Р Е
Ш Е Н
И Е № 260
гр. Пловдив,25.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на втори декември,през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2433/19г.по
описа на ПдОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба на Т.З.В.,ЕГН-**********
против решение № 35/05.04.19г.на РС-Първомай,2-ри с.състав,постановено по гр.д.№ 485/18г.в частта му,с която бракът
между Т.В. и Ж.П.В. е прекратен по вина
на двамата съпрузи.
Жалбоподателката Т.З.В. излага
съображения за допуснати от
първостепенния съд съществени процесуални нарушения,в резултат на които делото
останало неизяснено от фактическа страна.Намира решението в атакуваната му част
за неправилно и необосновано и иска отмяната му,като вместо това иска
прекратяване на брака по изключителна вина на съпруга Ж.В..Претендира разноски.
Въззиваемият Ж.П.В.,ЕГН-**********,*** чрез
пълномощника си адв.К.-М. изразява становище за неоснователност на жалбата по
съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание. Ангажира доказателства.Претендира разноски.
Съдът,като съобрази оплакванията в
жалбата и становището на въззиваемата страна и след преценка на събраните
доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока
по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Пред
РС-Първомай е предявен иск от Ж.П.В. против Т.З.В. за допускане на развод по
чл.49,ал.1 от СК.
Страните са съпрузи,сключили гр.брак на
24.10.1993г.,като от брака си имат един навършил пълнолетие син.С атакуваното
решение на РС-Първомай в обжалваната му част съдът е постановил,че вина за
настъпилото разстройство на брака имат и
двамата съпрузи.
В исковата молба се твърди,че
отношенията между двамата първоначално били добри,но постепенно се
влошили,започнали неразбирателства и разправии,както и отчуждаване между
тях,което довело до фактическа раздяла.Повече от три години не живеели
заедно,като ищецът напуснал семейното жилище,собственост на родителите му,а
вече имал връзка с друга жена,от която имал дете-Р. В.,родена през
2016г.Поискано е прекратяване на брака като дълбоко разстроен по обективни причини,без произнасяне по
въпроса за вината.
Ответницата в отговора си по
чл.131,ал.1 от ГПК иска,при условие,че ищецът не приеме предложеният вариант за
споразумение относно последиците от развода,бракът да бъде прекратен като
дълбоко и непоправимо разстроен по негова изключителна вина.
Съдът дължи произнасяне относно вината,ако някой от съпрузите,в случая ответницата,е поискал това-чл.49,ал.3 от СК.Искането от едната страна за
произнасяне по вината, поражда правомощието на съда да преценява вината и
на двете страни.В тази връзка първостепенният съд е приел,че причина за
дестабилизиране на брачния съюз се явявало както държанието на ответницата,
която упреквала съпруга си в изневяра,за каквато достоверни сведения не били
събрани по делото,така й неговото поведение по заживяване на съпружески начала
с друга жена,с което ищецът не само е нарушил брачния си дълг за вярност, уважение и зачитане на своя брачен партньор,от който се счита обвързан до прекратяване на брака без оглед на настъпилата
фактическа раздяла,но
и създал предпоставки за необратимост на брачното разединение.Отчетено
е и неполагането на усилия от двамата съпрузи за преодоляване на възникналата
помежду им криза
Настоящата инстанция споделя тези изводи на районния съд.
От разпита на свидетелката на ищеца-Д.
А.,негова майка,се установява,че тя не знае точно от кой момент е започнало
влошаването на отношенията между страните,нито каква е причината за това,но на
14.08.14г.ответницата ѝ заявила,че не иска да живее повече с ищеца под
един покрив,като го обвинила,че има връзка с друга жена.Според свидетелката към
онзи момент сина ѝ нямал извънбрачна връзка,а едва след раздялата му с
ответницата,(която раздяла настъпила през същия м.август 2014г.),в живота му се появила друга жена.
Пред въззивната инстанция е разпитан и
един свидетел на ответницата-И. В.,според който Ж.В. имал връзка с друга жена
по време на брака си с ответницата-още към 2012г.,за която Т.В. узнала,но
въпреки това до последно се опитвала да съхрани брака им с разговори.
Въззивният съд не кредитира показанията
и на двамата свидетели.От една страна, свидетелката А. като майка на ищеца е
заинтересована от изхода на делото,а от друга свидетелят на ответницата В. няма
преки впечатления за извънбрачната връзка на съпруга и за усилията на В. да запази брака.Неговите показания почиват
само на споделеното му от самата ответница.Нито показанията на св.А.,нито тези
на св.В. се подкрепят от други събрани
по делото доказателства.
При това положение,с оглед фактическата
обстановка и доказателствата по делото,правилно районният съд е стигнал до
извод за вина и на двамата съпрузи за
разстройството на брака.
Във връзка с твърдените във въззивната жалба съществени процесуални
нарушения на РС-Първомай,съдът намира следното:Твърди се,че за проведеното
трето съдебно заседание на 06.03.19г.ответницата не била редовно призована,тъй
като съдът отказал да зачете представеното пълномощно.Въпреки нередовното
ѝ призоваване съдът дал ход на делото и разпитал свидетеля на ищеца,като
лишил ответницата от възможността да бъде разпитан и неин свидетел,доколкото не
се произнесъл по направените с отговора на исковата молба доказателствени
искания,в това число искането за допускане на свидетел.
Видно е от приложеното гр.д.№485/19г.,че по същото са проведени общо три съдебни заседания,като в първите
две-от 06.02.19г.и 01.03.19г.не е даван ход на делото.На първото съдебно
заседание от 06.02.19г.Т.В. е представлявана от адв.Г.Д.,с представено редовно
пълномощно.Страните са поискали да им бъде дадена възможност за постигане на
споразумение между тях,която е била предоставена от съда.На второто проведено
на 01.03.19г.съдебно заседание ищецът се е явил лично и с пълномощника си,а
вместо ответницата се е явил процесуалния ѝ представител адв.Д.Отново не
е даден ход на делото при заявено от страните искане за даване на още една
възможност за постигане на споразумение за прекратяване на брака по взаимно
съгласие.Делото е отложено за 06.03.19г.,като изрично в протокола е
отбелязано,че страните се считат за редовно призовани за датата и часа на
заседанието.На това заседание-на 06.03.19г.за
първи път е даден ход на делото,като нито ответницата,нито пълномощникът
ѝ са се явили,докладвано е делото,разпитана е свидетелката на ищеца А.,приети
са писмените доказателства и поради изчерпване на доказателствените искания
е даден ход на устните състезания.
Изложеното опровергава твърденията в жалбата за нередовно призоваване на В.
за заседанието на 06.03.19г.Същата е била редовно призована за първото съдебно
заседание на 06.02.19г.,като на това заседание е била представлявана от редовно
упълномощен адвокат-Д..Действително районният съд неправилно не е дал ход на
делото за първите две проведени съдебни заседания,доколкото предоставянето на
възможността за постигане на споразумение между страните не е основание за
недаване ход на делото,а само за неговото отлагане,но това по никакъв начин не
се е отразило на призоваването на ответницата,тъй като и на двете съдебни
заседания,на които не е даден ход на делото,е присъствал нейния пълномощник и
той е бил уведомен за датата на следващото съд.заседание,поради което е
приложима разпоредбата на чл.56,ал.2 от ГПК.
От протокола на проведеното на 01.03.19г.съдебно заседание не се
установяват твърденията в жалбата,че се пристъпило към подписване на
изготвеното от ищеца споразумение,но съдът отказал да приеме изричното
пълномощно на ответницата и разпоредил тя да се яви лично на следващото съдебно
заседание,доколкото в протокола не е отбелязано нищо от посоченото в горния
смисъл.Съдебният протокол е официален документ,който доказва извършените
процесуални действия от съда и от страните по аргумент от чл.152 от ГПК-протоколът от заседанието
е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени
действия,като неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.Ако ответницата е считала,че в протокола не е отразено
твърдяното от нея в жалбата за проведените в това съд.заседание процесуални
действия,то е следвало да иска поправка и допълването му по реда на чл.151
от ГПК.
Що се отнася до
възраженията,че делото е останало неизяснено,като съдът не се е
произнесъл по направените в отговора на исковата молба доказателствени
искания,включително искането за допускане на свидетел,то видно е от самия
отговор,че такива доказателствени искания въобще не са направени.Поискано е
само да се даде възможност на ответницата,при това при условията на евентуалност,да
сочи брачни провинения на ищеца във връзка с искането ѝ за произнасянето
за вината,в случай,че не се постигне споразумение.Никакви доказателствени
искания обаче не са посочени,още
по-малко искане за допускане на свидетел,а и такъв в крайна сметка е разпитан
пред въззивната инстанция,но недопускането му пред първата инстанция не е в
резултат на процесуално нарушение на съда.
Предвид изложеното дотук настоящата инстанция споделя
напълно доводите на първостепенния съд относно настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и намира,че решението в обжалваната му част следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея
разноски пред въззивната инстанция.По делото обаче не се представят
доказателства за направени такива,поради което и не следва да се присъждат в
полза на въззиваемият Ж.В.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/05.04.19г.на
РС-Първомай,2-ри с.състав,постановено по
гр.д.№ 485/18г.в частта му,с
която е прекратен гражданския брак между Ж.П.В.,ЕГН-**********,*** и Т.З.В.,ЕГН-**********,***, сключен
на 24.10.1993г.,като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата
съпрузи.
В необжалваната му част решението е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: