№ 248
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Величка Цанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600751 по описа за 2021 година
С решение № 260360/7.6.2021 по н.ч.д. № 659/2021 год., Софийският градски съд, НО,
1 състав е допуснал предаване на С. Д., гражданин на Република Турция, роден на *** г. в
Република Турция, гр. ***, с адрес в Република България – гр. ***, ул. „***“ № 30, вх. „А“,
ет. 5, ап. 14, ЛНЧ ********** в изпълнение на молба за екстрадиция, издадена от Висок
наказателен съд, тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция за
провеждане на наказателно разследване по дело № 2016/79 за престъпления по чл. 188, ал. 1,
чл. 43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на Република Турция – трафик на наркотични
вещества.
На основание чл. 52, ал. 1 ЗЕЕЗА съдът е отложил предаването на исканото лице до
приключване на наказателното производство по н.о.х.д. № 11 963/2019 г. по описа на СРС,
НО, 6 състав и изтърпяване на наказанието. Съдът е потвърдил изпълняваната спрямо
турския гражданин мярка за неотклонение задържане под стража.
За проверка на така постановеното решение е постъпила жалба от упълномощения
защитник на турския гражданин адвокат М. Т., с която се релевират възражения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че са налице
основанията за отказ за предаване на лицето, регламентирани в чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА, тъй като не
са гарантирани правата на Д. по международното право, при водене на наказателното
производство в Република Турция и изпълнение на наказанието. Защитата се позовава на
резолюция на Европейския парламент от 8.2.2018 г. относно положението с правата на
1
човека в Република Турция, която констатира влошаване на спазването на основните права и
свобода и липса на независима съдебна система; изразява се загриженост за малтретиране и
изтезания на затворниците, без да се прави разлика в това, дали лицата са съдени за
политически престъпления или не; същите констатации се потвърждават от приетите
предложения за доклад от 22.4.2021 г. Според защитника, деянието, за което се иска
предаване на чуждия гражданин и провеждане разследване, е извършено на територията на
Република България, а съгласно чл. 3, ал. 1 НК , същото е подсъдно на български съд, което
е факултативно основание за отказ за екстрадиция по чл. 8, т. 1 ЗЕЕЗА. В жалбата се
възразява и срещу потвърждаване на мярката за неотклонение задържане под стража,
доколкото съдът е постановил отложено предаване. Защитникът заявява, че турският
гражданин е трайно установен на територията на Република България; семейно ангажиран с
българска гражданка, родител на малолетно дете; притежава валидни документи за
самоличност и установен адрес на територията на страната.
В жалбата се отправя искане да се отмени решение на СГС по н.ч.д. № 659/2021 г. и
вместо него да се постанови друго, с което да се откаже изпълнение на молбата за
екстрадиция, алтернативно се иска при потвърждаване на решението – да се измени мярката
за неотклонение в по-лека от задържане под стража.
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на исканото лице адвокат М.
пледира за отмяна на обжалваното решение на СГС. Поддържа, че в случая са налице
основанията на чл. 7, т. 5 и чл. 8, т. 1 от ЗЕЕЗА, поради което следва да се постанови отказ за
предаване на чуждия граждани. Според защитника чуждият гражданин не следва да бъде с
мярката за неотклонение до приключване наказателното производство, което се води срещу
него в България, доколкото чл. 17 ЗЕЕЗА следва да се тълкува в този смисъл. Същевременно
счита, че по-лека мярка за неотклонение ще препятства риска от укриване, като излага
съображения за това. Защитникът Д. поддържа казаното от адвокат М.
В съдебното заседание пред апелативния съд, представителят на САП изразява
становище, че жалбата на защитника е неоснователна, а наведените в нея доводи са били
предмет на обсъждане в атакуваното решение, като им е даден обоснован отговор. Счита, че
не са налице основания за отказ да се изпълни молбата за екстрадиция, поради което
решението на градския съд следва да бъде потвърдено. Според прокурора ако спрямо Д. се
определи по-лека мярка за неотклонение, е налице реална опасност той да се укрие и така да
осуети екстрадиционното производство.
Исканото за предаване лице заявява, че поддържа становището на защитника си, а в
последната си дума пред САС моли да бъде освободен, тъй като семейството, съпругата и
детето му имат нужда от него.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като прецени изложените от страните
доводи и материалите по делото, намира за установено следното:
Подадената от турския гражданин С. Д. жалба против решението на СГС, с което е
допуснато предаването на исканото лице за провеждане на наказателно преследване по
предварително производство, водено от компетентните турски власти, е неоснователна.
Фактологията по делото е изяснена от първоинстанционния съд в необходимата
степен и пълнота, като са установени по безспорен начин основните обстоятелства, значими
за правилното му решаване.
Обосновано е прието, че предмет на делото е изпълнение на молба за екстрадиция и
заповед за задържане, издадени от Висок наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра
колегия, гр. Едирне, Република Турция по отношение на чуждия граждани С. Д., с която се
иска предаването му за провеждане на наказателно съдебно производство спрямо него за
деяние, извършено според турските съдебни власти на 5.12.2015 г., около 04:30 часа на
2
митницата на Капъкуле, Република Турция, което представлява престъпление по чл. 188, ал.
1, чл. 43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на Република Турция, свързано с внос на
наркотици и стимуланти в Република Турция от Република България.
I. За самоличността на исканото лице и за начина на предаването на молбата за
екстрадиция и съпровождащите я документи
При проведеното от първата инстанция съдебно производство са установени следните
фактически положения за самоличността на исканото за предаване лице и за начина на
предаване на молбата за екстрадиция:
1. Както обосновано е приел първият съд самоличността на исканото лице С. Д. е
несъмнено установена, както от приложените към искането на СГП документи, така и от
изисканите от турските компетентни власти и българските полицейски органи, и приети в
съдебното производство, писмени доказателства. С. Д. е роден на *** г. в гр. ***, Република
Турция, турчин, турски гражданин, осъждан, женен, със средно образование, с настоящ
адрес в Република България, гр. ***, с постоянен адрес ул. „***“ № 30, вх. А, ет. 5, ап.14,
ЛНЧ **********.
Надлежно обсъдените от състава на градския съд документи, които установяват
безспорно самоличността на чуждия гражданин са:
писмо с per. № А- 1123/14.1.2021 г. на ДМОС-МВР, към което е приложена
фотоснимка на С. Д. от Интерпол Анкара, Република Турция;
преписка образувана в Дирекция „Миграция“, във връзка с издадено разрешение за
постоянно пребиваване в Република България на исканото лице Дигерли, в която са
приложени - ксерокопия на паспорт с фотоснимка издаден на 18.3.2016 г. в Република
Турция № Ш2382424, в който за Д. е посочен турски идентификационен номер
35902282124 и ксерокопие на разрешение за пребиваване № ********* в Република
България с посочен в нея ЛНЧ **********, с фотоснимка;
преписка във връзка с извършена полицейска регистрация под № 6251 от 11.5.2017 г.
по описа на 7 РУ СДВР, в която са приложени заверени ксерокопия на
сигналистическа фотография и дактилоскопна карта от регистрацията на исканото
лице С. Д.;
вербална нота № Z-2021/20108158/32658829 от 17.5.2021 г. и вербална нота № Z-
2021/20108158/32797603 от 26.5.2021 г. на посолството на Република Турция в
Република България, към които са приложени заверено ксерокопие на обвинителен акт
за исканото лице, образец запис на населението, доклад за идентификация на снимки и
фотоснимка на С. Д..
Освен самоличността на Д., несъмнено е установена и неговата идентичност с
лицето, което на 1.2.2021 г. е задържано във връзка с искането за екстрадиция по молба на
съдебните власти на Република Турция, а също така и с лицето представено на българския
съд.
2. Апелативната инстанция се съгласява с приетото от градския съд, че
начинът на предаване на молбата за екстрадиция съответства на изискванията на
закона по чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА.
Молбата за екстрадиция и заповедта за задържане, издадени от Висок наказателен
съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне по отношение на исканото лице С. Д. са
изпратени по дипломатически път с нота № 2020/20108158/31847255 - ACELE от
16.10.2020 г. на посолството на Република Турция в гр. София до Министерство на
външните работи на Република България, а впоследствие са изпратени с писмо № КО-54-66-
66/16.10.2020 г. от Министерство на външните работи на Република България на
Министерство на правосъдието на Република България.
3
От съдържанието на молбата за екстрадиция се установява, че С. Д. се иска за
провеждане на наказателно съдебно производство спрямо него за деяние извършено
според турските съдебни власти на 5.12.2015 г., около 04:30 часа на митницата на Капъкуле,
Република Турция, което представлява престъпление по чл. 188, ал. 1, чл. 43 и чл. 53 от
Наказателния кодекс на Република Турция, свързано с внос на наркотици и стимуланти в
Република Турция от Република България.
II. По отношение на формата и съдържането на молбата за екстрадиция, за
пределите на настоящия съдебен контрол, за гаранциите за правото на защита на
исканото за предаване лице, както за наличието на основания за отказ за изпълнение
на молбата за екстрадиция
1. За пределите на съдебния контрол в екстрадиционното производство и за
наличието на положителните предпоставки за предаване на исканото лице
Както правилно е отчел СГС, органите на изпълняващата държава не разполагат с
компетентност да правят преценка доколко описаните обстоятелства на престъплението, за
чието разследване се иска лицето, са съставомерни по правната квалификация от
наказателния закон на издаващата държава.
В това производство следва да съобрази наличието на формалните предпоставки по
чл. 5 и чл. 6 ЗЕЕЗА, за да бъде уважена молбата за екстрадиция; издадена ли е молбата за
екстрадиция от компетентен орган; налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение
по чл. 7 и чл. 8 ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за
временна екстрадиция на исканото лице С. Д..
2. Както беше посочено и по-горе молбата за екстрадиция е предадена от
турските до българските власти по допустимия по чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА дипломатически
път. Спазена е изискуемата писмена форма.
Молбата за екстрадиция отговаря и на изискванията на чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА и чл. 12, ал.
2 Европейската конвенция за екстрадиция, защото съдържа подробно описание на
обвинението, за разследването на което се иска неговата екстрадиция, което се отнася до
престъпление, извършено, според турските съдебни власти, на 5.12.2015 г., около 04:30 часа
на митницата на Капъкуле, Република Турция, квалифицирано като престъпление по чл.
188, ал. 1, чл. 43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на Република Турция - внос на наркотици
и стимуланти в Република Турция от Република България, за което престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 20 до 30 години и глоба.
От представения по искане на градския съд от турските съдебни власти обвинителен
акт, съставен от Главна прокуратура на гр. Едирне, се установяват подробно описание на
мястото, времето, начина на извършване на деянието и неговия механизъм. Според
твърденията в обвинителния акт деянието е извършено на митница Капъкуле, намираща се
на територията на Република Турция.
В този смисъл САС приема за неоснователни наведените доводи в жалбата за
приложение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК.
Молбата за екстрадиция отговаря и на изискванията на чл. 9, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗЕЕЗА,
защото е придружена с допълнителна информация, от която се установява приложимия
наказателен закон, включително и за преследвателската давност за престъплението, за
разследването на което се иска екстрадицията на лицето. Съдържа се информация за вида и
размера на наказанието, предвидено за престъплението по чл. 188, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 53
от Наказателния кодекс на Република Турция, за разследване на което се иска предаване на
4
Д. – предвижда се наказание лишаване от свобода в размер от 20 до 30 години. Според
закона на искащата държава предвидената за това престъпление давност е 20 години, която
ще изтече на 5.12.2035 г. Съответно преследвателската давност за това престъпление не е
изтекла и съгласно Наказателния кодекс на Република България.
3. Правилно е приетото от първия съд, че в случая е налице изискването на чл.5,
ал.1 ЗЕЕЗА
Престъплението по чл. 188, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 53 от Наказателния кодекс на
Република Турция,за чието разследване се иска лицето, касае внос на наркотици и
стимуланти (незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества), което е престъпление
и по българския наказателен закон - по чл. 242, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република
България, за което се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от 10 до 15 години
и наказание глоба от сто до двеста хиляди лева.
Видно от приложимия наказателен закон в молещата държава – наказателния закон
на Република Турция – за престъплението, за което се иска екстрадицията на исканото лице
С. Д. не се предвижда смъртно наказание, поради което правилно първият съд не е искал
гаранции в този смисъл.
4. САС споделя изводите на градския съд за това, че от доказателствата по
делото не се установяват предпоставките за отказ за предаване на чуждия гражданин
с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.
Компетентните съдебни власти на чуждата държава са предоставили всички
съответни на изискванията по чл. 7 ЗЕЕЗА гаранции. В частност турската страна е
предоставила гаранциите по чл. 7, т. 8 и чл. 8, т. 4 ЗЕЕЗА, както и гаранции за спазване на
принципа на особеността съгласно чл. 14 от Европейската конвенция за екстрадиция.
В молбата за екстрадиция на С. Д. изрично са дадени гаранции от страна на турските
съдебни власти, че престъплението, за разследване на което се иска Д. няма политически,
военен или финансов характер; че исканото лице Д. има всички законови права, предвидени
в международни конвенции и националното право, по които Република Турция е страна; че
исканото лице в съответствие на чл. 34 ЕКЗПЧ има право да подаде молба до Европейския
съд по правата на човека срещу окончателните решения, които ще бъдат взети от
компетентните турски съдебни или административни органи; че след процеса на
екстрадиция на исканото лице, ако се установи, че има друго престъпление, което е под
юрисдикцията на турската наказателна съдебна система и е извършено преди датата на
екстрадицията, компетентните органи на Република Турция ще поискат съгласие от
компетентните органи на Република България, за да може исканото лице да бъде съдено за
това престъпление в съответствие със „Специализираното (характерно) правило“; че ако не
бъде дадено съгласие от компетентните органи на Република България, исканото лице Д.
няма да бъде преследвано за престъпления, различни от престъплението, за което е
екстрадирано.
В този смисъл, неоснователни са доводите, отразени в жалбата, за наличие на
основанията по чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА за постановяване на отказа за предаване на турския
граждани.
5. САС споделя доводите на градския съд, че не са налице факултативните
основания по чл. 8, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗЕЕЗА, за отказ на екстрадиция на исканото лице
Д.
Престъплението, за разследването на което се иска екстрадицията на чуждия
граждани не е подсъдно на българския съд по правилата на чл. 3, ал. 1 НК,защото не е
5
извършено на територията на Република България, а на територията на молещата държава,
което се установява от описанието на инкриминираната деятелност в изпратените на
българския съд документи; в Република България няма прекратено спрямо исканото лице Д.
наказателно производство за същото престъпление, за което се иска екстрадицията му от
компетентните турски съдебни власти; срещу исканото лице Д. няма висящо наказателно
производство за същото престъпление, за което се иска неговото предаване.
Апелативният съд също счита, че не се установяват предпоставките на чл. 6
ЗЕЕЗА. Исканото лице Д. има статут на постоянно пребиваващ в Република България, той е
пълнолетен и наказателноотговорен съгласно българското законодателство; не му е
предоставено убежище в Република България; той е чужд гражданин, който не се ползва с
имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, поради което
и не следва да обсъждат предпоставките на чл. 6 ЗЕЕЗА с оглед изискването на алинея 2 на
същия текст.
Според доказателствата по делото С. Д. е семейно обвързан, има сключен граждански
брак с българската гражданка И.Д., но както правилно е приел градският съд, тези данни не
водят до изключване на възможността за неговата екстрадиция, защото той не е български
гражданин за да се ползва от предвидената защита в чл.6, ал.1, б.”а” от Европейската
конвенция за екстрадиция.
6. САС споделя изводите на първия съд и относно приетото основание за
постановяване на отложено предаване.
По делото са приети и приобщени като писмени доказателства следните писмени
документи - справка за съдимост на исканото лице С. Д., ведно с бюлетин за съдимост;
справка на СРП от унифицирната информационна система на Прокуратурата на Република
България, от която е видно, че по отношение на С. Д. има образувано н.о.х.д. № 11963/2019
г. по описа на СРС, НО, 6. състав за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК;
справка изготвена във връзка с образувано н.о.х.д. № 11963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6.
състав, ведно с приложен към същата обвинителен акт внесен от СРП срещу исканото лице
С. Д. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.„
Несъмнено е, че по отношение на исканото лице С. Д. е изготвен от СРП обвинителен
акт, който е внесен в СРС и въз основа на него е образувано н.о.х.д. № 11963/2019 г. по
описа на СРС, НО, 6. състав за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, което до
настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт.
В този смисъл САС, както и СГС, приема, че по отношение на чуждия гражданин Д.
има незавършено наказателно производство в Република България, което не е приключило и
това обстоятелство налага отлагане на фактическото предаване на исканото лице на
компетентните турски съдебни власти. Налице са основанията на чл. 18, ал. 1 ЗЕЕЗА за
отлагане на фактическото предаване на С. Д. на компетентните турски власти до
приключване на наказателното производство по н.о.х.д. № 11963/2019 г. по описа на СРС,
НО, 6. състав и изпълнението на наложеното наказание.
На основание аргументите, посочени по-горе, и в тяхната съвкупност, САС прие, че
сочените в жалбата и поддържани от защитника на турския гражданин Д. възражения са
неоснователни и водят до потвърждаване на крайния извод на решаващата съдебна
инстанция. В този смисъл постановеното решение на СГС, НО 1. състав е правилно и
законосъобразно, поради което беше потвърдено от въззивната инстанция.
7. За мярката за неотклонение по чл. 17, ал. 7, вр. с чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА
В частта за мярката за неотклонение САС прие, че градският съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 7 ЗЕЕЗА, тъй като е потвърдил изпълняваната до
6
момента мярка за неотклонение задържане под стража. Изпълняваната до момента мярка за
неотклонение има за цел да гарантира провеждането на производството по екстрадиция.
След постановяването на решението, с което се допуска екстрадицията, съдът на
специалното основание на чл. 17, ал. 7 ЗЕЕЗА взема мярка за неотклонение задържане под
стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на молещата държава.
Доколкото в случая е постановено отложено предаване, по аналогия на закона – чл. 44, ал. 7
ЗЕЕЗА, тази мярка за неотклонение следва да се счита взета от момента на приключване на
наказателното производство по н.о.х.д. № 11963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6. състав и
изпълнение на наложеното наказание. В този смисъл следва да се уведоми ВКП, СРС, НО, 6.
състав за постановената отложена екстрадиция и за взетата мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо С. Д., чието фактическо прилагане на основание чл. чл. 18, ал.
1, вр. с чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА следва да осъществи след приключване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 11963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6. състав и изпълнението на
наказанието.
При тези аргументи САС измени решението в частта за мярката за неотклонение.
По изложените съображения, съдът постанови решението.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260360/7.6.2021 по н.ч.д. № 659/2021 год., на Софийския
градски съд, НО, 1. състав, в частта, в която е допуснал предаване на С. Д., гражданин на
Република Турция, роден на *** г. в Република Турция, гр. ***, с адрес в Република
България – гр. ***, ул. „***“ № 30, вх. „А“, ет. 5, ап. 14, ЛНЧ ********** в изпълнение на
молба за екстрадиция, издадена от Висок наказателен съд, тежки престъпления, 2-ра
колегия, гр. Едирне, Република Турция за провеждане на наказателно разследване по дело №
2016/79 за престъпления по чл. 188, ал. 1, чл. 43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на
Република Турция – трафик на наркотични вещества, а на основание чл. 52, ал. 1 ЗЕЕЗА
съдът е отложил предаването на исканото лице до приключване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 11 963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6 състав и изтърпяване на
наказанието.
ИЗМЕНЯ решението в частта, в която е потвърдена мярката за неотклонение, като на
основание чл. 17, ал. 7, вр. с чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА ВЗЕМА мярка за неотклонение задържане
под стража спрямо чуждия гражданин С. Д.и, изпълнението на която да се счита от момента
на приключване на наказателното производство по н.о.х.д. № 11 963/2109 г. по описа на
Софийския районен съд, НО, 6. състав и изтърпяване на наложеното наказание.
Решение не подлежи на обжалване и протест.
7
Преписи да се връчат на страните за сведение, както и на ВКП за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8