РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500013 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. М., ЕГН ********** против
решение № 274/20.10.2023г. на ОС – Добрич, поправено по реда на чл.247
ГПК с решение № 350/06.12.2023г., постановени по гр.д. № 18/2023г., в
частта, в която въззивницата е осъдена да заплати на З. М. Г., ЕГН
********** сумата от 140 000 лева, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди (физически болки и страдания, психически стрес,
изпитван страх и неприятни изживявания), претърпени вследствие
възникнало на 06.01.2018г. в гр.Добрич, по бул. „Добруджа“ в посока пл.
„Тракийски“ до дом 35, пътнотранспортно произшествие, предизвикано от М.
М. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Хонда Сивик" с peг. № ТХ3825ХК, за което същата е призната за виновна
със споразумение, одобрено с определение № 135/23.04.2019г. по НОХД №
517/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, ведно със законната лихва,
считано от 06.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, постановено при неточна преценка на
1
доказателствения материал, което е довело до присъждане на обезщетение в
несправедлив и завишен размер. Излагат се подробни доводи за това, че
съдът не е отчел, респ. неправилно е дал приоритет на релевантни за
определянето на справедливото обезщетение обстоятелства - не е отчетено
състоянието на ищцата към настоящия момент, продължителността на
отделните хоспитализации, събраните гласни доказателства за възможността
ищцата вече да се придвижва самостоятелно и да се самообслужва, както и да
осъществява трудовата си дейност и социални контакти. Отправеното искане
е за отмяна на съдебния акт в оспорваната му част и определяне на
справедлив размер съобразно реално претърпените болка и страдание.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемата З. М. Г., с който същата оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
При разглеждане на спора в о.с.з. страните на се взели участие. С
депозирано писмено становище, чрез процесуален представител,
въззивницата поддържа жалбата си и оспорва отговора на въззиваемата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от З. М. Г.
против М. И. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, основан на твърдения за
претърпени от ищцата неимуществени вреди (физически болки и страдания,
психически стрес, изпитван страх и неприятни изживявания), вследствие
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.01.2018г. в гр.Добрич, по
бул. „Добруджа“ в посока пл.„Тракийски“ до дом 35, виновно причинено от
М. М. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Хонда Сивик“ с peг. № ТХ3825ХК и за което водачката е призната за
виновна със споразумение, одобрено с определение № 135/23.04.2019г. по
НОХД № 517/2019г. по описа на Районен съд – Добрич.
В исковата молба са изложени подробни фактически твърдения относно
настъпването на процесното ПТП и получените в резултат на същото
травматични увреждания - осакатявне на левия крак, обусловено от открита
фрактура на лява подбедрица, сигментна фрактура на голям пищял, фрактура
на малкия пищял на лявата подбедрица, което лишава напълно големия
пищял от основната му функция – опорна, и левия крак от възможност да
изпълнява основната си функция – ходене, присаждане на липсващо 8 см
парче кост, обезобразяване на други части на тялото, обусловено от
нарушение на добрия естетичен вид на левия долен крайник със съществено
изменение на външния му вид с траен характер, алопластика на 2/3 от
кожната повърхност на лявата подбедрица със свободен кожен присадък, взет
от лявото бедро, разстройство на здравето, временно опасно за живота,
обусловено от разкъсване на артериални съдове на подбедрицата. Наведени
са твърдения за претърпени физически болки и душевни страдания, за
2
множество извършени оперативни интервенции, невъзможност да полага
труд и да се самообслужва за продължителен период от време, както и че не е
можела да се грижи за сина си, който към датата на инцидента е бил на 2-
годишна възраст. Сочи се, че се движи с патерици, има нужда от помощ,
особено когато трябва да слиза или изкачва стълбище. Твърди се също така,
че освен физическите страдания и болки, които не са отшумели към
настоящия момент, изпитва и огромен ужас и страх за живота си, когато
излиза на улицата. Страхува се да пресича, дори и на разрешените за това
места.
С оглед на горното е отправеното искане до съда за осъждане на
въззивницата да й заплати обезщетение за претърпените в резултат на
описанато ПТП неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта - 06.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
С писмения отговор по чл.131 ГПК искът е оспорен от ответната страна
като частично неоснователен по отношение на претендирания размер.
Наведени са възражения и правни доводи, че липсват доказателства
претърпените физически и психически страдания от въззивницата да
обосновават претенция за обезщетение в толкова висок размер. Сочи се, че
извършеното деяние не е умишлено, след произшествието въззиваемата е
била запозната индиректно с физическото и здравословното състояние на З.
Г., тъй като е участвала във финансовото й подпомагане при набиране на
дарителски средства за лечението й в Турция. Твърди се, че липсват
доказателства за психическото състояние на ищцата, както и такива за
трудовата й заетост, срочния характер на инвалидизацията съгласно
последното решение на ТЕЛК предполага стабилизиране на състоянието,
както и сочи на възможност за полагане на труд, освен посоченото
противопоказание за извършване на тежък физически труд и натоварване на
долните крайници. Твърди, че с оглед възрастта на пострадалата и
проведеното лечение, оздравяването й е напълно възможно и постижимо.
Оспорва, че въззиваемата не може да се обслужва и придвижва сама.
Навеждат се доводи за липса на финансова възможност и имущество за
заплащане на търсеното обезщетение.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
въззивното обжалване, наведените в жалбата оплаквания, становищата
на страните, въз основа на събраните доказателства и приложимия
закон, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не е налице спор, респ. наведени оплаквания в жалбата,
относно фактите, обуславящи ангажирането отговорността на въззивницата
по реда на чл.45 ЗЗД - извършен от нея деликт и причинени в резултат на това
3
вреди на въззиваемата З. М. Г., установени по задължителен за гражданския
съд начин с влязло в сила споразумение, одобрено по НОХД №517/2019г. по
описа на Районен съд – Добрич, съгласно което М. И. М. е призната за
виновна за това, че на 06.01.2018г. в гр.Добрич при управление на МПС – лек
автомобил марка „Хонда Сивик“ с peг. № ТХ 3825 ХК, е нарушила правилата
за движение по пътищата по смисъла на чл.5, ал.2, т.4 и ал.3, т.1, чл.16, ал.2,
чл.20, ал.1, ал.2 и чл.116 ЗдвП и по непредпазливост е причинила на З. Г.
посочените увреждания, представляващи тежка и две средни телесни повреди
по смисъла на НК, като деянието е било извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1.8 промила и извършителката е избягала
от местопроизшествието, което представлява престъпление по чл.343, ал.3,
предл. първо и шесто, б.„а“, предл. първо и второ вр. чл.343, ал.1, б.“б“ вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Спорният въпрос е относно определянето на справедливия размер на
следващото се обезщетение, в това число обема и интензитета на
претърпените от въззиваемата З. Г. неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа
на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични
увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. При
произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да
се съобрази и общественото разбиране за справедливост на съответния етап
от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически
условия в страната към датата на деликта.
В контекста на изложеното и от ангажираните по делото доказателства
/одобреното споразумение по НОХД № 517/2019г., имащо на основание
чл.300 ГПК задължителна сила за гражданския съд и по въпроса за
вредоносния резултат като част от фактическия състав на престъплението/,
както и от неоспореното заключение на СМЕ е видно, че в резултат на
процесното ПТП въззиваемата е получила следните телесни увреждания -
осакатявне на левия крак, обусловено от открита фрактура на лява
подбедрица, сигментна фрактура на голям пищял, фрактура на малкия пищял
на лявата подбедрица, което лишава напълно големия пищял от основната му
функция – опорна, и левия крак от възможност да изпълнява основната си
функция – ходене, присаждане на липсващо 8 см парче кост, обезобразяване
4
на други части на тялото, обусловено от нарушение на добрия естетичен вид
на левия долен крайник със съществено изменение на външния му вид с траен
характер, алопластика на 2/3 от кожната повърхност на лявата подбедрица със
свободен кожен присадък, взет от лявото бедро и разкъсване на артериални
съдове на подбедрицата. Тези травми са квалифицирани като една тежка
телесна увреда и две средни, като разкъсването на артериалните съдове е
довело до кръвоизливна анемия, обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Както от СМЕ, така и от приложената медицинска документация се
установява, че веднага след ПТП въззиваемата е била приведена в болнично
заведение, където са й извършени две оперативни интервенции под обща
анестезия, а престоят е бил почти месец /06.01.2018г. – 02.02.2018г./. Месец
след това отново е била оперирана, а в периода м.03.2018г. – 2022г. по повод
на травмите е претърпяла още осем операции, отново под пълна упойка,
извършена е била ангиография, което също е свързано с получените
увреждания.
Установява се, че в хода на оздравителния процес са настъпили
усложнения /незарастваща рана и бактериална инфекция/, както и че
лечението й към настоящия момент не е приключило. Последното е
констатирано както от извършения преглед на въззиваемата от вещото лице,
така и съгласно медицинската документация от провежданото лечение в
Турция.
В заключението си в.л. сочи, че получените тежки увреди на левия
крайник са довели до осакатяване на същия поради невъзможност да
изпълнява основната си функция – извършване на свободно придвижване в
пространството като затрудненията в придвижването са налице и към
настоящия момент. В с.з. експертът изразява становище, че с оглед
състоянието на крака й /поставен външен фиксатор/ безопасното
придвижването на въззиваемата следва да става с проходилка.
Налице са и трайни и необратими според СМЕ загрозявания на
увредения крайник – видима асиметрия и множество белези.
Съгласно представените болнични листи и решения на ТЕЛК
въззиваемата е била в продължителен на отпуск по болест /повече от година/,
осъществяваната до злополуката от нея трудова дейност като лаборант е
станала противопоказна /Решение на ТЕЛК от 23.07.2020г./, а съгласно
последното решение на ТЕЛК от 05.09.2022г. е с призната инвалидизация
60% и ограничени условия на труд, при които може да работи.
