РЕШЕНИЕ
№…
14.10. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №494 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „***“ООД с ЕИК *** чрез адв. Ц.Н. срещу Решение № 422/ 26. 03. 2020 г. по гр. д. № 4269/ 2019 г по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна П.И.Ц., чрез адв. Р. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е постановил следното :
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.4 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 6 310,94 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 1388 часа, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.264 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 389,24 лева, представляваща възнаграждение за положен труд в празнични дни в размер на 116 часа общо за 2017 и 2018 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.261 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 362,00 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1448 часа за 2017 и 2018 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ вр.чл.12 от НСОРЗ вр.чл.1 от ПМС №147/29,06,2007 г. „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 30,60 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и клас, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 560,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2018 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.4 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 733,62 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен извънреден труд за 2017 г. и 2018 г., за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, до датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.264 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 45,25 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен труд в празнични дни в размер на 116 часа общо за 2017 и 2018 г., за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, до датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.128, т.2 вр.261 от КТ вр.чл.264 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №1, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 42,08 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен нощен труд в размер на 1448 часа за 2017 и 2018 г., за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, до датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.242 от КТ вр.чл.12 от НСОРЗ вр.чл.1 от ПМС №147/29,06,2007 г. „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 3,56 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време и клас, за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, до датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.224,ал.1 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 18,20 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Т., жк.*** ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения размер на исковете в общ размер на 702,44 лева /252,44 лева по иска за извънреден труд и по 50,00 лева за останалите 9 иска/, както и 220,00 лева разноски за ВЛ за СИЕ и СГЕ.
За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото е приел за установено, че съгласно чл.150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 КТ. Съгласно чл.149 КТ работодателят е длъжен да води специална книга, но това не е единствено доказателство за положен извънреден труд. Фактически положеният извънреден труд подлежи на доказване както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания.
Съгласно чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Положеният извънреден труд се установява като се съпоставят работните часове за възприетия период за отчитане на работното време (дневно, седмично, месечно) с отработените часове от работника или служителя през този период.
При сумирано отчитане на работното време (каквото съдът е приил, че е било отчитането при ищеца – с оглед непротиворечивите и еднопосочни свидетелски показания за работа на смени и съответната почивка след това), работното време се определя като произведение от броя на работните дни и нормалната продължителност на дневното работно време, установена в чл.136, ал.3 КТ, а отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на нощните часове в нощните смени и смесените смени, признавани за нощни. Районният съд е посочил, че понятието "сумирано работно време" изразява начина на изчисляване на работното време при такъв сменен режим на работа, при който продължителността на отделната смяна може да надхвърля осем часа на ден.Приел е, че работата в повече трябва да се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Когато в края на определеното време нормата работно време е превишена, е налице извънреден труд. Съдът въз основа на показанията на разпитаните свидетели и представените в оригинал Дневник за сдаване и приемане на дежурства, започнат на 18,04,2018 г. и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/, които са единствен източник на доказателства за продължителността на полагания по принцип от ищеца труд, е установил, че охранителите са работили на смени, което е и житейски логично с оглед непрекъснатия процес на работа – охрана на държавна институция. Съдът се е позовал и на показанията на свидетеля Янчев, че графикът на работа е бил две дневни 12-часови дежурства, две нощни 12-часови дежурства и два дни почивка /от 06,00 ч. на първия ден до 18,00 ч. на втория ден, респективно от 07,00 ч. на първия ден до 19,00 ч. на втория ден/.
Районният съд подробно е анализирал данните в представеното заверено копие Дневник за сдаване и приемане на дежурства, започнат на 18,04,2018 г. и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж), и е приел, че те са единственото достоверно доказателство, тъй като не са оспорени по надлежния ред., Съпоставяйки графиците за дежурство, представени от ищеца в съдебно заседание (без отразени дежурства в съботите и неделите) – които не са оспорени по надлежния ред и не са изключени от доказателствата по делото, съдът е констатирал, че същите са абсолютно идентични по съдържание с представените от ищеца с ИМ графици –с изключение на съботно-неделните дни, за които е посочена отметка „СОТ“. Районният съд е констатирал, че данните за положени дневни и нощни дежурства от ищеца Ц., взети от тези графици, съвпадат както с данните за дневните и нощните дежурства, взети от Книгата за сдаване и приемане на дежурство, така и с данните от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж).
Изложените обстоятелства и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П., М. и Я., че охраната на обекта е била налична и по време на съботно-неделните дни и официални празници, са мотивирали съда да приеме, че ищецът е полагал труд именно по графиците, представени с ИМ, които отговарят и на данните за положени дежурства, съдържащи се в Книгата за сдаване и приемане на дежурство и Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж).
Въз основа на доказателствата районният съд е приел, че твърденията за компенсиране на положения извънреден труд от ищеца чрез осигуряване на допълнителни почивки са останали недоказани от ответника, в чиято тежест е било да установи изгоден за себе си факт.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ районният съд е съобразил разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Прието е, че за да възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е необходимо трудовото правоотношение на работника /служителя да е прекратено, и работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155, ал.1 вр.ал.4 КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-малко от 20 работни дни. Съобразена е и разпоредбата на чл. 173 КТ затова, че платеният отпуск се ползва от работника с писмено разрешение от работодателя. От заключението на ВЛ по СГЕ се установява, че молбата за ползване на платен годишен отпуск не е подписана от работника, а освен това от Книгата за сдаване и приемане на дежурство и Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж) се установява, че през м.май 2018 г. ищецът е полагал труд съгласно графика. Ето защо съдът е счел, че предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан и следва да се уважи именно до този размер като сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на изложените мотиви и събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че претенциите на ищеца за заплащане на извънреден труд, положен в празнични дни, и нощен труд, ТВ за придобит трудов стаж и професионален опит, и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са основателни, до размерите, изменени в съдебно заседание от 09. 01. 2020 г. и съответстващи на изчисленията на вещото лице. Основателни са и акцесорните искове за заплащане на лихва за забава с оглед дължимостта на сумите за съответните периоди.
Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК изцяло възприема изложените мотиви и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по предявените обективно съединени искове. Въз основа на това въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Районният съд е събрал всички допустими писмени и гласни доказателства , релевантни към предмета на спора, обсъдил е доказателствата и е достигнал до правни изводи, които са обосновани и в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че въззивникът като ответник в първоинстанционното производство е оспорил приложените с исковата молба писмени доказателства- Книгата за сдаване и приемане на дежурство и Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж) и представените графици за дежурства, като е направена искане ищецът да представи тези доказателства в оригинал, същият не ги е представил и съдът е съобразил представените ксерокопия по делото. Въззивният съд счита, че доводите на въззивника са неоснователни, тъй като макар да е направил искане с отговора на исковата молба за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК, съдът с определението в съдебно заседание на 09. 12. 2019 г. е оставил без уважение това искане, като е приел, че следва да се събират доказателства във връзка с оспорването без изрично да бъде открито производство по чл. 193 ГПК и на това определение въззивникът не е възразил. С цитираното определение на ответника е дадена възможност да представи доказателства във връзка с оспорването. С оглед изложеното въззивният съд счита, че районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при събиране и преценка на представените по делото доказателства, не е налице нарушаване правото на защита на въззивника, тъй като на същия му е дадена възможност да представи доказателства, както и да докаже тезата си затова, че съществуват други аналогични писмени доказателства, в които са включени допълнителни данни, които биха изменили правните изводи на съда досежно основателността на предявените искове в първоинстанционното производство.
Въззивникът твърди , че районният съд не е разпределил доказателствената тежест, като липсват мотиви на съда затова какви релевантни факти е следвало да докаже ответникът в първоинстанционното производство. Отново е посочено исканото оспорване на доказателства по делото ( в случая графиците от дежурствата, за които се твърди, че на гърба са направени отбелязвания, които са релевантни за спора) и непредставянето от ищеца на тези графици в оригинал, съответно неоснователното позоваване на съда и на вещото лице на тези графици при установяване наличието на твърдяните от ищеца доказателства досежно положения труд.Въззивният съд счита, че доводите са неоснователни, тъй като с определението си по чл. 146, ал.1 ГПК съдът е определил доказателствената тежест на всяка една от страните : по отношение на ответника съдът е постановил да се укаже на същия, че носи доказателствена тежест до установи, че е платил претендираните суми за обезщетения, както и своите правопогасяващи или правоизключващи възражения. С това определение районният съд е задължил ответника да представи графици на дежурствата за 2017 и 2018 г. По отношение на искането ищецът да представи в оригинал процесните графици в съдебно заседание на 09. 12. 2019 г. ищецът е изразил становище чрез процесуалния си представител, че притежава само екземпляр от графиците, които са му връчени за неговото уведомяване, но оригиналните графици се намират при работодателя и по тези графици е контролирана работата на охранителите. Следователно по тези причини районният съд не е изискал оригиналните графици от ищеца, тъй като същият изрично е заявил чрез процесуалния си представител, че не притежава оригиналите на графиците и че те се намират при ответника като работодател на ищеца. В тази връзка въззивният съд счита, че правилно и обосновано районният съд е обсъдил представените писмени доказателства от ищеца досежно представените дневници и копия от графици, тъй като същите не са оспорени успешно от ответника и са релевантни за предмета на спора.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 422/
26. 03. 2020 г. по гр. д. № 4269/ 2019 г по описа на Плевенския районен
съд.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл.280, ал.3, т. 3 ГПК подлежи
на касационно обжалване в ЧАСТТА относно
иска с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 262, ал.1, т.4 КТ с цена
на иска 6 310, 94 лв. и акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД с цена на иска733, 62 лв. в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, а в останалата част не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :