от името на обявената в несъстоятелност В.С.Т.. В жалбата се твърди, че събирателното дружество е обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2011 г. и е открито производство по несъстоятелност, в т.ч. и за неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т.. Твърди се, че синдикът е провел отменителните искове по чл.647 ТЗ за отмяна на сделки, сключени от В.С.Т. – договори за доброволна делба на недвижими имоти. Твърди се, че с подадената от Р.Т. и А.Т. искова молба, по която е образувано гр.д. № 6107/2017 г. на С. районен съд,  се цели пререшаване на спора за собствеността на имотите, включително и квотите на всеки от съсобствениците. Твърди, че не е била уведомена като синдик за образуваното дело, нито й е връчвано съобщение за постановеното решение. Счита, че това решение е неправилно. Моли, съдът да постанови решение, с което обжалваното да бъде обезсилено, а производството – прекратено. Моли, също така, ако съдът не намери основания за прекратяване на производството, да постанови решение, с което да отмени обжалваното, като по същество постанови, че квотата на В.Т. е ½ ид.ч. от процесните имоти.

                   В отговора си Р.А.Т. и А.А.Т., чрез адв. Т.Д., излагат съображения относно допустимостта на въззивната жалба. Считат, че тя е срещу решение, което е влязло в сила. Тя била просрочена. Излага съображения и по същество.

                   Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери, че въззивната жалба е недопустима. Съображенията за това са следните:

                   С решение № 263 от 03.06.2014 г., постановено по т.д. № 74/2014 г. по описа на С. окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на СД „А.“ с начална дата 31.12.2011 г.; открито е производство по несъстоятелност спрямо събирателното дружество и неограничено отговорните му съдружници В.С.Т. и А.Т.Т.; наложен е запор върху цялото му движимо имущество и вземания и възбрана върху недвижимите имоти; прекратена е дейността на предприятието му и е обявявено в несъстоятелност. С решение № 210 от 09.06.2015 г., постановено по същото дело, решението е допълнено, като неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т. също са обявени в несъстоятелност. Наложен е запор върху цялото им движимо имущество и вземания, както и обща възбрана върху недвижимите им имоти. С определение от 04.06.2015 г. съдът е назначил за постоянен синдик на СД „А.“ (в несъстоятелност) Е.Н.П.. С определение от 15.12.2016 г. производството по несъстоятелност е спряно поради липса на налично имущество и парични средства за покриване на необходимите разноски, а назначеният синдик – освободен. Производството по несъстоятелност е спряно. С определение от 05.02.2018 г. производството по несъстоятелност е възобновено и Е.Н.П. е назначена отново за синдик на събирателното дружество и на неограничено отговорните съдружници. С решение № 1 от 04.01.2016 г. по иск, предявен от синдика срещу Р.А.Т., А.А.Т. и В.С.Т., са обявени за нищожни договор за доброволна делба на недвижим имот от 05.02.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. С., акт ., том .г., и договор за доброволна делба на недвижим имот от 08.11.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. С., акт.., том .г. Със същото решение  Р.А.Т. и А.А.Т. са осъдени да предадат в масата на несъстоятелността на „АВИТА-ВА-ТЕНЕВИ" СД

 несъстоятелност)  владението на ½ ид.ч. от описаните в договорите недвижими имоти.

                   Гр.д. № 6107/2017 г. по описа на С. районен съд е  образувано по искова молба от Р.А.Т. и А.А.Т. срещу В.С.Т., с която е предявен иск за установяване на квотите им в имотите, описани в договорите за делба. Това производство е приключило с решение от 02.05.2017 г., с което районният съд е признал за установено, че ищците и ответницата са съсобственици на имотите при квоти: по 3/8 ид.ч. за ищците и 2/8 ид.ч. за ответницата. Решението е съобщено на ищците чрез процесуалния им представител адв. Т.Д. на 16.05.2018 г., а на ответницата – лично на 15.05.2018 г. Въззивната жалба срещу това решение е постъпила на 13.09.2018 г.

                   С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че въззивната жалба е недопустима. Съображенията за това са следните:

                   Синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество и на неограничено отговорните съдружници твърди, че не е бил уведомен за образуване на гр.д. №6107/2017 г., както и не му било връчвано съобщение за постановеното по делото решение. Действително това е така, но това не значи, че за синдика възниква право да обжалва решението, след като научи за постановяването му. С влизане в сила на решението за обявяване в несъстоятелност не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството, нито лишава неограничено отговорните съдружници от процесуална дееспособност. Те могат да извършват лично или чрез упълномощен от тях представител всички процесуални действия, които не са предоставени изрично на синдика. Изрично предоставените на синдика процесуални действия са посочени в чл.658 ТЗ, а относно участието в дела е посочено, че синдикът участва в производствата по дела на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела (Р-115-2015, ІІІ г.о.). Искът, по който е постановено обжалваното решение, не е сред отменителните искове, касаещи производството по несъстоятелност. Освен това предоставените на синдика правомощия не го превръщат в законен представител нито на дружеството-длъжник, нито на неограничено отговорните съдружници (Р-26-2013, ІV г.о.; Р-138-2017, ІV г.о.; Р-22-2012, І т.о.) и това ясно личи от предоставените му по чл.649, ал.1 ТЗ правомощия за предявява отменителни искове срещу страните по сделката, в т.ч. и обявеното в несъстоятелност дружество, респ. неограничено отговорните съдружници. Правомощията на синдика не изключват правомощията на органите на дружеството-длъжник и на неограничено отговорните съдружници да предприемат процесуални действия в защита на своите права и интереси. В случая обжалваното решение е съобщено на страната на 15.05.2018 г., поради което срокът по чл.259, ал.1 ГПК е изтекъл на 29.05.2018 г., т.е. много преди датата на въззивната жалба.

                   От друга страна, в ГПК не е предвиден специален ред за призоваване чрез синдик на дружество, обявено в несъстоятелност, чиито органи не са с прекратени правомощия, както и на неограничено отговорните съдружници, поради което приложение намират общите норми на чл.45 и сл. ГПК. В конкретното производство синдикът не е бил легитимиран да участва като законен представител на ответницата, която е неограничено отговорен съдружник в обявеното в несъстоятелност събирателно дружество, респ. съдът не е бил длъжен да изпраща призовки и съобщения. Синдикът не е и страна в производството, тъй като правно положение на процесуален субституент той има при предявяване на отменителните искове по чл.649, ал.1 ТЗ, какъвто не е искът, по който е постановено обжалваното решение. Затова синдикът не е легитимиран да обжалва самостоятелно, независимо от длъжника.

                    

                   С оглед на изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е недопустима и следва да бъде върната.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

О      П       Р       Е       Д       Е       Л       И:

 

         ВРЪЩА въззивната жалба на Е.Н.П. в качеството й на синдик на СД „А.“ (в несъстоятелност), подадена от името на обявената в несъстоятелност неограничено отговорна съдружничка в събирателното дружество, срещу решение от 02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 6107/2017 г.  на С. районен съд, като процесуално недопустима.

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1399/2018 г. по описа на ОС – С.              

 

          Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС- П..

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.