МОТИВИ
НЧХД №2/2021г.
Подадена е тъжба от Д.В.Л. –
Х. с ЕГН ********** и И.В.Л. с ЕГН **********,*** срещу Р.Д.Т., с ЕГН **********
***. В нея се твърди, че на 08.07.2020 г. в
частен дом, находящ се на ул.Шабовица, казал обидни думи, а именно „Ще ти еба
майката”, „Ела бе. Да го набутам на майка ти в устата”, „ Ти не си никакъв мъж,
ако си мъж ела да се разбереме’, „Селянин”, които са унизителни за честта и
достойнството на Валери Димитров Леков, изказани публично и в негово присъствие.
Намира, че с действията си подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146,
ал.1 НК и иска от съда да му наложи съответното наказание.
В съдебно заседание тъжителките
като наследници на Валери Димитров Леков чрез повереник поддържат тъжбата си и
ангажират доказателства, както за твърдяното извършено престъпление, така и
досежно претърпените болки и страдания.
Подсъдимият не се признава
за виновен. Дава подробно обяснение за случая.
Защитникът му пледира да
бъде оправдан поради недоказаност на обвинението както по отношение на
употребените обидни изрази и думи, така и по отношение на квалифициращия белег
– публичност. Алтернативно пледира съдът да приложи института на реторсията.
По делото са приети писмени
доказателства. Изслушани са показания на посочени от страните свидетели. От
анализа на доказателствата, преценени поотделно и в логическата им връзка, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
Тъжителките са наследници на
Валери Димитров Леков, б.ж. на град Берковица, поч.на 08.07.2020 година.
Последният и подсъдимият са съседи – живеят в една къща, пострадалият на първия
етаж, а подсъдимият на втория етаж. Ползването на дворното място е разпределено
по начин, че достъпът до жилищните части на всеки от тях се осъществява
самостоятелно – дворът на Леков е от едната страна на къщата, а този на Т. – от
другата страна. В последно време отношенията помежду им били влошени, без данни
за открити конфликти. На 08.07.2020 година около 17.00 часа Леков обработвал
лозето в дворното си място. Помагала му съпругата – св.Л.. В момент, когато
последната се приближила до откритата тераса на първия етаж, била полята с вода
от Т.. По това време последният се намирал на терасата си на втория етаж и
твърди, че си поливал цветята. Л. му отправила забележка. Инцидентът
предизвикал реакция у Т.. Предният ден в дома му идвала полиция и той бил
убеден, че сигнал срещу него е подаден именно от съседите му. Започнал да ругае
и псува. Вулгарните изрази били насочени предимно към Леков : „Ще ти еба
майката.”, „Ела бе. Да го набутам на майка ти в устата”, „Ти ли ще ми викаш
полиция , бе”, „Ти не си никакъв мъж, ако си мъж ела да се разбереме”,
„Селянин” и други подобни. Сцената продължила около половин час. По някое време
Леков паднал в двора си. Подали сигнал на телефон 112. Когато линейката дошла
на място, констатирала смъртта на Леков. Виждайки, че Леков е в безпомощно
състояние, Т. незабавно преустановил ругатните, слязъл на улицата, приближил
портата към двора на Лекови и поискал да помогне.
По хронологията на събитията страните в производството по
същество не спорят. Следва да бъде установено, употребил ли е Т. изразите,
посочени в тъжбата; последните обидни ли са за честта и достойнството на Леков;
изказани ли са публично, т.е. налице ли е състав на престъплението, за което Т.
е привлечен към наказателна отговорност чрез подадената тъжба. В частност
следва да бъде установено и дали пострадалият по същото време и място е
отвърнал с обидни думи, т.е. налице ли са предпоставките за приложение
института на реторсията.
Престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146 НК предвижда деяние, извършено умишлено (допустими са и двете форми на умисъл
пряк и евентуален), при което субектът на престъплението чрез думи или действия
засяга честта и достойнството на конкретно лице. В случая на посочения
квалифициран състав предполага, че обидата е нанесена публично, т.е. на
обществено място и/или в присъствието на поне две лица. Самооценката на всеки
човек е различна и в различна степен може да бъде засегнато неговото
достойнство. Именно затова и законодателят е предоставил възможност всяко лице,
спрямо чиято чест и себеуважение е осъществен акт на посегателство да прецени
дали и доколко е засегната личната му сфера, за да потърси сам право на защита
по съдебен ред чрез предявяване на тъжба. Преценката на съда винаги обхваща не
само конкретното съдържание на думите или жестовете, чрез които е съществена
обидата, но и особеностите на конкретната обстановка и ситуация, при които това
се е случило.
Безспорно е, че на посочената в тъжбата дата около 17.00
часа подсъдимият е псувал пострадалия – свидетелства в тази насока са
показанията на всички разпитани свидетели, вкл.съпругата на подсъдимия, както и
собствените му признания. Т. е стоял на терасата на втория етаж на къщата и
около половин час е отправял псувни към пострадалия.
Псувнята по дефиниция е груб, нецензурен, вулгарен израз,
обида със сексуален подтекст, насочен към лице от женски пол, близко до лицето,
към което е отправен израза, най – често неговата майка. След като псувнята
сама по себе си е обида, то в случая вън от всяко съмнение стои, че такава е
отправена към пострадалия и тя е унизила честта и достойнството му. В случая
възражението, че никой от свидетелите не е повторил конкретно израза, посочен в
тъжбата и следователно обвинението не било доказано, е неоснователно. В случая
се касае не до еднократно употребена дума или израз, чието съдържание подлежи
на анализ дали е обидно или не. Става въпрос за псувни, отправяни в продължение
на достатъчно дълъг период от време, които както бе посочено по – горе сами по
себе си представляват обида. Дали подсъдимият е казал конкретно „Ще ти еба
майката. Да го набутам на майка ти в устата” или „ „Да ти еба майката в
путката, да ти еба майката в устата” или „Майката ще ви еба” е без особено
значение в случая, тъй като смисловото натоварване на тези изрази е едно и също
и то винаги е обидно за честта и достойнството на лицето, към което са отправени
тези изрази. Освен това, действието е продължило достатъчно дълго и всеки от
свидетелите е възприел отделен израз, което не води до извод, че деянието е
недоказано. Тези думи несъмнено засягат честта и достойнството на лицето, към
което са отправени, като в случая настъпилата по това време смърт на
пострадалия няма отношение към деянието и квалификацията.
Съдът не възприема и възражението, че след като
пострадалият не е чул провикването на св.Костадинов, то и свидетелят не е могъл
да чуе какво е казал подсъдимия. Последният е стоял на терасата си на втория
етаж и е крещял, както сам признава. Той е бил чут от св.Георгиев, който живее
през две къщи на гърба на къщата на подсъдимия и свидетеля. Бил е вътре в
кухнята и е чувал ясно гласа на подсъдимия. След като е възприемал крясъците му
достатъчно дълго е излязъл и се е убедил, че действително гласът е на
подсъдимия. Свидетелство в тази насока дават и показанията на св.Тодорова –
съпруга на подсъдимия – последната заявява, че се прибирала от разходка с кучето.
Още от улицата чула разправията, макар да нямала видимост нито към терасата, на
която стоял съпругът ѝ, нито към двора, в който пострадалият и съпругата
му работели. Следователно, подсъдимият е отправял псувни към пострадалия (и към
съпругата му, което не е предмет на обвинението) с достатъчно висок тон, така
че последните са могли да бъдат ясно възприети както от съседа Костадинов,
живеещ през една къща, както от съседа Георгиев, живеещ на другата улица, така
и от преминаващите по самата улица – в случая св.Тодорова. Този факт дава
отговор и на въпроса за публичността на деянието. Отправените обидни думи са
възприети от посочените свидетели, които заедно със съпругата на пострадалия са
четирима. Свидетелите установяват освен това, че срещу двора, в който се е
разиграла сцената има жилищен блок, а в близост и детска площадка, на която е
имало деца. Без значение е, че двора на къщата не е общодостъпно място. От
значение за публичността е факта, че деянието е извършено на място, където е
могло да бъде възприето от повече лица, а в случая то е и възприето от повече
от две лица.
Така установените факти сочат по безспорен начин за
извършено от подсъдимия престъпление,
квалифицирано от НК като обида, нанесена
публично, поради което и съдът призна подсъдимия за виновен. При определяне на
наказанието приложи разпоредбата на чл. 78а НК като отчете чистото му съдебно
минало, липсата на причинени съставомерни имуществени вреди и размера на
предвиденото в закона наказание. Поради това го освободи от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание глоба в минимален размер.
По отношение приложението на разпоредбата на чл.146, ал.2 НК – реторсията е институт, който съдът може, но не е длъжен да приложи. По
делото не се установи пострадалият да е отвърнал веднага с обида на подсъдимия.
Показания в тази насока дава единствено съпругата на подсъдимия, които
показания са изолирани от останалите доказателства по делото. Самата тя
заявява, че когато е пристигнала на място скандалът вече бил започнал, а докато
тя се качи до втория етаж, съседът вече паднал и в последствие починал.
С присъдата подсъдимият бе
осъден да заплати на тъжителките направените разноски.
При такива мотиви съда
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :