Решение по дело №119/2020 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№………………..………./……….01.2021г.

 

 гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                       

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и дваадесета година, в състав

                                                                                   СЪДИЯ : СВЕТЛАНА Т.

При секретар : Мая Иванова

Като разгледа докладваното от съдията 

Търговско дело №119 по описа за 2020 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба с вх. № 2596 от 24.01.2020г. по входящия регистър на ОС Варна /депозирана по пощата с пощенско клеймо от 22.01.2020г./, поправена с молба вх. № 6135 от 21.02.2020г., от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А, чрез пълномощник юрк К.К., с която срещу Т.А.Ж. с ЕГН ********** чрез законния си представител М.Т.Х., в качеството му на наследник на А.Т.Ж., б.ж. на гр.Варна е предявен регресен иск с правно основание чл.274, ал.1 от КЗ /отм./, за присъждане на сумата от 88 999.27 лева, частичен иск от 128 999.27 лева, представляваща изплатено на наследниците на починалия С.С.Я., починал в резултат на ПТП по вина на А.Т.Ж., застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-61-12-7368, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2012г., около 19:45 ч., по пътя от гр. Варна към с. Каменар, 1,5 км след табелата за край на града, срещу магазин „Куул стар", при управление на лек автомобил марка „***" модел „***", с peг. № ***- водачът А.Т.Ж., след употребата на алкохол и концентрация в организма - над допустимите по закон норми, при управление на горепосоченото МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - нарушил забраната за движение извън населено място със скорост по-висока от 90 км/ч и управлявал автомобила със скорост от 120 км/ч. В резултат на което реализира ПТП и предизвиква по непредпазливост смъртта на С.С.Я.. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „***" модел „***", с peг. № ***, А.Т.Ж. е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗК „Лев Инс" АД, обективирана в застрахователна полица № 22111890116710, със срок на валидност от 29.07.2011 г. до 28.07.2012 г.

Твърди се, че вината на водача А.Т.Ж. за настъпване на процесното ПТП е установена, като образуваното във връзка с транспортния инцидент ДП № ЗМ - 116/ 2012г. по описа на ОД МВР Варна е прекратено поради смъртта на извършителя.

Сочи се, че наследниците на пострадалия при ПТП С.С. -  Н.И.Х., Я.С.С., И.С.С. и С.А.Я. са заявили претенция да обезщетяване, във връзка с което при ищеца е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-61-12-7368 и са им изплатени 40 000 лева.

Твърди се, че след въззивно обжалване на решение по гр.д. № 1519/2013г. по описа на СГС, с решение, постановено по в.гр.д. № 3827/2015г. АпС София присъжда на Н.И.Х. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на С.С. в размер на 24 000 лева. Взискателят Н.Х. образува изп.д.№ 20158760400824 по описа на ЧСИ рег. №876 срещу ЗК „Лев Инс" АД  за сумата от 37 510.45 лева, ведно със законна лихва от датата на ПТП.

Сочи се, че с решение по в.гр.д. № 1526/2013г. по описа на Ап съд София е потвърдено решение по гр.д. № 1526/2013г. по описа на СГС, с което на Я.С.С. са присъдени 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия роднина С.С.. Образувано е изп.д. № 714/2015г. за сума в размер на 23 743.28 лева, която е платена на 17.11.2015г.

Твърди се, че с диспозитива на решение по гр.д. № 47/2014г. по описа на СГС застрахователят е осъден да заплати на С.Я.40 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния близък С.С.. Я. образувала изп.дело № 20168760400399 за сумата от 32 046.06 лева.

Сочи се, че решенията по посочените съдебни дела са постановени при участието на наследника на делинквента, понастоящем ответник, в качеството му на трето лице-помагач на ответника – застраховател.  

Като твърди, че е заплатил изцяло претендираните от наследниците на починалия С.С. парични обезщетения, ищецът настоява, предвид наличието на предпоставките по чл. чл.274, ал.1 от КЗ /отм./, чл.500, ал.1 от КЗ /нов/, репарирането им от наследника на делинквента.

В законоустановения срок ответникът Т.А.Ж., чрез своята майка и законен представител, чрез пълномощник адв.В.Н., САК, депозира писмен отговор, с който оспорва иска като по недопустим, съотв. по основание и размер. Позовава се на недопустимост на претенцията, доколкото не се наследява право или задължение, което не е възникнало към момента на откриване на наследството. Счита исковата молба за нередовна, тъй като не е ясно как ищецът е формирал размера на исковата претенция, съотв.кои суми са включени в частично предявения размер. Счита се, че евентуално иска би бил основателен до размера на полученото наследство от 20 105.13 лева. Оспорва се твърдението на ищеца за изплащане в полза на заинтересованите наследници на посочените в ИМ суми. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност на осн.чл.197 от КЗ на посочените в ИМ суми. Оспорва се вината на водача на  лек автомобил марка „***" модел „***", с peг. № ***- водачът А.Т.Ж. за смъртта на наследодателя С.Я., съотв.механизма на ПТП. Оспорва се искането по отношение на лихвата за забава, като се настоява, че ответникът не е станал причина за водене на посочените по-горе искови производства, както и че не е имал задължение да уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, доколкото няма качество на застраховано лице /чл.224, ал.1 от КЗ /отм.//. Настоява се за отхвърляне на заявената искова претенция и за присъждане на разноските, сторени в съдебното производство.

С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа въведените с ОИМ възражения.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Не се спори по делото и видно от приетото удостоверение за наследници изх. № 890 от 15.07.2013г., изд. от Община Варна /л.93/, ответникът Т.А.Ж. с ЕГН ********** е единствен наследник, син, на лицето А.Т.Ж., б.ж. на гр.Варна, починал на 03.04.2012г. в гр.Варна.

С влязло в законна сила на 24.01.2014г. протоколно определениe, постановено по гр.д. № 16221/2013г. по описа на ВРС, ответникът е приел по опис наследството, останало след смъртта на баща му А.Т.Ж., поч.на 03.04.2012г. /л.125 и сл./. Видно от представения протокол ответникът е приел наследство, чието имуществено съдържание е оценено на общо 20 105.13 лева.

Съгласно Постановление изх. № 1192/22.08.2012г. на Окръжна прокуратура град Варна /л.55/, по ДП № 116/2012г. е установено, че на 03.04.2012г. към 19.45 часа А.Т.Ж. управлявал л.а. *** Екскорт с рег. № В6044 КВ по пътя гр.Варна- с.Каменар. На предната седалка в автомобила пътувал С.С. Я.. На около 1.5 след табелата, обозначаваща края на града, Ж. се движел със скорост около 112 км/ч. Навлизайки в ляв завой, той загубил контрол върху управлението на автомобила, който излязъл вдясно от пътното платно, ударил се последователно в два паркирани автомобила, в бетонен фундамент на ограда и спрял край втория от паркираните автомобили. Пристигналият на място медицински екип установил, че водачът и пътникът в автомобила са починали. Изготвената по делото СМЕ е установила 3.2 та хиляда промила концентрация в кръвта на водача и 3.9 на хиляда – в кръвта на пътника. Двамата са получили съчетани травми, несъвместими с живота.  Според заключението на изготвената авто-техническа експертиза непосредствено преди удара Ж. е управлявал автомобила със скорост около и над 112 км/ч при максимално разрешена за участъка 90 км/ч. Направен е извод, че отговорността за ПТП следва да бъде вменена във вина на водача на автомобила А.Т.Ж., но тъй като той е починал наказателното производство по ДП № 116/2012г. по описа на ОД на МВР Варна е прекратено.

Прието за безспорно установено в настоящото производство е, че към датата на настъпване на ПТП - 03.04.2012г. - МПС с ДК номер В 6044 КВ има активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ЗК „Лев Инс" АД, за което е съставена полица №  22111890116710 със срок на действие от 29.07.2011г. до 28.07.2012г. /л.42/.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт на С.С. Я. под №609/04.04.2012г., изд. на 04.04.2012г. от Община Варна и удостоверение за наследници изх. № 120371 от 18.04.2012г., пострадалият С.С. Я. е оставил наследници – С.А.Я., съпруга, и деца – Иванка С.а Симеонова, Я.С.С. и Назиф Исмаил Х..     

По образуваната застрахователна щета под № 0000-1000-61-12-7368 в полза на С.А.Я. по сметка BG44STSA93000020236020 на 06.12.2010г. е преведена сумата от 40 000 лева. /л.29/

Въз основа на проведени съдебни производства, образувани по искови претенции с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./  и постановени съдебни актове, влезли в сила след извършен инстанционен контрол, наследниците на починалия Самуил Я. -   С.А.Я., Я.С.С. и Назиф Исмаил Х. се снабдяват с изпълнителни листи за присъдените им суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател. /л.192-223/

В качеството на трето лице-помагач на ответника ЗК „Лев Инс" АД и в трите искови производства, водени съответно от Я.С.С. по гр.д. № 1526/2013г. по описа на СГС; от Назиф Исмаил Х. по гр.д. № 1519/2013г. по описа на СГС и от С.А.Я. – по гр.д. № 4709/2014г. по описа на СГС, е конституиран наследникът на делинквента А.Т.Ж., малолетният Т.А.Ж. чрез неговата майка и законен представител М.Т.Х..

Въз основа на изпълнителните листи пред ЧСИ Д. З. рег. № 876 с район на действие Шумен с длъжник ЗК „Лев Инс" АД са образувани, съответно изп.дело № 20158760400714 с взискател Я.С.С. /л.186/; изп.д. № 20158760400824 с взискател Назиф Исмаил Х. /л.204/ и изп. № 20168760400399 с взискател С. Андрева Я. /л.224/.

С преводно нареждане от 17.11.2015г. застрахователното  дружество внася по  изп.дело № 20158760400714  сумата от 23 743.28 лева /л.187/; съответно  с преводно нареждане от 29.12.2015г. по  изп.д. № 20158760400824 – 37 510.45 лева /л.205/ и с преводно нареждане от 08.04.2016г. по изп. № 20168760400399- сумата от 32 046.06 лева /л.225/.

Съгласно справка за размер на паричното вземане, предявено в настоящото производство, от така изплатените в изпълнителното производство суми, ищецът претендира изплатените в полза на Я. Славов 21 755.83 лева, в полза на Н.Х. – 34 651.91 лева и в полза на С.Я.– 29 554.35 лева.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, която съдът кредитира като изготвена от експерт, притежаващ необходимите знания и компетентност, се установява, че в резултат на извършените три превода, посочени по-горе, общият размер на преведените суми към изпълнителните дела, водени от наследниците на Я.С.С. възлиза на 93 299.79 лева.

Съдебният изпълнител рег. № 876 е извършил преводи към процесуалния представител на взискателите – адв.Н. Николаев Д., съгласно изрична молба, както следва : с преводно нареждане ********* от 19.11.2015г. по ИД № 714/2015г. за сумата от 21 820.78 лева; с преводно нареждане ********* от 30.12.2015г. по ИД № 824/2015г. за сумата от 34 659.15 лева и с преводно нареждане BORD08400282 от 20.04.2016г. по ИД № 399/2016г. – сумата от 29 608.35 лева, или общо преведената сума възлиза на 86 088.28 лева. Сумите са постъпили по адвокатската сметка на следващия ден след превода.

С така преведените средства са погасени следните задължения на длъжника ЗК „Лев Инс" АД към Я.С.С. – главница 15 000 лева, лихва 5640.78 лева за периода 03.04.2012г. – 19.11.2015г., адв.хонорар по ИД – 1180 лева; към Назиф Измаил Х. – главница 24 000 лева, лихва 9209.15 лева за периода 03.04.2012г. – 29.12.2015г., адв.хонорар по ИД - 1450 лева и към С.А.Я. – главница от 20 000 лева, лихва – 8278.35 лева за периода от 03.04.2012г. – 15.04.2016г., адв.хонорар по ИД – 1330 лева.

Общо събраните такси от ЧСИ по изп.дела възлизат на 7 130.71 лева. Като надплатена на длъжника е възстановена сума в размер на 80.81 лева /общо по ИД № 714/2015г. и ИД № 824/2015г./.

Общо платената от застрахователя в полза на наследниците на С.С. сума извънсъдебно /40 000 лева/ и в изп.производство /86 088.28 лева/ възлиза на 126 088.28 лева.

Предвид така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

При упражняване на регресния иск застрахователят е ограничен в рамките на правата и възможностите, които има и разполага самото застраховано лице срещу причинителя на вредите. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.      

Регресното право се урежда от закона, действувал към момента на неговото възникване - това е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност”. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона-умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка, което обосновава и извода за приложимост на едни и същи материалноправни норми/. Съгласно трайно установената съдебна практика регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а момента на плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното притезание /в тази насока Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на ВКС, второ т.о.; Решение №35/09.07.2019г. по т.д. № 1175/2018г. на ВКС, първо т.о. и др./

Предявеният иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, при настъпило застрахователното събитие на 03.04.2012г., съдът намира за допустим, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за заплатено обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя в полза на наследниците на пострадало в резултат на ПТП лице по вина на наследодателя на ответника, чиято ГО е застрахована при ищеца, и застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Ответникът е надлежно пасивно легитимиран с оглед наличните данни за осъществено приемане на наследството по опис, на осн.чл.61, ал.2 от ЗН.  С оглед обстоятелството, че по смисъла на чл.48, изр.второ от ЗН приемането на наследството има обратно действие, считано от момента на откриване на наследството, то същото, прието от ответника включва и задължението, възникнало от деликта, осъществен на 03.04.2012г., от която дата настъпва задължението на делинквента за обезвреда.

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.

Не се спори, че ответникът, чрез своята майка и законен представител, е бил конституиран в качеството на трето лице-помагач на ответника  ЗК „Лев Инс" АД /сега ищец/ в хода на водените от наследниците на пострадалия Самуил Я. съдебни производства с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ  - С.А.Я., Я.С.С. и Назиф Исмаил Х.. Следователно ответникът в настоящото производство е обвързан от констатациите на съда относно механизма на ПТП, елементите на фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, а именно : наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправното поведение и вината на който, както и причинно-следствената връзка между деЯ.ето и причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени имуществени вреди от смъртта на починалия, както и по отношение на присъдения размер на обезщетенията. 

Със заключението на вещото лице по ССчЕ и приетите по делото счетоводни документи се установи, че ищцовото дружество е заплатило на наследниците на починалия в ПТП-то Самуил Я. общо сумата от 126 088.28 лева, от които 40 000 лева извънсъдебно /по образуваната пред застрахователя преписка/ и в изпълнителното производство общо : 59 000 лева главница, 23 128.28 лева, лихва за забава, считано от датата на деликта до плащането, както и разноски за адв.възнаграждения в изп.дела – 3960 лева, от които съгласно справка /л.241/ претендира 59 000 лева главница, 23 002.09 лева, лихва за забава, считано от датата на деликта до плащането, както и разноски за адв.възнаграждения в изп.дела – 3960 лева. Плащанията са извършени чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

Следователно за застрахователното дружество е възникнало регресното право по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) да получи заплатеното обезщетение от застрахования, съотв.неговия наследник.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задължението с оглед изтичане давностния срок по чл.197 от КЗ /отм./. Както се посочи, правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице /така Решението по търговско дело № 705/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС, Решението по търговско дело № 244/2010 г. на І т. о. на ВКС и Решението по търговско дело № 1935/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл.197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият се застраховател и Гаранционния фонд. В случая намира приложение т. 14 от Постановление № 7/77г. от 04.10.1978г. на Пленума на ВС, съгласно която: "За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица". Така, доколкото според заключението на вещото лице по ССчЕ и представените с исковата молба доказателства извършеното първо и най-ранно плащане е осъществено на 17.11.2015 г., то до момента на подаването на исковата молба по пощата на 22.01.2020г., не са изтекли 5 години.

На следващо място, с оглед засилената обществена функция на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от обема на деликтната отговорност на виновния "автомобилист" съобразно дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на КЗ, т. е. застрахователят обезпечава неговата деликтна отговорност. А съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. изпада в забава при настъпване на вредоносните последици. Именно поради тези правни съображения по отменения КЗ застрахователят отговаря и за изтеклите лихви за забава, които дължи застрахованият делинквент – арг. чл.223, ал.2 КЗ (отм.), като се поражда регресно право срещу делинквента за изплатените лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата за настъпване на покритие застрахователен риск – арг. чл.227, ал.2 от КЗ /отм./. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, забавата при непозволено увреждане е от деня на деликта и без покана. Следователно, доколкото прякото право на увредения, установено със закона – чл.226, ал.1 КЗ /отм./, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му следва да бъде ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане. В този смисъл е допустимо въведеното от ответника възражение за недължимост на лихвите за периода от настъпване на деликта до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./, съотв. до датата на предявяване на иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задължението си по причини, които не могат да му се вменят във вина. Доколкото наследниците на делинквента са пасивно легитимирани да отговарят по регресната претенция на застрахователя на техния наследодател, то с оглед възможността им да се освободят от задължението за плащане на лихвата, предвидена в чл.227, ал.2 от КЗ /отм./ не би могло да им се отрече правото да уведомят дружеството за настъпилото събитие. Ответникът не въвежда твърдения в тази насока, респ. не ангажира доказателства, поради което и възражението му се явява неоснователно.   

Основателно е възражението на ответника, че същият отговаря до размера на полученото наследство. Разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство /съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.4 и т.5/. Нормата е установена в защита на наследника, като това ясно следва от разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗН, според която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. При предявяване на иск против недееспособни наследници, съдът е длъжен да им определи срок за приемане на наследството по опис, при неспазването на който те губят възможността да се ползват от посочената законова защита /решение № 149/12.10.2017 г. на ВКС, ГК, І г.о. по гр.д.№ 5526/2016 г./. Доколкото това действие е извършено преди предявяване на иска и съгласно протоколно определение от 17.01.2014г., постановено по гр.д. № 16221/2013г. по описа на ВРС, остойностено приетото наследство възлиза на 20 105.13 лева, то и предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над 20 105.13 лева до първоначално предявената претенция от 88 999.27 лева, отхвърлен. 

По отношение на разноските:

С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част, в размер на 926.19 лева, от които за внесена ДТ, юрквъзнаграждение и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК  съразмерно с отхвърлената част от иска ищцовото дружество следва да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3096.39 лева. Въведеното от ищеца възражение за прекомерност на адв.възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид степента на сложност и характера на извършените процесуални действия, както и факта, че договорения размер не надвишава съществено определения минимум по чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Т.А.Ж. с ЕГН ********** чрез законния си представител М.Т.Х. с ЕГН **********, в качеството му на наследник на А.Т.Ж., б.ж. на гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А сумата от 20 105.13 лева, представляваща изплатено на наследниците на починалия С.С.Я., починал в резултат на ПТП по вина на А.Т.Ж., застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-61-12-7368, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020г. до окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 105.13 лева до първоначално предявения размер от 88 999.27 лева, заявен като частичен иск от 128 999.27 лева, на осн. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.

ОСЪЖДА Т.А.Ж. с ЕГН ********** чрез законния си представител М.Т.Х. с ЕГН **********, в качеството му на наследник на А.Т.Ж., б.ж. на гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А сторените разноски в размер на 926.19 лева.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Ж. с ЕГН ********** чрез законния представител М.Т.Х. с ЕГН **********, в качеството му на наследник на А.Т.Ж., б.ж. на гр.Варна сторените разноски в размер на 3096.39 лева.

Банкова сметка *** „ЛЕВ ИНС“ АД гр.София, по която ответникът може да изпълни задължението си : IBAN *** : BPBIBGSF, „Юробанк и ЕФ ДЖИ“ клон Варна.

             Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  от него на страните.

 

 

 

 

               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: