Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 96
гр.
Перник, 27.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 27.02.2019 г., ІІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00018 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „София - Арт“ ООД против решение № 1010/25.10.2018 г. по
гр.д. № 606/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен
предявеният от „София - Арт“ ООД срещу „Омега Агро инвест“ ЕООД иск с пр. осн.
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от
16.09.2016 за покупко-продажба на поземлен имот № 028020 – нива, с площ 3,686
дка, в землището на с. ***, общ. Перник, пета категория, в местността Прогон. В
жалбата се твърди, че в решението неправилно се приема, че не е налице
обвързващ ефект на процесния договор поради липсата на представителна власт от
страна на подписалото го лице-представител на продавача, като в тази връзка се
излагат доводи за приложение на чл. 301 ТЗ, тъй като: договорът е сключен между
търговци между, които е оформен и поражда валидно действие валидно оформен от
външна страна предварителен договор по см. на чл. 19 ЗЗД; за продавача се явява
лице, което индикира и заявява пълен обем на представителна власт;
дружеството-продавач има установени трайни взаимоотношения с лицето-подписало
процесния договор от негова страна, което се потвърждава от проведеното
събрание на съвета на директорите на принципала на ответното дружество,
потвърждаващо извършването на процесната сделка. С оглед на това и липсата на
противопоставяне към момента на узнаване на сделката /получаване на цената по
предварителния договор/ на осн. чл. 301 ТЗ сключеният между страните
предварителен договор е валиден и изпълнен от страна на купувача, поради което
твърди, че предпоставките на чл. 19, ал. 3 ЗЗД са установени. Също така
заявява, че собствеността на прехвърлителя е доказана с представените по делото
официални документи – скица и данъчна оценка, включително и нот. акт, като това
обстоятелство не се и оспорва от ответника, поради което жалбоподателят оспорва
констатациите на РС относно неизпълнението на док. тежест от страна на ищеца в
тази връзка. Моли въззивния съд да
отмени решението и постанови ново, с което претенцията бъде уважена. Претендира
разноски и за двете инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага
съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Установява
се от събраните пред
районния съд доказателства, че на 16.09.2016
г. между "София - Арт" ООД и "Омега Агро Инвест" ЕООД, чрез
пълномощник Д.С.С. /упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег. №*** и съдържанието рег. №4326/30.11.2016 г. на И.М.– помощник нотариус
при П.М. –с район на действие РС - Пловдив/ е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на процесния поземлен имот № 028020. На 23.09.2016 г. ищецът е
превел на ответника сумата по чл. 4, ал. 2 от предварителния договор в размер
от 2279,72 лв. На 24.11.2016 г. е проведено заседание на съвета на директорите
на "Агрион инвест" АД – Пловдив, на което е взето решение за одобряване
на продажбата от страна на "Омега агро инвест" ЕООД на процесния
имот. В периода от 01.10.2016 г. до 02.01.2017 г. е провеждана кореспонденция
между страните по предварителния договор относно изповядване на сделката пред
нотариус. На 22.12.2016 г. и на 23.01.2017 г. в нотариалната кантора на
нотариус Н.З. се е явил единствено управителят на ищцовото дружество. Не се е
явил представител, респ. пълномощник на ответното дружество за сключване на
окончателния договор.
При
изложеното дотук в настоящия случай предмет на делото е конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ГПК
за прехвърляне на право на собственост върху имот. Производството
по обявяване на предварителен договор за окончателен е уредено в Глава ХХХІ от
ГПК като особено исково производство и съгласно изричната разпоредба на чл. 363 ГПК
и задължителните указанията в ППВС № 8/1980 г., когато се касае
за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот съдът е длъжен да
провери служебно дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността
по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик, което
съответства на проверката от нотариуса при сделки с транслативен или
учредителен за правото на собственост ефект, по силата на чл. 586, ал.
1 и съгласно изричното правило на чл. 586, ал.
2 ГПК, проверката се основава на документи с удостоверителен относно
вещното право характер. По въпросите за проверката на съда дали ответникът по
иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е собственик на имота и за доказателствената тежест върху ищеца
да установи това обстоятелство е налице и задължителна съдебна практика на ВКС
/Решение № 538/08.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г. на III г. о. и Решение №
277/26.01.2015 г. по гр. д. № 1962/2014 г. на III гр. о. и др., постановени по чл. 290 ГПК/.
При
съобразяване със закона и установената задължителна съдебна практика и след
като от прегледа на документите приложени по първоинстанционното дело
въззивният съд е констатирал, че по делото липсва твърдения от
жалбоподателя-ищец нотариален акт, удостоверяващ, че отчуждителят-ответник е
собственик на процесния имот, на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК са дадени указания на жалбоподателя – ищец за представяне
на доказателства /преки, първични
и/или производни документи за собственост и/или нотариални актове/ за правото
на собственост на отчуждителя „Омега Агро инвест“ ЕООД върху имота.
Въпреки дадената на жалбоподателя-ищец
възможност, последният не е представил документи, удостоверяващи правото на
собственост на отчуждителя върху имота по предварителния договор за продажба. Само
този факт е достатъчен, за да препятства съда да уважи иска за обявяване на
сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 16.09.2016 г.
Въззивният
съд не споделя тезата на жалбоподателя, че след като ответникът не е оспорил правото
си на собственост и щом като продавач страната по предварителния договор е
декларирала пред купувача (ищец) правото си на собственост, респ. това е
отразено в представените по делото скица и данъчна оценка, то следва съдът да
приеме това положение за установено в процеса. На първо място, обстоятелството,
че ответникът не е оспорил правото си на собственост не размества тежестта на
доказване, нито дерогира общото процесуално правило, че всяка страна е длъжна
да докаже това, което твърди. Липсата на оспорване от ответника не означава
признание на иска, или на фактите по спора, поради което ищецът не се
освобождава от доказателствената си тежест по чл. 154 ГПК. Допълнителен
аргумент е и че в случаите като настоящия, в които съдът е длъжен служебно да
провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 ГПК), се постановява решение при условията на чл. 235 ГПК,
т.е. изключва постановяване
на решение по чл. 237 ГПК /така Решение № 121
от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3450/2017 г., IV г. о., ГК/. На следващо
място, с оглед горепосочената специфика на производството по Глава ХХХІ от ГПК
и дължимата от съда служебна проверка по реда на 363 ГПК, представените по
делото скица и данъчна оценка не представляват „документи, удостоверяващи
правото на собственост“ по см. на чл. 586, ал. 2 ГПК, тъй като не са предвиден
в закона способ за придобиване и за доказване на собственост или други вещни
права върху недвижим имот. Същите биха имали значение за изясняване
идентичността на обещания имот като съдържание на предварителния договор, но са
ирелевантни към извършваната от съда проверка по чл. 363 ГПК и по никакъв начин
не „заместват“ изискуемите и предвидени в закона документи за собственост /такива
са например нотариален акт или заместващите го по закон актове - решение за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи; договор за доброволна
делба; съдебно решение за делба; постановление от съдебен изпълнител за
възлагане на недвижим имот на публична продан; договор за продажба на
наследство; съдебно решение за обявяване на предварителен договор за
окончателен; договори за придобиване на имот държавна собственост или общинска
собственост, договор за прехвърляне на търговско предприятие с придружаващите
го актове за собственост и т.н./. Още по-малко доказателствено значение имат
обещанията на продавача в договора и декларациите му пред купувача за правото му
на собственост /така Определение № 96 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1067/2012 г., III г. о., ГК/. След като водещата задължителна предпоставка за уважаване на
исковата претенция, че прехвърлителят на имота е негов собственик не е доказана, това изключва необходимостта от обсъждане на доказателствата във
връзка с това дали предварителният договор е сключен с учредена валидно
представителна власт в полза на пълномощника, подписал договора от името на
ответното дружество, респ. за приложението на чл. 301 ТЗ, съответно останалите предпоставки.
След всичко изложено следва, че предявеният иск с пр. осн. чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения
предварителен договор от 16.09.2016 за продажба на недвижим имот за окончателен е неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, с обжалваното решение съдът като е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд е постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във
въззивната жалба и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде
потвърден. Същият извод се отнася до решението и в частта по
разноските. Въззивната жалба е неоснователна.
По
разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по
въззивното производство, поради което такива не му се дължат.
Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е облигационен, а на за
собственост и други вещни права върху недвижими имоти, като предвид данъчната
оценка на процесния имот от 252,90 лв., настоящото въззивно решение не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1010/25.10.2018 г. по гр.д. № 00606/2018
г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.