Р
Е Ш Е
Н И Е
№121
гр. Хасково, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1155 по описа на Административен съд - Хасково за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „АГРОФЕРМ"
ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Х.И. – управител, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-346-0016872 от 28.10.2021
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че с
обжалваната заповед на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС била наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бистро „Релакс“,
находящ се в *** и забрана на достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта била издадена в
нарушение на закона и необоснована. Административният орган не изпълнил
задължението си да обоснове конкретно наложената ПАМ с вида и характера на
нарушението. Изложените мотиви били в голяма степен бланкетни и необосновани.
Целената превенция и твърдяната опасност, че за фиска ще настъпят трудно
поправими вреди, поради отклонение от данъчно облагане, не били обосновани с
конкретни обстоятелства. В мотивите за налагане на ПАМ характеристика на
твърдяното за извършено нарушение не била направена, изложени били само общи и
принципни съображения за последиците от него. Не било съобразено, че в
проверяваното заведение касовият апарат бил в постоянна връзка със системата на
НАП. Твърдяното за извършено нарушение се явявало първо от подобен характер в
дейността на дружеството, което сочело, че е инцидентно и изолирано.
Най-съществена в тази насока била липсата на анализ дали евентуалното нарушение
настъпило от неспазване задълженията и изискванията от страна на работника или
се дължало на пропуски в организацията на търговската дейност от страна на
дружеството. Само в последната хипотеза следвало временно да се преустанови
дейността чрез налагане на ПАМ, но не и ако единствена причина била деянието на
работника.
За това чия отговорност следва да
се ангажира в случая административният орган
следвало да изхожда и от показанията на снетия при проверката дневен
отчет, което не било сторено и било едно от обстоятелствата, очертаващи
необоснованост на наложената ПАМ. От него било видно, че бил регистриран не
малък дневен оборот до момента, което сочело, че работодателят спазва
изискването реализираните покупки да се отчитат чрез издаване на фискални
бонове.
Друго необсъдено конкретно
обстоятелство била причината за наличие на установената по-висока касова
наличност. Голяма част от нея била предоставена на работника за заплащане на
стоки, доставени от разносна търговия. Друга част от тази наличност била от
„бакшиши“, предоставени на сервитьорката, но конкретен анализ не бил направен.
Самите проверяващи установили при
проверката виновното поведение на работещата в момента в заведението М.Х.К., на
която бил съставен и връчен АУАН за нарушение на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. Ето
защо следвало да се отграничат признаците на нарушенията на двата субекта и
отделно да се посочи кои са основанията за ангажиране отговорността на
дружеството, а не същата да се обосновава единствено чрез виновното поведение
на физическото лице - работник.
При налагане на толкова съществено
ограничение, каквото представлявало спирането на търговската дейност, с
изключително тежки последици в сегашната пандемична обстановка, следвало да се
прецени и поведението на дружеството като дългогодишен данъчен субект - има ли
предишни подобни нарушения, има ли неотчетени или неизпълнени данъчни
задължения, други отклонения от данъчни задължения, има ли лоши организационни
практики в търговската дейност, а не да се изхожда от асортимента на
предлаганите стоки, броя на местата, местоположението на обекта. Необсъждането на
тези и други подобни съществени обстоятелства правело изложените мотиви
непълни, формални и донякъде неотносими към целите, преследвани с налагане на
ПАМ.
Ето защо жалбоподателят счита, че не
били изложени и обсъдени всички фактически основания и юридически предпоставки
за издаване на ПАМ, а това водело до необоснованост на извода, че като търговец
дружеството създало организация за укриване на доходи и отклонение от данъчно
облагане. Същото касаело и твърдяната опасност да се допусне извършване на ново
нарушение, в подкрепа на което твърдение също не били изложени конкретни мотиви.
Предвид изложеното, счита, че в
случая не било извършено необходимото по закон пълно и всестранно обсъждане на
фактите от значение за обосноваване налагането на ПАМ. Непълнотата на мотивите
сочела, че приложената ПАМ била прекомерна и в неоправдано висока степен засягала
интересите на дружеството като търговец, а с това бил нарушен и прогласеният в
чл. 6, ал. 2 от АПК законов принцип за съразмерност при упражняване на
административната дейност.
С оглед на така изложеното, моли
съда да отмени изцяло като незаконосъобразна Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-346-0016872 от 28.10.2021 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа подадената жалба по така изложените в същата доводи.
Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е правилна и
законосъобразна. Моли за присъждане на разноски съгласно представен списък.
Административен съд – Хасково,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-346-0016872/28.10.2021
г., издадена от П. Ф. Г. - И. Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване №
ЗЦУ - 1148/25.08.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на „АГРОФЕРМ“
ЕООД, ЕИК: *********, адрес за кореспонденция по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано
от М.Х.И., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект - бистро „Релакс“, намиращ се в ***, стопанисван от „АГРОФЕРМ“ ЕООД,
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност, като е определено запечатването да се извърши в срок
до три дни от датата на влизане в сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена на 17.10.2021 г. от служители на Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, Дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив, проверка на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бистро „Релакс“, намиращ се в ***,
стопанисван от „АГРОФЕРМ“ ЕООД. При проверката от органите по приходите преди
легитимацията им била извършена контролна покупка на 1 бр. мляко с какао, 3 бр.
минерална вода, 2 бр. сандвич с шунка и яйце, 1 бр. пиле със сирена, всичко на
обща стойност 20.50 лв., заплатена в брой от Л. Б. Б. – проверяващ, на лицето М. Х. К., сервитьор, при което не бил
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел „TREMOL ZK KL“ с ИН на ФУ ZK 066997 и ИН на ФП 50140742,
отговарящо на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, нито ръчна
касова бележка от кочан. При проверката на касовата наличност било установено наличие
на касова разлика в размер на 143.01 лв., между наличните парични средства в
касата, съгласно приложения опис, и тези, маркирани във ФУ.
Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0016872/17.10.2021 г.,
подписан от контролните органи и от присъствалите при проверката Д.И.Д. и М.Х. К.. Така
констатираното е преценено като нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на
дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F632374/26.10.2021
г. По делото липсват данни дали въз основа на този АУАН е издадено НП. По повод
нарушението на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ с оспорваната
по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е
наложил по отношение на дружеството и принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от
четиринадесет дни. Заповедта е връчена на представляващ дружеството – управителя
М. Х. И. на 05.11.2021 г., видно от разписката към нея.
Жалбата срещу заповедта е подадена
на 16.11.2021 г. директно пред Административен съд – Хасково.
При така установените факти, от правна
страна съдът стигна до следните изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата,
подадена на 16.11.2021 г., се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1, тоест „запечатване на обект“, се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по
приходите в чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за НАП, както и е надлежно
оправомощен, съгласно т. 1 от приетата като доказателство по делото Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 21), да издава
заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект
по чл. 186 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед,
тоест регламентирано е изискването издаденият административен акт да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая
изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за
налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните
основания за издаването й.
В обжалваната заповед се съдържат
и мотивите на административния орган досежно конкретно определения срок на
наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то
в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение,
административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ -
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок под
средния, предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността на срока на
наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При
упражняване на правомощието си за определяне на срока на налагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая
определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на
търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ,
ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да
отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на
оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има
за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното
административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната.
Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение
на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяване на последващо
нарушение от същия вид. Административният орган се е съобразил с вида на
търговския обект – бистро, капацитета му – 72 места за консумация на открито и
48 места за консумация на закрито, работното време – от понеделник до неделя,
без почивен ден, местоположението му – на оживено и комуникативно място в гр.Димитровград,
в голям жилищен квартал и в непосредствена близост до училище, осъществяването
на дейността в сравнително нискоконкурентна среда, характера на дейността,
предлагането на разнообразен асортимент от готвени ястия и напитки, постоянното
търсене на предлаганите стоки и достъпните цени, на които същите се предлагат. Взета
е предвид и констатираната положителна касова разлика, и обосновано е счетено,
че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно
да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до
същия за 14 дни.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание. Проверката е извършена в присъствието на
представляващ дружеството, а резултатите от същата са подробно описани в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0016872/17.10.2021 г., като по този
начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за започване на
административното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения,
да направи възражения и да представи доказателства, оборващи направените в
протокола констатации, което не е сторено.
По отношение съответствието на
обжалвания акт с материалния закон следва да се отчете, че разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 и т.
4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с наредба,
издавана от Министъра на финансите. Такава е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на
финансите, обн. ДВ бр. 106 от 27.12.2006 г.
Според чл. 3, ал. 1 от същата
Наредба, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от
31.07.2020 г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че за извършената на 17.10.2021
г. покупка на стойност 20.50 лв. не е била издадена касова бележка от наличното
в търговския обект на дружеството жалбоподател ФУ. Представляващият дружеството
не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, респективно осъществяването му е
предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на
процесната.
Трайно в съдебната практика, въз
основа на използваната в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е
застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът
действа в условия на обвързана компетентност, тоест при констатирано нарушение
е длъжен да наложи принудителната административна мярка.
При установеното по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган законосъобразно е наложил на „АГРОФЕРМ“
ЕООД ПАМ „Запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта,
където е извършено и установено нарушението.
Неоснователни са доводите за липса
на конкретни мотиви в заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че такива са
налице. Наложената ПАМ и нейната продължителност са съобразени с тежестта на
нарушението, последиците от него, вида на търговския обект, характера на
същата, местоположението на обекта, работното време. Фактът на липсата на
предходни нарушения по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността
на издадения административен акт. Необсъждането на определени обстоятелства не
обосновава извод за липса на мотиви. Обсъждането на сочените обстоятелства е
ирелевантно за мотивирането на установения вид административно нарушение,
съответно за отговорността на адресата на наложената принудителна
административна мярка.
Съгласно регламентацията на чл. 22
от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая целта на
предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС принудителна мярка е да
предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по
отчитане на извършените в търговския обект продажби чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство. Това задължение е общо, тоест предвидено
за всички субекти, реализирали състава на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, без оглед
на това налице ли са извършени други нарушения.
Взето е предвид обстоятелството,
че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която
трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Според съда срокът на наложената принудителна административна мярка е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни
мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната
административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Противно на развитите в жалбата
съображения, съдът намира, че не се констатират обстоятелства, от които да се
направи заключение, че принудителната административна мярка е наложена за цел,
различна от предвидената в закона. В тази връзка неоснователни са изложените съображения
за неспазване на принципа за съразмерност. Целта, за която е издадена
оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови
извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане
на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството,
като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния
търговски обект за срок от 14 дни, е съответно и необходимо, за да се
организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона. От
друга страна, 14-дневният срок е определен под средния размер спрямо специалния
максимум от 30 дни, предвиден в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Констатира се, че принудителната
административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки.
Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при
издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената
претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от
жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на
100 лева.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРОФЕРМ" ЕООД,
ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Х. И. – управител, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-346-0016872 от 28.10.2021
г., издадена от П. Ф. Г. - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АГРОФЕРМ" ЕООД, ЕИК : *********, адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция: ***,
представлявано от М. Х. И. – управител, да заплати на
Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :