Решение по дело №840/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата –ЗДвП.

 

 

Същото е образувано по жалба на Е. И. С. ***, [улица], *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 24-0268-000254/23.10.2024г., издадена от полицейски инспектор при РУ Г. Оряховица при ОД на МВР В. Търново, с която на основание чл. 171, т.2а, б „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на собствения му ППС с ДК № [рег. номер], марка Газ 53В за срок от шест месеца.

 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че по делото не е категорично установено твърдяното от органа нарушение, т.е. основанието за издаване на Заповедта се явява недоказано. Оспорваната Заповед не е мотивирана, което се явява спорен жалбоподателя самостоятелно основание за отмяната й, тъй като не е посочено на коя дата, в колко часа лицето В. Й. е управлявал горепосоченото ППС. Освен пропуски в излагането на фактическата обстановка, са налице такива и относно правните изводи, тъй като в Заповедта са смесени двете хипотези на чл. 171, т.2а ,б „а“ от ЗДвП управление на МПС от неправоспособен водач или управление на МПС без да е представено СУМПС. Неуточняването в коя от тези две хипотези се издава индивидуалния административен акт, също опорочава изискванията за форма, визирани в нормата на чл. 59, ал.2, т. 4, пр.2 от АПК. Намира, че ако се приеме, че ПАМ му е наложена в качеството на собственик на МПС, то е следвало да се посочи точното правно основание а именно чл. 171, т.2а, б а, предл. Последно, което обаче не е посочено като основание за издаване на ЗППАМ. За да се приложи процесната ПАМ, собственикът на МПС следва да е извършил нарушение на чл. 102, ал.1,т.1 от ЗДвП чието изпълнително деяние е предоставяне на МПС на неправоспособен водач или на такова, което не притежава съответното свидетелство за управление. Макар да му е бил съставен АУАН № 13433869/23.10.2024г. в него обаче е посочено, че в сградата на РУ Г. Оряховица в 12:30 часа съм предоставил собственото си ППС, което не отговаря на истината. Нарушителят Й. му е предоставил съставения АУАН № 1343868/23.10.2024г, за това, че на 23.10.2024г. в 10,10 часа е управлявал ППС с ДК № [рег. номер], марка Газ 53В, собственост на жалбоподателя на път III-514 км. Посока с. Камен, поради което няма как да му е предоставил посоченото МПС по- късно на същата дата в 12:30 часа в сградата на РУ гр. Г. Оряховица.

От съда се иска да отмени Заповедта за налагане на ПАМ, като в о.з. редовно призован не се явява и не се представлява.

 

 

Ответната страна – Полицейски инспектор в РУ Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново не се явява , не се представлява, не заема становище по спора.

 

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 24-0268-000254/23.10.2024г., издадена от полицейски инспектор при РУ Г. Оряховица при ОД на МВР В. Търново, с която на основание чл. 171, т.2а, б „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с ДК № [рег. номер], марка Газ 53В за срок от шест месеца. Съгласно нормата на чл. 168 от АПК съдът се произнася не само по наведените от жалбоподателя пороци на административния акт, а по всички основания, визирани в чл. 146 от АПК.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 23.10.2024г. контролните органи са констатирали, че В. Й. е управлявал ППС с ДК № [рег. номер], марка Газ 53В, собственост на жалбоподателя на път III-514 км. Посока с. Камен, като при извършена проверка и направена справка с РСОД в АИС – АНД същият е неправоспособен и не притежава СУМПС. На нарушителя Й. е съставен АУАН № 1343868/23.10.2024г, който приповтаря горната фактическа обстановка, като единствено се посочва и точния час на нарушението 10,10 часа. На жалбоподателя ,в качеството му на собственик на ППС в сградата на РУ Г. Оряховица в 12:30 часа за нарушение на чл. 102, ал.1 т.1 от ЗДвП е съставен АУАН № 13433869/23.10.2024г който му е предявен.

След това е издадена процесната Заповед, като за установяване на компетентността на органа по делото е представена Заповед УРИ: 366з-2605-28.6.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т.1.8 полицейските инспектори в съответните РУ са оправомощени да издават ЗППАМ по чл. 171, т.1,т.2,т.2а,т.4,т.5б“а“ и т.6 от ЗДвП.

В административната преписка се съдържат справка за нарушител за жалбоподателя и В. Й..

 

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

 

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:. 2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

 

По делото няма спор, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 1.8 лицата на длъжност полицейски инспектор в съответното РУ могат да издават ЗППАМ по чл. 171, т.1,т.2,т.2а,т.4,т.5б“а“ и т.6 от ЗДвП. Или с горепосочената Заповед Директор на ОД на МВР В. Търново е делегирал своята компетентност по издаване на мотивирани заповеди за налагане на ПАМ на полицейски инспектори в съответните РУ на МВР, какъвто се явява и издателят на акта. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от надлежно оправомощен орган или компетентен такъв.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.2а б“а“ от ЗДвП. Макар в процесната Заповед да не е посочена правната квалификация на претендираното спрямо жалбоподателя нарушение, това е посочено в приложения по делото АУАН № 13433869/23.10.2024г е посоченото предявеното административно обвинение по чл. 102, ал.1 т. 1 от ЗДвП, а именно предоставяне на собствено МПС на неправоспособен водач. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1974г. на ВС, мотивите на акта могат да се съдържат и в други документи в административната преписка, поради което настоящата инстанция приема за неоснователно инвокираното от жалбоподателя оплакване за нарушение на изискването за форма. Непосочването на точния час, в който е извършено нарушението от страна на водача Йорданов не опорочава изискванията по чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото не касае самото нарушение на жалбоподателя, а не трето лице, и след като съставения срещу него АУАН също е приложен в административната преписка, то същият изпълнява горепосочените функции за допълване на мотивите съгласно ТР на ВС.

Неоснователно е и възражението, че от Заповедта не става ясно в коя хипотеза органът приема, че е действало третото лице, комуто е предоставено управлението на МПС. По делото не се спори, че същото е било неправоспособен водач, което се доказва от липсата на СУМПС, така и от съставения срещу третото лице АУАН за нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление от неправоспособен водач. Жалбоподателят неправилно е приел, че са посочени и двете хипотези, обратно именно липсата на СУМПС чрез проверка в системата на МВР е доказателство за нарушението извършено от третото лице, а именно управление на МПС от неправоспособен водач. Не се споделя от съда и възражението, че е налице порок във формата, доколкото съставения срещу него АУАН посочва, че е предоставил МПС на трето лице в 12:30 часа, а нарушението е било извършено по- рано, в 10:10 часа на същата дата 23.10.2024г. Жалбоподателят неправилно е приел, че датата и мястото на съставяне на АУАН са дата и място на извършване на нарушението- предоставяне на МПС на неправоспособен водач. АО е посочил датата на предоставяне на МПС на това трето лице, което е достатъчно да индивидуализира деянието. Освен това правната квалификация на нарушението на жалбоподателя е правилно посочена в приложения по делото АУАН, като съдът намира, че правилно е посочено и правното основание за издаване на ЗППАМ- чл. 171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като неизписването на изр. Последно не опорочава изискването за форма. С оглед на всички представени по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка и станали известни на жалбоподателя, става ясно, че същият е санкциониран в качеството си на собственик на МПС, а не в качеството си на водач на такова.

 

Съдът не констатира във връзка с горното съществени процесуални нарушения които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да представляват самостоятелно основание за отмяна на ЗППАМ. Органът е издал процесния акт след като е спазил принципа на служебното начало, като е събрал всички относими и допустими доказателствени средства, дал е възможност на жалбоподателя да прави искания, запознал го е със събраните доказателства и е издал акта в съответствие с чл. 35 от АПК след като е изяснил фактическата обстановка по спора.

 

Досежно приложението на материалния закон съдът намира следното:

 

Както се посочи по горе, съгласно чл.171 т.2а, б „а“ предл. Последно от ЗДвП, регистрацията на МПС се прекратява на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства са налице : управление от неправоспособен водач, липса на СУМПС за съответната категория, лишен от право да управлява МПС и СУМПС му е отнето. Към момента на издаване на ЗППАМ горецитираното основание е налице: 1. Жалбоподателят се явява собственик на МПС 2. Същото е управлявано от трето лице, което се явява неправоспособен водач, 3. Касае се за доброволно предоставяне на МПС, а не за принудително отнемане напр. чрез кражба и др. Тези три обстоятелства са доказани в хода на административното производство чрез официални документи извадка от системата на МВР досежно собственик на МПС и лица с издадени СУМПС, съставените АУАН на третото лице и на жалбоподателя. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че процесната ЗЗПАМ е материално законосъобразна. Такава се явява тя и относно срока за прекратяване на регистрацията – минималния определен от закона от 6 месеца, при което органът е взел предвид всички обстоятелства, вкл. Справка за нарушител на жалбоподателя и третото лице, поради което срокът е от 6м. Неизлагането обаче на мотиви досежно срока на действие на ЗЗПАМ не представлява нарушение на изискването за форма и спазване на материалния закон, доколкото както се посочи по- горе същият е в минималния размер.

 

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото разноски на страните не се присъждат, доколкото ответник жалба не е правил такова искане.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. И. С. ***, [улица], *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 24-0268-000254/23.10.2024г., издадена от полицейски инспектор при РУ Г. Оряховица при ОД на МВР В. Търново, с която на основание чл. 171, т.2а, б „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на собствения му ППС с ДК № [рег. номер], марка Газ 53В за срок от шест месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.