№ 3
гр. Разград, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330101480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, като цесионер на
кредитора, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Д. С. С., че
дължи на ищеца сумата от 1453.80лв.- главница, 333.90лв. възнаградителна лихва за периода
15.03.18г.-16.05.18г., сумата 79.83лв. обезщетение за забава за периода от 15.03.18г.-
13.08.18г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
и разноските по двете производства. Ищецът твърди, че са сключили договор за
потребителски стоков кредит №********** с Ти Би Ай Банк ЕАД в размер на 1504.49лв. за
срок от 24 месеца, дължима месечна вноска от 77.73лв., ГЛП – 21.57%, ГПР 23.89%.
Първата вноска е с падеж 15.02.18г., а последната- 15.01.20г. Общо дължимата сума,
подлежаща на връщане е в размер на 1865.50лв.В нея влиза и услугата Банк комби агент.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането или
повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 15.03.18г.-13.08.18г в размер на 79,83 лева.
На 15.02.2021 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от дата 31.08.2018 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между "Ти Би Ай Банк“ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №********** е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
1
Съгласно договора за цесия „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия
до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента за уведомяване
на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия,
съответно с изх. № УПЦ-С-ТБИ/********** от 22.02.2021г..
В условията на евентуалност акот съдът приеме,че не е валидно уведомяване за цесията,
същото да се смята връчено на ответника с исковата молба.
Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към кредитора, предвид което за Агенция
за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен
ред, с оглед на което е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника в РРС, съгласно което
претендира от ответника в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски
кредит № №********** да заплати: 1453.80лв.- главница, 333.90лв. възнаградителна лихва
за периода 15.03.18г.-16.05.18г., сумата 79.83лв. обезщетение за забава за периода от
15.03.18г.-13.08.18г.,ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1658/18 г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение. На 20.07.22г. банката е получила съобщение с указание на съда, в съответствие
с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат
на което цесионерът предявява настоящите искове.
Ответникът Д. С. С. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен
представител счита предявените на основание чл. 422 от ГПК, обективно съединени искове
са редовни и допустими, но неоснователни.
Ищецът се позовава на договор за прехвърляне на вземания, с който е получил качеството си
на цесионер по различни вземания, в това число и на процесното. По делото е приложен
горепосочения договор, както и уведомление за прехвърляне на вземания, но не са
представени документи удостоверяващи получаването на уведомлението от страна на
ответника.За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва
изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено
от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение
на лице, което не е носител на вземането.
Предвид на това цесията не е породила действие за длъжника, тъй като същият не е бил
редовно уведомен за прехвърляне на вземанията по договора за заем. Представените
обратни разписки не удостоверяват получаване от длъжника на изпратените му уведомления
за цесията. По отношение на връчването на това уведомление с исковата молба, следва да се
посочи, че действително съдебната практика приема, че такова връчване в хода на процеса
поражда действие и редовно уведомява длъжника за цесията. Това обаче не се отнася за
2
случаите, при които исковата молба и с нея уведомлението за цесия се връчват на особен
представител. Причината е, че връчването на особения представител е една законова фикция
за връчване на ответника. Законовите фикции и тяхното приложно поле са уведени изрично
в закона. Следователно, при връчване на особения представител фикцията за връчване на
ответника обхваща само исковата молба и приложенията й, както и всички други
процесуални изявления на ищеца и съда. Чрез уредената процесуална фикция обаче не
могат да се получават изявления с материалноправен ефект, каквото е уведомлението за
цесия. Няма такова законово правило, а и обратното би протИ.речало на института на
цесията, който поражда материалнопаравно действие спрямо длъжника, когото му бъде
реално съобщено за станалата цесия.
В настоящия случай липсва реално уведомяване. Не може да се приеме, че с получаване на
уведомлението за цесия от мен в качеството ми на особен представител, длъжникът е
уведомен за нея по изложените доводи, които произтичат от закона. А последният не може
да бъде изменян чрез съдебна практика по практически съображения, свързани с интереса на
кредитора. Неоткриването на ответника, който не с изпълнил задължението си да
регистрира действителния си адрес, може да доведе само до негативни процесуални
последици за него, но не и да доведе до връчване на всякакви материалноправни изявления
от неговите кредитори чрез неуредени в закон фикции. В крайна сметка цесионерът на свой
риск е придобил прехвърленото вземане, без в съглашението да участва длъжника, поради
което следва да търпи последиците от невъзможността последният да бъде открит, за да му
бъде съобщена цесията. Така или иначе това съобщаване на може да бъде извършено, чрез
особения представител и с арг. от чл.99, алинея последна от ЗЗД прехвърлянето на
вземанията не е породило действие нито за третите лица, нито за длъжника.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: На 15.01.2018 между ответника Д. С. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № **********. В чл.7 от договора е записано, че
кредита е в размер на 1504.49лв. със срок за връщане –15.01.2020 г. /чл.6/. В чл.9.1. е
посочен годишния лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит – 21,57 %, в
чл.9.4 – че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната
лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл.10 е посочен годишен
процент на разходите в размер на 23,89 %, както и общата дължима от потребителя сума –
1865,50лв. Погасителния план към договора е в т.11.2 от същия и в него са посочени
размерите на съответните вноски, без да се посочва каква част от тях се отнасят за
главницата, за застраховка, за таксата за оценка на риска и за възнаградителната лихва по
договора. Вноските са записани като ежемесечни в размер на 77,73лв. В договора е записан
адрес на ответника– гр.Р.*******. В т.25.8 до 25.10 страните са уговорили, че
кореспонденцията се осъществява от, респ. до този адрес, като всяка страна е длъжна да
уведоми другата при промяна на адреса.
С рамков договор от 31.08.2018г. “Ти Би Ай Банк”ЕАД и „Агенция за събиране на
3
вземания“ЕАД са се договорили първият да прехвърля на втория вземания по договори за
потребителски кредити, като същите ще бъдат индивидуализирани с приложения към
договора. В приложение №1/15.02.2021г./л.25 от делото/ е посочено общото задължение към
ответника от 2396.47лв.Прехвърлянето на вземанията, индивидуализирани в приложение
№1 е потвърдено от цедента с нарочен документ. С пълномощно /л.27/ цедентът /“Ти Би Ай
Банк”ЕАД/ е упълномощила „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от негово
име всички длъжници, чиито вземания са били предмет на договора за цесия.
С уведомително писмо, непотърсено, ответникът е бил уведомен за извършената
цесия,писмо.изх. № УПЦ-С-ТБИ/********** от 22.02.2021г., като му е даден срок за
доброволно изпълнение и са посочени възможните начини за плащане. Налице са и
доказателства за изпращане на писмо № 9118120600467 за обявяване на вземането по
кредита за предсрочно изискуем с автор “Ти Би Ай Банк”ЕАД е приложено към ч.гр.д.
№1658/2018 г. по описа на РС – Разград. Същото е изпратено на адреса, посочен в договора
за кредит - гр.Разград, ЖК Орел бл.25 вх.Д ап.24 и се е върнало с отбелязване, че пратката
не е потърсена от получателя.
Със заявление, подадено преди края на срока по договора - от 27.08.2018 г. “Ти Би Ай
Банк”ЕАД е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. С. С. и по
ч.гр.д.№1658/2018г. състав на Районен съд – Разград е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ за сумата от 1453.80лв.- главница, 333.90лв.
възнаградителна лихва за периода 15.03.18г.-16.05.18г., сумата 79.83лв. обезщетение за
забава за периода от 15.03.18г.-13.08.18г. , ведно със законната лихва върху главницата,
сумата 25лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8
от ГПК вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, като е било установено, че
длъжникът не живее на адреса, на който е регистриран и на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК Съдът е дал едномесечен срок на кредитора за предяви искове за установяване на
вземанията.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали
неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия
момент именно той има право да търси изпълнение на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне става
действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По
настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по отношение на длъжника е
само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на предишния кредитор след датата на
извършване на цесията. Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не
представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с
4
предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на
невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното
издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията
/вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на
уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да
оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор, което не се
установява.
Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител /както е в случая/ и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и разясненията в Решение №
198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за предсрочна
изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода
на процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит и ответницата е получила уговорената сума. Уговореният лихвен процент е в
размерите, посочени в чл.19 ал.4 ЗПК. Следователно ответникът дължи връщане на тази
сума, както и на уговорената лихва, вкл. и обезщетение за забава за периода, в който е
изпаднала в забава по отношение на изпълнението на своето задължение. Кредитът е обявен
за предсрочно изискуем по съответния ред - с изрично уведомление до длъжника. Към
настоящия момент е изтекъл и крайния срок за погасяване на кредита-15.02.2020г. Ето защо
към настоящия момент същият дължи на ищеца като цесионер на вземането 1453,80лв. -
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2018г. до окончателното
й изплащане, сумата от 333,90лв. договорна лихва от 15.01.18г. до 16.05.2018г. /за период,
предхождащ обявяването на предсрочната изискуемост/ и сумата 79,83лв. обезщетение за
забава от 15.03.2018г. до 13.08.2018г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от
него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Общо направените по делото разноски са в размер на 770,80 лв. Съответно
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер от 150 лв.
По отношение на разноските, платени от “Ти Би Ай Банк”ЕАД по ч.гр.д.№ 1658/2018г.
липсват доказателства същите да са били предмет на договора за цесия, поради което Съдът
счита, че не следва да ги присъжда на ищеца.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес
5
гр.Р.*******, че същият дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.
Х. Ю. сумата 1453,80лв. /хиляда четиристотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки/-
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2018г. до окончателното
й изплащане, сумата от 333,90лв. /триста тридесет и три лева и деветдесет стотинки/
договорна лихва от 15.03.2018г. до 16.05.2018г., сумата 79,83лв./седемдесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки/ обезщетение за забава от 15.03.2018г. до 13.08.2018г., за които
задължения е издадена заповед за изпълнение №3584/29.08.2018г. по ч.гр.д.№1658/2018г. по
описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.******* ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕЖ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Х. Ю. сумата 770,80лв. /седемстотин
и седемдесет лева и осемдесет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.
№1658/2018. по описа на РС - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6