№ 45605
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110144368 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с Вх.№ *****/24.10.2024 г. „ЮБ“ АД иска изменение на Решение с №
17042/20.09.2024 г. в частта за разноските. Сочи се, че съдът е присъдил разноски за
адвокатско възнаграждение в превишен и прекомерен размер, като същите не отговарят на
фактическата и правна сложност на делото.
С отговор Вх.№ *****/07.11.2024 г. Н. Б. Б. и Р. Б. Б. чрез адв. К. Й. излагат доводи за
неоснователност на искането.
Съдът намира исканията на молителя за основателни.
Производството по гр.д.№ 44368/2022 г. на СРС е образувано по искова молба на Н.
Б. Б. и Р. Б. Б. срещу „ЮБ“ АД за признаване за установено по отношение на ответника, че
не дължат солидарно сумата от 4688.59 лева- главница по Договор за кредит BG MC CASH,
кредитна сделка ******, и на допълнителни споразумения към него.
Производството по гр.д. №8542/2023 г. на СРС е образувано по искова молба от
„ЮБ“ АД срещу Н. Б. Б. и Р. Б. Б. с искане да бъде признато за установено, че Н. Б. Б. и Р. Б.
Б., дължат разделно на ЮБ“ АД, ЕИК ********** суми: 4 796.59 лв. - главница по Договор
за кредит Euroline, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 13.04.2017 г. и
Споразумение от 28.11.2019 г., за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2022 г.; 1 181.49 лв. - мораторна лихва за периода от 07.05.2021 г. до
09.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
44544/2022 г. на СРС, 85 състав.
С протоколно определение от 27.06.2023 г. по гр.д. №44368/2022 г. на СРС е прието,
че отрицателният установителен иск не дава възможност на носителя на материалното право
да се снабди с изпълнителен титул за вземането, като пътя за защита се явява именно
предявяването на насрещен иск или осъдителен такъв, като в процесния случай
изпълнителен титул би била издадената заповед за изпълнение, чиято изпълнителна сила би
могла да се установи в производството по предявения положителен установителен иск. В
1
случай на уважаване на отрицателния установителен иск, със СПН ще бъде отречено
съществуването на вземането на банката, което би решило спора и по двете производства.
На основание чл. 213 ГПК производството по гр.д. №8542/2023 г. на СРС е присъединено за
съвместно разглеждане с настоящото дело
„ЮБ“ АД своевременно/ за първи път още с молба с Вх.№ *****/20.02.2023 г./ е
направило възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В процесния случай възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е направено
своевременно и не е обсъдено от съда в постановеното по делото решение. По същество
съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане,
той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при
всеки отделен случай.
В производството са разгледани отрицателен установителен иск и положителен
установителен иск, като както е посочено по-горе допустимостта на втория по време
положителен установителен иск се обуславя от правото на заявителя да получи
изпълнителен титул, каквато защита не би имал при предявен срещу него отрицателен
установителен иск и паралелно висящо заповедно производство за същите суми. Доколкото
предмет на съдебния процес както по положителен, така и по отрицателен установителен
иск, е съществуването на вземането, доказателствената тежест ще се разпредели между
страните по идентичен начин, независимо какво качество имат в процеса – в тежест на
кредитора е да докаже съществуването, изискуемостта и размера на вземането, независимо
дали е ищец или ответник.
Иначе казано липсва правната сложност която би настъпила от обективно
съединяване на повече от един иск, респективно дължимостта на повече от един адвокатски
хонорар.
Съдът следва да присъди 1440 лева- първоначално претендирания адвокатско хонорар
по гр.д. №44368/2022 г.
В процесния случай извършените от процесуалния представител на длъжниците в
заповедното производство действия се изразяват в подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
което принципно е по образец и депозиране на същото в съда в срока по чл. 414, ал.2 ГПК,
каквито са и обичайните действия за защита на страната в заповедното производство при
редовно попълнено заявление от заявителя.
При прилагането на наредбата следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от
23.11.2017 г., постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56,
параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от
2
22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на
предоставяне на услуги. С него Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като
разгледаната в главните производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият
клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят
възнаграждение в по – нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в РБ и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от
минималния размер, би могла за ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за де осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Предвид обстоятелството, че горепосочената Наредба е приета от професионална
организация на адвокатите - Висшия адвокатски съвет, както и чрез въведените минимални
размери на адвокатските възнаграждения не се отчита спецификата на конкретното дело,
неговата фактическа и правна сложност, конкретните процесуални действия, които са
извършени и положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а
единственият критерий при делата с определен интерес е цената на иска, съдът счита, че
определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения налагат
ограничения, които не отговарят на легитимни цели, включително и установените с чл.101,
параграф 1 ДФЕС.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
3
изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ето защо адвокатското възнаграждение за защита на длъжника в заповедното
производство следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия и
положените от адвоката усилия, а именно: попълване на личните данни на длъжника във
възражение по образец без излагане на каквито и да е правни доводи и депозирането му в
съда в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквито са и обичайните действия за защита на страната в
заповедното производство при редовно попълнено заявление.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника-длъжник в
заповедното производство бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адв. възнаграждение.
Процесуалното действие на адв. Й. се изразява в попълване на утвърден образец от
министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа
указания за попълването му. Това действие може да се приравни по сложност на посоченото
в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
В процесния случай при цена на исковете общо 5678.36 лева, прякото приложение по
аналогия на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и присъждане на 200 лева за възражение в
заповедното производство би било в унисон с прогласените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост.
При горните съображения и изхода на спора Н. Б. Б. и Р. Б. Б. имат право на разноски
по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в общ размер 2417.14 лева / държавна такса в
размер на 227.14 лева, адвокатски възнаграждения в размер на 1440 лева, 200 лева и
депозит за вещо лице- 550 лева/
4
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение с № 17042/20.09.2024 г. по гр.д. №44368/ 2022 г. на СРС в частта за
разноските като вместо за сумата от 5224 лева ОСЪЖДА „ЮБ“ АД, ЕИК **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на Н. Б. Б., ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН
**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 2417.14 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5