Решение по дело №19631/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260641
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20195330119631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260641

 

гр. Пловдив, 30.09.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в открито съдебно заседание на  трети  септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

при участието  на секретаря СОФИЯ  ЧАУШЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19631/2019г. по описа на ПРС, IV-ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  по  искове с правно  основание по чл. 143 и по чл.149 от СК, предявени  от Н.Х.З., ЕГН **********, притежаваща л.к. № *****, издадена на ***** от МВР-П., с постоянен адрес:***, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете Х.А.З., ЕГН **********. против: А.К.З., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Майката и  бащата на  ищеца са съпрузи, сключили граждански брак на ***** По време на брака им е роден  ищеца в производството - Х.А.З., ЕГН **********, роден на ***г. До преди около осем - девет месеца тримата живеели заедно в Апартамента на  ответника в гр. П., *****. Но след като отношенията им се променили корено, някъде началото на април месец 2019година, ответникът  внезапно решил да изостави съпругата и  детето си Х.А.З., ЕГН **********, да живеят сами, след което, майката и детето се преместили да живеят в къщата на майката в с. Ч., общ.С., област П. От момента на фактическата раздяла единствено и само ищцата полагала грижи за детето, като бащата се бил дезинтересирал от него и не участвал по никакъв начин в издръжката й отглеждането му.

Направено е искане съдът да постанови решение с което да осъди бащата А.К.З., да заплаща на малолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 320 лв., считано от датата на входиране на исковата молба в съда 02.12.2019г., с падеж 10-то число на месеца, както и да бъде осъден да заплати издръжка в размер на 300 лева месечно, за период от 08.04.2019г до 02.12.2019г.ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

Претендираното от ищеца право произтича от следните обстоятелства: ищеца е  дете  на ответника; ответника има възможност да предоставя средства за издръжка; доходите на майката на   ищеца са  недостатъчни за покриване нуждите на детето.

 

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд. Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.  В определение срок А.К.З., ЕГН: **********, с адрес: *** ЧРЕЗ адвокат *****, ЕГН **********, вписана в Адвокатска колегия П., ***** - особен представител на ответника, съдебен адрес:*** е подал такъв.

Счита предявения иск за допустим.

          Предвид, че няма връзка с ответника и не е запозната с неговото становище относно изложеното в исковата молба, моли съдът  да отхвърли  иска като неоснователен и недоказан,

          При условията на евентуалност, в случай че намери иска за основателен, то възразява срещу размера на претендираната издръжка, в това число и този за минало време по чл. 149 от СК.

По делото не били ангажирани доказателства както по отношение доходите на доверителя й, така и по отношение на месечните разходи по отглеждането на Х.А.З., оправдаващи размера на исканата от ищцата месечна издръжка от 320 лв.

Предвид гореизложеното оспорва размера на претендираната с настоящия иск издръжка, в т.ч. и за минало време, като недоказан и моли да бъде намален до минимално предвидения съгласно чл. 142, ал. 2 от СК.

Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Счита същите за относими и допустими към спора.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, а и от представениото по делото удостоверение за раждане /л.4 от делото/ се установява, че Х.А.З. ЕГН ********** е дете на Н.Х.З. ЕГН ********** и А.К.З. ЕГН **********.

 

От приетия по делото социален доклад на ДСП – П., става  ясно , че Х.А.З. е дете от майка Н.Х.З. и баща А.К.З.. Родителите имат сключен граждански брак от който Х. е единствено дете. Към момента родителите са разделени, детето се отглежда от майката в с. Ч.. Г-жа З. разказа, че с г-н З. имат сключен граждански брак от *****г. Живеели в жилището на неговите родители в гр. П., като за известно време живели и в жилището на нейните родители в с. Ч.. През *****г. се родило детето им Х.. Разделили се преди около една година. Въпреки раздялата си, запазили добрите отношение по между си. Г-жа З. казва, че не възпрепятства срещите на бащата с детето, но от раздялата им то не му е гостувало. Бащата по скоро само се обаждал по телефона да се интересува от развитието на детето, идвал рядко да го вижда в с. Ч. и за много кратко време. Не давал никакви средства за отглеждането на Х., нито му купувал дрехи или обувки. Носел му само дребни играчки. Родителите на бащата също само се обаждали по телефона да се интересуват за детето, но и те нито ходели да го виждат, нито изявявали желание за го вземат да им гостува. Г-жа З. съобщава, че изцяло тя се грижи за детето, като поема сама разходите по отглеждането му - храна, дрехи, обувки, лекарства при нужда и др. които много често имали нужда от подмяна, в следствие на бързото израстване на детето. Казва, че работи като ***** на трудов договор, но към момента е в неплатено майчинство и не получава никакви доходи. Разчита на физическата и финансова подкрепа на своите родители, които работели, а баща й бил и *****.

      Детето Х. е на **** и е видимо привързано към майка си. Не може да се обследва отношението на детето към бащата, поради ниската му възраст. Същото е здраво, личен лекар му е д-р ****. Поставени са му всички ваксини до момента. Детето е в добър външен вид и хигиена, облечено с подходящи за сезона и възрастта дрехи. Детето Х. отглежда в семейна среда от майка си. Същата полага основни грижи за мего и задоволява базовите, здравните и психо - емоционалните му потребности, с помощта на своите родители. По нейни думи бащата не участва с финансови средства в грижите за детето. Детето Х. е на *****. Към момента не посещава детско заведение. Няма данни за изолация, пренебрежение и оказано насилие пад детето от страна на родителите, близките и роднините. Г-жа З. гарантира спокойна и сигурна семейна среда за растеж и развитие на детето. Г-жа З. планира включване на детето в образователния процес при навършване на подходяща възраст. Изразява ангажираност в задълженията си да стимулира и напътства образователното развитие на детето, както и да предоставя подходящи модели на подражание, с което дастимулира правилното му развитие и социално израстване.

 

Касателно доходите на майката на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – П.: За лицето Н.Х.З. ЕГН **********: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества; Няма данни за подадена ГДД но чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2018г.; Към настоящия момент няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2019г.; По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през отчетна 2018г. Лицето притежава идеални части от недвижим имот и земя в с. Ч., както и  едно  МПС.

Касателно доходите на бащата на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП–за А.К.З.  ЕГН **********: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигурявашо се лице. Няма участие в търговски дружества. Няма подадени уведомления по чл. 62. аз. 5 от КТ за регистрирани трудови договори от работодатели за периода от 01.01.2018г. до 02.03.2020; Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2018 г.; Към настоящия момент няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2019 г.; По информация от централизирана база данни Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през отчетна 2018г.;, притежава идеална част от  недвижим  имоти  сграда в с. Ч.. Получава средномесечно  възнаграждение от труда, който полага в размер на 1 200 лева.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното си понастоящем дете Х. в определен размер следва да се установи, че ответника е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата  си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 320,00 лева - за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за  училищни пособия, за забавления, за  екскурзии и почивки. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200,00 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Съдът приема, че ответника е млад и в трудоспособна възраст и  може да реализира доходи от труд в размер над средния за страната такъв и  той реализира в действителност такъв доход. В същото време той няма задължение за издръжка към друго малолетно лице. Предвид  изложеното съдът намира, че  на настоящия  етап  предвид възрастта на  детето и неговите  нужди  от  издръжка,  предвид   доходите на родителите, че  издръжката  на детето  следва да бъде  определена на сумата  от 200 лева  месечно, което прави предявеният иск частично основателен. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лв месечно за детето Х., считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане.  За разликата  над  уважение размер от 200 лева до пълния  претендиран размер от 320 лева  искът следва да се  отхвърли като недоказан и неоснователен. Не се доказа в производството  детето  да  има  разходи  и нужди различни  от тези на децата на неговата възраст.

Относно искането за издръжка на  детето  Х. за периода от 08.04.2019г.  до датата на завеждане на  исковата молба -01.12.2019г. съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи до размер на месечната  издръжка от 200 лева.

Установи се в хода на производството, че ответника не е живял с детето си, не е  полагал грижил за него в процесния период. Не е давал пари за  издръжка на детето  Х.. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Следва да се  има предвид, че за периода от 08.04.2019г.  до 01.12.2019г.социално-икономическите условия в страната не са се  променили значително, което  обуславя извода, че детето  Х. е  имало нужда от издръжка в този период от около 320 лева месечно. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима от ответника следва да се определи в размер на 200 лева на месец за детето Х.. Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че  ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което определено е  било в затруднено положение предвид факта, че  бащата не му е давал издръжка в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 08.04.2019г.  до 01.12.2019г. следва да се уважи за сумата в размер на 200 лв. месечно за детето Х.. 

За сумата  над  200 лева месечно до  пълния претендиран размер от 300 лева  месечно, искът следва да бъде  отхвърлен като  неоснователен и недоказан.

 

С оглед изхода на спора, на основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПдРС в размер на 288 лв. (двеста, осемдесет и осем лева) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка [(200 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред, както и  сумата  от 56  лева /петдесет и шест лева/ - за присъдената  издръжка за минал период от време /200 лв.х 7 месеца х 4%/. Ще следва  ответникът да бъде  осъден да заплати  по сметка на  ПдРС  сумата  от 150 лева /сто и петдесет лева/ - заплатена  от бюджета на съда за  изплащане на възнаграждение на азначения на  ответника  особен представител.

Ищецът и  ответникът не са претендирали разноски, а и по делото няма доказателства за направени такива  от страните.

   Така мотивиран,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.К.З. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Х.А.З. ЕГН **********, чрез неговата майка и  законен представител Н.Х.З. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 200 лева месечно до пълния предявен размер от 320 лева месечно.

 

ОСЪЖДА А.К.З. ЕГН ********** да заплати на малолетното си дете Х.А.З. ЕГН **********, чрез неговата майка  и  законен представител Н.Х.З. ЕГН ********** издръжка за минал период от време, а  именно за периода  от 08.04.2019г. до 01.12.2019г., в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до  окончателното  изплащане на сумата, ведно със законната лихва за забава,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 200 лева месечно до пълния предявен размер от 300 лева месечно.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.            

      

ОСЪЖДА А.К.З. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС сумата 288 лв. (двеста, осемдесет и осем лева) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка [(200 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред, както и  сумата  от 56  лева /петдесет и шест лева/ - за присъдената  издръжка за минал период от време /200 лв.х 7 месеца х 4%/.

 

ОСЪЖДА А.К.З. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС сумата 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща заплатено  от бюджета на съда възнаграждение за назначения особен представител на  ответника.

 

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                      

    

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                        

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

            Вярно с оригинала

         С.Ч.