РЕШЕНИЕ
№ 1113
гр. Бургас, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100501378 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната
жалба подадена от В. П. П. чрез пълномощника адв. В.Василева против Решение №
1206/31.05.2023г. по гр.д.8066/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас с което съдът е
изменил размера на издръжката, дължима от В. П. П. на ищцата, негова дъщеря – С. В.
П. , определена с Решение № 1424/16.07.2007г. по гр.дело № 1699/2007г. по описа на РС –
Бургас, като увеличил дължимата издръжка от 70лв. на 500лв. и осъдил В. П. П. да заплаща
на дъщеря си С. В. П., действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.
Т. Р., месечна издръжка в размер 500 лв. (петстотин лева), считано от 14.12.2022г. до
настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за
неправилно и че не са съобразени нуждите на детето и възможностите на родителя да дава
такава издръжка. Сочи, че издръжка в такъв размер е непосилна, тъй като се грижи и за
болните си родители, които са освидетелствени по инвалидност, а единия е с онкологично
заболяване и той им закупува лекарствата и им плаща сметките за вода и ток. Сочи, че
съдът е взел предвид размера на доходите му от 1170лв. и е постановил с половината от
доходите да заплаща за издръжка, което се явява непреодолимо затруднение както за
препитанието му, така и за обслужване на кредита и полагането на грижи за възрастните му
родители. Моли, съдът да отмени решението на РС Бургас и вместо него постанови друго
с което издръжката на детето да бъде определена в размер на 250лв. Претендира
1
присъждане на направените разноски.
Въззиваемата чрез пълномощника адв. М. Георгиева в срока по чл. 263 от ГПК,
представя отговор като оспорва изцяло въззивната жалба. Счита същата за неоснователна, а
постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи се, че съдът е
отчел факта, че ищцата ще навърши пълнолетие 16 дни след постановяване на решението и
че ответникът упражнява професия „монтьор на кораби“ и често е нает от чужда агентска
фирма и е невъзможно доказването на „регулярни доходи“. Моли Решението на БРС да
бъде потвърдено.
ДСП-Бургас не е изразила становище във въззивното дело.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на
първата инстанция за валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството по гр. д. № 704/2022г. е образувано пред Районен съд Бургас по
искова молба подадена от непълнолетната С. В. П., действаща лично и със съгласието на
родителя си и законен представител А. Т. Р. чрез пълномощника и съдебен адресат адв.
М.Георгиева за изменение на присъдената на ищцата с Решение № 1424/16.07.2007 г., по
гр.дело № 1699/2007 г., по описа на РС – Бургас, месечна издръжка, а именно увеличаването
й от 70 лв. на 500 лв., считано от предявяване на иска до настъпване на законни причини за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Изложени са съображения в подкрепа на претенцията, свързани с това,
че са изминали 15 години от първоначалното определяне на издръжката, през който период
нуждите на ищцата са се увеличени съответно на възрастта, тя е на 17г. и има нужда от
издръжка за храна, облекро, учебни пособия и покриване на извънкласни форми на
обучение и спорт. Сочи, че са налице изменения в макроикономическата обстановка в
страната, минималната работна заплати и инфлационния индекс и че майка й е в отпуск по
майчинство, няма доходи и от две години не получава заплата и въпреки това задоволява
битовите й нужди подпомагана от съпруга си, а ответникът работи и има добро доходи и
има възможност да й придоставя месечна издръжка в размер на 500лв.
Ответникът не е представил отговора на исковата молба
Предявения иск е с правно основание чл.150 СК, за изменение на присъдената на
ищцата издръжка.
Съдът е уважил изцяло предявения иск и е постановил увеличение на
първоначалната издръжка от 70 лв. на 500 лв. Този размер е мотивиран с възрастта на
ищцата и получаваното от ответника трудово възнаграждение и че същия не издържа други
лица. Първоинстанционния съд определяйки размера на издръжката е приел, че тя се
определя в рамките на нормалното за възрастта на ищцата, за задоволяване обичайните й
потребности, без да са налице особени обстоятелства, налагащи заплащане на издръжка в
2
увеличен размер.
Пред първоинстанционния съд е предствавена справка за трудовото възнаглеждение на
ответника и се установява, че през 2022г. до 03.01.2023г. когато ТПО е прекратено е
получавал средно около 1170лв.месечно трудово възнаграждение.
По наведените от въззивника в жалбата му оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът взе предвид следното:
В хода на настоящото производство съдът е изискал актуална информация за
трудовото възнаграждение на ответника, като от представената от НАП справка за актуално
състояние на трудови договори се установява, че В. П. е сключил трудов договор с
„Диджитрейд“ ООД на 14.03.2023г. със срок до 17.09.2023г., а от представената от ТД
НАП – Бургас справка - данни за осигуряване се установява, че ответикът е осигуряван
върху осигурителен доход както следва: м. март 3317.10лв. , м. април 3400лв., май и юни 0,
м.юли - 3400лв. и м.август – 3400лв., като месечния облагаем доход за м. март е 3317.10лв.,
за м. април е 7826.52лв. за м. юли 4108.52лв. и за м. август – 7733.41лв.
Въззивникът е представил с въззивната жалба 2бр. Удостоверение за раждане и
2бр. Експертни решения , Епикриза на С. В. А. от която е видно, че същата е със заболяване
Гастритис хроника, Нео вентрикули, Улкус вентрикули. Представени са от ответника
извлечение от банковата му сметка, Договор за потребителски кредит от 10.03.2022г. и
застрахователен пакет на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите, погасителен план, договор за кредит от 20.06.2023г. и погасителен
план от които доказателства се установява предоставен на ответника кредит, който същия
погасява чрез месечни вноски.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).
Безспорно е, че е изминал голям период от време през който издръжката не е била
изменяна и са се изменили както икономическите условия на живот в страната, така и
възрастта на детето и съответните на тази възраст потребности – от дрехи, храна, учебни и
извънучебни пособия и занимания и т. н. Отчитайки инфлационните процеси в страната
през последната година, непракъснатото покачване на цените на продукти от първа
необходимост и често повишаване на минималната работна заплата, която към настоящия
момент е 780 лв., съдът счита, че основанието на чл. 150 СК е налице и издръжката за
детето следва да бъде определена в нов по-висок размер. Този извод не е спорен по
настоящото въззивно производство.
Към настоящия момент минималния размер на дължимата издръжка е в размер на
195 лв., като определения от законодателя манимален размер е еднакъв за всички нуждаещи
се, без да се има предвид възрастта.
3
Първоинстанционния съд не е определил какви средства са необходими за
издръжка на ищцата, а е приел че дължимата от бащата издръжка е в размер на 500лв.
Задължението за издръжка е на двамата родители. Установено е по делото, че майката на
детето към момента не работи, като това не я освобождава от задължението за издръжка.
Бащата през 2022г. до м. 03.01.2023г. е получавал месечно възнаграждение от около 1170лв.,
като следващото ТПО е от 14.03.2023г. до 17.09.2023г. и ответникът за месеците март,
април, юли и август е осигуряван върху 3400лв. с начислен месечен облагаем доход за м.
март – 3327лв., за м. април 7826лв. за м. юли - 4108 и за м. август 7733лв. и не е осигуряван
и не му начислен облагаем доход за м. май и м. юни. От това се налага се извода, че
бащата не получава регулярно трудово възнаграждение и има периоди в които не е трудово
ангажиран и няма трудови доходи. Правно ирелевантни са представените от въззивника
доказатества за изплащане на кредит, тъй на ответника е известно задължението което има
към непълнолетното дете и това задължение е с приоритет.
При така установените доходи на родителите на ищцата и с оглед потребностите
й, според съда С. се нуждае от месечна издзръжка в размер на 600 лв. От така
определената издръжка съдът счита ,че дължимата от бащата издръжка следва да възлиза на
350 лв. месечно, а останалите средства да се осигуряват от майката която получава детските
надбавки и полага непосредствине грижи за детето.
При тези данни предявеният иск за намаление на присъдената издръжка в размер
на 500 лв. е основателен, като следва да се постанови решение, с което издръжката дължима
на С. В. П. от нейния баща, следва да бъде НАМАЛЕНА от 500 лв. на 350 лв.
Относно разноските.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПк заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Във въззивното производство въззиваемата е направила разноски в размер на
400лв. – адв. възнаграждение, а ответникът – 300лв. С оглед на изхода на спора на
въззивника се дължат разноски в размер на 90лв., а на въззиваемата такива в размер на
280лв. От разноските направени пред БРС, на ищата се дължат такива в размер на 420лв.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1206 от 31.05.2023 г.,постановено по гр.д.№ 8066/2022 г. по
описа на РС – Бургас в ЧАСТТА, с която е изменен размерът на издръжката, присъдена с
решение № 1424 от 16.07.2007г. по гр.д.№ 1699/200 г. по описа на БРС за детето С. В. П.,
действаща със съгласието на своята майка А. Т. Р. за сумата над 350/триста и петдесет/
лева до определения от БРС размер от 500 / петстотин/ лева, както и в частта за разноски
4
дължими от В. П. П. на С. В. П. за сумата над 420лв. до определените 600.00лв. като
ВМЕСТО НЕГО постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищцата С. В. П., ЕГН ********** със съгласието на своята
майка А. Т. Р., ЕГН **********, против ответника В. П. П., ЕГН **********, с адрес *** за
ИЗМЕНЕНИЕ размера на месечната издръжка, определена с Решение № 1424 от
16.07.2007г. по гр.д.№ 1699/2007 г. по описа на БРС над сумата от 350 / триста и петдесет/
лева до претендирания размер от 500 / петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта с което размерът на издръжката е изменен от
70лв. на 350лв.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С. В. П., ЕГН
********** със съд.адрес гр.Бургас, ул. Граф Игнатиев №7, ет.2 адв. М.Георгиева сумата от
280 / двеста и осемдесет/ лева разноски пред въззивната инстанция съразмерно с уважената
част.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН ********** да заплати на В. П. П., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 90 / деветдесет/ лева разноски пред въззивната инстанция съразмерно с
отхвърлената част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5