Кореспондиращи на установеното от медицинската документация и
СМЕ са показанията на разпитаната по делото свидетелка П.С., сестра на
въззиваемата З. Г., която възпроизвежда непосредствени впечатления от
състоянието й непосредствено след ПТП и за целия период на лечение и
5
възстановяване след това. Кредитирайки същите съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК, съдът приема, че и от тези показания се установяват релевантни
обстоятелства за търпени болки от получените травми и последвалите
множество операции, прием на болкоуспокоителни и антибиотици,
ограничения в осъществяване на ежедневните дейности по самообслужване,
грижа за дома и семейството, нужда от чужда помощ както по време на
болничните престои, така и след това, ограничения в придвижването.
Обосновани и логически са показанията на тази свидетелка и в частта
им, в която същата описва психическото състояние на сестра си - изпитван
страх при пресичане на улица.
Посоченото от ангажираните от ответната страна свидетели - Р. М. – Г.
и С.П., че са виждали въззиваемата да се придвижва сама, с една патерица и в
добро настроение на новогодишно тържество, не сочи на извод за
преодоляване на последиците от увредата, респ. за съществено подобрение на
пострадалата. Показанията на тези свидетели, намиращи се в близки
родствени и семейни отношения с въззивницата, са изолирани и
некореспондиращи най-вече на заключението на СМЕ, в частност на
установеното от вещото лице състояние на З. Г. и ограниченията при
самостоятелното й придвижване, както и на останалия доказателствен
материал. А дори и действително тези свидетели да са виждали въззиваемата
да се придвижва сама с една патерица, то това са били епизодични случаи,
което не опровергава посоченото от вещото лице и св.П.С. за ползваните
помощни средства, необходимите такива за стабилност на придвижването,
необходимостта от това да бъде съпровождана.
С съвкупната преценка на така приетото съдът намира, че присъдената
от първоинстанционния съд сума от 140 000 лева е справедлив еквивалент на
следващото се обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпените от въззиваемата
неимуществени вреди.
За да определи този размер съдът отчита, че в резултат на ПТП З. Г. е
получила една тежка и две средни телесни повреди, едната от които е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота
/разкъсването на кръвоносните съдове/, а счупванията на левия крак са
наложили обездвижване за дълъг период от време и провеждането на
множество хирургически интервенции, при това под пълна анестезия. Както
непосредствено при инцидента, така и в продължение на повече от четири
години същата е изпитвала и продължава да изпитва значителни по
интензитет физически болки и страдания, налагало се е употребата на
болкоуспокоителни и антибиотици, при това многократно, неудобства при
самообслужването и придвижването, морални страдания. Оздравителният
процес взе още не е приключил, както и са налице трайни и необратими
увреди – асиметрия между двата крайника и трайно загрозяване
6
/обезобразяване/ на части от тялото.
Към датата на деликта въззиваемата е била на 41 години, в активна и
трудоспособна възраст, с малко дете. Получените увреди са я лишили от
възможност да полага труд за дълъг период от време, съответно са
ограничили вида на работата, която може да изпълнява, била е в
невъзможност да полага пълноценна грижа за семейството и детето си.
При определяне на този размер съдът отчита и начина, при който е
настъпило увреждането – предизвикано от въззивницата ПТП след употреба
на алкохол и напускане на местопроизшествието.
Ирелевантни за определяне на същия са доводите на въззивницата
относно нейното семейно състояние и липсата на средства да заплати
определеното от съда обезщетение.
Неоснователни са и доводите й за намаляне на присъдения размер с
оглед продължителността на болничните престои. Първият от тях е бил в
продължение на един месец, а следващите, макар и за по 10-15 дни са чести,
съпроводени с оперативни интервенции и налагащи спазването на определен
режим след това, макар и извън болницата, както и медикаментозно лечение.
Съдът намира, че определеният размер кореспондира и на общественото
възприятие за справедливост, както и на икономическата конюктура към
датата на деликта.
По гореизложените съображения предявеният иск е основателен до
размер на сумата от 140 000 лева.
На основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД върху главницата се дължи
законна лихва, считано от датата на деликта.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивното производство не са претендирани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/20.10.2023г. на ОС – Добрич,
поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 350/06.12.2023г., постановени
по гр.д. № 18/2023г., в частта, в която М. И. М., ЕГН ********** е осъдена
да заплати на З. М. Г., ЕГН ********** сумата от 140 000 лева, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания,
психически стрес, изпитван страх и неприятни изживявания), претърпени
вследствие възникнало на 06.01.2018г. пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от М. М. при управление на моторно превозно средство - лек
7
автомобил марка „Хонда Сивик" с peг. № ТХ3825ХК, за което същата е
призната за виновна със споразумение, одобрено с определение №
135/23.04.2019г. по НОХД № 517/2019г. по описа на Районен съд – Добрич,
ведно със законната лихва, считано от 06.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
В частта, в която исковата претенция е отхвърлена
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8