Р Е Ш Е Н И Е
№1859/23.10.2020г.
Град Пловдив, 23.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември , две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия
Ботев к.а.н.д. № 2051 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Пазарджик срещу Решение №91
от 07,07,2020г., по нахд № 169 / 2020г. , 4-ти наказателен състав на РС гр. Асеновград с което е отменено НП №
13- 001815 от 29.01.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- град
Пазарджик, с което на „Каракаш Юзгюр“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес за призоваване в град
Асеновград, ул.“Братя Даскалови“ № 9, е наложена имуществена санкция в размер
на 1 600 лева – хиляда и шестстотин лева, за нарушение по чл. 415, ал.1 от
„Кодекса на труда“.
Според касатора обжалваното решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения , поради което се иска неговата отмяна и присъждане на
съдебни разноски.
Ответникът – чрез адв. Н. в отговор
на л.6 и в хода по същество счита оспореното решение за законосъобразно, като
претендира и съдебни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
Районният съд е приел, че АУАН № 13-001815 е съставен на
01.10.2019г. за нарушение, сочено за извършено на 16.04.2019г., а НП е
издадено на 29.01.2020г. Прието е , че в случая, нарушителят е установен не на
16.04.2019г., когато е изтекъл срокът на предписанието, а на дата 28.03.2019г.,
когато е извършена проверката и дадено предписание, което впоследствие при
повторна проверка е установено, че не е изпълнено, при което е започнал да тече
3 – месечния срок за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.Този срок е изтекъл на 28.06.2019г., при което възможността за
отпочване на административно – наказателно производство е преклудирана.
Посочено е и че този срок е приложим,
като не следва да се преценява едногодишния срок, течащ от датата на извършване
на нарушението, която е вече 16.04.2019г., тъй като към тази дата, е изтекъл
по-краткия от независимо един от друг течащите срокове и с този юридически
факт, императивно е преклудирана възможността на Държавата да ангажира
административно – наказателно производство.
Като е отпочнато такова, при императивно
погасена възможност за това, е допуснато съществено нарушение на
административно – производствените правила,
което налага отмяната на обжалваното НП на това правно основание, без
разглеждане на делото по същество.
Решението е правилно.
Видно от протокола приложен в админ.преписка за извършена проверка /л.12/ се установява , че на 22,03,2020г. е
била извършена проверка, като
предписаните срокове за изпълнение са от 15,04, до 15,05,2020г.
Не се спори от страните , че АУАН № 13-001815 е съставен
на 01.10.2019г. за нарушение, сочено за извършено на 16.04.2019г., а НП е
издадено на 29.01.2020г.
По силата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно задължителните за съда
указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д.
№ 48/1981 г., ОСНК на ВС, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от
деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е
нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на
нарушителя е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на
нарушителя.
Въз основа на правилно установени
факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е
направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят
от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Предвид всичко изложено, касационната
инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК
и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано
и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 07,07,2020г. ., по нахд. № 169 / 2020г. , 4-ти
наказателен състав на РС гр. Асеновград.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище в град Пазарджик да заплати на „Каракаш
Юзгюр“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес за призоваване в град Асеновград, ул.“Братя Даскалови“ № 9, сумата от 400 /четиристотин/ лева за съдебни разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: