Определение по дело №70506/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12235
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110170506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12235
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.ОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.ОВА Гражданско дело №
20221110170506 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими.
Следва да се даде възможност на ответника да конкретизира доказателственото си
искане, направено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, като посочи какви факти ще установява с
изисканите документи – всички финансови отчети, представени и одобрени от О.г. и всички
доклади на КС относно финансовата отчетност в съответствие с Решение по т. 3.4 на ОС на
ЕС от 19.12.2018г., както и да уточни кога са съставени и в чие държане се намират тези
документи.
Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 31820/2022 г. на СРС, 26 състав.
Ответницата е направила искане за привличане на трето лице, а именно нейният брат
М., който живеел на същия адрес. Съдът счита искането за неоснователно, доколкото липсва
правен интерес от привличането му. В случая ответницата не би могла да черпи регресни
права от евентуалното му привличане, поради което искането следва да бъде оставено без
уважаване.
Останалата част от възраженията на ответницата, изведени като самостоятелни искове,
касаят или оспорване на факти с преюдициално значение за настоящия спор, по които съдът
дължи произнасяне с акта по същество на делото, като е недопустимо предяване на искове за
факти, когато това не е предвидено в закон, или представляват предявяване на чужди права
пред съд, което е недопустимо на основание чл. 26, ал. 2 ГПК, поради което съдът не следва
да ги приема за разглеждане.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство, заявените в отговора на
исковата молба като „насрещни искове“ претенции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на М. като
трето лице-помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 31820/2022 г. на СРС, 26 състав., към производството по делото.
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за ищеца да посочи какви факти ще установява с изисканите документи – всички
финансови отчети, представени и одобрени от О.г. и всички доклади на КС относно
финансовата отчетност в съответствие с Решение по т. 3.4 на ОС на ЕС от 19.12.2018г.,
както и да уточни кога са съставени и в чие държане се намират тези документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.05.2024г. от 11.00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и представените с него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС и чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9 ЗУЕС за признаване за установено, че ответника Л. В. Д. дължи на ищеца Е., сума
в общ размер общо 764,11 лв. (седемстотин шестдесет и четири лева и единадесет стотинки)
– главница, представляваща сбор от неплатени задължения към Етажната собственост, както
следва: 322,00 лева – месечна вноска за управление и поддръжка за периода от 01.03.2020г.
до 31.01.2022г.; 138,80 лева – дължими вноски за фонд „Ремонти и обновление”, от които
37,85 лв. за м.05.2020г. и 63,09 лв. за м.08.2020г., а за периода от 01.08.2021г. до 31.01.2022г.
/по 6.31 лева на месец или 6 месеца х 6,31 лв. = 37,86 лв.; 303,31 лева – разходи за ремонт на
асансьора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда (13.06.2022г.), до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31820/2022 г. на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим
на етажна собственост на адрес: гр. С., който обект е с площ от 115.19 кв.м. (сто и
петнадесет цяло и деветнадесет стотни квадратни метра). Посочва, че на 19.12.2018 г.,
19.11.2019 г., 11.02.2020 г., 14.08.2020 г. и 09.07.2021 г. са проведени общи събрания на
етажната собственост, на които са взети решения, с които са определени дължими вноски от
страна на етажните собственици, като съответните решения били законосъобразни и влезли
в сила. Посочва, че към датата на исковата молба начислените на ответницата суми,
дължими въз основа на взетите решения за управление и поддръжка на общите части, за
2
фонд „Ремонт и обновяване“ и за ремонт на асансьорната уредба, не са заплатена и същите
се равняват на сумата от общо 746,11 лв. за процесния период. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31820/2022 г. на СРС, 26
състав, срещу дължимостта на които ответницата е възразила в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Посочва, че е следвало да бъде извършена ревизия
от избраната на 01.03.2019 г. ревизионна комисия, но такава не била извършена. Счита, че
не дължи заплащането на средствата, доколкото не бил извършван отчет за какво се
използват парите от събраните средства, както и доколкото разполагала с насрещно вземане
срещу етажната собственост. Посочва, че управата на ЕС упражнявала натиск, като спирала
неправомерно асансьорите в сградата. Посочва, че решенията от 14.08.2020 г. не били взети
с необходимото мнозинство. Оспорва избора на управителката на ЕС Л. от 14.08.2020 г.
като незаконосъобразен. Оспорва избора на външен домоуправител на етажната
собственост от 19.12.2018 г. Посочва, че спрямо нея били извършвани дискриминационни
действия, доколкото не е даван достъп до документите на етажната собственост. Моли за
отхвърлянето на исковете.
По исковете с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗУЕС ищецът следва да
докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че през
процесния период са приети по надлежния ред решения на общото събрание на етажните
собственици, с които се определят размера на претендираните вноски; 3) размера на
дължимите от ответника суми.
Ответникът носи доказателствена тежест да докаже възраженията си, както и в случай,
че ищецът докаже фактите в негова доказателствена тежест – че е платил претендираните
вземания.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещ се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК фактът, че ответницата е собственик на самостоятелен обект – ап. 11 в
сграда на БЛОК 22, ж.к. Бъкстон, гр. София, който е с 2,103 % идеални части от общите
части в сградата.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства да е платил претендираните вземания.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на останалите факти,
тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
3
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението, в частта с която е оставено без уважение искането по чл. 219, ал. 1
ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на ответника, а в останалата част е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4